И аз уж не съм си стояла самичка в очакване на Росинант обаче друго си е, когато с гушкането има и сърцетуп
Романи...освен приключенски, биографични, малко класика и големият Достоевски - не, мерси. Пък и на почти 27 години - все съм разбрала поне от какво ми е хубаво, ако не друго.
За "50 нюанса сиво" съм съгласна. Ама там проблема е, че освен въображение на авторката й липсва и дар слово. За нея всичко е красиво или страхотно и с прости изречения от по 5-6 почти еднакви думи описва всяка ситуация и емоция.
И все пак...любовта може да е секс, но сексът не е любов.
Не е ли по-добре да се осмелиш да искаш макар и чудни неща, отколкото желанията ти да са подчинени на страховете ти? Може и да не можеш да станеш президент, но не пречи да желаеш. Щото това може да те отведе поне до ниво министър, нали?
П.П. Според мен животът работи на принципа "Нищо искаш - нищо и ще получиш".