Подкрепа ли е една жена за един мъж?
Би трябвало – да го поощрява, насърчава, окуражава, да го захранва с енергията си. На мъжа не му е нужно постоянно да му се повтаря колко много го обичаш и да го давиш в мили думи, поне по мои наблюдения. Ако държиш на него, ако не ти е безразличен, то просто се усеща, запечатано е в аурата ти и в енергията, която излъчваш към него. Разбира се, има мъже и с по-изразено его, те са отредени за жени манипулаторки – привидно крехки и зависими, използващи много захаросани думи в ежедневния си речник, дори когато това не е необходимо, с повод и без.
Отчасти важи и за влюбена жена, това чувство може да я мотивира за нещо. За някаква промяна или полагане на допълнителни усилия. Най-тривиалната изява е да отслабне, да започне да спортува, да мине на друг режим, да промени нещо във външния си вид, в имиджа и гардероба... Аз лично съм била вдъхновявана да върша нещо, което никак не обичам – рутинна домакинска работа, макар и за кратко. Интересното е, че докато си "във фаза", дори досадни битовизми могат да ти доставят удоволствие. Но при семейните жени, по мои наблюдения, настъпва момент, в който тия дейности започват да им тежат и дори да ги отвращават, да се чувстват като обслужващ персонал. Особено когато се чувстват недостатъчно ценени или неуважавани от мъжа и след като силните чувства си отидат и в отношенията се настани рутината.
На мен лично не ми е нужна любовта на мъж, за да местя планини в професионален план и сама да се справям в живота. Черпя необходимата за това енергия от други източници, за сметка на вътрешни ресурси. Но има и неща, по-скоро тип кардинални промени /вкл. и в навиците/, за които би ме мотивирала само любовта към мъж и от мъж.
Но тези "кардинални" промени не са да изгоня котките, те са неприкосновени.
