Автор Тема: Кога доминиращи хора са лабилни емоционално  (Прочетена 18220 пъти)

Satin

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3181
Re: Кога доминиращи хора са лабилни емоционално
« Отговор #30 -: Октомври 06, 2014, 11:00:50 pm »
Комплексиран, наранен човек със висока вътрешна несигурност, голяма нужда от внимание, заради лишаване от същото в детството (изоставено дете), иска да бъде значим, да е важен за другите. Доминира, за да се предпази да не бъде наранен. При него доминиращото поведение е вид компенсация. Поведението му крещи "Вижте ме, аз съм повече от вас", защото е бил никой.

За тригона Луна/Слънце имам наблюдение, че дава добро стечение на обстоятелствата независимо какво ще ти поднесе съдбата. По добър е от тригоните на Юпитер. Роден под щастлива звезда-нещо такова.
В случая с Евгени, можеше да си остане никой, колко деца от размятани по домове за сираци могат да се похвалят с неговата съдба
« Последна редакция: Октомври 06, 2014, 11:04:10 pm от Satin »

Papy

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 7914
Re: Кога доминиращи хора са лабилни емоционално
« Отговор #31 -: Октомври 06, 2014, 11:03:39 pm »
Аз пък мисля, че лошите отношения между луна и юпитер често са...лоши
Това съвсем общо казано

Satin

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3181
Re: Кога доминиращи хора са лабилни емоционално
« Отговор #32 -: Октомври 06, 2014, 11:05:18 pm »
Аз пък мисля, че лошите отношения между луна и юпитер често са...лоши
Това съвсем общо казано

Какво за лошите аспекти  :)

Papy

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 7914
Re: Кога доминиращи хора са лабилни емоционално
« Отговор #33 -: Октомври 06, 2014, 11:21:32 pm »
А какво общо има той с тази тема?

Дълго е за обяснение, гледаме биг брадър

Сатен, не мога смислено и еднозначно да го формулирам, не им стигат докрая силите и късмета

Satin

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3181
Re: Кога доминиращи хора са лабилни емоционално
« Отговор #34 -: Октомври 06, 2014, 11:38:50 pm »
На Евгени и Венерата му е много кофти, силна но ранена от Марс и Сатурн. Силна нужда от любов, но невъзможност да я получи