Да, Рени интересни неща пише.
Всеки си има лични правила. Ако нещо ме мързи да направя, ще си платя на човек да го стори. За да му платя, трябва да имам пари. За да имам пари, трябва да съм ги изкарала някак. Ето това е моята грижа - да имам възможност да си платя, за да мързелувам. А не дали ще мързелувам.
Баща ми е голям работяга, той все иска всичко сам да си прави, как да има да не спира. Аз имам моменти, усмивки и спомени. Той има инфаркт. Докара си го от стрес, от тичане все нещо да прави. Сам. Плати си, човеко! И няма да се задъхваш на петото стъпало, защото сърцето ти е увредено. Сега и да иска и да не иска, налага му се да се съобразява и да си почива. Има си риболов, има си срещи с приятели, има си телевизор, има си котки за отглеждане - това му е достатъчно.
Моите задължения си ги върша, няма как да изклинча от тях, нито е редно, нито е целта. Но определено не съм от хората, които обичат тежка физическа работа. За такава работа си плащам.
Явно малко ни се размиват представите за мързел. Просто не обичам тежката физическа работа. И си намирам начини да си я спестя.
Не ме мързи да си поддържам дома чист, спретнат, да се занимавам с домакинството.