АСПЕКТИ

[Satin]

АВЕСАЛОМ ПОДВОДНИ
АСПЕКТИ
ОБЩА АСТРОЛОГИЯ

ВЪВЕДЕНИЕ Ние преминаваме към разглеждането на дъговите аспекти, които характеризират

определена дъга между чувствителни точки на хороскопа (за разлика от аспектите на положението, означаващи принадлежност на чувствителната точка към определен знак или дом). Въобще в хороскопа има голямо количество чувствителни точки: това са планети, планетарни възли, върхове на домове, пари (арабски точки) и т.н. Тези точки и, съответно, дъгови аспекти в хороскопа са твърде много. Всички те носят определена информация. Но начинаещия астролог е по-добре да се ограничи с най-чувствителните точки на картата: планети, възли на Луната, асцендента и зенита и мажорните аспекти между тях, тоест съвпад, секстил, квадрат, тригон и опозиция. Тъй като именно те в болшинството случаи дават основния рисунък на разположението на силите във външните обстоятелства и вътрешния живот на човека.

Навсякъде по-нататък се разглеждат само дъговите аспекти, поради което съответния епитет ще се изпуска. Наличието на аспект между планетите означава интимно свръзване на техните принципи в живота на човека: активирането на една от планетите води до активизация на другата и определено (от вида на аспекта) взаимодействие между тях.

Възможни ли са чисто социални отношения между мъж и жена? Човек, при който Венера и Луна не се намират в аспект по-скоро ще отговори: да, разбира се. За него социалните отношения и любовта - това е едно, собствените сексуални и семейни отношения - съвършено друго. Обратно, за човека, при когото Венера и Луна са в мажорен аспект, тесни социални отношения, любов, секс и домашни отношения вървят неразделно: за него е естествено, след като се е запознал с девойка на концерт, да я покани вкъщи, да приготви вечеря, да се нахранят и да предложи да пренощуват в една постеля. От вида на аспекта и нивото на проработка зависи, доколко хармонично и конструктивно ще преминат конкретните взаимоотношения, но във всички случаи интимните и, в частност, сексуалните моменти в отношенията с противоположния пол при този човек, ще възникват значително по-често, отколкото при отсъствие на аспект между Луната и Венера.

Друг пример - отношенията между Марс и Сатурн. Ако тези планети не се намират в аспект, принципите на енергията и агресията, от една страна, и твърдостта, дисциплината, ограниченията и самовглъбяването, от друга, не ще бъдат непосредствено свързани един с друг нито във вътрешния, нито във външния живот на човека. Тези планети се проявяват, като правило в различно време: излишната предпазливост, предвидливост и скепсис не охлаждат възторга на човека в моменти на буйство и самозабрава в труда, а в периоди на самовглъбение и вътрешна концентрация няма излишен ентусиазъм и активни външни пречки. Това дава определена свобода, но също и задръжка в получаването на необходимия жизнен опит. С други думи, законът на кармата, който дава за деструктивна външна активност обратен удар и ограничения, в дадения случай ще действа косвено и често след известно време. И, обратно, доброволното самоограничение, приучаване към търпение и дисциплина, мъдрост далеч не веднага носят плодове във вид на усилена енергетика и възможности за активна конструктивна дейност. Ако Марс и Сатурн са в мажорен аспект, то активизацията на Марс, тоест увеличението на външна или вътрешна активност на човека, незабавно предизвикват към живот принципите на Сатурн, който забавя, охлажда възторга и щателно проверява всички процеси и обстоятелства. Както Марс, така и Сатурн, могат да се проявят и по външен, и вътрешен начин, а така също и в зависимост от аспекта между тях и нивото на проработката му, повече или по-малко хармонично. Но отчаяният немирник, който не знае страх, също, както и спокойно уравновесеният мъдрец, не управлява безумните пориви и e равнодушен към сраженията на външния свят - такъв никога няма да стане човек.

Минорният аспект между планетите също свързва между тях своите прояви, но не по толкова явен начин. Тази връзка може дълго да остава незабелязана от човека, за разлика от мажорните аспекти. При тях връзката може отчетливо да се проследи. Осъзнава се обикновено в първата половина на живота (Редки са изключенията на хора, които категорично не вярват в съдбата и си представят света като чист хаос и старателно изтласкват в подсъзнанието всички очевидни закономерности както на своя, така и на чуждия живот). Доколкото силата на точните (в пределите на орбис 1 ) минорни аспекти се приближават по сила към неточните (широки мажорни), то живота на човека с активни минорни аспекти, особено напрегнати, може понякога да бъде значително по-тежък, отколкото живота на друг с откровено ранена карта, която изобилства с квадрати и опозиции: В този случай човек (от ранно детство) научава, че е "опасно да се ходи", тоест научава се да бъде внимателен и предпазлив, изработва си интуиция към обратите на съдбата си и умее по-отрано да почувства от коя страна идва заплахата и съответно да се подготви. В същото време първият не може да разбере, в какво е причината за неговите задръжки и неприятности, кой и как сипва пясък в оста на неговата кола (или захар в резервоара).

Аспектът не само свързва проявите на планетните принципи. Той също увеличава силата на всяка от планетите, в крайна сметка поне потенциално. Ще бъде ли действието на планетите конструктивно или разрушаващо, повече зависи от нивото на нейната проработка, отколкото от природата на нейните аспекти (хармонични или напрегнати). Разбира се, проработката на планетите произтича в конкретни обстоятелства във вътрешния и външния живот на човека, тоест заедно с всички нейни аспекти и, характера на проработката се определя от конкретни аспекти на дадената планета, от аспектиращите я планети, домове и знаци, в които те са разположени, и т.н. Винаги е нужно да се има предвид, че от проработка се нуждаят всички аспекти, както напрегнатите, така и хармоничните, аналогично на това, както става със "злотворните" и "благотворните" планети.

Колкото по-творчески (в широк смисъл) и еволюционно съзнателен е живота на човека, толкова по-ефективно ще премине при него проработката на аспектите (и двата вида: и по положение, и дъговите), и толкова по-конструктивно и енергично ще се проявят в живота му. При човек на ниско ниво на развитие, обикновено са активни един, два аспекта, които определят основните условия и обстоятелства на неговия живот, а останалите аспекти (и съответно планети, домове и знаци) се включват рядко и за кратко. Ето защо, често може да се срещнат хора с много хармонични карти, крайно нещастни в своя живот, доколкото главното съдържание на тяхното съществуване съставлява един единствен, но съвършено непроработен квадрат или опозиция, а всички (многочислени) хармонични аспекти в картата практически не са активни. Незначителна стъпка встрани от привичния кръг на представи и жизнени навици може съвършено да измени съдбата на такъв човек, като активизира практически бездействащ дотогава тригон или секстил. За това е необходимо да преодолят твърдите щампи на личното и обществено подсъзнание, привичните и много устойчиви програми, които заставят човека да бяга отново и отново по фактически един и същ омагьосан кръг на своята съдба. Излизането от този кръг се оказва не по-лесно, отколкото поникването на крила.

Причина за такава огромна власт на съдбата над човека, която не му позволява да разкрие потенциалните си възможности, се състои в липсата на проработка на аспектите. Всеки аспект (както хармоничен, така и раняващ) увеличава силата на планетата и, ако човека не го проработва, като получава власт над тази сила, то обратно, силата на планетата го подчинява на своята воля и конкретните обстоятелства в живота.

В своя живот човек води постоянна невидима и най-често неосъзнавана борба с хороскопа си (наричана в този учебник проработка), и всеки аспект символизира един от полковете на противника, който трябва да превърнем в съюзник. Иначе човек попада под пълното робство на своето его и негостоприемни външни обстоятелства и е възможно да стане марионетка на жесток егрегор, като се лиши не само от собствена воля и независимо съзнание, но така също и от душата, която, напуснала човека още преживе, ще чака смъртта му и следващото въплъщение.

От друга страна, личната енергетика и властта за реализиране на човека не са свързани с количество или точност на аспектите в неговия хороскоп. Силната карта означава по-скоро големи потенциални възможности за развитие, отколкото високо еволюционно или енергетично ниво на човека. С карта, буквално гъсто изчерната с червени, черни и зелени хорди, може да се преживее тих и незабележим живот (въпреки, че внимателните хора ще забележат скритите способности и възможности). Със слаба карта могат да се направят велики дела, но те ще означават по-високо изходно ниво на въплътилата се душа. Важно е само да се разбере, че активирането на нови аспекти се съпровожда с усилване на енергетичните потоци и с увеличаване на отговорността на човека за своето поведение, постъпки и медитации. Човек не отговаря за мислите и чувствата, дошли случайно до него, колкото и ниски да са те. Отговорен е обаче пред Абсолюта за дълго и интензивно съсредоточаване върху определени мисли, емоции и желания, тъй като подобни медитации (ментални, емоционални и каузални, тоест програмиране на бъдещето) оказват на световната и индивидуална карма не по-малко влияние, отколкото постъпките във външния свят.


Рис. 1 Природата на всеки аспект се определя: първо - от числото, което показва колко
пъти той се нанася в пълната дъга от 360 (опозиция - 2, тригон - 3 и т.н.); и второ - от точките на зодиакалния кръг, образуващи дадения аспект с точката 0 Овен (за опозицията това е единствена точка 0 Везни, за тригона това е 0 Лъв и 0 Стрелец и т.н., виж рис. 1). Планетите, които управляват знаците и съдържат тези точки ще наричаме управители. Статусът на планетите, които се намират в тези знаци в заточение, екзалтация и падение ще посочваме по същия начин за дадения аспект (виж таблица 1). Природата на аспекта се определя основно от неговото число. Управителят и планетите в заточение, екзалтация и падение дават допълнителни характеристики. ОБРЪЩЕНИЕ на аспекта се нарича аспект, който съставлява заедно с дадения дъгата от 180 (например, обръщане на тригона се явява секстил). Аспектът и неговото обръщане притежават в известен смисъл допълнителни свойства един на друг.
Напрегнати (раняващи) аспекти се явяват квадрат, полуквадрат и квадрат и половина, хармонични - тригон, секстил, квинтил, биквинтил, децил и тридецил. Останалите (неутрални) аспекти - съвпад, опозиция, полусекстил и куинконс - дават определено напрежение на ниско ниво на проработка (куинконса често и на средно), а на по-високи могат да се смятат по-скоро за хармонични. Много зависи от общото ниво на човека.

Напрегнатите аспекти дават на човека работа. Създават (вътрешни и външни) ситуации, които той, иска или не, е длъжен с труд и проклятия (или с благодарност) да преодолява. Хармоничните аспекти дават помощ, възможности и изкушения, като предлагат алтернатива: работа в благоприятни условия или паразитизъм в тях. Останалите аспекти могат да получат окраската както на хармоничните, така и на напрегнатите, в зависимост от конкретните условия (рода на планетите в аспект, други аспекти към тези планети и т.н.) Напрегнатите аспекти изискват от човека голямо внимание, тъй като тяхното активиране означава едни или други натоварвания, силни или твърде слаби енергетични потоци или техните резки падове. Примерните орби на аспектите между планетите са показани в табл. 1. За аспекти между планети и върхове на домове и Лунните Възли може да се вземе орбис 2 .

ТАБЛИЦА 1 УПРАВЛЕНИЕ И ОРБИ НА АСПЕКТИТЕ




Число 1, управител Марс; в заточение Венера; в екзалтация Слънце; в падение Сатурн.
Число 1 (тоест дъга 360 =0 ) символизира Абсолюта, потенциалната възможност. Ключови думи за този аспект - ПРОЯВЛЕНИЕ и ТВОРЧЕСТВО. Планетите, които се намират в съвпад, като че ли са затворени в черна кутия (символ на Абсолюта), който може да даде най-неочаквани ефекти в резултат на различни външни въздействия. Тези ефекти са свързани разбира се, с принципите на планети в съвпад, домовете и знаците, където те стоят, и техните останали аспекти.
Не всеки човек е способен на творчество в тесния смисъл на думата и на ниско ниво това и не се има предвид. В този случай, в областите на живота на човека, на които влияе съвпада (тоест в домовете, където той стои, управлява и аспектира) ще се усеща творческото начало на самия Абсолют. С други думи - човек, който не усеща в себе си нищо особено, интересно и още повече оригинално или творческо, толкова по-малко ще попада в различни нестандартни ситуации, ще се среща и взаимодейства с хората в непривични за себе си условия, когато на никого (в това число и на Абсолюта) не е известно предварително как те (и той) ще се държат. Не е изключено, че на самия човек никак да не му е весело и даже безинтересно, а дори - мъчително, тревожно и напрегнато. На обкръжаващите обаче винаги ще им е интересно да узнаят в каква история е попаднал в последно време дадения човек.

МАРС КАТО УПРАВИТЕЛ НА СЪВПАДА дава на този аспект сила и енергия на проявление, които особено се чувстват в съдбата на хората със стелиуми, тоест множествени съвпади. Съвпадът, това е вариант на творчество на Абсолюта, когато от Него никъде не можеш да избягаш. Ако съвпадът се активира, човек чувствува неимоверно налягане (отвън и отвътре) и търси пътища за избавление от него - това е онова нещо, което се нарича творчески мъки, или родилни мъки, които съпътстват всяка проява на Абсолюта, тоест оформянето и материализацията на една от Неговите потенциални възможности. Ако съвпада стои хармонично или е проработен, то тези мъки могат да бъдат представени във вид на напрежение според силите. Ако съвпадът е ранен и не проработен, са възможни стресове и трагедии.
Заедно с това, казаното не означава, че съвпад е аспект обезателно свързан с външна проява на сила - последното се отнася само до съвпадите на активните планети: Слънце, Марс, Юпитер, Плутон, Меркурий, Хирон и Уран. Съвпад на планети с вътрешно проявление - Луна, Венера, Сатурн, Нептун, както и с надира и десцендента, означава енергия от съвършено друг род - дълбочина на потъването, сила на вътрешното сцепление, интимна връзка.

ВЕНЕРА КАТО НАМИРАЩА СЕ В ЗАТОЧЕНИЕ ПРИ СЪВПАДА символизира това, че направлението и смисъла на всички прояви на Абсолюта се явява световната хармония, в частност любовта и красотата. Често това не се вижда веднага и изисква значително ниво на еволюционно съзнание, за да може да се разбере. Този венериански оттенък на съвпада може да се усети при проработване на аспекта. На ниско ниво на проработка, когато още не е преодоляна неговата марсова грубост, влиянието на Венера говори за възможности за социално взаимодействие: енергията на съвпада привлича към човека всеобщото внимание и дава определена власт над хората, която отначало много трудно може правилно да се управлява. Чисто астрологически може да се каже, че проработката на съвпада върви по пътя на преодоляване на първично силното, но грубо марсово пряко въздействие на планетите в съвпада една към друга в направление към венерианско сътрудничество и взаимна адаптация.

СЛЪНЦЕТО КАТО НАМИРАЩО СЕ В ЕКЗАЛТАЦИЯ ПРИ СЪВПАДА дава оттенък на императивност в проявите на този аспект във външния и вътрешния живот на човека. На високо ниво на проработка на аспекта планетите в съвпад практически стават проводници на волята на Абсолюта в Неговия императивен вариант, когато съпротивлението срещу тази воля е невъзможно. На ниско ниво императивността на съвпада се отнася към отработването на взаимодействие на едната планета с другата. То протича по такъв начин, че принуждава човека към определена инициатива и волеизявление с цел регулиране на това взаимодействие. (Реално човекът, може да не знае за съществуването в своята карта на дадения съвпад, но неговите действия и инициатива в реалността му фактически ще бъдат отправени именно към това). Например, съвпад на Луна и Венера означава, че първоначално тези планети буквално са се хванали една в друга. Животът обезателно ще постави човека в такива условия, когато ще му се наложи мъчително да разделя в своето подсъзнание чисто социални и семейни програми на поведение, което и ще означава проработка на съвпада, тоест в дадения случай, необходимото диференциране на функциите на Луна и Венера.

САТУРН КАТО НАМИРАЩ СЕ В ПАДЕНИЕ ПРИ СЪВПАДА дава на този аспект на ниско ниво на проработка елемент на дезорганизираност, силно хаотично и ирационално-непредсказуемо начало, което само след продължителна проработка може да стане конструктивно-творческо. Това е свободата на млада енергична маймуна, която печата на пишеща машина, или човечеството, което изобретява атомната бомба или се намесва в генетичния код. От друга страна, грубите опити да се сдържа енергията на съвпада, сатурново-твърдите намерения да се направи конструктивна и управляема на ниско и средно ниво водят към взрив - външен и вътрешен, с катастрофални последствия за подсъзнанието. Тук е необходима постепенна и много внимателна проработка, основана повече на компромиси и уговорки, отколкото на пряк натиск и ограничения. Успехът идва не по-рано, от времето когато човек вижда част от своята кармична програма, в която може да бъде реализирана потенциалната енергия на съвпада. Само тогава последната може да се освободи конструктивно и да освети значително по-голям участък на кармата (личната, възможно е и груповата), отколкото може да се надява човек. Ето защо дълбоката проработка на съвпада дава разбиране на кармичния смисъл на съответстващите планетни принципи в личната и груповата карма и умението да се направлява енергията на двете планети заедно в необходимото направление. Да се достигне това не е леко, особено при стелиум от три или повече планети, тъй като хаотичните сили на множествения съвпад са необичайни, даже ако в него присъства Сатурн (въпреки, че в последния случай част от скритата енергия на съвпада се замразява, влиза навътре и е достъпна само при достатъчно самовглъбяване и вътрешна дисциплина).
На първо ниво на проработка на съвпада основно се усеща влиянието на управителя на този аспект, тоест Марс. Човек чувствува върху себе си силата на взаимодействие на планетите в съвпад, но тя за него е съвършено неуправляема, що се отнася до външни събития или вътрешен живот, емоционални или ментални реакции. Нещо повече - на това ниво човек, като правило не може да диференцира за себе си принципа на тези планети. Това води до силно огрубяване на психиката, в частност - възприятията, вътрешните преживявания, външната мотивация и конкретното поведение. На това ниво съвпадът означава не синтез, а здраво залепване на чужди, съвършено неадаптирани един към друг принципи на планетите. Ако една от планетите в съвпад е отчетливо по-силна от другата, то тя през по-голямата част от времето твърдо ще потиска нейния принцип, ще го подчинява на себе си. Понякога - обратно: не за дълго напълно ще и се подчини (ефект на "махало"), най-често с катастрофални последици, в които, впрочем може да се опитаме да видим творческия почерк на Абсолюта, който произвежда опит над дадения човек.

Например при съвпад на Слънце с Меркурий на първо ниво на проработка неразделимо са смесени волята и външните императиви с рационалното мислене. Ако в дадения момент Слънцето е по-силно, то мисленето е насочено към външните обстоятелства, тоест човек, сам без да разбира защо, ментално се подчинява на всичко, което произтича с него и рационално оправдава всички свои волеви импулси, фактически без да ги контролира и коригира. Ако обратно, Меркурий е по-силен, то волята на човека ще бъде напълно подчинена на неговите ментални съображения и програми и ще му се струва, че това се отнася и до външните императивни обстоятелства. Всички те се контролират и управляват от неговия собствен или, в краен случай, чужд разум. Но във всеки случай на човека му се струва, че неговата воля и разум са единни, което се явява грубо заблуждение.

Тогава подсъзнателното усещане е дискомфорт във всякакви ситуации. Когато този съвпад е активен в дълбината на душата си човека не се доверява нито на своя (нито на чужд) разум, нито на волята си и не вярва във възможността от удовлетворителното им прилагане във вътрешния или външния свят.

На второ ниво на проработка на съвпада човек започва да диференцира принципа на планетите в съвпада и обръща внимание на неадекватността и неестествеността на външните и вътрешни ситуации, които по идея изискват включване на една планета, но реално активират и двете. На това ниво човек не е в състояние да противостои на силите, които активират и двете планети едновременно. Той се старае да съгласува единия и другия принципи на тези планети и да регулира съотношението на силите им, като подчинява едната планета на другата в съответствие със своите цели. На това ниво се усеща влиянието на планетата в заточение, тоест Венера. Тя дава благоприятни възможности за търсене на общ език, на който могат да се договарят често изглеждащите като несъвместими планетарни принципи. На второ ниво взаимодействието между планетите в съвпад вече не е толкова агресивно и деструктивно. Първо - проявява се уважение към принципите на суверенитет и цялостност на другата планета. Второ - принципът на военен диктат на силната планета над слабата се заменя с маса за мирни преговори.

Нека разгледаме например съвпада на Слънце с Луна. На първо ниво на проработка на съвпада при този човек ще бъде устойчива илюзията за единство на неговата воля и желанията на подсъзнанието. Това дава целеустремен егоизъм при силна Луна и, обратно - безотговорно подчинение на потребностите на тялото на вътрешна или външна воля при силно Слънце.

На второ ниво на проработка на съвпада човек забелязва, че неговата воля и инициатива вече твърде бързо и енергично откликват на най-малките капризи и желания на егото, и отчасти отрегулира тази връзка. Поне докато не концентрира своите инициативи изключително върху проблемите на поддържане функционирането в биологична и социална среда. От друга страна, в ситуациите, когато Слънцето е по-силно от Луната, човекът може да ограничи своята воля, например, да защити от нея физическото си здраве.

На трето ниво на проработка на съвпада човек вече ясно диференцира принципите на планетите в съвпада и се учи да управлява енергията на този съвпад, като я направлява в нужната посока. Ако на второ ниво постижение се явява съблюдаване на принципа на ненамеса в чуждите дела и отсъствие на грубо налягане на планетите в съвпад, то на трето ниво на проработка на съвпада човек се учи да използва силата на взаимодействие на планетите в съвпад една с друга конструктивно. Това става с цел проработката на техните собствени принципи, а също домовете, където стоят и които аспектират съвпада. На това ниво човек може конструктивно да направлява енергията на взаимодействие на планетите в съвпада чрез една от тези планети, от което тя се усилва извънредно. Нейното въздействие върху света става императивно, в което може да се види проявлението на принципа на планетата в екзалтация на аспекта съвпад - Слънцето.

