Ефектът на Дънинг-Крюгер

[Papy]

Естествено, че продаваш-поне едно нещо със сигурност-себе си
И типично за овенски акценти-голяма работа си, спор няма

[Дракониада]

И типично за овенски акценти-голяма работа си, спор няма

Леле,не го правя нарочно-вродено ми е да се чувствам така. Опитвам се да съм скромна и да се чувствам малко неудобно от хората,но не ми се отдава.   :012: :08:

[Papy]

http://www.obekti.bg/chovek/9517-5-признака,-че-не-сте-толкова-умни,-колкото-си-мислите

[Lilla]

http://www.obekti.bg/chovek/9517-5-признака,-че-не-сте-толкова-умни,-колкото-си-мислите

Ама то излиза, че в обкръжението ми един умен няма 

А и аз самата не се смятам за голяма умница, много неща в живота ми можеха да се подредят и по-добре.

[Papy]

Добро начало
Човек не трябва да се задоволява с каквото е постигнал

[Lilla]

За мен, каквото и да съм постигнала, никога не е "достатъчно" и не е "достатъчно добро". Винаги би могло да бъде и по-добре, по такъв начин разсъждавам. Но това поражда и вечна неудовлетвореност.

Зависи с какво и кого се сравняваш. Спрямо по-ниска летва може да останеш доволен от постигнатите дотук резултати, спрямо по-висока да кажеш "ей, какъв съм неудачник!". Винаги отчитам и обстоятелствения фактор. Може да не оставаш доволен от постиженията си към дадения момент, но предвид обстоятелствата, при които си ги градил, това да се окаже максимумът, на който си бил способен.

[Papy]

Как така вечна неудовлетвореност-ти искаш на по 30-40 години да се потупаме по рамото и кротко да си доживеем животеца. Ами щастието е моментно усещане, хармонията е състояние. Можеш да се стремиш към повече и без да си неудовлетворен.
Това е като да имаш 2000лв спестени и да си кажеш-що пък да не са 20 000

[Lilla]

А случайно да не бъркаме самочувствието с вродена наглост?

Днес за пореден път се убедих, че формулата "колкото по-глупав и/или некадърен/неквалифициран, толкова по-нахален" работи безотказно.

На мен все по-тъпите се опитват да ми държат тон. Ако ситуацията не е твърде динамична и напечена, може и да се позабавлява човек. Но за съжаление наглостта им и липсата на добро възпитание цъфва в много неподходящи ситуации.

В нашия отдел крокодилите се подиграват на секретарката, а се оказа, че момичето /91 набор/ се интересува от астрология, чете Юнг и Фройд. Но те оценяват човека по външния вид и маниерите  --> "хубава, следователно тъпа", да си бяха направили труда малко да си поговорят с нея, да разберат що за човек е. А е толкова добра и незлоблива душа, личи й. Но е привлекателна, висока и се облича като от списание, което автоматично поражда проблеми, ако работиш в терариум.

[Lilla]

Гледам, че се чете тази тема. 

Да споделя още едно мое наблюдение:

Колкото са по-некомпетентни по някой въпрос, толкова са по-безпардонни и искат на всяка цена да си наложат мнението, спорейки и надвиквайки.

[Рени]

Нито наглостта, нито самочувствието са вродени, придобиват се във времето по различни причини.Ако успеем да разчетем тези причини,тогава разбираме защо съответния човек ги носи със себе си същите тези "ценности". Ефектът винаги  е двустранен.

[Lilla]

Нито наглостта, нито самочувствието са вродени, придобиват се във времето по различни причини.

Може би са елемент, който се гради в зависимост от средата?

Пък аз не спирам да се чудя на тесногръдия егоцентризъм - той също ли е придобит или е вродено качество?

Пример - постоянно ти се отправят забележки за нещо, което прави, без да осъзнава, самият критикуващ. И очаква от теб да се съобразяваш безпрекословно с него, без да си направи труда да се съобрази с околните. В офиса имаме такъв случай - колежката, която създава най-много шум и пречи на другите спокойно да работят, постоянно тропа с крак и претендира да се пази тишина. Малко да им влезеш в тона, вече е проблем. Малко да се поразбързаш да тракаш по клавиатурата - още по-голям проблем. То щеше да е смешно, ако не беше толкова жалко и тъжно такова глупаво и неосъзнато поведение, особено от страна на 45-50-годишни образовани жени. 

 

[Рени]

Лили, в някоя от темите мисля сама си дала отговор на чуденките си.Виж колко бързо придобиваме това-онова, когато отправната точка е някой друг ?!? 

[Lilla]

Да, отговор има - това е нивото на масовката, не може да се очаква нещо по-различно. 

[Reptil]

Друго си е да има научно име :012:

Обяснението ми е следното — ако човек е горе-долу интелигентен и има желание да се учи, бързо разбира, че разширява не толкова знанията си, а хоризонта на незнанието си. В един момент става малко депресиращо. Това е най-ниската част на графиката. Следва прозрението, че няма значение колко много знаеш, винаги не знаеш повече. От там насетне и самочувствието започва да расте. Стръмният скок в лявата част е, общо взето, инфантилен — "виж, мамо, виж, виж!"

[Lilla]

Невежият е най-щастлив, защото не осъзнава колко много не знае. Живее в своя малък тесногръд свят, където е изградил своята представа за хармония. Като неработещите домакини с ролките и пеньоарите, наскоро тъкмо обсъждахме тази тема с колегите.  :012: