Разбирам романтиката, аз самата гледам на любовта твърде идеалистично заради квадрата на Венерата ми с Нептун. Ама изборът да си сама докато чакаш принца не го разбирам. Предпочитам да има 1-2 резерви, да има кой да ми се обади, кой да ми дава внимание, да ми казва, че ме обича...с кой...ами, сещате се.
Пък принца, ако дойде - хубаво. Ако не дойде - поне няма да съм си прекарала най-хубавите години в самота.
Това не означава, че бих се омъжила или създала сериозна връзка с някой, който не приемам за голямата си любов. Може да звучи детски, но аз си вярвам в това. Важното е, че това не ми пречи да си прекарвам добре.
Знам, че малко се отклоних от основната тема. Просто видях 1-2 коментара, които ме насочиха към това, а и с една приятелка редовно имахме малки спорове за това сама ли да чакаш принца или в компания и трябва ли изобщо да се поставяш в позицията на чакащия.