Като пример отново ще разгледаме съвпада на Слънце с Луна. На трето ниво на проработка на този аспект човек вече ясно отделя своите волеви импулси, инициирани от програмите на егото, от волевите импулси, които идват от различни егрегори. Енергията, получена от подсъзнанието, която човек с тези аспекти на ниско ниво би обърнал в инициатива в егоистичен план, вече може да отправи за самоусъвършенстване. Например - той умее вместо да изпълни желанието на нисшите програми, да ги фиксира по тях в подсъзнанието, за да може впоследствие да я извлече на Божия свят и да я трансформира в по-висока - така върви проработване- то на Луната. Проработката на Слънцето минава през интуитивния анализ на волеви- те импулси с цел да се разбере към какви егрегори са насочени. Например, може да се помоли да сигнализира за това своите вътрешни органи и системи, подобно на начина, по който при взаимодействие с ниски вибрации в много хора възниква чувство на отвращение.

На четвърто ниво на проработка на съвпада човек постига изкуството да управлява взаимодействието на планетите, които се намират в този аспект. Към този момент техните собствени принципи трябва да са достатъчно проработени и не само диференцирани, но и адаптирани една към друга. После този човек използува възможността за взаимодействие на тези планети не само в план на собствена проработка, като концентрира основното внимание на една от тях, но също се учи на конструктивна и творческа проява на синтеза на тези планетарни принципи, когато е невъзможно да се определи, коя от тях действа, въпреки че има признаци на участие както на едната, така и на другата. Синтез на планетите - това е висша форма на проработка на всеки аспект. В случая съвпада дава на аспекта изключителна конструктивна енергия, която се разпространява и на останалите аспекти на тези планети. Тук, на четвърто ниво на проработка на аспекта, се усеща влияние на планетата в падение - Сатурн, която дава видение за кармичните програми и препятствия и направляващи енергията и творческите възможности на съвпада надлъж, а не нашир по линията на кармата.

Само на това ниво творчеството на Абсолюта, което се проявява на първите три нива на проработка на съвпада спонтанно и доста хаотично, по-скоро чрез външната и вътрешната съдба на човека, отколкото чрез неговото творчество, влиза в конструктивни еволюционни рамки. Разбира се, формата на осколките на взривили се бомби или на руините, останали след земетресението са непредсказуеми и също представляват варианти на творчество на Абсолюта, но тези примери се отнасят все към първо ниво на проработка на съвпада, което е типично за инволюционните фрагменти на развитието.

[Satin]

СЪВПАДИ НА ПЛАНЕТИТЕ Всеки съвпад трябва да се разглежда от три позиции. От гледна точка влиянията на всяка от планетите върху другата и като цяло, особено когато тези планети стоят в един дом или двете аспектират трета планета. Например троен съвпад, тоест тройка планети, всеки две, от които се намират в съвпад е недостатъчно да се интерпретира като разглеждаме само влиянието на едната планета върху другата. Най-често в този случай една или две от планетите ще се окажат по-силни и във втория случай основния рисунък на взаимодействието ще се натрупва от взаимодействието една върху друга на двете по-силни планети. В резултат те ще образуват частичен синтез (сплав) и взаимодействието на тази сплав с третата планета. Ако в тройката на съвпадащи планети отчетливо е силна една от тях, то основното взаимодействие ще произтича именно с нея, а взаимодействието на двете слаби планети една с друга ще има второстепенно значение. Да се определи относителната сила на планетите в аспект често не е леко. Разбира се, може да се използуват основните принципи. Те са: планетата усилва аспектите към другите планети, когато се намира в свой знак (в по-малка степен в свой дом) и отслабва когато се намира в заточение и падение в знака и (също в по-малка степен) в дома. Тези обстоятелства в съвкупност далеч не винаги дават възможност да се поставят силови акценти. Освен това, ако в някакъв знак се намират много планети, то той в хороскопа е много силен и усилва всички планети, които се намират в него, даже съвсем неаспектираните и стоящите там в заточение и падение. Съществуват също ефекти, свързани с конкретни обстоятелства на живота на дадения човек. Мнозинството хора живеят еднообразен и слабо творчески живот. При тях са активни два-три (понякога един-два) дома и съответно на планетите в тези домове, независимо от тяхните аспекти и есенциални достойнства (тоест положения в знака на управител, в заточение и т.н.), лежи основния акцент, тоест те се оказват фактически по-силни от всички останали части на хороскопа, в краен случай, през голяма част от живота на човека. Затова при определянето на относителната сила на планетите обезателно трябва да отчитаме активните домове на хороскопа и конкретните обстоятелства от живота на човека, който с напрягане на своите сили може достатъчно силно да изопачи естествения план на своя вътрешен и външен живот. То може да стане по пътя на игнориране на информация и възможности, които идват буквално до прага на дома му, но с труд проникват през закритата с резе врата.
По-долу са разгледани само едностранните влияния на планетите в съвпад. Например в аспекта "Съвпад на Слънцето" се описва влиянието на Слънцето върху планетата в съвпад с него. По такъв начин, за описание на конкретен съвпад, например Слънце със Сатурн, въобще трябва да се прочете както "Съвпад на Слънцето", така и "Съвпад на Сатурн", но тези текстове не може просто да разположим един до друг. Следва да ги сплавим заедно, като предварително разберем относителната сила на Слънцето и Сатурн в хороскопа, или, по-точно казано в живота на човека в настоящия момент от време. Трудностите, с които ще се сблъска начинаещия астролог при опитите за такова сплавяне, ще приличат на актуалните трудности на човека, принуден да живее с карта, имаща такъв съвпад и да съгласува принципите на тези планети екзистенциално, тоест на базата на своя външен и вътрешен живот.

СЪВПАД НА СЛЪНЦЕТО Сега ще те видим, като си толкова отворен.
Съвпадът на Планета със Слънцето дава на нея оттенък на императивност - на високо ниво на проработка на аспекта. На ниско ниво на проработка императивност-та повече се отнася към необходимостта от проработка на Планетата. Слънцето осветява нисшите прояви на нейния принцип и ги актуализира, най-вече с метода на пряк натиск. На ниско ниво на проработка на Слънцето то действа чрез твърди императиви, които се натрупват върху Планетата, като потискат нейното творческо начало и заставят нейният принцип да се прояви в много тясно начертани рамки, в които тя по принцип не може да се вмести. Възниква извънредно вътрешно напрежение и взрив, при което творчеството на Абсолюта се проявява както в момента и характера на взрива (непредсказуем по-отрано), така и във формата и траекторията на отломките. Ако съвпадът не е проработен, но стои хармонично, тези взривове ще бъдат опасни повече за обкръжаващите, а творческото начало на Планетата ще се прояви само по пътя на твърдо егоистично потребление в сферите, които съответстват на нейния принцип. Например, непроработеният съвпад на Слънце с Марс дава голяма и безполезна активност, която впрочем, на самия човек ще се струва извънредно важна и полезна. От друга страна - умение изцяло да погълне чужда енергия, като оставя другия човек буквално без сили и даже намек за благодарност.
Проработката на съвпада (и Слънцето) дава превключване на по-висок егрегор, когато слънчевата инициатива идва не по пътя на твърда заповед, а като указание за желаното направление на дейността и, на вниманието. Тогава взаимодействието на Слънце с Планетата съществено се облекчава и Планетата получава от Слънцето някак слабо намагнитване. То служи за ориентир в сложните (за Планетата) условия, когато оптималния избор не е очевиден.

СЪВПАД НА ЛУНАТА Тесните рамки на собствения егоизъм ми пречат да потребявам целия свят.
Съвпадът на Луна дава на Планетата активно участие в подсъзнателния живот на човека. Човек усеща себе си интимно свързан с принципа на Планетата, който оцветява неговите потребности, особено жизнените и социалните. На ниско ниво на проработка на аспекта и въобще хора с непрeработена Луна, която често се оказва по-силна от всяка друга Планета (в живота доминира принципа на егото) и в частност Планетите в съвпад, превръщат принципа в една от своите програми на паразитно потребление. Например, при съвпада на Луна с Венера човекът е склонен да се наслаждава на красотата, социалните контакти и любовта. Но след общуването с хората и особено възлюбения, трябва дълго да идва на себе си, като възстановява енергетиката и вярата в човечеството. С произведенията на изкуството подобен ценител и познавач грубо снема най-достъпния и лесно смилаем енергетичен слой, вследствие на което те се покриват с оттенък на сиво, който не е така просто да се снеме, а понякога може и всичко да загине. Тук моментът на творчеството на Абсолюта се проявява в каприза на вкуса на човека - или обстоятелствата, които го поглъщат него самия. Проработката на аспекта дава голяма тънкост и често неочакваност на възприятията във въпросите, свързани с принципа на Планетата, която с течение на времето (и проработката на Луната) се трансформира в жизнена потребност за проработка и предаване на хората на висшия принцип на Планетата. На високо ниво това може да бъде обществен деятел или пророк, който е тясно свързан с националната карма.

СЪВПАД НА МЕРКУРИЙ Тревожно е не само отсъствието на мисли, но в много случаи и тяхното наличие.
Меркурий дава на Планетата в съвпад с нея силна ментална окраска, даже тогава, когато на човека нищо не му е нужно и не желае. Например, при съвпад на Меркурий с Венера в любовните отношения ще има само сметки и здравомислие, така че непосредственото чувство и живото усещане ще бъде много кратко, особено ако Меркурий е по-силен от Венера. За съжаление, менталната окраска не е тъждествена на ума, тъй като най-често се свежда до разпространени плоски поднасяния и щампи на общественото съзнание и подсъзнание. Те ще влияят активно на принципа на Планетата, като я схематизират силно и я профанират. Разбира се, човекът ще чувства това, но всички опити да избяга от подобно умъртвяващо (всеки път по различен начин) влияние на Меркурий на Планетата по пътя на разширение на сферите на нейно проявление (например, търсене на нови възлюбени в случая на Венера) са обречени на неуспех, въпреки че ума, дори и груб, но гъвкав, може да се приспособи и някак да моделира подобно явление. Проработката на съвпада идва на първо място чрез проработката на Меркурий, тоест осъзнаване на ролята и смисъла на менталната дейност, което дава общото направление на енергийните потоци и планетарни принципи, но без да ги променя. Тук проработката е сложна, тъй като изисква преустройство на мисленето, отказ от тежки праволинейни социални щампи и преход към работа с по-леки и гъвкави мисъл-форми, способни на адекватно взаимодействие с принципите на Планетите. Например, съвпадът на Меркурий с Марс при силен Меркурий на ниско ниво на проработка дава не човек, а практически робот. Той е длъжен всяко активно действие отначало да моделира в главата си, защото не умее да се доверява на чувствата и логиката на своите непосредствени енергетични прояви.
Проработката на аспекта дава големи творчески способности. Проявяват се във вид на тънко и изобретателно косвено ментално управление на принципа на Планетата в тези моменти, когато това е необходимо.

СЪВПАД НА ВЕНЕРА Да причиниш полза на обществото може само ако предварително го отделиш от
себе си.
Съвпадът с Венера дава на принципа на Планетата силни социални и естетически акценти. На ниско ниво в сферите, които се управляват от Планетата, този човек ще бъде естетически капризен и социално детерминиран. Общественото мнение и принципа "както при хората" ще бъдат за него много съществени. Ще му бъде много трудно да освободи принципа на Планетата от действията на социалните клишета. Това понякога може да доведе до смехотворен догматизъм и нелепи непредсказуеми ефекти при опитите да се приложат социалните щампи в съвършено неподходящи за това ситуации, в което и ще се проявява (на това ниво) творческия почерк на Абсолюта.
Друга особеност на влиянието на Венера върху Планетата в съвпад с нея е акцента на любовта, не задължително еротична. Проработката на аспекта дава Божествена светлина на всяка проява на Планетата. На ниско ниво човекът не възприема проявленията на Планетата, ако към нея не е прибавено любов и социално внимание, насочени към човека, въпреки че (кармично) той е длъжен не толкова да получава, колкото да излъчва любов в съответните ситуации. Например, дете с Венера в съвпад със Сатурн може да бъде заставено да се занимава систематично или просто да се съсредоточава само с добро, ласка, любов, нежни уговорки и т.н., но никога с принуда. Насмешката в обществото ще го накара буквално да се забие в ъгъла и да заплаче. На ниско ниво Венера отпуска Планетата, прави човека в съответстващите области социален паразит и изтънчен егоист, но при проработка егоизма отстъпва място за служене на хората. Например съвпад на Венера с Луна може да даде лаком човек и ценител на кулинарията, който се грижи изключително за своя стомах. При проработка - забележителен кулинар, който оформя своите ястия като че ли за художествена изложба. Същото се отнася и за сексуалния му живот.

СЪВПАД НА МАРС Истинската тежест е невидима. Истинската сила не се усеща.
Съвпадът с Марс дава на Планетата сила, на ниско ниво разрушителна. Принципът на Планетата някак се надува с енергия, но, ако не може да се отправи конструктивно, най-често се реализира в агресия и разрушения. Например, непроработен съвпад на Марс с Луна дава агресия към собствения организъм, а със Сатурн - необикновени препятствия при опитите за самовглъбяване и съсредоточа- ване. Например, със звън се разбива стъклото и в стаята влетява футболна топка.
Тук проработката върви не толкова по линия на обуздаване на своята излишна енергия в областите, които са управлявани от Планетата, въпреки че отначало и това умение е необходимо, колкото по пътя на изтъняване на енергията на съвпада, повишаване на съответстващите вибрации. Например, при съвпад на Марс с Луна по-добре е да не се развива мускулатурата, а да се учи управляване на психическата енергия (висши степени на хатха-йога, автотренинг и т.н.). При съвпад на Марс със Сатурн най-добре е да не се правят усилия за борба със съблазните, разконцентрирането и т.н., а да се работи над дълбочината на съсредоточаване и сила на концентрацията. На високо ниво Марс дава на Планетата точно тази енергия, която е необходима на нея във всеки конкретен случай и качествено повишава нейните творчески възможности, но за това се изисква да се осъзнае лъжливостта на този привлекателен принцип: "силно - значи хубаво". Освен това да се ликвидира силовото подчинение на Планетата на Марс, което е характерно за ниското и средно ниво, особено когато Марс в хороскопа е поставен по-силно от Планетата (например, при съвпад на Марс с Венера човек дълго време чувства и цени само красотата с елементи на видима сила).

СЪВПАД НА ЮПИТЕР Като стоиш на плещите на гигантите, виж, дали не са се прегърбили.
На ниско ниво съвпадът на Юпитер дава на Планетата остро чувство за собствена значимост. На човекът искрено му се струва, че всички негови прояви в съответстващите области са необикновени важни и значими. Тук той притежава големи възможности и всички, които разбират това, са длъжни да му помагат и да му служат безкористно. Действително, ПОТЕНЦИАЛНО този аспект дава голямо разширение на принципа на Планетата и време на незаслужено с лични усилия вървене (особено при силен Юпитер). Например - високо покровителство. Опасността тук се състои в това, че човекът е склонен да възприема тези възможности не като дадени, както е и в действителност, а в чисто егоистичен аспект - като радостно потребление. Проработката се състои в осъзнаване на своята отговорност за всички юпитерови дарове и възможности като групови ценности и най-ефективното, най-творческото им разпределение. Съвпадът на Юпитер означава интензивно повикване на егрегора и човекът (кармично) е длъжен не само да употребява даровете, но и да влезе в егрегора и да произведе с него (или в него) необходимата работа, или да отдаде открилия се канал на подходящ човек. Например, съвпад на Юпитер с Марс означава, че при човека ще има много енергия, която идва от най-разнообразни източници, но също и силно изкушение да я разхвърля хаотично, безмислено и неефективно. Нищо, че той самият дълго време ще счита подсъзнателно, че всяко негово активно действие е безупречно и носи благодарност в чист вид. На високо ниво на проработка този човек открива високи енергетични и духовни канали на другите (въобще съвпадът на Юпитер е аспект на проповедника).

СЪВПАД НА САТУРН Течението на времето се забавя само по себе си.
Проблемът се състои в това да го забележим.
Съвпадът на Планета със Сатурн ограничава и замразява нейния принцип. Тук кармичното изискване се състои в нейната дълбоката проработка. В частност - освобождаване на принципа на Планетата от повърхностни егоистични програми, които изискват конкретна отплата за всяко незначително усилие. Например, съвпада на Сатурн с Меркурий дава човек, който зле разбира необмислените неща и да се бори с това е безполезно. Ако човекът се опита, което е много характерно за ниското ниво на проработка на аспекта да игнорира интензивното налягане на Сатурн, което го заставя да мисли дълго и грижливо, то неговото рационално мислене просто ще се заклини. Той ще загуби всяко съображение въобще, защото усеща върху себе си творчеството на Абсолюта във вид на разнообразни нелепи и трагични ситуации, където той попада поради своето лекомислие, а на практика поради мързел и безотговорност.
В началото на проработката на съвпада на Сатурн изисква влизане в себе си и осмисляне на принципа на Планетата в рамките на своя живот и жизнена философия, което често бива мотивирано от продължителни външни ограничения. По-нататъшната проработка преминава вече в не толкова твърди условия, както първичната, но тук от човека се иска доброволно смирение и доброволно подчинение в посока принципа на Планетата в ситуациите, когато тя става активна, което дава много високи резултати и пробив към голямо творчество в сферите, които са управлявани от Планетата, въпреки, че първоначално да се повярва в това е трудно, тъй като съвпадът на Сатурн дава, напротив, впечатление не просто на отсъствие на способности, а откровено тяхната отрицателна величина, често комплекс за непълноценност и в същото време изключително силен и дълбок вътрешен стремеж към усвояване принципа на Планетата.

СЪВПАД НА ХИРОН По-добре е користно да служиш на Бога, отколкото безкористно на дявола.
Съвпадът с Хирон дава на Планетата особено чувство за хумор, което в началото околните ценят повече, отколкото самия човек, тъй като шегите са насочени към самия него. Този аспект дава кармична необходимост от нестандартна проработка върху принципа на планетата. Стимул за това се явява застой на развитието и неразбираемо-хаотични ситуации, в които се усеща вътрешен смисъл, но е невъзможно да бъде разбран, ако остане на първоначалните житейски позиции. Така, Хирон съвпад Луна, може да даде необикновени и обикновени, но неподдаващи се на лечение със стандартни методи болести. Те могат да измъчат човека, докато той не се обърне към методи, които официалната медицина счита за шарлатанство или във всеки случай за много подозрителни. Обаче, само хармоничен съвпад с Хирон дава бързо решаване на проблемите на границата с чудото. Обикновено от човека се изисква сериозно усвояване и материализация (в краен случай за себе си) на нови и в началото полуфантастични възгледи, прийоми и методи. Често се изисква вътрешна работа в областта на програмите на подсъзнанието, които са управлявани от Планетата. Например, проработката на Хирон означава ревизия на своите възгледи (често в началото съвършено неосъзнавано) за съдбата, духовното очистване и покаяние, взаимовръзката между личната и световната карма ("ролята на личността в историята") и т.н.
Проработката на съвпада дава необикновени творчески способности в области- те, които са управлявани от Планетата, прийоми и методи, като създават ефекта на чудото, но в същото време напълно "научни" и "рационални" от гледна точка на следващото поколение. Основният методичен принцип на Хирон е: "да разбереш значи да привикнеш". Смисълът на съвпада на Планета с Хирон се състои все пак не в качествено новите варианти на развитие на принципа на Планетата, а в разширяване на съзнанието, което става с нейна помощ.

[Satin]

СЪВПАД НА УРАН Величието на направеното от тях е такова, че може да се помести само в мания.
Това е нелек аспект, тъй като в сферите, управлявани от Планетата в съвпад с Уран, човекът, иска или не, от време на време става опитно зайче на Абсолюта, чиито пътища се неизповедими, особено в началото. Това е много силен аспект и ако човекът съумее да се приспособи към ритъма на съдбата в областите, управлявани от Планетата и се научи да чете или поне да обръща внимание на знаците на кармата, които се отправят към него, той не само ще съумее да запази себе си (и обкръжаващите) от множество неприятности, но и ще прояви изключително нестандартно възприемане на света, а е и възможно е да го посетят почти гениални идеи. За съжаление, човекът ще преувеличава тяхната ценност. Тези елмази се нуждаят от обработка, след която остава брилянт, със значително по-малко тегло.
Ако съвпадът е силно ранен, то натоварването на Планетата може да се окаже непоносимо за човека и в съответстващите области ще му бъде трудно да остава в социално приемливото пространство, тоест много идеи и постъпки ще бъдат съвърше- но непонятни за другите хора и над човека ще застане сянката на психиатрично заведение. Трябва да се учи да приземява своите фантазии и да оглажда острите състояния. Необходимо е да натовари хармоничните аспекти на Планетата или нейния диспозитор и, както обикновено, помага проработката на Сатурн и изработване в себе си на уважение към външните реалности (проработка на Х дом), а също и чувство за хумор (проработка на Хирон).
При хармонични аспекти към Планетата, този съвпад е най-опасен за обкръ-жаващите, особено за онези, които активизират Планетата. Заедно с това се проявява неговата неочаквана изобретателност, избухване на идеи и енергия.

СЪВПАД НА НЕПТУН
В безсмъртието на душата трудно може да повярва човек, който няма душа.
В областите, управлявани от Планетата в съвпад с Нептун, човекът трудно може да се съсредоточи. При него започва медитация, която (без проработка на аспекта) се води от нисшите програми на подсъзнанието, като се старае да постави всички прояви на принципа на Планетата в подчинение на егото. Нептун създава в съответните сфери постоянно преиначаване на виденията, лъжливи положения, изкушения на съзнателна и несъзнателна измама, при което - е много трудно да се освободиш от тези влияния, тъй като непроработеният съвпад дава дълбоко и силно проникване на нисшите октави на Нептун в принципа на Планетата. Например, ако Нептун е в съвпад с Венера, то на ниско ниво на проработка на аспекта човекът постоянно ще попада в лъжливи положения. Или просто ще лъже в социалните кон- такти и любовта. Но и едното, и другото, а също и достъпните видове изкуство ще бъдат за него източник на неспирни наслаждения, и проработката ще даде истински познавач на изкуството, а може би и художник. Значително по-сложна е проработ- ката на съвпада на Нептун със Сатурн, тъй като нисшите октави на Нептун откло- няват очи от Сатурн и човекът е практически неспособен за концентрация (при него бързо започва нисша медитация и вниманието си отива) и самовглъбяване. Те са необходими за приучаване към дисциплина и вътрешна честност. Тук помага прора- ботката на Плутон (който, между другото, цялата втора половина на ХХ век стои в секстил с Нептун, като обещава поддръжка) - единствената планета, която е спо- собна да разсее чара и измамата на Нептун.
На високо ниво на проработка съвпадът с Нептун дава на човека, в управля- ваните от Планетата сфери, рядката способност за истинско РАЗБИРАНЕ, високи медитации и външни действия. В тях човекът може да изрази Неизразимото, но не всички са способни да видят това.

