Земният тип - меланхоличен темперамент
Тук се забелязват два ясно разграничени типа. Единият е с пълно, ниско, набито тяло, силен врат, яки плещи с черни къдрави коси, пълна уста и валчеста глава. Ръцете и краката са къси и дебели. А другият тип е със слабо, високо тяло, дълъг и слаб врат, резки и ъгловати черти, тесни рамене, слаби и хлътнали гърди. Веждите са големи и надвесени над очите, носът е дълъг, прав и леко заоблен, лицето - тънко и мършаво, със суров вид. Устата е стисната, ушите големи, челото високо и изпъкнало в горната си част в областта на причинните центрове.
Меланхоличният тип е противоположен на сангвиника, както са топлината и студът. Колкото сангвиникът е горещ, толкова меланхоликът е студен. Външно неговото лице изглежда печално, с безпокойни очертания. Погледът е меланхоличен, тъжен, замислен, обикновено отправен надолу. Цветът на лицето е оловено-землист. Косите са черни, груби, брадата също. Ноктите са твърди и растат бързо. Кожата е гладка и хладна при допир. Кръвта и другите течности в организма са гъсти и лепкави, следствие на което и движението им е много трудно и бавно. Гласът е силен, но говорът не е бърз. Дишането е слабо и бавно. Те обикновено ядат малко, макар че понякога техния апетит бива ненаситен. Храносмилането им е бавно, запичането - силно и продължително. Сънищата им са неспокойни заради страшни съновидения и ужасни кошмари. Често страдат от дълги и жестоки безсъници и тревожни и странни халюцинации.
Те са мрачни, мълчаливи, недоверчиви, песимисти. Прекарват своя живот в безпокойство, грижи, страхове и подозрения. Гневът им бавно се възбужда, но затова пък е ужасен. Злобни и отмъстителни. Никога не прощават обида. За дълго задържат в сърцето си злобата и чувството за мъст. Чувствеността им е твърде силна и страстите им отиват до крайност. Постоянни са във всичко - както в ненавистта, така и в любовта. Тяхната привързаност е силна и гореща, но нещастна и пълна с горести. Те са роби на своите навици; решителни, твърди и настойчиви в своите намерения, мнения и възприятия. Търпеливи в работата си. Умът им винаги е зает с някаква фикс идея, която не дава покой. Те се отнасят недоверчиво към себе си и към своите сили, както и към другите.
Имат угризения на съвестта, а съмнения ги мъчат непрестанно. Скрито честолюбиви са и не се успокояват, докато не получат удовлетворение. Скептицизмът и суеверието вървят ръка за ръка при тях. Обществото ги дразни, затова те го избягват и самодоволно се отдават на самотен живот. Тогава тяхното въображение се възпламенява и заработва. Те имат навик да разговарят сами със себе си. Винаги и навсякъде виждат лошото в света, и то в най-мрачни краски. Често достигат до отчаяние. Грубостта и гордостта са свойствени за тяхната природа. Въображението им е силно и горещо. Предвидливостта и осторожността са техните характерни качества. Те непрестанно обмислят хиляди планове, но започват да действат след дълъг и зрял размисъл. Умът им е съсредоточен, съзерцателен и способен на дълбока мисъл. Познавателните им способности са обширни. Запомнят трудно, но отдаде ли им се, никога не забравят. Техният ум е подвижен и мисълта им е необикновено систематична. Способни са на работа, за която се изисква търпение и настойчивост, големи усилия, дълбоки и продължителни проучвания. Склонни са дълбоко да се задълбочават в познанието.
Ревниви и завистливи, те страдат жестоко, когато не се оценяват техните произведения или не се признават личните им достойнства. Не обичат да говорят много. Между тях често се намират самоубийци.
