Драконовият зодиак се изчислява по движението на Луната, като за отправна точка се взима Северният възел, така както в тропическия зодиак (който е слънчев) за отправна точка се взима пролетното равноденствие и той започва от 0° Овен. Драконовият зодиак е лунният еквивалент на тропическия слънчев и се изчислява на принципа, на който от сидерален се преминава към тропически.
Използва се стъпковата система от 12 стъпки (по 30°) или 24 (по 15°), или 36 (по 10°). Изчислява се максималното отклонение в ширината на север или на юг за Луната, така както се прави за Слънцето - Слънцето има максимално отклонение на Север в деня на лятното слънцестоене и максимално на юг в деня на зимното слънцестоене. Максималната северна ширина на Луната е мястото на нейната екзалтация и е на три стъпки по 30° от началото на драконовия зодиак - а именно Северния възел. Съответно след шест от същите стъпки се стига до падението на Луната а три стъпки преди тях е Южният възел - другата точка, еквивалентна на есенното равноденствие в слънчевия тропически зодиак.
По този производен начин драконови зодиаци могат да се направят за всички планети с оглад на максималното им отклонение на север и на юг. Така се определя екзалтацията, падението и равноденствените им точки. Стига астрологът да знае това за какво му е.
Методът е част от херметичната традиция и идва от вавилонската, през египетската, през античната гръцка и т.н. до сега. Описан е в Херметична астрология, която книга я има на български в библиотеката на астро групата във фейсбук. Който вземе да чете книгата, е добре да има предвид, че в нея има положения, отнасящи се до вавилонския календар, откъдето идва всичко това, които към когато е писана книгата, са разполагали с тази наследена и откъслечна информация и те самите признават, че информацията е частична. Но тази информация е допълнена във "Вавилонския атролаб" на Румен Колев, която книга излезе (само на английски) десетилетия по-късно и информацията е възстановена по археологически методи и сравнена с астрономични наблюдения. Тя не опровергава Херметичната, а я допълва, в края на краищата това е същото древно знание, същата вода, бликнала от друг извор, поради пресъхването на предишните. Добре е двете книги да се имат в предвид.
И преди да се захванете с тълкуване на драконовите карти, дръжте в ума си, че те все пак са Лунни, а не Слънчеви, и това цялостно променя тълкуванията. Лунните календари и съответно Лунната традиция, ако мога така да я нарека, е била следвана от обществените строеве в Месопотамия до времето на Христос, тя изцяло подчинява индивида на колектива, но това е твърде опростенческо казано. Духовното развитие на човека се е придвижило от "око за око, зъб за зъб" до "който не е грешил, пръв да хвърли камък". Завръщане към Луната не трябва да има (не в астрономичен и астрологичен, а в окултен и стадиен смисъл), макар да има окултни школи и организации, които да правят всичко възможно забавянето на развитието в посока Слънце.
Драконе, ти да не видиш драконови карти!!