СЪВПАД НА ПЛУТОН Като преследва човека, съдбата не си поставя за цел да го достигне.
В областите, управлявани от Планетата в съвпад с Плутон, човекът ще усеща диханието на съдбата. При силна енергетика, това дихание ще усещат неговите обкръжаващи, особено активизиращите Планетата. Смисълът на тази съдба се състои в чистка и обновяване на принципа на Планетата във вида, в който той се материализира в съдбата на човека, което се определя не само от наталната карта, но и от личния избор на човека в течение на живота. На ниско ниво на човека ще му се струва, че в сферите, които са управлявани от Планетата него като че ли го дебнат нещастия и безвъзвратни загуби. Тук той следва да се приучи към смирение и да се учи да работи на висшите вибрации на съответстващите потоци, иначе могат да го чакат най-неприятни последствия (при хармонична Планета и карта като цяло те често настигат не него самия, а най-близкото обкръжение). Особеността на проработката на съвпада с Плутон се състои в това, че Плутон НИКОГА не смята, че човек е в достатъчна степен чист и, в сферата на живота, където е активен принципа на Планетата, човекът усеща това добре. Проработката тук се изразява в смяна на инструментите, които използва Плутон - машина за боклуци и бака, метла и гребло или четчица и цигарена хартия.
На високо ниво на проработка този аспект дава дълбоко проникновение в екзистенциалните проблеми на дома, в който се намира съвпада, а също и сферите, управлявани от Планетата. Дава възможност за много тънка проработка на нейния принцип и способност с незначителни въздействия да решава в съответстващите области големи кармични проблеми.

[Satin]

ОПОЗИЦИЯ

Число 2, управител Венера; в заточение Марс; в екзалтация Сатурн; в падение Слънце.

Числото 2, което характеризира аспекта опозиция, символизира разбирането на противоположностите, двете части или принципа, всеки от които има най-интимни, но често недоизяснени отношения с другите. За опозицията на ниско ниво е харак- терна ситуацията на алтернативата: или - или, и трето (видимо) не е дадено, в краен случай на това ниво, на което става взаимодействието. Аз или той, нападе- ние или защита, приятел или враг, мъж или жена, светлина или мрак - подобни взаимно изключващи се по форма противопоставяния са много характерни за непроработената опозиция. Тя по принцип е неустойчива, тоест ненамиращите общ език принципи на планетите в условията на противопоставяне могат неочаквано да сменят една друга без предупреждение. Това често създава много остри и дисхар-монични ситуации. Наличието на опозиция в хороскопа означава, че принципите на съответстващите планети ще бъдат поставени в такива условия, когато им се наложи да работят заедно, като при това изпълняват (диалектически) противоположни функции. (Например затова, защото те най-често са разположени в противоположни домове и знаци, но не само поради това: принципите на взаимно допълване и, на ниско ниво взаимоизключването, присъщо на аспекта опозиция като такава, ще бъдат наложени на планетите в опозиция, даже ако аспекта е скрит).

Опозицията е обръщение на аспекта съвпад. Проявява се в това, че ако съвпада сам по себе си съединява, събира заедно, здраво залепва, макар и по не най-добрия начин, принципите на планетите, то опозицията обратно. Тя поставя проблема за тяхното взаимодействие, тоест постоянно създава във вътрешния и външния живот на човека ситуации, в които неизбежно участват и двете планети, които образуват опозиция, но при това принципите им на ниско ниво се оказват взаимоизключващи се. Разбираемо е, че това често води до конфликти, характера на които ще покаже положението на опозицията в хороскопа. Общият смисъл винаги е един: обучение, най-често от своите грешки, на мъдростта на сътрудничество на високи вибрации, тоест проработени планети, домове, знаци.
По такъв начин, ако основната задача на проработката на съвпада е конструктивизация на заложените в нея възможности, в частност творчество и енергия, то главната задача на опозицията - е на първо място конструктивизация на отношенията между планетарните принципи. При задълбочаване на проработката на съвпада и опозицията, двойнствеността между тези аспекти се проявява и по други начини.

ВЕНЕРА КАТО УПРАВИТЕЛ НА ОПОЗИЦИЯТА дава на човека във всяка ситуация, в която участва планетата, възможност за избор на своето отношение към планетарните принципи и повече или по-малко акцентиране на единия от тях. Трябва да се знае, че тези възможности съвсем не са безгранични. Всеки мажорен аспект - и опозицията в частност, изискват проработване на взаимодействието между планетарните принципи. Опитите за съсредоточаване върху една планета с пълно игнориране на другата, която е в опозиция, водят до това, че след кратко време ситуацията се обръща така, че целия акцент се пренася върху другата планета. Все едно кармата говори на човека: ето, погледни, какво съкровище щеше да изпуснеш за малко. Венера прави много, за да смекчи ситуацията на противопоставяне и видимо-то взаимоизключване на планетарните принципи. Тя винаги показва път за сътрудничество, дава (при минимално желание от страна на човека) прекрасни възможности за възприемане на двата планетарни принципа. А главното - създава в свойствения на нея мек стил обща атмосфера, която настройва към сътрудничество. Тази атмосфера се проявява различно, но най-често във вид на общо усещане за перспек-тивността и етичността на съгласуването и взаимното приспособяване на планетните принципи и безсмислеността и неестетичността на тяхната конфронтация или взаимно игнориране.
Влиянието на Венера върху опозицията на ниско ниво на проработка се проявява също в нейната социална екстериоризация, тоест специфичните за опозицията вътрешни проблеми се извеждат във външния свят във формата на социални отношения с други хора. Често в такива отношения човекът се старае да си присвои принципа на едната планета, като отдава другата на партньора. На високо ниво на проработка влиянието на Венера се проявява, в частност, в естетическото усещане. То идва от синтеза на планетите в опозиция и в социалната значимост на човека, осъществил такъв синтез. В съответните области той се явява един вид кристал на устойчиво равновесие, който може да стане катализатор за голям социален прогрес за достигане на равновесие и, даже сътрудничество в острия конфликт, който терзае антагонистично настроени групи хора много векове.

МАРС КАТО НАМИРАЩ СЕ В ЗАТОЧЕНИЕ ПРИ ОПОЗИЦИЯТА дава на този аспект скрита енергия, която може да бъде съвсем неразбираема както от самия човек, така и от самото му обкръжение. "Защо с такава разпаленост да воюваме със собствената си жена или дете, когато вече отдавна е ясно, че това не води към нищо хубаво?" Отговорът на този въпрос не може да даде никой, а още по-малко конфликтите, които идват по отдавна установен сценарий, които са проверявани не толкова по интонацията, но и всички думи и изрази продължават година след година, като че ли срещу волята на участниците. Следва да се подчертае, че енергията на Марс като намиращ се в заточение в опозицията се проявява не външно, а именно по вътрешен, скрит начин. Например - в дадения случай не в интензивността на сцената между съпрузите, а в тази завоалирана сила, която създава, често въпреки волята на участниците, конфликтни ситуации и буквално ги натиква в конфликта - а те се карат вече сами, със собствената енергетика и личния Марс.
Така Марс дава енергия, която противостои на мекотата и ленивостта на Венера, като не дава възможност на човека да балансира опозицията по метода "и на нас, и на вас", а също "на всяка страна полагаемото се". Той създава напрежение около проблемите на взаимоотношенията на планетите в опозиция и това напрежение трябва да се преодолява при проработването на аспекта. На високо ниво влиянието на Марс дава изключителна устойчивост от синтеза на тези две планети.

САТУРН КАТО НАМИРАЩ СЕ В ЕКЗАЛТАЦИЯ ПРИ ОПОЗИЦИЯТА при ниско ниво на проработката придава на съответстващите жизнени ситуации на човека определена твърдост. Това ще рече еднотипност на рисунъка, който се повтаря отново и от-ново, както във вътрешния живот, така и във външния. За опозицията е характерно повторението на едни и същи ситуации и типове конфликти както с един и същ партньор, така и с различни хора. Това привежда човека отначало в недоумение, а после в отчаяние, тъй като в него се създава впечатление за затворен кръг на съдбата, излизането от който е невъзможно. Но не е така. Първо - винаги има надежда за активизация на Юпитер, който безплатно открива нови възможности. Второ, което е по-съществено, затворения кръг, определен от какъвто и да е сюжет във вътрешния или външния живот, продължава до този момент, докато човекът не осъзнае кармичния му смисъл и не направи необходимата вътрешна работа, за да разбере програмата на подсъзнанието, която актуализира този сюжет и да отслаби нейната власт над себе си, като я трансформира в по-конструктивна. След това този "омагьосан" кръг се разсейва и започва нов етап на живота и развитието.
На високо ниво на проработка на аспекта Сатурн дава на човека мъдрост във въпросите, които са свързани с принципите на планетите в опозиция, умение да намери най-точен и ефективен способ за сътрудничество във всяка конкретна ситуация, което се явява първа стъпка на пътя към окончателния им синтез.

СЛЪНЦЕТО КАТО НАМИРАЩО СЕ В ПАДЕНИЕ ПРИ ОПОЗИЦИЯТА на ниско ниво на проработка дава лъжлива инициатива, която се изразява в стремежа на самия човек да избере една от планетите в опозиция и да акцентира на нея максимално, като игнорира или възприема принципа на втората планета като недвусмислено враждебен. Символичното падение на Слънцето видимо му дава такъв избор. За грешките тук е необходимо да се разплатим със загуба на възможността за каквито и да било конструктивни взаимодействия между планетарните принципи, тяхната изолация и твърда конфронтация. Това е свързано с управлението на Венера, която прави планетите в опозиция много чувствителни към лошото им разбиране и насилственото им потискане. За да се разбере тази особеност по материала от своя живот, трябва да се приложи към конкретната опозиция, която стои в хороскопа, нещо много трудно на човека. Не е така просто да открие в себе си планетарния принцип, още по-трудно е да се научим да го възприемаме като имащ самостоятелно съществуване. Само на високо ниво на развитие човекът се учи да се отнася към планетарните принципи с уважение, като допуска, че съществуват и имат самостоятелна воля. Той се вслушва в нея.
На високо ниво на проработка на опозицията, влиянието на Слънцето, като намиращо се в падение се изразява в това, че човек освобождава планетата в опозиция от своето волево управление. При това самата ситуация поставя акцентите върху тях, а той само внимателно проследява относителната им сила и многочислените и разнообразни начини на тяхното взаимодействие. Човекът регулира, ако е необходимо, само акцентите на главното направление с безлично внимание. За това обаче, е нужно доста добре да разберем своето подсъзнание и да доведем Слънцето до четвърто ниво на проработка, иначе на планетите в опозиция ще действат неосъзнати волеви импулси, които се направляват от егото, а след това са дълбоко лични.
На първо ниво на проработка на опозицията човек практически не забелязва действията на Венера и, фактически усеща основно влиянието на планетата в заточение, тоест Марс. Влиянието на Венера се изразява в пълна социална екстериоризация (тоест специфичните за опозицията вътрешни проблеми се извеждат във външния свят във формата на социални отношения с други хора) на вътрешните проблеми, тоест вместо това, да нагласи конструктивното взаимодействие на принципите на планетите в опозиция, човек създава във външните ситуации поля-ризация, като че ли си присвоява едната планета и отдава другата на партньора, на група или на света. В резултат недоговорилите се планети започват и, най-често много твърдо да изясняват със себе си отношенията, на база външния живот на човека. При това са характерни конфликти и проекция на вина на партньора и външния мир, въпреки че отговорността за дисбаланса и дисхармонията лежат в самия човек, който екстериоризира своите собствени нерешени вътрешни проблеми и недоработените замисли.
Най-често от двойката планети в опозиция човек си присвоява (тоест рязко акцентира) по-силна и по-проработена планета и, като че ли изхвърляйки другата във външния свят, казва: вземете, на когото се падне. Попада, естествено, на човек или ситуация, които най-ясно осветяват неговите вътрешни недоработки в областите, свързани с втората планета. Той не разбира това, като упорито игнорира действието на принципа на втората планета върху себе си. Неговата позиция е: "Това са ваши проблеми". Но, както и да се старае, в някой момент кармата обръща акцентирането обратно и проблема с нелюбимата и непроработена планета застава в целия си ръст, разбира се във връзка с взаимоотношенията с първата, но сега вече в качествено противоположна ситуация. Такава рязка промяна на акцентите често води до конфликти и неприятности. Ако има смекчаващи хармонични аспекти към опозицията, тези неприятности след известно време минават и на човека се удава да възстанови изходния мил на сърцето му акцент. Човекът не се старае да направи никакви изводи от произлязлото. Но дори подсъзнателно нещо запомня и усвоява.
На второ ниво на проработка на опозицията човек вече е способен да възприе-ме (поотделно) принципите на двете планети. Познати са му и привични ситуациите с изразено доминиране както на едната, така и на другата. Преди всичко това са ситуации на домовете, в които се намират планетите и човек се проявява в тях съвършено различно, като напълно игнорира принципа на планетата, която се намира в опозиция на активния в дадения момент дом. Независимо от това, този принцип се усеща в обкръжаващото го пространство, като често се материализира в конкретни хора, което понякога води до конфликти. Понякога обаче се възприема като силна помощ, но сътрудничество между планетарните принципи засега няма, както и взаимно разбиране. От друга страна - на това ниво човек вече усеща наличието на двата принципа вътре в себе си (и, разбира се, във външния свят), но още не е в състояние да ги управлява едновременно, единия от тях обезателно екстериоризира. Второто ниво на проработка дава значително по-голяма устойчивост на опозицията (тук вече имаме две стабилни състояния - с акцент на първата и на втората планета), но в момента на смяната на акцента за човека е съвършено неуправляем и често е неочакван, ако не маргинален. Независимо от това, вече на второто ниво на проработка опозицията, както и съвпада, не трябва да се разглежда като дисхармоничен аспект, тъй като в голяма част от времето опозицията играе по-скоро положителна роля, като помага (макар и грубо) на човека да намери правилната линия на поведение във възникващите ситуации. Като цяло може да се каже, че на това ниво в подсъзнанието на човека между планетарните принципи няма разбиране и отчетлива взаимопомощ. Но има признаване за съществуването и на едната, и на другата, и уважение към другата като обективно съществуваща, а понякога и превъзхождаща сила.
На трето ниво на проработка на опозицията човек започва да разбира, че принципите на планетите в живота му са интимно свързани и забелязва влиянието на втората планета, когато е активна първата. Той вижда пътя, по който може да постигне синтеза и се учи на сътрудничество на планетарните принципи в ситуации на изразен акцент на всяка от тях. Във външния живот това говори за голяма устойчивост в различните ситуации и умения на човека да стабилизира не само себе си, но и другите. Но така или иначе, при ситуация с активна опозиция на това ниво на проработка винаги се подразбира отчетливо доминиране на едната от планетите. В тези случаи, когато съотношението на техните сили не е очевидно, на човека му става неуютно. Той по волеви начин поставя (вътрешно или външно) акцент на едната от планетите, като осъществява известно насилие над двете и понякога извършва отчетливи грешки. Резултат от такова волево разместване на акцентите се явява ситуация, при която самопроизволно, неочаквано и неуправляемо те се сменят, тоест доминиращата планета изведнъж става слаба, а слабата - доминираща. Това често напълно изкарва човека от равновесие и външния свят му се струва хаотичен и неуправляем, а вътрешния - непостижим, което му дава стимул към по-внимателно изучаване на принципите на планетите в опозиция като фактори на вътрешния живот. Човекът започва да постига двойнственост и взаимовръзка на съответните програми на подсъзнанието, макар че не е силите му да подреди адекватното им взаимодействие. Казано с метафора, на това ниво планетарните принципи са придобили автономия, частично са познати и си оказват една на друга определени услуги. Във всяко общо дело обаче единият трябва да бъде отчетлив лидер, въпреки че жизнените ситуации се композират така, че се изисква работа с доста по-добро разбиране и съгласуване на страните, което човекът чувства, но не може засега да постигне.
На четвърто ниво на проработка на опозицията човек постига синтеза на планетите, тоест такова съвместно действие, когато проявяването на планетарните принципи не може да се отдели. При това ситуацията сама подсказва на човека взаимното разпределение на планетите и въпроса коя от тях е по-силна в дадения случай го вкарва в задънена улица, защото се оказва безсмислен. За това обаче, се изисква голяма предварителна вътрешна работа. Отначало по оформянето на програмата на подсъзнанието, която съответства на планетарните принципи. След това - по тяхното съгласуване на базата на конкретни жизнени проблеми: всяка от програмите трябва да знае сферата на своята и чуждата компетентност и да извиква другата тогава, когато това е възможно и необходимо. Само след това става възможен синтеза на тези програми в един обем.
За синтеза на планетите в опозиция е характерна извънредна устойчивост на съответните програми на подсъзнанието и умението на човека да стабилизира най-острите външни ситуации, които активизират поне една от планетите в опозиция. Увереното включване на противоположния дом и знак дават разширение на най-острите ситуации и откриват съществуването на неочевидна, но много надеждна допълнителна опорна точка, за която по-рано никой не е мислил или смятал за реална. От друга страна, устойчивостта на синтеза може да се усеща само от самия човек, в крайна сметка това е винаги и на първо място факт на неговия вътрешен живот, елемент на вътрешното му равновесие. Във външния свят, особено ако една от планетите в опозиция е съществено по-силна от другата, тя ще бъде и по-активна в мнозинството ситуации и, въпреки че във всичките си прояви внимателния наблюдател ще усети и влиянието на втората, взаимното разположение на акцентите определя Абсолюта, а не самия човек. На това ниво неговата воля се реализира в управлението на своето внимание, което се направлява главно чрез отреагиране на външните и вътрешните ситуации и прояви на планетарните принципи.

[Satin]

ОПОЗИЦИИ НА ПЛАНЕТИТЕ

Описанието на действието на опозицията силно зависи от нивото на проработка на аспекта, а също и от неговото положение в хороскопа, тоест домовете и знаците, които заемат планетите в опозиция, техните останали аспекти и т.н. По-долу са приведени не тълкувания, а по-скоро общи съображения, от които следва да се ръководим при анализа на конкретна опозиция (ориентирани основно към първо-второ ниво на проработка). При това допълнително следва да се отчита, че опозиция на единична (тоест ненамираща се в съвпад с други) планета към стелиум (тоест множествен съвпад) рязко увеличава акцента на тази планета (и дома, в която стои) в картата, така че тя обикновено се оказва по-силна от всяка планета в стелиума и най-често нейния принцип към средата на живота на човека (а не рядко вече и в младостта) ще бъде проработен. Във всеки случай човек е длъжен да се приспособи към действието на тази планета и ще го отличава добре, докато проработката на планетите в стелиума ще се окаже за него съществено по-сложна задача. По-трудна (но и по-хармонична) ситуация възниква при множествена опозиция, тоест опозиция на един стелиум към друг (или просто съвпад на две планети). В този случай човекът от детството се учи да живее в ситуация с два едновременно включени дома и, тъй като практически е непосилно да проследи превключването на акцента на планетите в опозиционните стелиуми, най-често и не се опитва да регулира това акцентиране със своята воля. В резултат автоматично частично попада на четвърто ниво на проработка на своите опозиции, което дава забележителна устойчивост при условие, че той не започва активно да налага личната воля. Външно това изглежда като постоянно възникващи заплашителни напрежения и опасности, които идват от всички страни, но, след неясното взаимодействие, някак се уравновесяват или преминават встрани от човека. Тук проработката на първо място идва по пътя на диференцирането на планетните принципи в стелиумите и след това различаването на цялото множество конкретни опозиции между планетите от стелиумите, което е трудно дори при чертаене на картата.

ОПОЗИЦИЯ НА СЛЪНЦЕТО Преди това, да изпълниш намерението си, следва да разбереш, доколко то е твое.
Опозицията със Слънцето актуализира за Планетата проблема на нейните взаимоотношения с волята на човека и различните императивни обстоятелства, които възникват на неговия път. Само по себе си наличието на мажорен аспект между Слънце и Планета означава, че нейния принцип никога не ще се проявява независимо от волята на човека и определящите поведението му обстоятелства. Опозицията допълнително указва за известно противостояние на тези принципи, което често се съпровожда с екстериоризация на единия от тях. На ниско ниво това провокира конфликт - когато човекът по волеви начин се бори с тези или онези външни прояви на принципа на Планетата, или обратно, външните условия потискат проявата на Планетарния принцип, с който той сам се отъждествява.
Например, при опозиция на Слънце и Марс у човека ще има разнообразни конфликти и сражения с външния свят (на по-високо ниво - със самия себе си). Ако се вгледаме, можем да забележим, че те биват два типа. В първия случай човекът акцентира и интериоризира принципа на Слънцето и противопоставя на своята воля и цялост външна агресия (която на практика той провокира сам, със своя собствена инициатива). Във втория случай - обратно, приема агресивна марсова позиция и активно се сражава с императивната враждебна воля, като фактически се подчинява на външната инициатива, тоест няма своя. При това един тип конфликт може лесно да се превърне в друг, което лесно се забелязва по смяната на акцентирането на домовете, в които стоят Слънце и Марс.
При опозицията на Слънце и Луна човекът постоянно се бори със самия себе си, а хората, с които от време на време пристъпва в сражение, са фактически подставени лица, в които се въплъщава неговата воля и его. Необходимо е при този аспект да се приучи към сътрудничество и разбиране и на единия, и на другия, тъй като ако акцентира Луната, тоест приема позицията на егото, човекът веднага чувства как се сгъстяват облаците на външния хоризонт, които заплашват да разрушат неговия дом, като го лишат от семейство и храна (във всеки случай така му се струва). Като приеме позицията на Слънцето, тоест активира волята и инициативата, човекът започва да действа така, че (действително) болезнено притиска своите жизнени интереси (защото така се получава, но той не може да ги обясни). Проработката на този аспект дава необичайна устойчивост в живота - това е например жена, способна да излекува мъжа си от алкохолизъм или психически болести и след това да отгледа заедно с него прекрасни деца.

