за плутоновата ми същност и силен сатурн това е катастрофа,но до известно време,когато се примирих с енергията нептунова да съм по течението и се отпуснах по гръб да ме носи накъдето си ще ,
" да бъде твойта воля " това е водещо за периода
И при мен сякаш това е основното като усещане.
Нептун в транзит към Слънце нямам, минава през наталния Марс и ИЦ, но има индиректна връзка и със Слънцето - Марс като диспозитор на овчия стелиум и натален тригон между Нептун и стелиума.
Когато най-сетне реших да не натискам постоянно газта, да изпусна юздите на контрола в настървеното си желание да гоня ефективност във всичко, да има видими и бързи резултати, но същевременно без да изпадам в крайности като апатия, дълбока депресия, нихилизъм и чувство на тотална безизходица и безсмисленост /минах и през това/, а просто се отпуснах и се оставих на волята на Съдбата, постепенно небето започна малко да се прояснява и да ми се подават знаци за положителна промяна, за скорошно раздвижване и излизане от стагнацията. Като повратен момент определям точния съвпад на тр. Сатурн с нат. Нептун, по същото време и Юпитер му въздейства. Наскоро изживях и съвпад на прогр. Луна с Нептун, близо до прогр. Асцендент.
Нептунови транзити, особено към важни радикални точки и доминанти, трудно се понасят от човек, който е свикнал да действа, винаги да търси изход, решение в дадена ситуация, а не да плува по течението и да чака манна небесна. В един момент обаче разбрах, че има ситуации, в които изходът не зависи от теб и просто трябва да намалиш темпото, да се снишиш и да чакаш пъзелът сам да се нареди, да ти се даде знак, трябва да се научиш да разпознаваш и четеш знаците.