При този тип се срещат дълбоки философи и мислители, големи изобретатели, велики гении. Между тях има и най-екзалтираните и опасни заговорници. Когато виждат насън вулкани и земетръси, това е признак за разстройство на тяхното здраве. Режимът на хранене трябва да бъде такъв, че да придаде мекота, която липсва в този тип и да внасят в организма достатъчно течности. Трябва да употребяват повече вода. За тях се препоръчва да дружат с весели и млади хора, за да разсейват тъгата си. Добре е да разнообразяват занятията си. За тези от тях, които се занимават с умствена работа, е потребно от време на време да се занимават и с физически труд. Топлата и влажна температура е благоприятна.
При тях е развит практичният усет и са реалисти в пълния смисъл на думата. Отличават се с голям такт. Те са дипломати, консерватори, хора на старото, на традицията, догматици и експлоататори. Те са горди и тщеславни, високо ценят човешката личност и придават голямо значение на чувството за чест и на обществено мнение. Имат много желания, които остават незадоволени, вследствие на което те са песимисти и недоволни от живота.
Гласът им е нисък и хриплив, в него има нещо старческо и проличава тъга. Говорят твърде рядко. Общуват винаги сериозно, като говорят бавно и често прекъсват своята фраза с мълчание, за да предизвикат своя събеседник.
Движенията им са повече резки, отколкото пластични. Тяхната походка е важна. Обикновено ходят с наведена глава и потъмнели очи, като че са потънали в размишления и измъчени от някаква скръбна мисъл. Погледът им е безпокоен и подвижен, бягащ под влиянието на сляпата ненавист и завист. Понякога доста оживено и бързо разговарят със себе си.
Физиологическите функции у меланхолика са съвършено неправилни и трудни, следствие на което се развива голямо вътрешно горене и се образува ненормална топлина - затова в организма едновременно се забелязва инертност и раздразнение.
Те трябва да избягват уединеността и самотата, защото пораждат у тях най-мрачни мисли. Заседналият живот е вреден за тях повече, отколкото за всички други темпераменти. Препоръчват се всекидневни евритмични упражнения и весело общество.
Занаяти, които изискват седящо положение, в които тялото е сгънато и стеснено, за тях са особено вредни, защото пречат на правилността на физическите процеси. Потребни са им съвършено чист въздух и слънце.
***
Няма да е безинтересно да разгледаме какво е отношението на четирите темперамента към езотерическото развитие, т.е., доколко се подават и как реагират на това развитие.
В първата част, в главата за темпераментите, споменах, че холеричният и сангвиничният темперамент се отличават главно по това, че тяхното поле на действие е външният обективен свят, съзнанието им е заето с обективно проявения живот вън от човека. По тази причина те са хората, които се занимават с уреждане на външния обществен живот и са творците на цивилизацията. А това е така, защото етерните сили, които са динамична част на човешкото естество, са дълбоко проникнали във физическото им тяло и са му придали в най-голяма степен своята динамичност. Затова те са енергични и дейни във физическия свят, хора на волята и физическата експанзивност. Чисто психологически, тяхното съзнание е потънало дълбоко в материята и затова за тях реалността на света е преди всичко във видимата и осезаема форма. Флегматикът и меланхоли- кът са противоположни на холерика и сангвиника. При тях етерните сили не са проникнали така дълбоко във физическия организъм и затова той не е така активен, както при холерици- те и сангвиниците. Техният поглед е обърнат навътре в самите тях. Те се занимават предимно с вътрешния живот, който за тях е по-реален. Съзнанието им не е потънало така дълбоко в материята, вследствие на което те са духовни.