ОПОЗИЦИЯ НА ЛУНАТА Като укротяваш агресивността на своите желания, ти помагаш за установяването на мира на Земята.
Опозицията на Планета към Луната дава много пристрастно отношение на човека към Планетния принцип, който се усеща като жизнено важен и във всеки случай проявлението на Планетата той преживява много емоционално. На ниско ниво човек постоянно се опитва да застане на егоцентрични позиции, тоест да интериоризира и акцентира Луната, в резултат на което Планетния принцип се екстериоризира, често във вида на друг човек, на когото се проектира цялата собствена вътрешна неудовлетвореност и дисхармония, тоест партньора се обявява за виновен за всички беди, нещастия и неудовлетвореност на самия човек. Например при опозиция на Луна и Меркурий партньора, проявил невниманието да даде добър съвет, рискува да бъде прекъснат с истерия от типа: "Аз съм толкова нещастен, а цялата причина е в тебе и твоите идиотски съвети и разсъждения!.." В дълбините на душата човекът чувства, че нещата не са така прости, че Планетния принцип за нещо му е нужен, но да разбере, защо и как да го използва, като остане на чисто егоистични позиции, не е в състояние, което при ранена карта може да доведе до нервни и соматични болести. От време на време (ако Планетата е по-силна от Луната) става смяна на акцентите, Планетният принцип става по-силен от лунния и се интериоризира, а Луната обратно, излиза навън. На ниско ниво човекът продължава да воюва: с майката (или нейния образ), с детските омразни привички, с физическото тяло, собствената родина или народ, като приема в качеството на своя позиция Планетарния принцип (и дома, където стои Планетата). Например при опозиция на Луна към Венера се приема позицията: да бъда дебел и да ям много е некрасиво и човекът започва изтощителна диета, но това става до момента, когато Луната не си върне доминиращия акцент. Тогава човекът моментално подтиска стремежа към своята стройност и с наслада поглъща сандвичи с варено свинско месо, като без всякакви задни мисли гледа по телевизията съревнование по фигурно пързаляне.
Тук основният проблем на съгласуването на планетните принципи се състои в това, че Луната е длъжна да се откаже от идеята на всепоглъщащото потребление на Планетарния принцип (от това последния умира), но в същото време и да не умори човека от глад, тоест да се намери компромисна диета. Проработката е трудна, изисква самоотверженост, дисциплина (Сатурн) и вътрешна честност (Нептун, Плутон), но дава забележителни резултати: човекът много тънко, дълбоко и уверено усвоява Планетарния принцип, който става за него естествена и надеждна опора.

ОПОЗИЦИЯ НА МЕРКУРИЙ Преди това, как да кажеш, помисли: не оскърбяват ли твоите думи мисълта ти?
Опозицията към Меркурий поставя проблема за съотношението на принципа на Планетата с рационалното мислене. Не следва да се мисли, че силен Меркурий в картата дава ум: последният се определя по-скоро от общото еволюционно ниво, а що се касае до Меркурий, то умът по-скоро зависи от неговата проработка, отколкото аспекти. На ниско ниво на проработка доминиращият Меркурий потиска Планетарния принцип с ментални щампи, профанира го и безжалостно го осакатява. Например при опозиция на Меркурий с Луната, акцентът на Меркурий води до това, че човекът мисли съвършено формално, в точно съответствие със социалните щампи: за да бъда здрав и щастлив трябва сутрин да правя гимнастика, на 20 години да се омъжа, да родя три деца и да работя, без да се напрягам. И човекът живее, КАТО СЧИТА себе си за щастлив или нещастен в зависимост от формалното съответствие на своята съдба по указаната схема. Не умее да слуша истинския глас на своите потребности, даже на най-примитивните, с изключение на тези случаи, когато Луната решително присвоява основния акцент в тази опозиция върху себе си, като напълно изключва Меркурий, а по-точно го подчинява на себе си, тоест допуска в главата си тези мисли, които самата тя генерира. Тогава човекът не може да се избави, например, от натрапчиви мисли за храна или примитивен, но сладостен секс, което рязко снижава еволюционното ниво на неговото поведение или води до силни фрустрации, неврози или депресии.
 Тук проработката върви по пътя на уточняване ролята на мисълта в проявите на Планетарния принцип, който и е длъжен в като цяло да го насочи, но не може да бъде контролиран във всеки детайл и толкова повече не може да се управлява и да се заменя с груби ментални схеми. От друга страна, мисълта може да помогне в развитието на нови направления и материализации на Планетарния принцип. Човекът не е длъжен да му стане послушна прислуга, в което може да не се убеди веднага, като разбере немислимия хаос, който възниква след период на продължително господство на принципа на Планетата над този на Меркурий. На високо ниво, принципа на Планетата получава устойчив канал в ментален план, и в главата на човека идват само онези, необходими за развитието на Планетарния принцип мисли - това е усещане за послушанието на мисълта и езика, които с нищо не могат да се сбъркат. То дава в съответните ситуации чувство на абсолютна увереност в себе си (обкръжаващите започват да разсъждават за очевидната и неоспорима сила на таланта, макар че е по-правилно да се говори за устойчивост на отработената опозиция).

ОПОЗИЦИЯ НА ВЕНЕРА Недостатъчната любов на света към тебе не се явява доказателство за пълния му
егоизъм.
Опозицията на Венера поставя в сферите, които са управлявани от Планетата проблемите на взаимодействие със социума, етически или естетически, без да говорим за емоционални и, особено с любовта.
Ако акцента стои на Венера, то човекът се преизпълва със социална ориентация, стандартна етика и среща външните прояви на Планетарния принцип с всички оръжия на щампите на обществено съзнание и подсъзнание. Въобще всяка проява на Планетата той разглежда от естетическа гледна точка или още по-пристрастно, от позицията "харесвам - не харесвам", "обичам - не обичам". При това тук е характерна причудлива смес на двойно повече лични симпатии и антипатии с посочени от обществото стандартни подредби, които човек отначало не отличава от личните. Ако акцента стои на Планетата и човека интериоризира нейния принцип, то Венера се проявява като външен опонент, във вид на социални влияния (често враждебни), негативни етически и естетически оценки на външния свят, с който човек може яростно да се сражава, без да разбира това. Причините за антагонизма лежат във вътрешната небалансираност на принципите на Венера и Планетата. Например, при опозиция на Венера и Сатурн човек изпитва дълбоко желание да посвети себе си на сериозно изкуство. Ако той акцентира принципа на Венера, тоест възприема себе си като свободен художник, който няма никакви задължения, освен обитаването в света на Прекрасното, то той отхвърля принципа на дисциплината на Сатурн, а фактически го екстериоризира и отсъствието на действително опорни и целенасочени занятия (вътрешна разпуснатост, тоест слабост на Сатурн във вътрешния свят) привежда към активизация на Сатурн във външния свят.
Възникват разнообразни външни препятствия и въобще усещане за хладина на външния свят, който не одобрява човека. Обратно, интериоризацията на Сатурн, тоест фиксирането върху неговия принцип, когато човек се съсредоточава вътрешно и потъва в себе си, се натоварва със сериозна работа или просто твърдо игнорира целия свят, води до активизация на Венера във външния живот. Отнякъде се появя-ват гости с шампанско, покани за бал и оживяват влюбени или поклонници (в случай, че Венера има хармонични аспекти) или възникват резки социални конфликти, често с претенции към егоистично поведение на човека (ако Венера е ранена). Въобще мажорният аспект на Венера поставя проблема за любовта. В областите, които управлява Планетата в опозиция на Венера, за човека много скоро възниква въпроса - какво иска той: да обича, или да бъде обичан.
Проработката дава устойчиво сливане на Планетарния принцип с венериния. Всичките проявления на Планетата стават съвършени по форма. Те са изпълнени с любов към хората. В сферите, управлявани от Планетата, човекът ще има прекрасно разбиране и възможност да влияе на големи социални програми.

[Satin]

ОПОЗИЦИЯ НА МАРС Като преодолееш външния враг, гледай, как той става вътрешен; като надвиеш вътрешния, следи, как той се екстериоризира.
Принципът на Планетата в опозиция на Марс постоянно ще се подлага на силово въздействие, при което да се нагласи взаимодействие с тази сила на човека ще бъде доста трудно. Ако основният акцент стои на Планетата и човек в известна степен се отъждествява с нейния принцип, то външната среда бързо става агресивна и започва да му пречи силно. Ако той започне да се бори активно с нея, то бързо харесва борбата и, като забравя за своите изходни планове, произтича преакценти-ране на опозицията. В резултат - Марс става вътрешно акцентиран, а принципът на Планетата губи своето значение за човека, като преминава във външния свят и придобива ролята на врага, което се описва с известния афоризъм: "За каквото се борихме, на него се натъкнахме". Например при опозиция на Марс към Сатурн не трябва да се борим за дисциплина, може само честно според силите си да се стараем да бъдем дисциплинирани. В противен случай борбата завършва с крупни неприятности, външни ограничения (нисшата октава на Сатурн) и тържество на вътрешния хаос. Тук проблемът често се изразява в това, че човек усеща силата само при външни прояви на Планетния принцип, но е склонен да се бори с него, а когато победи и интериоризира Планетата, той напълно загубва своята сила. Най-мъчителни и непонятни са именно незабележимите моменти на преобръщането на опозицията, тоест преакцентирането на Марс и Планетата.
Проработката дава устойчива сила на проявата на Планетата, при това точно в същото количество и на тези вибрации, които са нужни и, следователно човекът получава по-голяма увереност в себе си и способност да балансира най-острите и напрегнати положения (свързани с принципа на Планетата и домовете, където стоят и управляват тя и Марс, а също и аспектите на тези планети). На ниско ниво и, особено при ранен Марс, неговата опозиция може да даде деструктивна агресия както на човека, така и на външната среда. Трябва да се има предвид, че неустойчивостта на опозицията, тоест честата неуправляема смяна на акцента на планетата, свидетелстват за нейната лоша проработка и обратно, систематичната работа по служенето и съзнателното управление се явяват най-ефективно средство за получаване на устойчивост и хармония със себе си и външния свят.

ОПОЗИЦИЯ НА ЮПИТЕРАко ти се гордееш с другите, ти се идентифицираш с тях, то като се гордееш със
себе си, ти си длъжен върху някого да се проектираш.
Опозицията на Юпитер дава на Планетата (и на самия човек в управляваните от нея сфери) чувство за извънредна собствена важност. Действително, проработката на такава опозиция дава на Планетата изключително устойчиво (кармично), привилегировано положение и постоянно възникващите възможности за разширение на своя принцип, както в живота на самия човек, така и в живота на свързаните с това хора. Обаче, на ниско ниво няма конструктивното взаимодействие на юпитеровия и Планетен принципи и, в зависимост от акцента на планетите в опозиция, човек попада в едно от две възможни положения. По-приятно е разбира се, когато акцента е върху Юпитер и човек в сферите на влияние на Планетата вътрешно усеща себе си богат и потенциален благодетел на избраните по негово усмотрение. При това обаче, принципът на Планетата се губи за неговото самомнение, незабележимо се екстериоризира и започва постепенно да застава срещу самия човек. Например, опозиция на Юпитер към Венера може да даде талантлив и твърде ерудиран изкуствовед. На ниско ниво на проработка на аспекта, на човека само ще му се струва (но затова пък с пълна вътрешна увереност), че той блестящо се оправя в изкуството (и любовта). Той ще може постоянно да излиза със свои съждения и апломб и също така постоянно да попада на тясно, което впрочем няма да го смущава. (Подчертаната опозиция на Юпитер, например срещу стелиум, може да даде наред с големи възможности и способности и силни покровители, които са съвършено заслепени от собственото си величие, безумно самомнение и пълна некритичност по отношение на себе си). Акцента на Планетата, обратно, дава активизация на разнообразни външни възможности за реализация на нейния принцип, което се явява за човека голяма съблазън, но проработката на аспекта лежи на пътя на разширяването именно на вътрешните възможности. Така, при опозиция на Венера към Юпитер тази алтернатива в ситуацията на акцента на Венера може да изглежда така: или външна слава, изложби, обществена и международна дейност, или смяна на творческия канал (усвояване на маниер или техника) и разработка на нов. Опозицията на Сатурн към Юпитер може в някакъв момент да постави човека пред такъв избор: или твърдо управление на многочислените поданици, или разработване и овладяване на обширните пространства на вътрешния свят. В живота може да потрябва и едното, и другото, но по-важно е да не обърка порядъка на тези отрязъци от биографията.

ОПОЗИЦИЯ НА САТУРН Човек прекрасно чува гласа на разума, но той му е противен.
Опозицията на планета към Сатурн актуализира проблема за вътрешната дисциплина и външните ограничения в сферите, които са свързани с нея. Въобще мажорен аспект на Планета към Сатурн дава дълбоко желание подробно да разберем нейния принцип, който първоначално е представен в човека в силно замразен и непроработен вид. За опозицията е характерно съпротивление на Планетарния прин-цип в своето проработване и задълбочено изследване. Изразява се в това, че само когато вътрешно човека се съсредоточава и пристъпва към внимателно разглеждане на проблема, той тук се променя, става плосък и съвършено безинтересен. Непроработен Сатурн убива всяко желание във всяка материя, която засяга и в дадения случай този живот излиза навън, тоест Планетарния принцип неочаквано проличава във външния свят и се оказва съвършено недосегаем. В резултат в човека се създава лъжливо впечатление, че Планетния принцип му е абсолютно недостъпен, което във варианта на Плутон може да се преживее, а в случаите на Венера или Луна е много по-сложно, като са възможни фрустрации, неврози и пълно душевно вкостеняване. От друга страна, опитите за акцентиране принципа на Планетата и отъждествяването с нея често се съпровожда с пълно игнориране на сатурновия принцип, тоест на задълбочаване и грижлива проработка на вътрешния живот и в същото време води към усилване на твърдите сатурнови ограничения, които са управлявани от Планетата. Тук кармата изисква от човека подреждане на много точно взаимодействие на принципите на Планетата с принципите на Сатурн, тоест необходимото самоограничение и точност на избраното направление. При лоша проработка и особено при неакуратни силови прийоми, което Сатурн не понася, Планетата може буквално да се заклини в мъртва точка (тоест нейния принцип ще се окаже напълно замразен от нисшата октава на Сатурн) и, да се излезе от там ще бъде много сложно. Помагат проработката на Нептун и Плутон и хармоничното влияние на Юпитер или Хирон. На високо ниво тази опозиция дава необикновена точност, дълбочина и ефективност на проявите на Планетата и голяма устойчивост в управляваните от нея сфери вследствие мъдрост и предвиждане.

ОПОЗИЦИЯ НА ХИРОНКато навлизаш в себе си твърде дълбоко, ти рискуваш да излезеш от другата
страна.
Опозицията на Хирон поставя пред планетата две основни задачи: качествено разширяване на нейния принцип и реализацията му в онези случаи, които по-рано се е смятало за тънки, най-тънки и въобще неуловими.
Обаче на ниско равнище Хирон дава не разширение и материализация, а хаос и спънки в развитието. Ако в дадения момент акцента в опозицията стои върху Планетата и човек се отъждествява с нейния принцип, то Хирон се проявява във външния свят и създава в сферите на планетата невероятна суета и безпорядък, немислими (често доста оригинални) препятствия и безизходици. Техният смисъл и причините, които ги пораждат човек намира много трудно, макар че в крайна сметка всичко това го заставя да разшири своите възгледи върху принципите на Планетата и да ги усвои в значително по-широк мащаб, тоест фактически да премине на следващото равнище на работа върху Планетата. Ако той не прави това, то външните обстоятелства се подреждат така, че човек губи идентификацията с принципите на Планетата, последната се екстериоризира и се оказва във външния свят, извън пределите на досегаемост (така летеца става работник на летището) и основният акцент в опозицията преминава върху Хирон, който като се утвърди във вътрешния свят на човека, внася смут и хаос, крах на установените възгледи и често усещане за вътрешна безизходица, заедно със съпровождащото отчаяние.
Проработката тук върви по пътя на приемането и усвояването от Планетарния принцип на парадоксите на Хирон, докато той се шегува във външния свят, което дава на Планетата (и на човека в сферата на нейно влияние) необичайни, на границата на реалността възможности и таланти, които поразяват всички (самият човек също) със силата на своята убедителност. Проработеният Хирон е много материален, а проработката на неговата опозиция дава интересен вариант на таланта с устойчиви, небанални видения и творчески подход в сферите, свързани с Планетата. Например, проработката на опозицията Хирон към Плутон (което ще струва много на самия човек) дава необикновени критически способности. Да се излезе от остроумните, макар и резки забележки на този човек или да се изтласкат в подсъзнанието е много трудно, толкова те са точни, справедливи и убедителни. За истинска проработка на опозиция към Хирон е необходима задълбочена вътрешна работа и усвояване на съзнателно управление на програмите на подсъзнанието, свързани със сферите на влияние на Планетата.

ОПОЗИЦИЯ НА УРАН Като правило, Господ изразява Своя гняв лично, а когато ръцете Му се отпускат,
ползва услугите на хората.
Опозицията на Уран поставя пред Планетата трудната задача да намери общ език с принципите на нестандартното, внезапността, блестящото озарение и най-мощна енергетика. Ето защо за човека е естествена задачата да се опитва да се отъждестви с Планетния принцип. В резултат - проявите на Уран идват най-често отвън, във вид на външни събития и ефекти, далеч не винаги приятелски (в сфери-те, свързани с Планетата), които въпреки своя пряк смисъл, следва да се учим да тълкуваме още и като знак на кармата. Понякога (за средния човек това е силно преживяване) акцентите в опозицията се сменят на противоположната планета и основния акцент за известно време се пренася на Уран. В това време с човека могат да станат (и произлизат от него) най-необикновени неща и събития, рязко да се променя гледната точка за света и себе си, възможни са озарения и проникване в света на подсъзнанието. Обаче, трудно се издържа дълго време на урановата енергетика (и неговите ментални послания) и временното умопобъркване или спира от само себе си с обратна смяна на акцента на опозиционните планети, или продължава вече под наблюдението на лекари-психиатри, балансиращи опозицията с помощта на психотропни препарати. Това се явява грубо и далеч не единствено средство, особено ако Уран има мажорни аспекти към други планети, които ако се активизират, може да се опитаме да снемем от него излишното напрежение.
Опозицията на Уран дава на Планетата блестящи идеи, които отначало се оказват съвършено несъвместими не толкова с нейните принципи, но по-скоро с актуалните обстоятелства на неговата проява в живота на човека и, в непроработен вариант той или напълно се подчинява на тези идеи (с риск за живота, психиката и кариерата), или напълно ги игнорира (което е възможно от рязкото активиране на Уран, с описаните по-горе последици, особено ако е ранен). Проработката върви по пътя на тяхната адаптация към Планетния принцип, което му дава блясък, оригиналност и сила. На високо ниво опозицията на Уран дава на човека устойчиви творчески способности и гениални прозрения в сферата на действие на Планетата, видения и влияние върху националната и планетарната карма.

[Satin]

ОПОЗИЦИЯ НА НЕПТУН Лъжата не е подправка - тя винаги е основно блюдо.
Опозицията на Нептун на ниско ниво поставя проблема за външната и вътрешна лъжа и самоизмама в сферата на действие на Планетата. Възниква темата за нисшите медитации, тоест пороци: от тази тяхна разновидност, която се управлява от Планетата.
Акцентирайки Нептун, човекът може да изпитва наслаждение от най-ниските прояви на Планетата във външния свят, при което самоизмамата може да се окаже толкова силна, че човек въобще не съобразява, като че ли той участва в нещо подсъдно, недостойно или аморално. Обратно, акцентирайки принципа на Планетата, човек се сблъсква с лъжата и неразбирането във външния свят и искрено ще недоумява каква е работата, без да разбира това, че вътрешната нечестност, самоизмама и измамата на обкръжаващите води до установяване като цяло около човека на облак от нисши октави на Нептун и света започва да мами него самия, чрез отделни хора или просто според съдбата му.
Например, при опозиция на Марс към Нептун (на ниско ниво това е много опа-сен аспект) човек може вътрешно да се наслаждава на всяка своя външна активност, а особено агресията, без съвършено да може да различи нейните деструктивни последствия за света и другите хора. След това ситуацията малко по малко се обръща и агресията на другите хора отива към него, а Нептун при това ще даде ефект на пълно неразбиране, обиди и несправедливости, случващи се с него, но всичко това със сладкия привкус на нисши медитации от мазохистичен тип. След това (о ужас!) акцентът на опозицията се сменя противоположно, изопачава се външната реалност, тоест човекът решително загубва разбирането на другите хора, а вътре тръгва разрушителна марсова самоагресия, възможно е с остро чувство на вина и разкаяние, които външния свят категорично не разбира и не приема. След това акцентите пак се сменят...
Проработката тук е сложна, тъй като изисква дълбоко интимни и същностни изменения в отношението на човека към принципа на Планетата. Той е длъжен да се научи да го разбира и обича, и да бъде в съответните сфери честен със самия себе си и външния свят, като начало да не лъже откровено. Например, опозиция на Нептун към асцендента (тоест Нептун в съвпад с десцендента) изисква човека да прекрати да лъже своите партньори и открити врагове (към което е твърде склонен), иначе той никога не ще излезе от облака на всеобщи лъжи и лъжливи положения.
На високо ниво на проработка, човекът получава устойчиво, тънко и дълбоко разбиране на принципа на Планетата, способност за високи медитации в нейните сфери, които той ще може внимателно и грижливо да донесе на другите хора.

