Автор Тема: Книжна раздумка  (Прочетена 59631 пъти)

Uran

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2538
Re: Книжна раздумка
« Отговор #15 -: Декември 17, 2014, 10:26:27 pm »
"Физика на тъгата" Георги Господинов
От детските си страхове, опознаването на света, личната меланхолия и съзерцателност, градския фолклор, разговорите- дочути от по- възрастните, съзряването, прави литература. Това, което пише, ми е много близко.

Veselin

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6390
Re: Книжна раздумка
« Отговор #16 -: Януари 17, 2015, 12:22:19 pm »
Някой чел ли е разказа "Бразилската котка" на Артър Конан Дойл? Много впечатляващ и незабравим!

Скорпионче

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2148
Re: Книжна раздумка
« Отговор #17 -: Януари 17, 2015, 01:28:12 pm »
Някой чел ли е разказа "Бразилската котка" на Артър Конан Дойл? Много впечатляващ и незабравим!

Ще я прочета,Веско.Неговите произведения на изкуството страшно много ми допадат!
"Всяко наше удоволствие е сделка с дявола."

Uran

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2538
Re: Книжна раздумка
« Отговор #18 -: Януари 17, 2015, 02:59:04 pm »
Някой чел ли е разказа "Бразилската котка" на Артър Конан Дойл? Много впечатляващ и незабравим!
http://www.method-shliman.com/razk-anglo/index.htm

Veselin

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 6390
Re: Книжна раздумка
« Отговор #19 -: Януари 17, 2015, 05:38:01 pm »
Благодаря, Uran!
Това е само откъс, но ако попадна на целия разказ в нета, ще го споделя с всички.

Reptil

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1945
Re: Книжна раздумка
« Отговор #20 -: Януари 17, 2015, 07:04:46 pm »
Нещо все стигах до страничката "прати СМС".
На английски: http://www.eastoftheweb.com/short-stories/UBooks/BraCat.shtml

Uran

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2538
Re: Книжна раздумка
« Отговор #21 -: Януари 17, 2015, 07:09:57 pm »
Благодаря, Uran!
Това е само откъс, но ако попадна на целия разказ в нета, ще го споделя с всички.
Да, откъс е, а в томовете, които са в "Читанка", го няма този разказ. Любопитен ми стана. :)

Uran

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2538
Re: Книжна раздумка
« Отговор #22 -: Януари 17, 2015, 07:10:38 pm »
Нещо все стигах до страничката "прати СМС".
На английски: http://www.eastoftheweb.com/short-stories/UBooks/BraCat.shtml

:) А на български?


Papy

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 7850
Re: Книжна раздумка
« Отговор #24 -: Януари 21, 2015, 10:14:35 pm »
Няколко супер кратки разказа

1. Събудих се, а в стаята ми имаше стар пират, който ме канеше на приключение. Предпочетох да остана с мама и да оставя тате да продължи пиянското си пътешествие сам.
2. Съжалявам за роклята ти. Не исках да я късам. Моля те, не казвай на никого. На теб ти стоеше толкова добре. Трябваше да опитам. Мислех, че ще ми стане.
3. Стрелата прелетя през стаята и прониза крака на Джъстин. Шефът му Стюарт презареди арбалета си. Времената бяха тежки. Навсякъде имаше съкращения.
4. Сайлъс разпъна палатката си до пощенската кутия. Чакаше неговият непознат приятел да му пише. Той беше влюбен в Мери, но мечтите му бяха разбити, когато разбра, че тя е възрастен мъж в затвора.
5. Вълните я изхвърлиха на плажа и Стюарт я прибра у дома. Явно от мама нямаше отърване.
6. Понеделник изскочи от храстите и ме фрасна силно точно по брадичката. Застана над мен и се развика: „Къде е твоят Уикенд сега, а парти животно?“
7. Марк намаза Лаура със слънцезащитен крем, за да я предпази от изгаряне. Може би щеше да е по-разумно, ако беше опитал да изгаси огъня в лодката.
8. Часът е 4 през нощта. Ти отново спиш. Аз записвам клипче как хъркаш. Ще го използвам в съда, когато пледирам невменяемост.
9. Марта се сгуши в Рик. Той миришеше толкова хубаво. Тя искаше да го пита толкова неща за живота му. Прииска ѝ се той още да беше жив.
10. Бил чакаше майка си на училищните стъпала, за да го прибере. Тя така и не дойде. Искаше той да бъде малко по-независим, след като вече беше станал учител.
източник
« Последна редакция: Януари 21, 2015, 10:18:07 pm от Papy »

Uran

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2538
Re: Книжна раздумка
« Отговор #25 -: Януари 22, 2015, 07:49:26 pm »
Много готино, Папи. :012: Не можах да си избера фаворит.

