Не съм убеден, че мястото на тия мисли е тук, но темата ги предизвика.
Мисля си… Всеки има няколко думи, които описват любовта за него. Когато срещнем някого, който нацели няколко от тях, става страшно нещо — започваме да мислим, че това е по-особен човек, различен, че ни усеща какви сме, дори че е сродна душа, разни такива неща. Да речем: страст, разбиране, отдаденост. Виждаме демонстрация на страст, усещаме разбирането и като в позната песен, на която сме чули първите тонове, започваме да очакваме и останалото да се появи. Това са онези очаквания, от които трябва да се изплъзнем. Другите са преодолими. И така, две-три от думите ни съвпадат, започнали сме да вярваме, че и последната е същата. Ако е, прекрасно, няма за какво повече да говорим. Когато не е, сякаш сме били измамени, макар сами да сме се вкарали в заблуда. Най-ироничното е, че пренебрегваме очевидностите, че ни се струват временни, маловажни, неща, които голямата ни любов ще промени… оказва се, няма. Единият търси разтапяне в другия, той пък — лекота и свобода. Мисля си, че някак е възможно различните думи да зазвучат заедно, като песен, но може би само някои могат. Не знам. В крайна сметка, затова сме вперили поглед в планети, знаци… да дадат някаква насока.
Извинявайте за отклонението, просто днес цял ден това ми се върти в главата.