ОПОЗИЦИЯ НА ПЛУТОН Доброто в борбата със злото се омърсява.
Въобще мажорният аспект на Плутон кармично настройва Планетата за програма на изчиствания, често болезнени, но главно безвъзвратни загуби. Опозицията на ниско ниво противопоставя принципа на Планетата на изчистващото действие на Плутон. Човекът възприема последните като деструктивна агресия, отправена към него (в сферите на действие на Планетата) и се опитва да и противостои. В такъв случай той отчетливо акцентира Планетата и за него Плутон излиза във формата на външна съдба, нанасяща (разбира се) на невинния човек разрушителни удари, при това все от едно и също място (принципа на Планетата или дома, където тя стои).
Човекът може да роптае (тихо), да протестира (силно) или да се бори (отчаяно), но най-добре е да се смири и, главното - да разбере, че Плутон има предвид не унищожение на Планетарния принцип като такъв (при опозиция Плутон - Луна на човека понякога му се струва, че съдбата иска да унищожи него заедно със семейството, при което не отведнаж, а по най-мъчителен начин), а само нейната нисша октава, с която на човека е най-трудно от всичко да се раздели. От време на време (човекът не забелязва това) картата променя местата на акцента в опозицията и пренася основния акцент върху Плутон, така че човека става проводник на очистващата роля на Абсолюта (съдбата) и прави с Планетния принцип във външния свят примерно същото онова, което не толкова отдавна съдбата е правила с него. Често, манифестацията на външната Планета идва чрез определени хора, попадащи под съдбовното влияние на човека, който, разбира се, може и да не подозира за това (с годините такива подозрения все пак възникват). Силните черни учители, имащи опозиция на Плутон могат дълго да съхраняват акцента на Плутон, грубо потискайки и унищожавайки Планетарния принцип у своите ученици, но обикновено възвратния удар на Плутон все пак ги застига.
Тук проработката става, на първо място, по пътя на изработване на смирение и изкореняване от себе си на примитивната жажда за пълна власт над проявите на Планетарния принцип в обкръжаващия свят и желанието да го преработим в другите хора, като съвсем изтребим всичко отвратително и негодно (например, опозиция Плутон - Венера дава стремеж към пълна власт над хората и особено над обекта на любовта, опозиция към Меркурий - към власт над умовете и придвижванията на хората, но не тази власт, която върви по висшата октава на IХ дом, а "за да не смеят да говорят и даже мислят, че не е установено от мен!"). Човекът трябва да разбере, че неговият Планетен принцип може да бъде конструктивно използван във външния живот само след като е преминал грижлива плутонова чистка вътре в него, за което се налага да принесе немалко външни и вътрешни жертви. На високо ниво човекът получава възможност за висше развитие на принципа на Планетата и участие в рамките на крупни кармични програми.

[Satin]

Т Р И Г О Н

Число 3, управители Слънце, Юпитер; в заточение Меркурий, Уран; в екзалтация Плутон; в падение Меркурий.
Числото 3 символизира хармонията, естествения начин за разделяне цялото на части (например троичността на Бога). Ето защо аспектът тригон означава хар-монично взаимодействие на принципите на планетите, което в различни ситуации и положения може да означава съвсем различни неща и в крайна сметка далеч не винаги хубави, тъй като най-удачния замисъл на еволюцията, засягаща човека, изисква от него съзнателно участие и съпротивление на своето нисше начало, което често възприема положителните ефекти на тригона изключително за своя сметка.
Първото усещане, идващо от тригона, това дори не е само сполука, колкото дадените от Бога устойчивост и защита от съдбата, които се възприемат като абсолютни, тоест винаги съществуващи и затова длъжни да съпровождат човека през целия негов бъдещ живот. Действително, тригон в хороскопа образува някаква област на устойчивост и хармония, също както и човек с хармонична карта сред останалите хора, но тази област може да стане по-голяма или по-малка в зави-симост от поведението, тоест външния и вътрешен избори на човека, така че при конструктивна работа тя може силно да се увеличи и обхване съвършено неустойчиви по-рано области, а при нейно отсъствие да бъде, обратното, погълната от тях.
Тригонът действително дава сполука, Божие благословение и снизходителност, големи възможности и хармония, сами плаващи в ръцете на човека, но за съжаление, той активизира на първо място нисшето начало в него, принципът на потребление (нисшата октава на Луната) на най-разнообразни блага и самоутвърждаване не заради свои дела, а за сметка на другите. Заедно с това, тригонът облагородява всичко, което засегне, в това число и предизвиканите от него пороци. Откровеното преяждане изглежда като кулинария, женкарят - като ценител на женската красота, ленивостта изглежда разкошна, проститутката - куртизанка, невежата и нихилиста - философ и т.н. За тригон е характерно съждението "има нещо (човек, идея...) в това", въпреки, че при по-съсредоточен поглед открива по-скоро противоположното обстоятелство: "най-главното в това (...) не е достатъчно". Работата е в това, че тригонът символизира хармония, дадена от природата, без всякакви усилия от страна на човека. Тази хармония се нуждае от разбиране и поддръжка, иначе прекрасното здание бързо стига до вътрешен упадък и въпреки мазилката и цветовете на неговите стени и балкони, много дълго остава в първоначална красота.

СЛЪНЦЕТО КАТО УПРАВИТЕЛ НА ТРИГОНА прави неговите ефекти императивни, независимо дали се отнасят за вътрешния или външен живот на човека. Когато се активира тригонът, всяка буря стихва и се възцарява безветрие. В безводната пустиня направо от пластовете дюни се пробива ключ и около него израства цветущ оазис и т.н. Даже вътрешните кавги затихват, злобната агресия пропада изцяло и ни се струва, че никога не е била и не може да бъде: така ютията глади гънките на влажно бельо и булдозерът изравнява местността. Всичко това може да става достатъчно грубо, оставяйки неизяснени отношения и потискайки или изтласквайки в подсъзнанието нерешените конфликти и противоречия, но външно фасадата ще изглежда много привлекателна.
Тригонът императивно извлича хармония от обкръжаващия свят и някак си насилствено я насажда в онези области, управлявани от съответните планети, или около човека като цяло, ако в картата има много такива аспекти. Външно това изглежда така. Ако човекът сам иска нещо, то той обикновено постига това, защото винаги му върви. Ако все пак е направил груба грешка или попада в неприятно положение, то обстоятелствата сами по себе си, често без негово пряко участие, се подреждат така, че всички неприятности отиват към неговите обкръжаващи, които най-често подбират хора, способни много да изтърпят и да направят за другия. Такава е обективната картина, но човекът и неговото обкръжение рядко я възприе-мат именно така: тригонът създава и силно болкоуспокояващо, и смекчаващо, и отклоняващо очите от неприятните ефекти, и самият човек просто смята, че всичко протича както трябва и иначе не може да бъде, а обкръжаващите виждат на първо място неговото обаяние и невинност, а също светлината на хармонията, с която той видимо ги озарява. Реално, за съжаление, тригонът често се явява вампир в елегантна опаковка, красив, уютен, разполагащ към себе си и безжалостен: вие сте му необходими дотогава, докато притежавате хармонията, която той може да вземе от вас, а когато тя свърши, контактите с него моментално приключват и се прекъсват - най-често някак сами по себе си, но понякога и по негова пряка инициатива. На високо ниво Слънцето дава на хармонизиращия принцип силата на императивното Божествено начало.

ЮПИТЕР КАТО УПРАВИТЕЛ НА ТРИГОНА дава оттенък на празничност, кралско величие и пищност. Проявата на тригона е някак осветен с ярка светлина. На висо-ко ниво тази светлина се разпространява върху целия свят, на средно - само върху самия човек, а на ниско - никаква реална светлина няма, а се наблюдават само неговите отблясъци, които за секунди преобразяват просешките дрипи в кралска мантия и то най-често във въображението на самия човек. Юпитер в голяма степен прави тригон аспект на измамата и самоизмамата, не така, както Нептун, непосредствено преиначаващ реалността, но осветяващ проявленията на тригона с неестествено ярка светлина, така че останалата реалност изглежда сива, неизразителна и, главното, нямаща съществено значение. Последното се явява грубо заблуждение, което става очевидно, само когато активността на тригона отслабва, но времето често е изпуснато.
Влиянието на Юпитер дава на човека големи възможности за разширение принципите на планетите, образуващи тригон, домовете, където те стоят, и т.н. Обаче, с това разширение трябва да се занимаваме, иначе юпитеровата светлина постепенно се сменя със сивота, а пищния вход в двореца по неведом начин става тясна вратичка, която с времето зараства съвсем.

МЕРКУРИЙ КАТО НАМИРАЩ СЕ В ЗАТОЧЕНИЕ И ПАДЕНИЕ ПРИ ТРИГОНА символизира големи сложности в рационалното постигане и осмисляне на такива явления, като хармония и равновесие и, толкова повече участието на ума в тяхното създаване и анализ. На ниско (а често и на средно) ниво на еволюционното развитие на човека елементите на хармония, щастие, сполуки в жестокия и дисхармоничен като цяло свят се струват като въпиещи прояви на несправедливост и дисбаланс. Възможно е (с някакви усилия) да се примирим с това, че един се ражда богат, а друг беден, един талантлив, а друг бездарен, но да се приеме за себе си този факт, че на някого несправедливо и безбожно върви, независимо от неговите старания и морален облик, а на друг, десет пъти по-достоен във всички отношения, се изсипват едни неудачи и разочарования е извънредно трудно. Независимо от това, светът е устроен именно така, способностите, щастието и сполуките в него са ограничено количество, не достига за всички, и при това те са поделени явно неравномерно и несправедливо, ако гледаме от обидна гледна точка. Знанието на законите на кармата и виденията на нейната проява във външния живот дава възможност за конструктивно участие на рационалното съзнание в проявленията и работата на тригона, направляващи действията на планетите с отчитане на кармата. Но на ниско ниво Меркурий се проявява най-често деструктивно, в опитите на човека грубо да рационализира хармонията или да я реализира като примитивно всеобщо равенство.

УРАН КАТО НАМИРАЩ СЕ В ЗАТОЧЕНИЕ ПРИ ТРИГОНА символизира факта, че хармонията е основана преди всичко на устойчивост и равновесие (статично или динамично), което рязко се нарушава от урановите прояви. Необузданият и незабавен, а главното, неразбраният и не интерпретиран Уран нанася съкрушителни удари върху тригона, взривявайки хармонията и равновесието отвътре. На ниско ниво на проработка на тригона, което се съпровожда със застой и концентриране на сивотата, това може да бъде все пак по-добро, отколкото бавна смърт чрез загниване, но не може да бъде разгледано като непосредствено хармонични прояви (подходящ е израза "широко му е около врата"). На високо ниво на проработка, обратното, влиянието на Уран става извънредно важно и конструктивно, внасяйки в принципа хармония, освен релаксиращото, творческо начало (виж по-долу нива на проработване на тригона).

ПЛУТОН КАТО НАМИРАЩ СЕ В ЕКЗАЛТАЦИЯ ПРИ ТРИГОНА му дава проявяващ оттенък, който на ниско ниво на проработка се изразява в това, че подареното щастие и хармония правят много отчетливи и релефни нисшите страни на натурата на човека, тоест акцентират и проявяват нисшите програми на подсъзнанието, особено леност, алчност и паразитизъм. Ако човекът, не обръщайки внимание на предупреждаващите знаци на съдбата, се опита да употреби всички възможности, сполуки и щастие, които предлага тригона изключително за лични цели, след време получава възвратен удар на кармата с оттенък на Плутон, тоест съдбоносни и безвъзвратни загуби и, много се учудва на това, че обикновеното щастие му е изменило. Висшата октава на тригона притежава качеството съдбоносност и, въпреки, че носи хармония в света, последният трябва да бъде подготвен за това, в частност, достатъчно чист. Освен това световната хармония от гледна точка на Абсолюта се разглежда еволюционно, тоест като творческо развитие от нисши форми към висши, далеч не винаги постепенно и, рядко на формите се отдава да умрат от своя смърт, което на нивото на средното съзнание може напълно да изглежда като жестока, безсмислена и никому ненужна жертва. Едни се впускат в святост, изтощавайки себе си в пости и молитви, но при тях решително не се получава нищо, а други я гонят насилствено, въпреки тяхната отчаяна съпротива и викове за своята неподготвеност и неспособност за духовен живот.
На първо ниво на проработка на тригона човек възприема всичко като подразбиращо се само по себе си, и му е много трудно да разбере, че съответни способности и честа сполука при другите хора няма. Тригонът винаги дава голяма устойчивост, даже при напрегнати обстоятелства, но тази устойчивост се отнася към външната канава на събитията (за разлика от проработената опозиция) и често се явява само фасада, зад която се скриват значително по-малко хармонични обстоятелства, което човек на това ниво на проработка на тригона е склонен да не забелязва. Той също не забелязва (или ги игнорира) многочислените възможности, които му предлага съдбата, лекото обучение и много ефективната работа във външния и вътрешен свят, предполагайки, че няма защо да се напряга, когато всичко само идва в ръцете (в дълбините на душата обаче ще нараства чувството на неувереност в себе си). По такъв начин, за това ниво са характерни два момента: първо, човекът не вижда и не цени това, което има, а второ, не разбира, че това богатство не е дадено просто така, но (кармично) е длъжно да бъде усвоено и използвано конструктивно. А доколкото това не протича, то действието на тригона постепенно променя характера си. Хармонията се изражда в статично равновесие, тоест застой. В живота започва да преобладава скука и сивота, да се измъкнем от която става все по-трудно. Тихото заливче постепенно цъфти, превръща се в блато, а после в тресавище, поглъщащо изцяло човека. За тези състояния е характерна абсолютната устойчивост, тоест загуба на интерес към каквото и да е и автоматично връщане в съвършено непроменящ се жизнен цикъл, с постепенно нарастващ енергетичен дефицит, защото предишните енергетични жертви стареят и слабеят, а новите възникват все по-рядко и по-рядко. Така може да продължава дълго, но във всеки момент е възможнауранова или плутонова криза, който застига човека съвършено неподготвен.
На второ ниво на проработка на тригона човек вече усеща в себе си някакво желание да използва възможностите, които му предлага този аспект. Той (в съответните области) осъзнава силата на своето обаяние и го използва за користни цели. Освен това, той извършва незначителни усилия в онези случаи, когато чувствува, че те се увенчават с бързи успехи и крупни резултати и смята това за своя норма на живота. Това ниво дава голямо количество черни учители, надарени с обаяние и намеци за канал във висок егрегор, които се хранят от своите ученици, плащащи свои пари, ентусиазъм и поклонение - до момента на първия сериозен конфликт и разочарования от учителя, реалния канал на който е значително по-слаб, а главно по-нисък от този, за който претендира.
На това ниво човекът използва (разбира се за лични цели) главно не творчески-разширителното, а стабилизиращото въздействие на тригона. А именно, той подсъзнателно (а често и съзнателно) знае, че в съответните области неприятностите ще бъдат само тези, които той сам настойчиво ще извиква върху главата си и си струва за кратко време да се затаи и да прекрати всякаква активност, като ситуацията по вълшебен начин ще се релаксира сама, понякога даже с известна полза за него. Ето защо, за това ниво са характерни периоди на егоцентрично отправена активност, често рязко дисхармонична (активно, често нагло заграбване на най-близките ценности и провеждане на своя политика с рязко накърняване интересите на обкръжаващите), променящо се с пасивно очакване на смекчаващото и хармонизиращо действие на тригона. Като правило, в такива игри в един прекрасен ден човекът се лишава от необходимото внимание или се увлича твърде много и тогава тригонът се проявява като забележителни човешки качества в съседа по стая.
Човекът забелязва хармонията на това ниво преди всичко в реда, равенството, аритметичната справедливост и устойчивост, разбирана статистически. Той е склонен да смята за образец на порядък затвора, въпреки слуховете за него, по-скоро няма да каже и ще му бъде неприятна мисълта за разликата на вродените таланти и способности на хората, поради което е склонен да я изтласква или отрича, акцентирайки на ролята на възпитанието.
На трето ниво на проработка на тригона човек усеща своята отговорност пред света (себе си, Бога - в зависимост от неговата картина на света) за хармонията и развитието на тези свои части, с които той е свързан. Човекът чувства, че в определени ситуации е способен да успокои разбушували се вълни на дисхармонията, да намери баланс и изведе друг човек или ситуация на конструктивен път на развитието. Сега той започва да вижда връзката между хармонията на вътрешния и външния свят и се стреми, на първо място, да разбере в себе си и източниците на собствената небалансираност и неустойчивост. При това той използва своя тригон като остров на устойчивост и естествена хармония, включвайки към съответните програми на подсъзнанието родствени, но по-малко хармонични и устойчиви, и хармонизирайки по такъв начин вътрешния си живот като цяло (на първо място се включват принципите на планетите, които аспектират планетите, намиращи се в тригон). Само така, вътрешно натоварвайки тригона, може да се почувства неговата реална сила и творчески възможности. Това е нивото на "голямото" творчество на хората, които не само имат талант, но и постоянно го развиват и материализират. Обаче тук има съществена опасност от прекратяване на вътрешната работа, отслабване на вътрешното напрежение, в резултат на което човек преминава на второ ниво на проработка на тригона, откача се от високия егрегор, и започва да експлоатира тригона за лични цели, което може да бъде трудно да признае пред самия себе си, доколкото подобно хлъзгане протича много незабележимо. За егрегора обаче, са важни не минали заслуги - той се ориентира върху това, какво прави човека сега.
На това ниво човекът вижда хармонията вече не в естетически категории, а в живота в развитие, и не се смущава от разликите в способностите и възможностите на хората, тъй като той вижда разликата в тяхното еволюционно ниво, но във всеки прозира или подозира искрата Божия. Външно този човек съществено се отличава от мнозинството, той е надарен с голяма хипнотична сила, която някак принудително хармонизира обкръжаващите го и даже пробужда в тях творческо начало, макар и за кратко.
На четвърто ниво на проработка на тригона, човек работи с големи кармични програми и за него понятието хармония е тясно свързано с еволюционното развитие, което той се старае да направи по-творческо и по-безболезнено за участниците. На това ниво голяма роля придобиват вътрешната чистота, която е необходима за хармонизация на външния свят, което е свързано с активността на Плутон (екзалтация) и вътрешни, а често и външни жертви, които човека прави доброволно, приемайки върху себе си дисхармонията на света, тоест проработвайки и изгаряйки неговите кармични възли върху себе си. На това ниво е активен и Меркурий (като намиращ се в падение при аспекта) и човек рационално разбира, какво именно той прави за света, в какви кармични програми участва и съзнателно извършва своите основни избори.
Във външните прояви този човек може да изглежда както и да е, неговите действия могат да влизат в противоречие с обикновените представи за добро, красота и хармония, но във всички случаи той има голяма реализационна власт, и той е способен да демонстрира на хората хармонията на Космоса, активирайки със своето присъствие тяхното висше начало, което дава не само силен медитативен ефект, но често променя и целия следващ живот на човека, правейки го по-смислен, духовен и творчески.

ТРИГОНИ НА ПЛАНЕТИТЕ

Хармоничните отношения на планетите на ниско ниво често означават хармонична и незабележима замяна на принципа на едната планета с принципа на другата в съответствие с интересите на егото, при което този човек, като правило не забелязва всичко, а обкръжаващите - само дълго време след това, във формата на обичайно неудовлетворение, което трудно се изразява с обикновени думи. Така например, тригонът на Луна към Венера дава естествен, обаятелен и хармоничен вампир в социалните и любовни отношения, тригонът Меркурий-Марс - ловък демагог и негодник, който умее, извършвайки минимум усилия, да изглежда умен, упорит и трудолюбив и т.н. Проработката на тригона изисква на първо място изработване на умение да се поддържа акцента именно на тази планета, която изисква ситуацията, без да се хлъзга в по-удобния и безопасен, но нечестен в този момент, принцип на планетата, стояща към дадената в тригона и, същото се отнася към домовете, в които стоят тези планети. Твърде много психологически игри, както социални и семейни, така и вътрешни, които човек води сам със себе си, са основани на ловка замяна или незабележим преход от единия дом (планета) към другия, което става особено леко, когато те са в аспекта тригон.
Планетата, стояща в тригон към съвпад, а още повече стелиум, е подложена на особено силни съблазни, поради което в нейните сфери (и дома, където стои) следва да се очакват много розови самоизмами и голяма сила на хармоничния вампиризъм, но и силно хармонизиращо влияние на кармата, което прави човека абсолютно уверен в себе си, което е оправдано до известно време. Обаче не следва да се очаква, че тази планета сама по себе си ще нареди отношенията между планетите в съвпад. Друга е темата, че те по-лесно разединяват (а после и синтезират) своите принципи при проработката на своите тригони към нея.

[Satin]

ТРИГОН НА СЛЪНЦЕТО Усещайки поддръжката на съдбата, помисли, какво именно тя поддържа.
Това е много силен аспект. Кармата някак предопределя на Планетния принцип да живее добре, така му се струва на човека на ниско ниво на проработка на Планетата и нейния тригон към Слънцето. В действителност кармата предопределя на принципа на Планетата победоносно шествие при условие, че е проработена. Освен това, волята на човека, бидейки обърната в посока на Планетарния принцип, леко получава конструктивно направление - ако човекът желае това. Ако същия човек иска да използва принципа на Планетата, то пак неговата воля не получава съпротивление. Ето защо не следва да мисли, че тригонът на Слънцето означава проспериране на Планетния принцип. Със същия успех той може да означава загниване (но също под красива фасада), ако волята на човека е отправена към хищническо потребление и неразумно използване. В този смисъл, много е опасен тригона Слънце - Луна, особено при силно Слънце, тъй като допуска твърде лесното използване на здравето за интересите на волята на човека, което на практика най-често означава волята на един или друг жесток егрегор.
Като цяло тълкуването на тригона въобще и особено тригона на Слънцето съществено зависи от нивото на неговата проработка. На ниско ниво, при егоистич-но направление на волята, човекът скоро се сблъсква с тези неприятни ефекти, че външните императивни обстоятелства само видимо, много повърхностно благо-приятстват Планетарния принцип, а вътре, тоест по същество той не се развива, а постоянно застоява и човекът става безнадеждно скучен. Обратно, активната проработка на Планетния принцип и неговото развитие ще намерят голяма поддръжка от кармата, която ще се покаже на човека съвършено естествено, но ще бъде именно резултат от неговите волеви усилия, поддържани от тригона на Планетата. Тук е много важно да не се спира, тъй като творчески-поддържащото влияние на тригона спира веднага след отслабване на конструктивното волево усилие на човека, превръщащо се в грабителско, тоест насилствено изземане на хармонията от обкръжаващата среда и отдаваща я на човека, но във вид, който вече не му е интересен. В сферите, управлявани от Планетата, с този човек е опасно да се воюва: силата, поддържаща хармонията около него няма да се церемони с вас.
Тълкувайки този тригон, важно е също да се обръща внимание на относителната сила на Планетата и Слънцето, но тук следва да се ориентираме не само в хороскопа, но и на конкретните обстоятелства от живота на човека. Във всеки случай, на човека искрено ще му се струва, че неговата воля и инициатива в сферата на Планетния принцип са съвършени и да бъде убеден в обратното е практически невъзможно.

