Какво в картата прави страданието двигател?

[Lilla]

За мен любовта е споделяне, отдаденост, но далеч от обсебване и поглъщане, не обичам да ми е лепкаво и да няма въздух. Това не означава всеки да прави каквото си иска, а просто доверие. Там, където има много драма, а липсва заедност и споделеност, това не е любовта, от която се нуждая. Когато един мъж усещам толкова близък, че спирам да изпитвам нужда от приятелки и да търся тяхната компания, това са любовта и доверието. Сега като се замисля, на мен любимите мъже винаги са ми компенсирали липсата на приятелки и женски седянки. Женска компания съм търсила, когато съм била сама и самотна. Когато мъж създава у мен усещане за споделеност и пълнота, нямам нужда от приятелки.

[The_One]

Днес доста мислих в подобна посока. Правих си нещо като равносметка каква е моята представа за любовта и до какво ме води.
За мен любовта е въпреки, а не заради. Може да не харесвам как постъпва някой, да не харесвам до край какъв е той,  но да го обичам. Това е...виждаш някой, имаш особено усещане за него. И го обичаш. Не знаеш защо. Не можеш да намериш причина. Никога не съм вярвала в любовта по заслуги. Любовта я има или я няма. Някой може да е най-ужасния човек за околните и аз пак да го обичам. Лошото е, че може да е най-ужасния човек и за мен и не винаги да ми е носил приятни емоции. Обаче пак го обичам. Независимо как постъпва.

Това, което ми се случва може би ми подсказва, че имам грешна представа за любовта. Тя не трябва да е борба и да се случва въпреки нещо. Нито пък трябва да ме измъчва. Любовта трябва да се случва без усилие и да не е изтезание. Вероятно заради водния и огнения елемент в хороскопа ми съм по-склонна да гледам на нея с доза драматизъм. Но сега малко по малко започвам да осъзнавам, че любовта не трябва да те разрушава...напротив.

[Рени]

Не съм убеден, че мястото на тия мисли е тук, но темата ги предизвика.

Мисля си… Всеки има няколко думи, които описват любовта за него. Когато срещнем някого, който нацели няколко от тях, става страшно нещо — започваме да мислим, че това е по-особен човек, различен, че ни усеща какви сме, дори че е сродна душа, разни такива неща. Да речем: страст, разбиране, отдаденост. Виждаме демонстрация на страст, усещаме разбирането и като в позната песен, на която сме чули първите тонове, започваме да очакваме и останалото да се появи. Това са онези очаквания, от които трябва да се изплъзнем. Другите са преодолими. И така, две-три от думите ни съвпадат, започнали сме да вярваме, че и последната е същата. Ако е, прекрасно, няма за какво повече да говорим. Когато не е, сякаш сме били измамени, макар сами да сме се вкарали в заблуда. Най-ироничното е, че пренебрегваме очевидностите, че ни се струват временни, маловажни, неща, които голямата ни любов ще промени… оказва се, няма. Единият търси разтапяне в другия, той пък — лекота и свобода. Мисля си, че някак е възможно различните думи да зазвучат заедно, като песен, но може би само някои могат. Не знам. В крайна сметка, затова сме вперили поглед в планети, знаци… да дадат някаква насока.

Извинявайте за отклонението, просто днес цял ден това ми се върти в главата.

 :clap:

Още няколко дни това ще ти се върти в главата, а извън нея още 4 г. 

[Рени]

Днес доста мислих в подобна посока. Правих си нещо като равносметка каква е моята представа за любовта и до какво ме води.
За мен любовта е въпреки, а не заради. Може да не харесвам как постъпва някой, да не харесвам до край какъв е той,  но да го обичам. Това е...виждаш някой, имаш особено усещане за него. И го обичаш. Не знаеш защо. Не можеш да намериш причина. Никога не съм вярвала в любовта по заслуги. Любовта я има или я няма. Някой може да е най-ужасния човек за околните и аз пак да го обичам. Лошото е, че може да е най-ужасния човек и за мен и не винаги да ми е носил приятни емоции. Обаче пак го обичам. Независимо как постъпва.

Това, което ми се случва може би ми подсказва, че имам грешна представа за любовта. Тя не трябва да е борба и да се случва въпреки нещо. Нито пък трябва да ме измъчва. Любовта трябва да се случва без усилие и да не е изтезание. Вероятно заради водния и огнения елемент в хороскопа ми съм по-склонна да гледам на нея с доза драматизъм. Но сега малко по малко започвам да осъзнавам, че любовта не трябва да те разрушава...напротив.

И го обичаш. Не знаеш защо. Не можеш да намериш причина.

Това е, онова, за което копнееш и питаш.
Спри.Не мисли. Просто дишай и усещай. :38:

[Reptil]

С тия 4 години сериозно ме зачуди. Откъде 4, защо пък 4? :017:

А, и драматизмът, да… Мамка му, ако някак можеше, с удоволствие бих се отървал от него, само пречи.

[Uran]

Днес доста мислих в подобна посока. Правих си нещо като равносметка каква е моята представа за любовта и до какво ме води.
За мен любовта е въпреки, а не заради. Може да не харесвам как постъпва някой, да не харесвам до край какъв е той,  но да го обичам. Това е...виждаш някой, имаш особено усещане за него. И го обичаш. Не знаеш защо. Не можеш да намериш причина. Никога не съм вярвала в любовта по заслуги. Любовта я има или я няма. Някой може да е най-ужасния човек за околните и аз пак да го обичам. Лошото е, че може да е най-ужасния човек и за мен и не винаги да ми е носил приятни емоции. Обаче пак го обичам. Независимо как постъпва.