Lilla

  • Без Астро Теми
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 13839
Re: Книжна раздумка
« Отговор #26 -: Януари 22, 2015, 07:51:49 pm »

8. Часът е 4 през нощта. Ти отново спиш. Аз записвам клипче как хъркаш. Ще го използвам в съда, когато пледирам невменяемост.


 :043: :043: :043:
Melius est prudenter tacere, quam inaniter loqui

Papy

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 7850
Re: Книжна раздумка
« Отговор #27 -: Януари 24, 2015, 05:52:08 pm »
Вечерна изненада
Лъскавите чорапи съблазнително стягаха и очертаваха прекрасните бедра – чудесно допълнение към леката вечерна рокля. От крайчето на диамантените обеци до върха на изящните обувки на тънки токчета – всичко беше просто шикозно. Очите, с току-що нанесен грим, разглеждаха отражението в огледалото, а устните с ярко червило се разтегнаха от удоволствие. Внезапно, някъде отзад се чу детски глас:
„Тате?!"
Автор: Хилари Клей

Криеница
- Деветдесет и девет, сто! Ако някой не се скрил, не съм виновен!
Мразя да водя играта, но за мен това е далеч по-лесно, отколкото да се крия. Влизам в тъмната стая и прошепвам на този, който се е притаил вътре: „Открих те!"
Изпровождат ме с поглед по дългия коридор, а в стенните огледала се отразява фигурата ми – в черна роба и с коса в ръцете.
Автор: Кърт Хоумън

История в леглото
- Внимавай, скъпа, зареден е – каза той, връщайки се в спалнята.
Беше опряла гърба си на таблата на леглото:
- Това за жена ти ли е?
- Не. Би било прекалено рисковано. Ще наема убиец.
- А ако убиецът съм аз?
Той се усмихна.
- На кого ще му мине през ума да наеме жена за убийство на някой мъж?
Тя облиза устни и се прицели в него:
- На жена ти!
Автор: Джефри Уитмор

В болницата
Тя караше с бясна скорост. Господи, само да успее да стигне навреме!
Но по изражението на лицето на лекаря в реанимацията разбра всичко.
Разплака се.
- Дойде ли в съзнание?
- Мисис Алертън, - меко заговори лекарят - трябва да сте щастлива. Последните му думи бяха: „Мери, обичам те!".
- Благодаря. - хладно отвърна Джудит.
Автор: Барнаби Конрадещи

Прозорец
След жестокото убийство на Рита, Картър стоеше само пред прозореца. Никаква телевизия, четене, кореспонденция. Животът му се състоеше в това, което вижда зад завесите. Не му пукаше кой му носи храна, кой плаща сметките – той не напускаше стаята. Неговият живот беше бягащите сутрин, смяната на сезоните, преминаващите автомобили, призракът на Рита...
Картър не знаеше, че в изолаторите няма прозорци.
Автор: Джейн Орви

В градината
Тя седеше в градината, когато видя, че той тича към нея.
- Тина! Моето цвете! Любовта на живота ми!
Най-после го произнесе!
- О, Том!
- Тина, цветето ми!
- О, Том, и аз те обичам!
Том се приближи към нея, коленичи и бързо я отмести встрани.
- Цветето ми! Ти си стъпила върху любимата ми роза!
Автор: Хоуп Ай Торес

Нещастна
Казват, че злото няма лице. Действително, лицето му не издаваше никакви чувства. Никакъв проблясък на съчувствие, а болката бе просто непоносима. Нима не вижда ужаса в очите ми и паниката на лицето ми? Спокойно, дори професионално, той свърши мръсната си работа, а накрая учтиво каза: „Изплакнете си устата, ако обичате!"
Автор: Дан Андрюс

Начало
Беше му много ядосана. В своя идиличен живот те имаха почти всичко, но тя жадуваше само за едно – това, което никога не са имали. Само неговото малодушие беше пречка.
После ще трябва да се освободи от него, но още е рано. По-добре да е спокойна и хитра. Прекрасна в своята голота, тя хвана плода.
- Адам... - тихо се обърна към него тя.
Автор: Енрике Кавалито