ТРИГОН НА ЛУНАТА Неблагодарността е стена, защитаваща личното щастие на човека от
дисхармонията на света като цяло.
В сферите, управлявани от Планетата, този човек е трудно да бъде уязвен емоционално задълго: неговите способности за възстановяване на нарушения в подсъзнанието баланс са удивителни. Тригонът Луна - Венера дава изключителна вътрешна устойчивост към любовни преживявания, тригонът Луна - Слънце - към всякакви императивни обстоятелства. При егоцентрична ориентация, тригонът на Луната дава акуратен, но съвършено безжалостен вампир в областта на Планетата, безжалостен от това, че той съвършено не осъзнава какво реално прави. Например, при непроработен тригон Луна - Венера човек може искрено да обича и някак да разбира изкуството, но неговото възприятие в много неща ще бъде физиологично, тоест ще се съпровожда с груба профанация на естетическите течения. Като поговори с художника и искрено похвали неговите картини, този човек ще ги покрие, а заедно с това и самия творец, със слой от баналност и сивота и на художника ще му се наложи известно време да идва на себе си и да приведе в ред своя изчистващ го дар. Обратно, проработката на този тригон дава на човека изкуство, на което можем да се любуваме на всяка крачка и жест, без да говорим за неговия дом и приготвената от него храна.
Тригонът на Луната дава блестящи способности към интуитивно обучение в сферите, управлявани от Планетата (например тригон към Меркурий дава способност за езици, към Марс - спортни, към Слънце - за управляване на чужда воля) и в същото време изключителна леност в тези направления, за да се преодолее която, помагат различни външни и вътрешни неприятности или, на високо ниво, обща духовна устременост, когато човек чувства важността на всеки свой избор и постъпка и отговорност за тях. На ниско (и средно) ниво в сферата на Планетата е характерна полусъзнателна позиция от типа: "Ако ТРЯБВА, то ще се справя с лекота, така че защо да се старая?" и общо, но много егоцентрично направление с подсъзнателно усещане: "Разбира се, целия свят трябва да се страе за мене, за кого другиго?". При това под финия слой на благополучието се скрива обширна област от сивота с огнище на загниване, но всичко това в голямата му част е изтласкано в подсъзнанието и се проявява в общ депресивен фон, правещ за човека дълбоко безнадеждна и безсмислена всяка конструктивна работа над себе си и във външния свят. Проработката върви по пътя на преодоляване на ленивостта и тенденцията за профаниране на всичко, произтичащо в сферата на Планетите, при което и едното и другото следва да се възприема не като свой недостатък, а в качеството на явен враг (тоест по VII дом). Като цяло може да се каже, че тригонът на Луната се опитва незабележимо да отправи нисшия принцип на Планетата в служене на егото или, в най-добрия случай, семейството на човека, а кармично се предполага неговата проработка, разширение и усъвършенстване на нисшите програми на подсъзнанието: чревоугодника се превръща в кулинар.

ТРИГОН НА МЕРКУРИЙ За това, да се направи плоската мисъл дълбока, е недостатъчно да се изрови яма
за нея.
Тригонът на Меркурий дава прекрасни умствени способности и ловкост и сполука в областите, управлявани от Планетата, при условие, че човека приложи за това минимални усилия. Например, тригонът Меркурий - Марс дава сила на речта и мисълта, лекота на съобразяването, способност в две сметки да направи голяма умствена работа (и изгодно да я продаде), но всичко това за човека на пръв поглед е твърде леко и, ако няма някакъв допълнителен интерес или предизвикващо препятствие, той, ще се ограничи с констатацията: "Е, всичко е просто и ясно", - и няма да се хване на работа. Тригонът на Меркурий дава едновременно големи повърхностни способности, човек схваща буквално в летящо състояние, и дава ленивост и вътрешна антипатия към тежка умствена работа там, където без нея може да мине. Тригонът икономисва сили, в дадения случай - умствени усилия, но ако действително трябва, то човека се оказва способен на такива подвизи, в които едва ли може да повярва. Тригонът на Меркурий дава силни ментални самоизмами в областите, управлявани от Планетата: на човека му се струва, че той всичко и веднага разбира, но реално неговото разбиране е повърхностно, а менталното управление на Планетния принцип е грубо и нерационално, което той (и неговите обкръжаващи) често не забелязват. За самия човек, неговите мисли и решения представляват върха на съвършенството и образец за правилност.
На ниско ниво Меркурий дава тежки щампи на мисленето, които буквално съкрушават принципа на Планетата, но човекът не забелязва това, тъй като на пръв поглед той прави всичко правилно. Ако планетата е по-силна, то тя ще насочи мисълта на човека в съответното направление, при което менталния самоконтрол спада почти до нула, което може да отиде твърде далеч, при пълната увереност на човека в това, че той мисли и говори всичко съвършено правилно. Така, тригонът Меркурий - Плутон дава прекрасен критичен ум, но ако Плутон е по-силен, то на ниско ниво целият свят за човека ще се оцвети в черен цвят, той във всичко (освен в себе си) ще вижда пороци и престъпления, и нищо не ще го отклони от подобен възглед. При това човек може съвсем да не бъде дълбоко нещастен, а да получава, напротив, известно удовлетворение, намирайки ежедневно потвърждение на своята и така непоколебима жизнена позиция: "светът нищо не струва".

ТРИГОН НА ВЕНЕРА Любовта е толкова хубаво нещо, че е съвършено неразбираемо как от нея може да
има неприятности.
Тригонът на Венера дава в областите, управлявани от Планетата, социална защита и сполука, бързо и леко признание, което човек смята като подразбиращо се и в дълбините на душата цени не високо, в краен случай, ако в неговия живот има и други моменти на самоутвърждение. Тригонът на Венера дава на принципа на Планетата естествен вкус и хубаво възприемане на реалността, често даже твърде хармонично. Всички уродства стават незабележими или силно се изглаждат и отчая-ния вик за помощ може в ушите на човека да прозвучи като вяла и незадължаваща молба. Този аспект (даже тригонът Венера - Плутон) прави любовта естествено състояние начовека в областите, управлявани от Планетата, но на ниско ниво човек е склонен да извлича тази любов от обкръжаващото пространство (и хора), използвайки ги за лични цели, въпреки, че външно всичко ще изглежда напълно благопристойно, естествено, и даже е някак странно да се помисли, че може да бъде иначе, когато любовта и хармонията, напротив, изтичат навън от самия човек, без да мисли за компенсации, подобно на цвета на лотос, който украсява просто затова, че съществува и другояче не може.
Например, тригон на Венера към Плутон на ниско ниво на проработка дава изобилие от съдбоносни влюбености в човека, от които той най-често излиза неповреден и с приличен букет (впрочем, бързо увяхващи) цветя на удоволствията, а жертви на съдбата (и, разбира се на своите нисши страсти) стават неговите възлюбени, които много трудно могат да се отвържат от него и да го забравят. Проработката дава превъзходно виждане на недостатъците и пороците в любимото същество (и, разбира се, в себе си), които човекът умее точно да показва и почти безболезнено да помогне за преодоляването им, в което, собствено се състои и кармичната програма на този аспект. Наистина, трудно се намира партньор, който да издържи такава програма дълго, но за кратък период може да се окаже много конструктивна. Самият човек при това трудно може да се надява на удовлетвори-телни емоционални отношения в любовта, а ако при него Венера има още, например квадрат към Уран или опозиция на Сатурн, то не може да се разчита на стандартно разбираем щастлив брак.
На ниско ниво тригонът на Венера дава социална (и любовна) отпуснатост, ленивост и паразитизъм, често във формата на тотална неблагодарност към хората и живота за всичко, което те правят за човека, а това обкръжаващите като цяло не забелязват, но в подчертани случаи преживяват като тежък удар.

ТРИГОН НА МАРС Умерено изразходвайки своите сили, човек премества неумерена тежест на
плещите на обкръжаващите.
Това е опасен аспект, тъй като той дава свободно течение на енергия, свойствена на принципа на Планетата, но нейната сила леко може да се профанира и отправи към откровено зло. Този човек ще страда от илюзията за сила на Планетата, но без проработка тя ще се окаже силна в нейната нисша октава, която привлича втренчено внимание на егото и енволюционните кармични програми (тоест носещи хаос, разрушение и профанация) и, те се опитват да направят човека свой проводник.
На ниско ниво този аспект дава заедно с усещането на сила към принципа на Планетата още и ленивост, която човека не е в състояние сам по себе си да преодолее, още повече, че както му се струва, обкръжаващите охотно работят вместо него. Съществените жизнени препятствия (особено обусловените от напрегнати аспекти на Планетата), които заставят човека да активизира принципа на Планетата, трябва да се разглеждат като положително явление в развитието (човека често осъзнава това), доколкото заставят неговите мишци да се съкратят и да разгонят застоялата кръв (и горещината на нисшия астрал). По-скоро, работата ще бъде свършена бързо и ефективно, тъй като тригонът на Марс дава интуиция, позволяваща принципа на Планетата да се реализира с минимална загуба на усилия, след което може добре да се почине, постепенно губейки сили, възобновени по време на работата.
На високо ниво на проработка, Марс дава на Планетата енергия на високите вибрации, помагайки да се реализира нейната висша октава, и в резултат света получава вместо енергийна черна дупка (характерна за нисшата октава на аспекта, когато човек принуждава световната хармония и конкретните хора да работят за неговото его) мощен енергиен канал във висок егрегор, което дава на човечеството нов импулс на развитието. Ако човекът притежава силно хармоничен Марс, то в отсъствието на негова проработка той след известно време ще попадне в специфично робство към твърд егрегор, който дава на човека сили, само отправени за конкретна работа (най-често активно поддържане на хаоса, но може да бъде и значително по-зле - активни инволюционни програми) и съвсем излишна енергия в останалите случаи, което субективно може да се преживее като непонятно откъде идваща всепоглъщаща леност, равнодушие и апатия. При това, изчерпвайки външната енергия на човека, твърдият егрегор се приема вътрешно, в резултат на което меланхолията може да премине в тежки соматични болести.

ТРИГОН НА ЮПИТЕР Празникът на откриващите се възможности се помрачава от траура в началото на
реализацията им.
Тригонът на Юпитер е естествено пожелание към Нова година, сиреч безплатно хармонично изобилие, което в живота на човека често е по-добро като пожелание, отколкото като въплъщение. Работата е в това, че тригонът, независимо от хармонията и устойчивостта, носи със себе си още и елемент на баналност, а ако не го проработваме, то и скука и сивота. Така при тригон на Меркурий към която и да е планета в нейната сфера човек ще има, наред със съобразителността, усещане за дълбока посредственост на своите мисли, през която да се пробие действително не е леко (даже при тригон Меркурий - Уран, когато и крайната оригиналност и ексцентричност на мислите при най-близко разглеждане най-често се оказват чужди припеви). Аналогично, тригонът на Юпитер дава в сферата на Планетата обща защита, в съдбата винаги наготово голяма зашита торба с блестящи възможности, алтернативни изходи от трудни положения, благосклонни покровители, усмихващи се и развързващи кесията си при първата необходимост... но всичко това, при потребителско отношение, устройва човека само в първата минута, а после бързо омръзва и изглежда някак неистински, въпреки, че понякога изкарва човека от най-истинска беда. Тук е много важно да се разбере, че това хармонично стечение на обстоятелствата и широките възможности са нужни не на самия човек, а на Планетарния принцип, за неговото развитие и проработка, вътре в самия човек и във външния свят. С други думи, тригонът на Юпитер е аспект на Дядо Коледа, който безплатно раздава подаръци на децата и, ако той е достатъчно внимателен и безкористен, неговата торба никога не ще се опразни. И там от време на време ще попадат и съвсем необичайни подаръци. Ако той адресира всички подаръци за себе си, то торбата постепенно ще започне да губи блясък и, подаръците ще потъмнеят..., а главното е, че в човека ще се появи силна подсъзнателна неудовлетвореност от себе си, която често се рационализира във вид вид на проекция: "Аз правя всичко за другите, а хората и света като цяло ми се отплащат с черна неблагодарност". Тук следва да отбележим, че именно потребителството и неблагодарността (на хората и съдбата) са характерни за ниско ниво на проработка на тригона на Юпитер, но самия човек с това никога не ще се съгласи.
 
ТРИГОН НА САТУРН Еволюцията на всички е обща.
Тригонът на Сатурн дава на човека в сферите, свързани с Планетата, естествена дисциплина, концентрация и прилежност, а при желание и възможност да прехвърли своята тежест на другите. От друга страна, даже тригонът на Сатурн дава на Планетния принцип някаква сдържаност, студенина и твърдост, но те се преодоляват със съсредоточена вътрешна проработка на принципа на Планетата. Тук препятствието, което е свойствено за тригона въобще, се явява ленивостта, която, впрочем, не е очевидна, тъй като Сатурн изисква съсредоточение и труд. Обаче, (в сферата на Планетния принцип) човек е склонен да се труди точно толкова, колкото от него изискват обстоятелствата и нито секунда по-дълго. Същите обстоятелства (които засягат областите, управлявани от Планетата) никога не заставят човека да се концентрира и задълбочава в предмета твърде дълго и напрегнато. И дори отстрани човек може да изглежда герой на самоотвержен труд, неговата концентрация и напрежение имат тенденция да бъдат явно недостатъчни. На човек с тригон Сатурн - Слънце му е странно да гледа хората, които не могат да се организират и да направят това, което е обективно необходимо, а жалбите на човек с неаспектиран Сатурн за невъзможността да се съсредоточи и дисциплинира себе си в най-необходими обстоятелства са съвсем непонятни.
Проработката на аспекта дава сериозно развитие на Планетарния принцип, на първо място вътре в човека, тоест дълбоко и съвършено разработване на съответните програми на подсъзнанието, което обещава творчески достижения и дълбоко индивидуално самоизразяване. На ниско ниво повърхностните усилия и съсредоточаването на Планетния принцип се предават за дълбоки, вследствие на което са възможни професионални разочарования, човекът дава сериозни надежди, но те скоро се разрушават: блестящият студент-физик става сив инженер-програмист (непроработен тригон Сатурн - Уран). За съжаление, това не е всичко: тригонът на Сатурн, имащ кармично предвид дълбока проработка на принципа на Планетата и създаващ за човека всички условия, в случая, когато това не става, замразява Планетата, и човек в съответните области губи гъвкавост, чувствителност и разбиране, понякога преминавайки в робство на твърд егрегор (тригона Сатурн - Слънце и Сатурн - Плутон може да даде, съответно, затворник и началник на концентрационен лагер.

ТРИГОН НА ХИРОН Думите са като децата: непринудено играят сами по себе си.
Тригонът на Хирон дава на човека в сферите на влияние на Планетата удивителна свежест на виденията на света и собствените прояви. Той умее някак съвсем необичайно и в същото време много убедително да гледа на нещата и да ги показва на другите така, че да ги забравиш или пренебрегнеш е много сложно. Често този аспект дава своеобразно чувство за хумор и способности да забавлява останалите, като понякога основателно обърква и смущава хората, което дава на човека огромно удоволствие. На високо ниво този аспект дава проникновение и развитие на принципа на Планетата, което на съвременниците се струва невероятно, а на следващите поколения, напротив, фундаментално: това, което открива Хирон след време става основополагащо. На ниско ниво човек е склонен да експлоатира тригона на Хирон, без да се напряга и привиквайки бързо с факта, че най-разнообразни хаотични и предизвикващи у него недоумение ситуации, бързо и безболезнено преминават сами, най-често като остроумна шега на съдбата. Обаче човек, предполагащ, че докрай е разбрал хумора на Хирон и, особено, мислещ, че влиянието на тази планета не се отнася лично до него, дълбоко се заблуждава. Когато шегите на съдбата засягат съществени страни от неговия живот (а принципа на Планетата винаги влиза в това число), на човек често не му е до смях и той отчаяно се опитва да разбере какво става с него, но непроработения тригон на Хирон обаче не дава такова разбиране и въпреки, че в края на краищата обикновено дава изход от ситуацията с развитието на Планетния принцип, но най-често този изход не удовлетворява човека, у когото възниква чувството, че в чужда страна е попаднал на естраден концерт и знаейки лошо езика се напряга да разбере каламбурите на конферансието, а цялата зала умира от смях - неизвестно защо.

[Satin]

ТРИГОН НА УРАН Гениалността, както и сивотата, не са умерени.
Тригоните на висшите планети дават на човека защита и устойчивост на съдбата на толкова високи планове, че най-често всичко това остава почти незабеляза-но. Те дават не конкретно, както при тригоните на нисшите планети, а по-скоро мистично, едва уловимо усещане на нечие доброжелателно внимание, нещо от рода на ангел-хранител с повишен брой крила, при което рода на този ангел зависи от конкретната висша планета, образуваща тригон.
Уран дава непредсказуем, оригинален, изобретателен, но като правило недостатъчно практичен ангел-хранител. Тоест, това реално не е така, но прак-тичността на тригона на Уран може да оцени само човек, виждащ добре кармата: той вижда, как възникващите на хоризонта свирепи опасности премахва някаква твърда ръка, когато никой от обикновените хора и не подозира за нея. Видимите прояви на тригона на Уран се състоят в това, че на човека идват съвършено неочаквани идеи, емоции, импулси за действие и начини за възприятие в сферите, управлявани от Планетата, и най-често тези уранови дреболии не са толкова хубави сами по себе си (ако това не е така, то лесно се отдава да ги преадресираме към външния свят и другите хора), но и дава ключ за големи пробиви в постиженията на принципа на Планетата - при последователна и щателна работа с материала. Ако човекът се задоволява от урановите проявления във вида, който те идват при него, той престава да разбира отправените към него по-тънки (и по-съдържателни) намеци и да тълкува знаците, и при цялата видима ексцентричност и нешаблонност става достатъчно банален и скучен на самия себе си, не умеейки да се издигне на нивото на истинско творчество и озарение, и в резултат пристъпва към голямата уранова криза неподготвен. Средното ниво на проработка може да даде талантлив учен, занимаващ се с истинска наука в областите, управлявани от Планетата), но, основно, в рамките на традиционния подход без стремежи да взриви основите и да ги построи по принципно нов начин. На високо ниво - особена гениалност в съответните на Планетата сфери, позволяваща хармонично, почти без да разрушава съответстващата ситуация, да я построи, толкова по-малко на нови принципи, давайки силен импулс за развитие, или почти без жертви да развърже крупен кармичен възел.

ТРИГОН НА НЕПТУН Разбирането на другото започва с разбиране на неговите заблуждения.
Това е аспект на щастието, разбирането, леката лъжа и щастлива самоизмама, която кармично води до значително по-малко приятни последствия, но под ръководството на по-определени, отколкото Нептун планети. Тук тълкуването зависи много от нивото на развитие на принципите на Нептун, в частност, нивото на вътрешна честност, особено приложимо към принципа на Планетата, и естественото за човека ниво на медитации. Въобще, тригонът на Нептун обещава забележително интуитивно разбиране на принципите на Планетата и наслаждение само от едното му включване (което човекът ако има желание, може да научи и вас). Обаче, практически, на ниско ниво вместо разбиране се получава само устойчива илюзия, а наслаждението, което възниква е от нисш сорт и, съответно само от ниската октава на Планетния принцип. Например, тригона Нептун - Марс може да даде разпалена любов към боевете с нисък стил, където кръвта се излива с потоци върху зрителите, застивайки в неговите жили (при това в личния живот човек може да бъде напълно смирен във всички отношения).
Тригонът на Нептун дава превъзходни способности и възможности за проработка на Планетния принцип, но едновременно и силно пречи на тази проработка, тъй като създава у човека илюзия, че той всичко отдавна и добре е разбрал и усвоил, а главното - вътрешно чувство за владеене на същественото от принципа на Планета-та, когато на практика за никакво владеене няма и помен. Ако човекът не тръгне по пътя на трезво и честно усвояване принципа на Планетата и разбиране на неговото истинско ниво и роля в своя живот, а предпочита вместо това да мами себе си и обкръжаващите, за което той във всички случаи ще има блестящи способности, то вродените способности постепенно ще отпадат, заедно с нивото на медитации и вътрешна честност, а количеството лъжа и самоизмама, съответно ще расте, което с времето може да доведе до алкохол, наркотици и разпад на личността. Този човек трябва да търси в сферите на Планетата високи духовни ориентири - и във всеки случай да проработва Плутон. На високо ниво - духовни прозрения, устойчив поток от хармония, благодат и Божествена любов, които се усещат във всяка проява на Планетния принцип.

ТРИГОН НА ПЛУТОН Подчинявайки се на бичовете, печално бълнуваш в посока на светостта.
Тригонът на Плутон дава на Планетния принцип защита от съдбата, тоест с човека в съответстващите области ще бъдат точно онези неприятности, които са запланирани и, никакви други няма да го заплашват. Освен това, Плутон отрано го подготвя към това и ако човека достатъчно бързо разбере и изработи смирение на онези незначителни, макар и безвъзвратни загуби, които му изпраща съдбата, то никакви големи загуби и жертви няма да му се носят и налагат (става дума разбира се, за дадения аспект). Тригонът на Плутон, по такъв начин, символизира хармонично и слабо болезнено очистване, което е валидно не само за човека, но и за неговото обкръжение, особено хората, активизиращи в човека принципа на Планетата.
Тук за човека се таи потенциална възможност за халтура: вместо това, покорно да приема лишенията на съдбата, смирявайки ропота на егото, той може да възроптае и да застави себе си да носи безвъзвратни загуби на своите обкръжаващи, като се явява за тях, по такъв начин, проводник на плутоново влияние и черен учител. Впрочем, той може да прави това достатъчно точно и акуратно, а при определен навик и почти безболезнено, но такава подмяна ще го остави неподготвен към силно плутоново въздействие, което неизбежно и в бърз ход ще го застави да принесе всички онези жертви, които му се е отдало да избегне в предходния живот, и може да се ограничи с това.
Тригонът на Плутон изисква от Планетарния принцип незначителни, но постоянни жертви, смисълът на които е преход от нисшите октави на Планетата към висшите и, хармоничността на този преход в някаква степен зависи от човека, но самият факт на влиянието на Плутон върху Планетата и необходимостта от нейното изчистване, не зависят от него. Тук проработката дава в нейните сфери изход на принципно ново ниво, участие на човека в големи, силни и хармонични програми, свързани с изчистване и издигане на нейния принцип в света или своята страна. В отсъствие на проработка човекът губи индивидуалната си свобода в областите, управлявани от Планетата, и може да стане послушна марионетка на нисши (разру-шителни) плутонови програми.