Това, което ми се случва може би ми подсказва, че имам грешна представа за любовта. Тя не трябва да е борба и да се случва въпреки нещо. Нито пък трябва да ме измъчва. Любовта трябва да се случва без усилие и да не е изтезание. Вероятно заради водния и огнения елемент в хороскопа ми съм по-склонна да гледам на нея с доза драматизъм. Но сега малко по малко започвам да осъзнавам, че любовта не трябва да те разрушава...напротив.

С болднатото съм абс. съгласна.

Не ти е погрешна представата. С различните хора, по различен начин я изживяваш. Този е ударил тези струни в теб.  С друг- ще ти е хепи и купон, и , вероятно, пак ще го обичаш, но с друга обич.

[The_One]

Uran, това ми беше първото влюбване. Харесвала съм, била съм увлечена...но не и влюбена. Хората минават през тези емоции на 15-16 години, на мен ми се случва на 26. Затова не знам какво да правя. За първи път усещам, че нямам контрол върху ситуацията. Чувствам се безпомощна. Не съм допускала, че мога да изпадам в такива състояния. Просто си мечтая някой да ме спаси от вцепенението ми, този път не искам да се оправям сама. Знам колко е глупаво, знам, че само аз мога да си помогна и че това са неща, които всеки решава сам. Но има моменти лишени от рационалност.

[Uran]

Не съм убеден, че мястото на тия мисли е тук, но темата ги предизвика.

Мисля си… Всеки има няколко думи, които описват любовта за него. Когато срещнем някого, който нацели няколко от тях, става страшно нещо — започваме да мислим, че това е по-особен човек, различен, че ни усеща какви сме, дори че е сродна душа, разни такива неща. Да речем: страст, разбиране, отдаденост. Виждаме демонстрация на страст, усещаме разбирането и като в позната песен, на която сме чули първите тонове, започваме да очакваме и останалото да се появи. Това са онези очаквания, от които трябва да се изплъзнем. Другите са преодолими. И така, две-три от думите ни съвпадат, започнали сме да вярваме, че и последната е същата. Ако е, прекрасно, няма за какво повече да говорим. Когато не е, сякаш сме били измамени, макар сами да сме се вкарали в заблуда. Най-ироничното е, че пренебрегваме очевидностите, че ни се струват временни, маловажни, неща, които голямата ни любов ще промени… оказва се, няма. Единият търси разтапяне в другия, той пък — лекота и свобода. Мисля си, че някак е възможно различните думи да зазвучат заедно, като песен, но може би само някои могат. Не знам. В крайна сметка, затова сме вперили поглед в планети, знаци… да дадат някаква насока.

Извинявайте за отклонението, просто днес цял ден това ми се върти в главата.

  :08: :017:

[Papy]

Относно любовните страдания...оценям високо даровете на венера в козирог и луна в стрелец. Драмите щяха да са страшни, понеже имам леко странен вкус

[Uran]

Uran, това ми беше първото влюбване. Харесвала съм, била съм увлечена...но не и влюбена. Хората минават през тези емоции на 15-16 години, на мен ми се случва на 26. Затова не знам какво да правя. За първи път усещам, че нямам контрол върху ситуацията. Чувствам се безпомощна. Не съм допускала, че мога да изпадам в такива състояния. Просто си мечтая някой да ме спаси от вцепенението ми, този път не искам да се оправям сама. Знам колко е глупаво, знам, че само аз мога да си помогна и че това са неща, които всеки решава сам. Но има моменти лишени от рационалност.

Не съм правилният човек- имам много фикс в картата си и то- по тези теми. Някой мутабел да ти даде съвет.
Понеже говориш за контрол. Трябва да излезеш от него (кой ти го казва :012:). Искаш да случиш нещата, а отсрещната страна го приема като преса, налагане, манипулиране и реагира като охлюв, към чиито рогца си посегнал- връща се в черупката си.
За 40+ г., 2 пъти съм попадала в сутуация като твоята т.е. не е много вероятно да ти се случва с голяма честота.

[Papy]

Едната, другата страна какво мисли по въпроса с твоето влюбване?

[The_One]

Той ли? Нашите отношения наистина приключиха. Този път е окончателно. Два пъти съм му казвала, че го обичам. Но никога не съм се показвала в тази светлина...той не подозира колко ме е заболяло и че изобщо ме е заболяло. Искам това да остане така.

[Papy]

Да не бъркаш самолюбието с влюбване?

[strelicka]

при мен тази година Дирекционна Венера( упр 5 и 12) опозира натален Плутон( упр 6) , същата ли болка трябва да очаквам, в момента съм сам нямам никого до себе си?

при замесен 12- страданието и болката е от липсата,самотата,нереализирането на близост ,несподеленост в любовта,докато не промениш нещо в  подхода към обекта/-ите на желания ти

[Дракониада]

Да не бъркаш самолюбието с влюбване?

Ами това е едно и също.  Влюбваме се в наши подобия или/и нещо,което в нас е латентно,но друг го е развил.