Както казах и по-рано, всички темпераменти присъстват в човека, но доминира един. Може в някои отношения човек да е холерик, а в други - флегматик. При езотерическото развитие една от първите задачи на ученика е да контролира енергиите си, а заедно с това и проявлението на темперамента. За да бъде правилно едно езотерично развитие, темпераментите трябва да бъдат само като едно от условията. Затова Учителят постоянно набляга на будност на съзнанието, да можем всеки момент да контролираме и регулираме проявлението на силите, които обуславят темперамента. Още при първите си стъпки в езотеричното развитие човек започва много остро да изпитва вредата, причинена от преобладаването на един или друг темперамент, защото ще работи само в това направление, в което темперамента го води и ще се получи едностранчива работа, а езотерическото развитие подразбира всестранно разгръщане на всички сили и способности. Вредата, която е възможно да се изпитва при преобладаване на един темперамент, може да се отстрани, като се въздейства върху другите темпераменти и се направи съответното изменение и у тях. Да допуснем, че флегматикът стане езотерик - макар че той трудно може да вземе такова решение - този темперамент е добра почва за езотерично обучение. Както казах по горе, погледът на флегматика е обърнат към неговия вътрешен живот и станал езотерик, той има вече естествени условия внимателно да наблюдава своя душевен живот във всичките му проявления и тези наблюдения му причиняват, в сравнение с другите темпераменти, по-малко страдания. Именно затова флегматичният темперамент се явява добра основа за езотеричното развитие, защото той е приспособен за спокойно самонаблюдение и съзерцание, така необходими за езотеричното развитие. Него не го смущава това, което намира в себе си. И когато прави самонаблюдения, те понякога проникват по-дълбоко, отколкото при меланхолика, когото възпрепятства в това отношение голямата ненавист към самия себе си, като открива своето несъвършенство. Затова, ако флегматикът е способен на душевно развитие, то той може да бъде от най-добрите ученици по езотеричния път. Понеже във всеки човек има и четирите темперамента, то когато меланхоликът встъпи в езотеричес- кото развитие, за да избегне лошите последици на самокритиката, трябва да развие флегматичния темперамент в себе си, за да може спокойно да се самонаблюдава.
Съвършено различен езотерик става сангвиникът, чието съзнание е ангажирано предимно с външния свят - той с удоволствие скача от впечатление на впечатление и не обича да спира вниманието си само върху един факт. Такъв характер се изменя съществено при встъпване в езотерическия път. В момента, когато у него се прояви стремеж да проникне в материята или когато други се опитат да го заинтересуват, той става флегматик по отношение на собствения си вътрешен живот. Затова сангвиникът представлява най-лош материал, най-лоша основа за езотерическо развитие. Понеже у него е силно развито любопитството и се интересува от всевъзможни идеи и неща, то в това число попада и интересът към духовната наука - но не за дълго. Когато е влязъл в пътя на езотерическото развитие и трябва да прави самонаблюдения, то той възприема тази задача с голямо равнодушие, защото наблюдава неохотно своя вътрешен живот. Една или друга страна в него могат да го заинтригуват, но този интерес не е дълбок. Той открива в себе си интересни свойства и се задоволява само да говори за тях и скоро съвсем ги забравя. Между тези, които влизат в пътя на езотеризма бързо и ентусиазирано, с голям замах и огън и скоро се отказват, повечето са сангвиници.
Съвсем друго нещо е човекът на холеричния темперамент. На холерикът много трудно му се отдава да влезе в езотерическия път. Понеже неговото съзнание е заето изключително с обективния физически свят и живот, той отхвърля всяка езотерика и дори не иска да слуша за нея. Но когато по един или друг начин влезе в този път, той много бавно се поддава на езотерическо възпитание. Трудно може да спре, за да работи над себе си. Не му е свойствено вътрешното вглъбяване и самонаблюдение. И затова той, без да опита и провери, отхвърля езотерическото развитие, целта на което е преобразуване на духовно-душевното битие на човека. Но ако холерикът преживее някакъв тежък удар в живота или има в характера си меланхоличен оттенък, то в такъв случай той може да използва своите холерически наклонности и с цялата си свойствена енергичност да започне да работи за пресъздаване на себе си. Когато тази вътрешна работа му потръгне благодарение на големите му способности и възможности, той се отдава на изучаване на външната реалност, която е единствена за обикновения холерик, но по отношение на духовната действителност. Разкрива дълбоките причини, които стоят зад явленията и процесите в обективния свят. Той умело използва външните процеси и явления, за да изрази духовната реалност.