 

[Satin]

С Е К С Т И Л

Число 6, управители Меркурий, Марс, Уран; в заточение Слънце, Юпитер; в екзалтация Меркурий; в падение Плутон.
Числото 6 е свързано с творческото проявление на Абсолюта, Неговата материализация (6 дни за сътворяване на света). В живота на човека секстила символизира (предоставената от Абсолюта) ВЪЗМОЖНОСТ за творческо участие в процеса на еволюцията, материализацията и въплъщение на едни или други кармични програми. Друга ключова дума, характеризираща аспекта секстил, това е свободен ИЗБОР, свързан с различни възможности, откриващи се пред нас. Епитетът "свободен" означава в дадения случай, че изборът се осъществява (в определни от кармата граници) от самия човек и окончателното решение зависи от него. Често изборът, предлаган от секстила, се свежда до алтернативата: да се приеме предложената възможност или тя да се отхвърли, но във всеки случай за човека е по-добре да се отнесе към нея отговорно: секстилът като мажорен аспект представя основни кармични програми на човека и, тук цената на грешката или неправилното действие може да бъде много висока.
Секстилът като обръщение на тригона също символизира хармонията, но ако тригон означава актуалната хармония, тоест идващата към човека в готов вид, то секстилът е потенциална, която трябва да се намери и построи. В този смисъл секстилът е значително повече творчески аспект, доколкото хармонията на тригона идва като подарък в кутия, обвързана с копринена панделка, а секстилът в този случай повече напомня конструктор "направи си сам", предлагащ набор детайли, от които човек трябва да въздигне дом или кораб, но затова пък по свой вкус. Секстил не дава готовия талант, когато човек от първите стъпки на своето обучение поразява своите учители, а след някакво време, започва в много неща да ги превъзхожда, но не дава и характерните за тригона трудно преодолими ефекти на паразитизъм и разпуснатост. Секстилът открива път към хармонията, но по него трябва да се мине, а това ще бъде не просто и ще изисква от човека определени старания, но усещането за поддръжка от страна на съдбата, а главното - твърдият път, по който човека върви, при него ще бъде постоянно (или поне докато е активен секстила). Разликата между тригона и секстила илюстрира следващия пример.
Тригонът на Меркурий и Сатурн може да даде забележителна памет. Ако е нужно на човека, той, след като се съсредоточи, за една вечер ще прочете един път внимателно учебника и ще го запомни наполовина (най-същественото) наизуст, а другата половина близко до текста и блестящо ще издържи изпит, където е необходимо много да се знае (тоест помни). Наистина, с годините тази способност намалява, но идеята за подобряване на своята памет няма да дойде в главата на такъв човек. Ако той попадне в чужда страна, той бързо ще научи нейния език - ако и доколкото е необходимо, но не повече от това. Секстилът на Меркурий и Сатурн дава възможност за блестящо развитие на паметта. При необходимата тренировка (която ще отнеме няколко години) човекът ще бъде способен не само към пасивно запомняне, но и ще може активно и творчески да ползва своята памет: тя сама, когато е нужно, ще му подсказва необходимите сведения, грижливо ще подбира асоциации, които понякога ще изумяват самия него и т.н.
Двойнственият към ленивост, самоуспокоение и склонност към паразитизма на тригона се явява потенциалната конструктивност на секстила. Този аспект е настроен за конструктивна дейност (за пример служат пчелните пити) и човекът това, разбира се, чувства. При включването на секстил вътрешен (а често и напълно външен) глас казва на човека: "Ти тук имаш възможност да направиш нещо, но ще трябва да работиш сам". От друга страна, секстилът е все пак хармоничен аспект, не само в това отношение, че съдържа в себе си потенциалната хармония на планетните принципи и пътя към него, но също и в плана предлаганите варианти дават на човека възможност понякога с неголеми конструктивни усилия да балансират много тежка неустойчива ситуация, тоест да отклони голяма беда. В този смисъл, проработката на секстила е много благодарно занятие, доколкото кармата (ако човекът вече е поел конструктивната задача, предложена на него) по различни начини (в зависимост от планетите, образуващи секстил) ще помага и всячески поддържа, като че ли поощрява толкова похвален избор и начин за поведение.
От друга страна, упоритото игнориране на възможностите, предоставени от секстила, свързани с нежелание (често в много отношения подсъзнателно) да приложи дори някакви лични усилия в конструктивен план, водят с времето до тежки последствия. С годините, в човека често остава горчиво съжаление за предоставените от съдбата, но пропуснати - поради леност, лекомислие, заставане на потребителски път или по други причини - възможностите за вътрешно развитие или външна дейност, които, както със закъсняло разкаяние мъчително чувствува човека, биха направили него и неговия живот съвсем други. Това, обаче не е всичко. Нереализираните възможности правят човека уязвим, недостатъчната конструктивна (вътрешна и външна) работа го лишава от защитата на студените ветрове на съдбата и го омотават с фатални удари, които в дадения случай ще бъдат напълно ръкотворни, в този смисъл, което човека сам е предизвикал на себе си (и на своето обкръжение, тоест хората, вървящи по същата или близка кармична програма). Ето защо зад видимата благожелателност и ненатрапчивост на избори и възможности на секстила стои сянката на сурово предупреждение. Някога на човека ще се налага да отговаря за всичките си избори и далеч не на последно място за тези от тях, които се явяват секстилите.

МЕРКУРИЙ КАТО УПРАВИТЕЛ НА СЕКСТИЛА дава на този аспект рационален оттенък на повърхността. Човек обмисля своя избор. Даже ако това е алтернатива (да се женя - да не се женя), колебанията на човека често засягат менталния план и силно го активизират. Друга е работата, на какво ниво вървят размишленията и в каква степен мислите на човека се явяват, така да се каже, негови лична собственост и рожби, а в каква - наведени от общественото съзнание и подсъзнание. Но във всеки случай изборът, предлаган от секстила, принадлежи на самия човек и се извършва под негова отговорност, и да се мисли за последствията, не само близки, но и отдалечени е много полезно.

Меркурий дава на проявите на секстила приятна подвижност. Той не принуждава: не така, иначе, това не по този начин, а по друг. На вас не ви се харесва този начин за реализиране на своята сила, пробвайте друг, но все пак направете нещо, а не чакайте от аспекта манна небесна - нея по-добре да я търси-те в околностите на някой тригон. Подобна жизненост е характерна даже на секстилите на Сатурн, който ще предложи на човека няколко варианта на самовглъбяване и концентрация в сферите на действие на планетата, образуваща този аспект със Сатурн. Толкова по-малко, към широтата на възможностите, предоставени от секстила, следва да се отнасяме внимателно: въобще ако говорим, колкото те са повече, толкова те са по-повърхностни и, съответно по-трудна е реализацията на всеки един поотделно. Освен това реално разширява възможностите само проработката на секстилите, променящи човека същностно, развивайки и материализирайки заложените в него възможности и способности, след което идва ред на по-дълбоки и обещаващи въплъщения. Ако секстилът не се проработва, тоест не се прилага личен труд, ентусиазъм и творческо начало към реализация на неговите проекти, то след известно време ще започне да прилича на крадец, предлагащ илюзорни варианти на търсене на несъществуващо съкровище.

УРАН КАТО УПРАВИТЕЛ НА СЕКСТИЛА дава на този аспект творческо непредсказуемо начало, което, наистина, не е така лесно да се използва, доколкото урановото влияние често се проявява в намеци, ефекти и обрати на темата, по повод на което може да се каже: "Непонятно, но хубаво!" - и, действително, неразбираемо е как можеш не толкова да ги утилизираш, колкото да ги вместиш в приемливи рамки. На практика, тези малки уранови взривове свидетелстват за това, че на човека се предлага за проработка действително нова тема, обещаваща неочаквани открития и неведоми допълнителни (без да говорим за преките) ефекти, но в хода на изследване на него се предлага да промени някои свои възгледи и гледни точки. Освен това, управлението на Уран характеризира този факт, че в момента на избора човекът не е длъжен (или не може) да се ориентира върху чисто рационалния смисъл на произтичащото, но към неговите услуги на ниско ниво на проработка ще има уранови знаци (идващи в съответствие с характера на планетите, образуващи секстил, в сферите, които управляват), а на високо ниво - кармични прозрения, които показват на човека кармичните програми - тези, които ще бъдат активизирани в резултат на едно или друго негово решение. Ако изборът става съвсем рационално и на човека всичко е абсолютно понятно, то това означава, че той или не е забезязал нещо важно за него, или изборът е кармично несъществен.

СЛЪНЦЕТО КАТО НАМИРАЩО СЕ В ЗАТОЧЕНИЕ ПРИ СЕКСТИЛА символизира видимото отсъствие на натиск върху човека в момента на извършване на избора, предлаган от секстила, тоест в този момент никакви външни и вътрешни обстоятелства не се явяват толкова императивни, че изборът да бъде принудителен (въпреки, че разбира се, в момента на избора човек винаги изпитва известен натиск). Заточението на Слънцето символизира скрития интерес на кармата към избора на човека, а също определена императивност на самите ситуации на избор, които неизбежно възникват при активиране на една от планетите в секстила и са свързани с принципа на другата планета. Влиянието на Слънцето като намиращо се в заточение се изразява също и в императивността на кармичните последствия от последователността на изборите на човека в течение на живота му - за последователния отказ от всички предоставени възможности за външна и вътрешна конструктивни дейности егрегорът включва човека в твърда кармична програма, в рамките на която за миналата свобода и възможности за избор може само да се мечтае в спомените, или обратно, да се споменава в мечтите. По такъв начин Слънцето символизира императивната отговорност на човека за неговия избор като цяло, тоест в течение на известен период от време, но, от друга страна, му дава императивна поддръжка при неговото активно включване в конструктивни програми, предлагани от секстила, което прави проработения секстил с нещо приличащ външно на тригона, докато отъждествяването на тези аспекти ще бъде грешка: секстилът никога не дава нито безплатна хармония, нито разпускащ ефект.

ЮПИТЕР КАТО НАМИРАЩ СЕ В ЗАТОЧЕНИЕ ПРИ СЕКСТИЛА символизира потенциалните скрити възможности, откриващи се на човека според участието му в конструктивни програми, предлагани му от секстила. Тук, за разлика от тригона, Юпитер не дава широк успех и изобилие веднага, но ги обещава в качеството на отплата за усърдието и добросъвестния труд. По интересни са обаче, не толкова изобилните плодове на този труд, колкото разкритието на по-далечни, по-дълбоки възможности на човека, за които той по-рано даже и не е подозирал. Тук кармата поставя пред човека избор: или съсредоточаване върху законно възнаграждение за труда, което впрочем бързо някъде изчезва, или по-нататъшна проработка (на конкретния проект и секстила като цяло). На ниско ниво Юпитер като намиращ се в заточение дава на секстила елемент на примамка, или евтина реклама, обещаваща по-малка, от необходимото, работа, по-бързо и по-скоро, отколкото на практика възнаграждение. Но, за разлика от тригона, секстилът никога не дава блаженство веднага, в аванс, а се ограничава с обещания, ненадеждност, която обикновено човека добре чувства, но, въпреки това се поддава на съблазънта да събере накуп голяма жар с пласт-масова лопатка.

МЕРКУРИЙ КАТО НАМИРАЩ СЕ В ЕКЗАЛТАЦИЯ ПРИ СЕКСТИЛА символизира възможността на високо ниво на проработка за ефективно ментално участие в проекти, предлагани от секстила, и умение да чувства и правилно да използва силата на словото (по-точно неговите вибрации), което може да даде писател, проповедник или религиозен лидер от голям ранг. Тук вече става дума не за рационален избор, а за умение да се видят кармичните програми и символично да се предава тяхното съдържание в думи, в резултат на което се получават свещени духовни текстове. На ниско ниво тази екзалтация символизира преоценката на човека във възможностите на своето рационално съзнание при избора на един от предложените от секстила варианти, а така също оценката на техните перспективи и потенциални възможности.

ПЛУТОН КАТО НАМИРАЩ СЕ В ПАДЕНИЕ ПРИ СЕКСТИЛА символизира фаталността, невидимо стояща зад всеки избор на човека и означава, че всяко решение в ситуацията на избора е свързано с безвъзвратна загуба, макар и малка. Ако човекът прави избори, като цяло, правилни и се смирява при тези загуби, то проработката на секстила върви с неговото паралелно изчистване и духовен растеж, което с времето дава изход на качествено друго еволюционно ниво (в областите, управлявани от планетите, образуващи секстил). Ако човекът в момента на избора се стреми да минимизира своите очевидни текущи жертви, мислейки по-малко от всичко за конструктивна дейност, а повече от всичко за лична изгода и защита, то плутоновото изчистване става много по-късно, когато човекът отговаря пред висок егрегор за целия комплекс изпуснати възможности, за времето на изпълнение на дългата кармична програма, за конструктивна (външна и вътрешна) работа. За това време върху него се натрупва достатъчно много различна мръсотия и боклук (те по време на активна работа си отиват незабележимо и сами по себе си), които Плутон ликвидира енергично и, от гледна точка на самия човек, съвършено безжалостно, но в съответствие с принципите на планетите, стоящи в секстил, и техните аспекти.
На първи план на проработка на секстила човекът се отнася към предложенията за конструктивна дейност изцяло отрицателно, с изключение на два случая.
Първия случай засяга възможността да получи голяма печалба с незначителни усилия, а главното, бързо (такива варианти са типични за хармоничните планети, например, когато освен секстила има още и тригон). Такова поведение означава, че човекът разработва най-горните пластове на въглищно местонахождение, но го прави така, че по-долните (и по-богатите) стават за него недостъпни, или, във всеки случай, крайно непривлекателни. С други думи, след известно време човекът установява, че възможностите за лека печалба са се изчерпали или тя се оказва, че не заслужава работата му, или е съвсем илюзорна; мисълта за това, че му се откриват възможности и пътища за собствено развитие или просто за честен труд със средностатистическа заплата, не идва в главата на този човек или не го привлича.
Втория случай се отнася по-често към положение, в което една от планетите в секстила (или картата като цяло) е ранена. Когато идва беда, големи неприятности или много напрегнато, непоносимо положение, от което трябва бързо да се намери изход, то вариантите, предлагани от секстила и свързани с необходимостта от прилагане на определени усилия, но обещаващи реален изход, стават за човека на това ниво на проработка вече напълно приемливи и даже желани. В този смисъл планета, имаща секстил и квадрат, предвещава на човек от ниско ниво по-голямо развитие (или, в крайна сметка, по-благополучна съдба), отколкото планета с квадрат и тригон. В първия случай, човек в някакъв момент разбира, че трудностите, носени от квадрата, може да се преодоляват, приемайки един от вариантите на секстила и честно проработвайки го, а във втория, неприятностите, носени от квадрата, често (в краен случай, на повърхността) се разсейват сами по себе си за сметка на хармоничното влияние на тригона - но неговите възможности не са безгранични и, в един прекрасен ден човека се оказва с лице пред изпитанията на квадрата съвършено неподготвен и незащитен.
На второ ниво на проработка на секстила човек се отнася към неговите предложения значително по-активно, осмислено и заинтересовано (тук се усеща влиянието на управителя - Меркурий, докато в същото време на първо ниво на проработка се забелязват главно ефектите на планетата в заточение - Юпитер). Той е склонен да изучава вариантите на своите възможности за конструктивна дейност, да ги сравнява една с друга, да анализира и към това се включва разглеждане на проекти, изискващи предполагаемо много време и сили, но всичко това е изключително от потребителска гледна точка, тоест краен материален резултат за себе си. Въпреки, че това ниво вече се явява в много отношения конструктивно, доколкото, реализирайки проекти, човек се учи да работи и еволюционно развива като цяло, в частност, волю-неволю проработва принципите на планетите, образуващи секстил и, в някаква степен ги съгласува една с друга във външното поведение и вътрешния свят. Още повече, в човека се проявява някакъв интерес към пътешествие по жизнения път върху собствените си крака, в краен случай, в течение на не много дълъг период от време и, в отсъствието на прекалено големи издигания той в някакъв момент може повече да се заинтересува от проектите на секстила, отколкото от подарената, но скучна хармония на тригона, тъй като секстилът дава големи възможности за самореализация.
На това ниво човек някак идентифицира принципите на планетите, образуващи секстил, в краен случай, на по-силната от тях и разглежда принципа на втората като подлежаща на приспособяване към първата. Обратната ситуация за него е непривична и неудобна. Секстилът дава по принцип дружески отношения между планетите, но с тяхното съгласуване във всяка конкретна ситуация трябва да се занимаем специално.
На трето ниво на проработка на секстила човек усеща, дори интуитивно, своята отговорност в ситуациите на избор, предлаган му от секстила, изхождайки повече от интересите на своето дело или група, в която се чувствува член, отколкото от тясно егоистични. Сега човекът разбира, че всяка възможност се предоставя не повече от веднаж в живота и се старае да я оцени не само от външна, но и от вътрешна гледна точка, тоест в смисъла за перспектива на своето вътрешно развитие. На това ниво човек идентифицира в себе си принципите на двете планети, образуващи секстил и в значителен брой ситуации умее да ги съгласува, при което са му познати и ситуации, когато относителните акценти на планетите се променят, и главна става тази, която е обикновено по-слаба и принудена да се приспособява. Този човек добре чувства вътрешната императивност в ситуациите на активност на секстила и усеща необходимостта от проработка (в една или друга форма) на тези програми на подсъзнанието, за които намекват възможностите за работа, предлагани от секстилите. При това той разбира, че във всеки случай му се налага да принесе едни или други жертви и се старае да извърши избор, като изхожда от своето интуитивно чувство за съдбата, а не минималност на загубите, а когато те се случват, се опитва не да роптае, но да изработи смирение. Важна част на неговия живот се явява грижата за това, че възможностите, откриващи се от секстила пред него, във всеки случай да не пропаднат безсмислено, но да бъдат използвани за целите на еволюционното развитие на група или движение, в което човека взима участие. По такъв начин той сам става източник на възможности за обкръжаващите, вследствие на което принципите на планетите в секстил започват да работят на качествено ново ниво.
На четвърто ниво на проработка на секстила човекът достатъчно добре вижда кармата, за да разбере вътрешния смисъл на възможностите, предлагани му от секстила и неговият избор се диктува именно от тези виждания, така че от гледна точка на рационално мислещите хора може да бъде съвсем неразбираем: той може да обърне внимание на видимо съвършено маловажна и слабо перспективна, още повече, банална тема и да започне активно да я разработва.
На това ниво човек възприема външните конструктивни действия, на първо място, като откриваща се възможност за вътрешна работа, тоест усъвършенстване на своето подсъзнание и вътрешния свят, а външните обстоятелства и трудности се разглеждат като средства за осветяване на собствените несъвършенства и проблеми. Секстилът, при правилно разработване, дава възможност за външно решение на вътрешните проблеми, но това се отдава само на хора с достатъчно високо еволюционно ниво, виждащи кармичния смисъл за произтичащото вън и вътре в тях. На това ниво планетите от секстила в много случаи работят в синтез и въпросът за съгласуването на техните принципи става само в качествено нови за човека ситуации, които впрочем понякога възникват на неговия жизнен път. Това ниво на проработка дава високо ниво на самореализация на човека и хармония, която той носи на света, не само много конструктивна, но и отбелязана с отчетлив знак на неговата индивидуалност. Обаче, основната своя външна задача този човек вижда в максималното предоставяне на възможности за конструктивна работа на другите хора. Впрочем, вероятно, голяма част от неговата работа протича във високия егрегор и е невидима. Проработеният секстил между две планети оказва силно хармонизиращо влияние на останалите аспекти на тези планети, които получават от него възможности за конструктивна проработка и развитие.

[Satin]

СЕКСТИЛИ НА ПЛАНЕТИТЕ

Тълкувайки секстил, следва да се обръща внимание на относителната сила на планетите в него, а също и на останалите аспекти на планетите, образуващи секстил. За импулс към проработването на секстила може да послужи квадрат, опозиция или съвпад, имащ със секстила обща планета, а тригонът, обратно, отначало забавя неговата проработка. Множествен секстил, тоест секстил на плане-та към стелиум, възлага на него голям кармичен товар и ако тя, (и дома, където стои) не се проработват, в съответните области са възможни удари на съдбата. Разглеждайки триъгълник, съставен от секстил, тригон и опозиция, е нужно на първо място да се разбере коя от планетите, намиращи се в опозиция с по-силна: ако това е планетата, стояща в секстил към третата, то секстилът често ще бъде активен и поне частично проработен, а напрегнатите ситуации от смяната на акцентите ще се смекчи от тригона. Ако в опозицията е по-силна планетата, стояща в тригон към третата планета, то човекът като цяло ще бъде по-пасивен, а в стресови за него ситуации противоположният акцент на секстила в най-добрия случай ще му предостави възможност със свой труд да се справи със ситуации, към които може да се окаже неподготвен. От друга страна, проработката на този триъгълник дава едновременно големи конструктивни възможности, устойчивост и необходимото количество късмет. На този човек са достъпни много трудни кармични програми.