Рандеву
Телефонът звънна.
- Ало - прошепна тя.
- Виктория, аз съм. Да се срещнем в каютата в полунощ.
- Добре, скъпи.
- И, моля те, не забравяй да вземеш бутилка шампанско! – каза той.
- Няма да забравя, скъпи. Искам да бъда с теб тази нощ.
- Побързай, нямам търпение! – каза той и затвори.
Тя въздъхна, а после се усмихна.
- Интересно, кой ли беше?
Автор: Никол Уедъл

В търсене на Истината
Най-накрая, в това забутано, уединено селце търсенията му приключиха. В старата стаичка, край огъня стоеше Истината.
Никога не бе виждал по-стара и уродлива жена.
- Вие сте Истината?!
Сбръчканата старица кимна тържествено.
- Е, кажете какво трябва да кажа на света? Какво послание да предам?
Старицата се изплю в огъня и отвърна:
- Кажи им, че съм млада и красива!
Автор: Робърт Томпкинс

Какво иска дяволът
Двете момчета стояха и гледаха как дяволът бавно си тръгва. Блясъкът на хипнотичните му очи все още замъгляваше главите им.
- Слушай, какво искаше той от теб?
- Душата ми. А от теб?
- Монета за телефонния автомат. Спешно трябвало да се обади.
- Искаш ли да отидем да хапнем?
- Искам, но нямам никакви пари.
- Няма страшно. Аз имам много.
Автор: Браян Нюел

Съдба
Имаше само един изход. Нашите животи вече се бяха преплели в толкова сложен възел от гняв и блаженство, че нямаше какво друго решение да вземем. Ще се доверим на жребий: ези – ще се оженим, тура – ще се разделим завинаги.
Монетата беше хвърлена. Падна, завъртя се и спря. Ези.
Гледахме я с недоумение.
После в един глас казахме: „Може да я хвърлим още веднъж, а?"
Автор: Джей Рип

Висше образование
- В университета само търкахме пейките – каза Дженингс, докато миеше мръсните си ръце. - След всички тези съкращения на бюджета, няма да ви научат много, просто пишат оценки и всичко си върви както обикновено.
- А вие как се научихте?
- Не сме се научили. Впрочем, можеш да погледаш как работя.
Медицинската сестра отвори вратата:
- Доктор Дженингс, викат ви в операционната.
Автор: Рон Баст

Решаващият момент
Тя почти чуваше как вратата на килията й се затръшва.
Свободата си отиде завинаги, а сега съдбата й беше в чужди ръце.
В главата й започнаха да препускат безумни мисли за това, колко хубаво би било сега да отлети далече, далече. Но тя знаеше, че е невъзможно да се скрие. Обърна се с усмивка към младоженеца и повтори: „Да, съгласна съм".
Автор: Тина Милбърн

Благодарност
Вълненото одеяло, което наскоро му бяха дали в благотворителната фондация, удобно обгръщаше раменете му, а ботушите, които днес намери в един контейнер за боклук, изобщо не му убиваха.
Уличните огньове така приятно сгряваха душата му след цялата тази смразяваща тъмнина... А скамейката в парка се оказа толкова позната за стария му, превит гръб.
„Благодаря ти, Господи, - помисли си той – животът е просто прекрасен!"
Автор: Андрю Хънт

Emma

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2844
  • Mbuki-mvuki
    • Emma и картите
Re: Книжна раздумка
« Отговор #28 -: Януари 24, 2015, 09:24:33 pm »
Папи, изискана циничност. Хареса ми.  ;D


Цитат
Криеница
- Деветдесет и девет, сто! Ако някой не се скрил, не съм виновен!
Мразя да водя играта, но за мен това е далеч по-лесно, отколкото да се крия. Влизам в тъмната стая и прошепвам на този, който се е притаил вътре: „Открих те!"
Изпровождат ме с поглед по дългия коридор, а в стенните огледала се отразява фигурата ми – в черна роба и с коса в ръцете.
Автор: Кърт Хоумън
I am naked, not unclothed but exposed…You undress me, not my skin, but my soul.

Reptil

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1945
Re: Книжна раздумка
« Отговор #29 -: Януари 28, 2015, 10:35:07 pm »
Алек Попов, "Черната кутия — ниско прелитащи кучета". Черен, абсурден хумор, БГ едишън. Кефи, чете се бързо.