СЕКСТИЛ НА СЛЪНЦЕТО Неправилният избор най-често означава не лекомислие или грешка, но
предателство към своя Бог.
Секстилът на Слънцето дава на човека в областите, управлявани от Планетата, възможности, реализацията на които изисква от него волеви усилия и инициатива. Също е вероятно, че в хода на проработката на тези възможности да му се наложи да се сблъска с достатъчно твърди, императивни обстоятелства, които впрочем, не ще бъдат враждебни, по-скоро обратното, потенциално дружески, но все пак ще изискват определен подход и взаимна адаптация. Секстилът на Слънце някак хвърля на човека (в съответните на Планетата области) мъжки призив, предлагайки му да провери наличието в него на воля, способна да преодолее препятствията и да нагласи сътрудничество. При това препятствията са неантагонистични, а сътрудничеството се предполага, че е изгодно и ефективно. Ако човекът не чувства себе си готов да приеме този призив, той може да го отклони: един път, два, три... след известно време такова последователно нежелание да приеме всякакви конструктивни предложения, съдбата започва да работи против човека, той деградира и попада в твърди кармични програми, в които изборът е минимален или въобще отсъства. От друга страна, секстилът на Слънцето дава много ценна възможност за проработка на принципа си, тоест на волята в хода на конструктивната дейност, свързана с Планетата. Решавайки вътрешните проблеми, възникващи във връзка с такава дейност, човек се учи правилно да направлява своята воля, получава възможност да определи, с какъв егрегор тя е свързана и, да съгласува тази възможност с външните обстоятелства и различните програми на подсъзнанието. Например, секстил Слънце - Луна е многообещаващ аспект, той, в частност, дава големи възможности както за физическо, така и за духовно развитие, на високо ниво това е аспект на духовните учители, прекрасно разбиращи съотношението на висшето и нисшето начало в конкретния човек и умеещи да го поставят на конструктивен път на еволюционно развитие, присъщ именно на него.

СЕКСТИЛ НА ЛУНАТА Преодолявайки своята ленивост, човекът дава импулс за общественото развитие.
Този аспект дава перспективи на подсъзнателно развитие в областите, управлявани от Планетата. Например, при секстил Луна - Марс на човека в течение на живота не един път се предоставя възможността да се заеме с увеличаване на своята физическа сила и ловкост (аспект на спортистите), а така също и овладяване на навиците за труд, изискващи съществено участие на подсъзнанието (изработване на точни условни рефлекси). Например, това са различни работнически професии: шлосери, стругари, шофьори (особено при Луна в VIII дом) и т.н.
Секстилът на Луната дава големи перспективи за духовно развитие, тъй като предлага възможност за конструктивна проработка на чисто егоистичните програми на подсъзнанието по пътя на превеждането им на по-високи вибрации, а самия човек на по-широк начин за виждане на света (и своето участие в еволюционния процес). Например, секстил Луна - Венера дава реални възможности да се премине от пасивно-потребителско отношение към любовта и изкуството (които и в двата случая ще играят съществена роля в живота на човека) към активно-съзидаваща: човекът ще получи възможност (при желание) не само да бъде пасивно влюбен в другия, но и да настрои със своята любов наново, в краен случай, реално да помага в духовното развитие и трансформация на програмите на егото - на другия, а заедно с това и своите. Аналогични ефекти ще се наблюдават и при естетическото развитие - човекът не само ще се интересува от изкуство и в степента на своето разбиране ще се наслаждава на него (което е характерно за тригона). Той често ще чувства, че възприемането на чужди картини му е недостатъчно и, съдбата ще му предостави различни варианти за участие в художествено творчество, музикална дейност и т.н., което ще изисква от него известни усилия, но ще донесе огромно вътрешно удовлетворение и, което за него е много важно, значително по-дълбоко разбиране на изкуството (при тригон Луна - Венера тези проблеми, като правило не съществуват: човек е съвършено доволен от неговото ниво на възприемане на изкуството, другите хора и Божествената любов). Невниманието и упоритото игнориране на възможностите, предлагани от секстилите на Луната, дават с времето дълбока неудовлетвореност от живота и себе си (което често се проектира върху обкръжаващите) и тържество на повърхностния егоизъм в областите, управлявани от Планетата. Проработката дава не само тънко творческо развитие на принципа на Планетата, но и общ духовен ръст на човека, свързан с конструктивно преобразование на нисшите програми на подсъзнанието.


СЕКСТИЛ НА МЕРКУРИЙ Работата на мислите е ефективна в границите между това, което човека не разбира и това, което той не може принципно да разбере.
Секстилът на Меркурий дава на Планетата възможност за конструктивно взаимодействие с принципа на мислене. Твърдението "ума е най-важното" представлява само по себе си едновременно и лакиране на действителността и нейната фалшификация. Обаче в сферата на действие на Планетата секстилът ще предостави на човека различни възможности за рационално разбиране и тактично ментално управление. Секстилът на Меркурий не дава мигновено и леко повърхностно рационално разбиране на Принципа на Планетата, което е характерно за тригона, но прави конструктивни усилията, отправени към нейното постигане и, прилагайки някакво количество труд, човекът достига някакво ниво, когато неговото разбиране не профанира принципа на Планетата, а обратно, дава му нови направления на развитието. Тук при тълкуване е важно да се обръща внимание на това каква е планетата от секстила и коя е по-силна. Ако е по-силен Меркурий, то при човека ще има изкушение, само започвайки да разбира проблема, да сметне своите първи (или втори) мисли достатъчни и ефективни и твърдо да потисне с тях принципа на Планетата, възприемайки го в крайна сметка с голямо изопачаване, и менталното управление на Планетата ще се окаже твърде грубо. Ако в секстила Планетата е по-силна, то в човека ще има изкушение да подчини своето мислене на нейния принцип и, тогава рационалното разбиране ще бъде пристрастно, което пречи на обективността на оценката, а менталното управление - твърде слабо. Във всеки случай човекът ще усеща обща потребност от ментално развитие в областите, управлявани от Планетата.
Проработката дава в сферите на влияние на Планетата големи възможности за рационализации, тънкост и гъвкавост на рационалното мислене, граници на компетентността, които човека ще усеща добре. Положението е добро за учители в областите, свързани с Планетата, тъй като този човек може да даде на своите ученици широки възможности за усвояване принципа на Планетата, заставяйки ги да работи техния рационален ум - твърде ефективно средство за обучение. Обратното, отсъствието на проработка, упоритото нежелание да се използва рационалното мислене за работа с принципа на Планетата води човека към загуба на вяра в себе си, своите способности и възможности, ментална депресия и възможности за удари на съдбата в съответните области.

СЕКСТИЛ НА ВЕНЕРА Отхвърляйки любовта, човек не само отхвърля Бога, но и силно призовава дявола.
Секстилът на Венера дава на човека възможности и вътрешно усещана потреб-ност за социализация и развитие на естетическия принцип в сферите, управлявани от Планетата. Например, при секстил на Венера към Меркурий в глъбините на душата на човека му се иска да привлича хората с красотата на своята реч, изяществото на мислите и съвършенството на писмения стил и, съдбата му предоставя възмож-ности за развитие, въпреки че това не ще бъде задължително литературен институт (за последното към Венера е желателен тригон и не само от Меркурий, колкото от Слънце или Юпитер в Х дом).
Секстилът на Венера дава голяма конструктивна сила на любовта в сферите на Планетата. Това е много благотворен аспект, тъй като любовта се явява добър стимул за работа и, човека най-често охотно извършва някакви усилия в посока постижения и проработка принципа на Планетата, в резултат на което последния (под влиянието на Венера) се облагородява и смекчава силно. Впрочем, човек на ниско ниво на проработка на Венера, е настроен изцяло на потребление, не се включва в никаква изискваща усилия дейност, даже когато светлината на възможната любов вкоравява неговото лице, за което впоследствие ще съжалява горчиво, или ще закоравее окончателно в самотен егоизъм. Кармата винаги има предвид проработката, или в краен случай периодичната активизация на аспектите и, ако човека игно-рира влиянието на Венера чрез секстила на Планетата, то принципа на последната ще страда от неразбиране и отсъствие на любов, което може да се каже и за човека като цяло. Непроработените секстили на Венера се обръщат с особено жестоки удари на съдбата, за да може човекът да разбере в каква степен са му е било необходимо онова, от което той навремето се е отказал.

СЕКСТИЛ НА МАРС Работата може да бъде тежко задължение или насъщен хляб, но никога - почетно
право.
Секстилът на Марс дава възможност на човека за изтъняване и повишаване на нивото на вибрации на енергетичния поток, свойствен на Планетата. Това е перспектива за конструктивна дейност, в хода на която пътьом протича проработка на Планетата (и Марс) и, в която човек се учи да съгласува своята сила и енергия с потребностите на Планетата, което ще даде известни трудности и ще изисква определени усилия, но те няма да се сторят на човека много големи. Ако обратно, той отхвърли всички възможности за конструктивни дейности, свързани с Планетата, то след някакво време ще почувства, че намиращата се в нея енергия не намира удовлетворяващ човека изход и се застоява, което с времето може да доведе до депресии, чувство за собствена непълноценност, или резки дисхармонични енергетични изхвърляния, например на агресии или нещастни случаи (агресия на външната среда).
От гледна точка на вътрешния живот, този аспект дава възможност да повишим честотата на собствената енергетика, което произтича в резултат на взаимодействие и видима адаптация на програмите на подсъзнанието, свързани с Планетата и, енергетично, в частност, древни инстинкти, които в резултат на това придобиват по-цивилизована форма. Тук проработката дава възможност деструктивната и ниска енергия да се отправят в посока, идваща от едни конструктивни рамки. Например, проработен секстил Марс - Плутон може да даде възпитател, работещ с антисоциални подрастващи.


СЕКСТИЛ НА ЮПИТЕР Блестящите възможности е по-добре да се дават, отколкото да се взимат.
Да дадем дължимото на Юпитер: всеки негов аспект (особено мажорен) към Планета дава в нейните сфери разширение на възможностите, при което съвсем безплатно. Въпросът се състои в това, как да се отнесем правилно към тях и разумно да ги организираме. Секстилът на Юпитер дава на човека интерес към разширение на сферите управлявани от Планетата, по-широко постигане на нейните принципи както във външния, така и във вътрешния живот. Юпитер ще му предложи и множество удобни за това случаи, ограждайки ги със свойствената си помпа. Обаче, човекът като предполага, че веднъж рога на изобилието започнал своята дейност, така и ще продължи, греши силно. По-нататък ще се изискват от него лични усилия и блестящите перспективи ще изискват за своята реализация съответни усилия (по пътя Юпитер, разбира се, ще помага, но за поддръжката на човека ще се наложи да се разплаща, също както и за помощта на неочаквани покровители). Секстилът на Юпитер е добър с това, че той разширява възможностите и формата на труда и дава по-добро, по-широко разбиране на принципа на Планетата, особено ако секстилът започне да се проработва. За този аспект е характерно също това, че човекът получава възможностите като кредит, при което е длъжен често да се разплаща в косвена форма (не по принципа "аз на тебе - ти на мен", а по-скоро "ти на мен - аз още на някого"), което не винаги е лесно да се разбере.
На ниско ниво човекът възприема секстила на Юпитер като тригон и се стреми да използва всички аванси, без да дава нищо в замяна, което води до неприятни за него последствия, в частност, видимо много перспективни възможности неочаквано и винаги се закриват и човека чувства себе си несправедливо излъган от съдбата, при което, притежава намек за мания за величие, който мажорния аспект на Юпитер винаги дава в сферите, управлявани от Планетата. Проработката на секстила означава не само голямо разширение и ефективно използване сферите на влияние на Планетата, но и голямо количество перспективни разработки, които човек предоставя на външния свят.

СЕКСТИЛ НА САТУРН Животът на човек трябва да бъде такъв, че да си струва да бъде разбран.
Секстилът на Сатурн дава възможност на човека за задълбочена проработка в сферите, управлявани от Планетата. Нужно е обаче, да съумеем да видим тези възможности, защото почеркът на Сатурн, особено на ниски нива на негова проработка, заставят човека да мисли по-скоро за своите свързани с външни ограничения нещастия, отколкото за развитие и проработка на съвсем неочевидни планове и перспективи. Заедно с това, влиянието на Сатурн, в управляваните от Планетата сфери, прави човека вътрешно сериозен и целеустремен, но той е длъжен сам да осъзнае това, а не да го изтласква в подсъзнанието (което на ниско ниво и особено в огнено-въздушен хороскоп е твърде вероятно). Сатурн предлага на човека да се заеме с проблема на Планетата дълбоко, да се ориентира във влиянието на нейния принцип върху вътрешния живот и само след това да предприема активни външни стъпки. Той обещава дълбоко проникване в тайните на Планетата, нейно мъдро владеене и управление - но в рамките на кармата, която в дадения случай налага съществени ограничения и, трябва да се научи да ги вижда. В момента на активизация на секстила човек усеща някакво замръзване, външни и вътрешни спирачки, някак си призоваващи го да погледне втренчено в себе си и два пъти повече да се ориентира в Планетния принцип (обикновено възоснова на конкретен проблем, възникващ в резултат на усилване на външни и вътрешни ограничения). Ако човек упорито игнорира сатурновите предложения, Сатурн може съвсем да замрази Планетата, а после човекът ще изучава нейния принцип принудително. Например, опитите за лекомислено отношение към любовта (във всичките и видове) при секстил Сатурн - Венера могат да дадат съвършено безсърдечен човек, на когото с времето кармата ще изпрати, например, горещо обичана и също толкова безсърдечна внучка, заставяйки го да преживее мъчения подобни на тези, на които той някога е бил причина.

СЕКСТИЛ НА ХИРОН Защо скритите възможности на човека се скриват така щателно от него?
Боят се, че ще ги продаде в робство.

Секстилът на Хирон дава на човека възможност за нестандартно и даже почти неправдоподобно разширение на принципа на Планетата, но да се досетиш за това (а още повече да го направиш) често е трудно. Проявата на този аспект може да изглежда като непонятни или неясни обстоятелства в сферите, управлявани от Планетата, а разбирането им коства известен труд, но резултатите дават неочаквано разбиране или нестандартно виждане на съответната ситуация, намираща след това вътрешен смисъл. На ниско ниво на проработка, секстилът на Хирон дава мними възможности за разширение и изходи от кризисните ситуации на развитие, свързани с принципа на Планетата, които хвърлят наивния, доверчив и надяващ се на бърз успех човек в хаос и вътрешна безпътица. Хирон учи човека да работи нестандартно, надеждно, практично, а главно, решавайки първо вътрешните си проблеми и едва след това - външните. На всичко това човек може да се научи, ако успее да разбере, че предлаганите му от секстила на Хирон възможности изискват не само честна работа, но и нестандартен подход, а възможно е и раздяла с някоя част на "света, с който сме свикнали". Въобще това е много перспективен аспект, даващ възможност на човека да се ориентира в сложните и дълбоко скрити загадки на собственото подсъзнание и надеждно да ги извади в съзнанието, което понякога води до преход на качествено ново ниво в сферите, управлявани от Планетата. Про-работеният секстил дава не само възможност за избор на оригинални пътища за раз-витие на Планетарния принцип, но също и възможност да ги предлагаме на другите.

СЕКСТИЛ НА УРАН Пробивайки в човека, гениалността активно му пречи да пробие сред хората.
Секстилите на висшите планети дават възможности, от които не се възползва всеки човек. В частност, секстилът на Уран дава хубави идеи (изискващи впрочем, за своето въплъщение съществено развитие) само на човека, който е проработил принципа на Планетата на достатъчно високо ниво. Тогава той започва да цени тези най-често твърде оригинални идеи, които му изпраща Уран.
Разбира се, секстилът на Уран дава на Планетния принцип за човека не скучен живот, понякога даже много, но е нужно да се научи да възприема урановите влияния според тяхното реално достойнство. В началото на проработката ще бъде много глупава ексцентричност, зад която нищо не стои и едва едва потенциално творчески идеи, нуждаещи се обаче от грижливи проверка и оформяне. Секстилът на Уран - това е покана за голямо творчество в сферите, управлявани от Планетата, но не готов дар на това творчество. Проработката тук ще даде истинска творческа натура и постоянен творчески избор, който и отличава истинския художник, а на високо ниво също и способност да открива дарбите на другите хора. На ниско ниво човек не разбира действията и възможностите, предоставени му от Уран, те му изглеждат красиви или отчасти плашещи, но безсмислен и безполезен бенгалски огън или, ако Уран е ранен, придобиват понякога характер на свръхценни идеи. Тук проработката започва с това, че човекът се учи да възприема урановите прояви (необикновени събития и т.н) в сферата на Планетата като знаци на съдбата, показващи възможността за конструктивно и потенциално творческо приложение на своите сили. Според степента на проработка човека постепенно изучава (свойствено именно на неговата съдба) езика на урановите знаци и намеци и започва да ги използва практически. Стремеж към това, впрочем, човека усеща винаги, в краен случай, шаблонното поведение в съответстващите ситуации му е много скучно.

СЕКСТИЛ НА НЕПТУН Ако можеш да хванеш - хвани, защото повече такъв случай няма да ти се
представи.
Секстилът на Нептун дава възможности на човека за истинско разбиране принципа на Планетата, но те изискват от него определена работа, при което често съвсем не от този род, към който човека е готов и привикнал. Нептун му дава изопачаване на реалността, както външна, така и вътрешна, и проработката на секстила означава изход от груби изопачения и илюзии, които се наричат лъжа и самоизмама, в посока на по-фини. Някои от тях се наричат изкуство, други - медитация, трети - молитва... Ето защо избора, предлаган от секстила на Нептун, често има характер на груба съблазън. Искрено отхвърляйки го (което може да изиска голямо количество вътрешни усилия и проработки), човекът получава от Нептун по-тънко изопачение и по-фини съблазни, и т.н. В някакъв момент нивото и начина на виждане на Планетния принцип стават изведнаж такива, че могат да се явят като откровение за другите хора - ако човекът успее да доведе до тях своето виждане, а това също изисква определен труд. На високо ниво секстилът на Нептун дава фино разбиране на Планетния принцип и неговото включване на такива вибрации на енергетичния поток, че възниква впечатление на откровение или религиозно чудо. При това човекът може да осъзнава зле, какво и защо именно той така прави, но чувството за висота на потока и едновременно силното съпротивление на материала ще бъдат за него признаци на достигнатото съвършенство.
На ниско ниво секстилът на Нептун дава много възможности за лъжа и самоизмама, но също и чувство за притежание от страна на Планетата, усещане на екстаз при усвояването на нейния принцип. Обаче, това изисква много старания, а особено изработване на вътрешна честност в оценката на своите реални достижения. Ако Планетата е ранена е възможен изход от неприятностите в света на илюзиите, в което Нептун, разбира се помага, но с времето ще започнат твърди разочарования и удари на съдбата. Лъжливата жалост се отличава от истинското страдание, което човек прекрасно чувства, когато са отправени КЪМ НЕГО.

СЕКСТИЛ НА ПЛУТОН Стремейки се да направиш света достоен за себе си, помни, че това е невъзможно.
Секстилът на Плутон дава на човека възможности за изчистване в сферите, управлявани от Планетата и не си струва тези възможности да се пренебрегнат. В живота такова влияние често има не твърде изразен акцент, но все пак човека забелязва, че избирайки възможностите, предлагани от Планетата и реализирайки ги, той следва да бъде внимателен, защото неправилните действия и особено всевъзможната халтура водят до невъзвратими загуби и крах на конструктивните начинания. Понякога Плутон може да предложи на Планетарния принцип няколко варианта на жертви и, тук човекът трябва да бъде особено внимателен и да не изхожда от дребнави съображения, във всеки случай, да се опитва да не отдалечава жертвата до момента, когато това по принцип може да се отдаде: резките удари на плутоновата съдба е винаги по-добре да предотвратяваме по-отрано, а в дадения случай кармата предоставя за това големи възможности.
Проработката дава изчистване на Планетарния принцип във вътрешния живот на човека, в частност програмите на подсъзнанието, свързани със сферите на влияние на Планетата. Това изчистване произтича някак от само себе си, като допълнителен резултат от вътрешни усилия на човека, отправени към достигане на една или друга конкретна цел от числото на предложените от секстила и в частност включва в себе си изкореняване на жаждата за власт над хората, активизиращи Планетния принцип. На високо ниво акцентът на секстила може да се премести върху Плутон (на средно ниво това става рядко и означава тежки удари на съдбата) и, тогава човекът приема активно участие в големи програми, свързани с изгаряне на кармичните възли, а в конкретните форми на неговата работа ще се усеща конструктивното влияние на Планетата. На ниско ниво човекът ще се старае да избягва вариантите на конструктивна чистка и жертви заради себе си, като се опитва максимално да ги отложи или прехвърли над други хора, над които (в сферите на Планетата) той ще има определена власт и може добре да види техните недостатъци. При добра енергетика тази проекция може известно време (при условие, че се полагат усилия) да се получи нелошо, но играта с плутоновите програми винаги върви по принципа "извадилия меч от меч и умира", в смисъл, че изчистването на обкръжаващите или се предшества от доброволно, или се последва от принудително собствено очистване.

[Satin]

К В А Д Р А Т

Число 4, управители и в заточение Луна, Сатурн; в екзалтация и падение Марс, Юпитер, Нептун.

Числото 4 символизира инволюцията, разпятието на духа при неговата материализация. Разделянето на 4 части означава мъчително, дисхармонично понижаване на вибрациите, при които същността губи своето единство (за разлика от деленето на 3), и на разделените части все още предстои, по пътя на дълги усилия да го намери.
В сферата на влияние на квадрата човекът усеща вътрешна и външна дисхармония, той чувства груба вражда и взаимно неприемане на планетните принципи, които въобще не се разбират помежду си и се профанират, и в същото време не могат да се разотидат в различни страни, доколкото са определени от съдбата да са заедно и постоянно да се взаимодействат. От друга страна, квадра-тът като аспект, явяващ се обръщение на самия себе си, дава не само дисхармония и всевъзможни препятствия, но и средствата за тяхното преодоляване, в това число, което е много важно, ентусиазъм на човека, на когото е ИНТЕРЕСНО да преодолява външните и вътрешните препятствия, участвайки самия по такъв начин в еволюционния процес.
Действието на квадрата може да се сравни с възникваща на пътя на човека тухлена стена, която е невъзможно да се заобиколи. Обаче, разглобявайки тухлите една по една, човекът премества пътя през непроходимото блато, намиращо се непосредствено зад стената. Квадратът е естествена тема за проработване, в хода на която човекът, от една страна преодолява определените (от съдбата) външни препятствия, а от друга, което се подразбира само по себе си, разчленява, преглежда и трансформира нисшите програми на подсъзнанието. Често един от тези процеси се осъществява под втренчения взор на съзнанието, а от друга, някак само по себе си, но за квадрата е типично едновременното решение на външни и вътрешни проблеми: наполовина тук, като правило, е недостатъчно.
Субективно, квадратът символизира ямите на равнината на общото благополучие на човека: вътрешно и външно. Обективно квадратът представлява тези прояви на човека, в които той изглежда (и често се явява) по-ниско, по-грубо и по-примитивно, отколкото обикновено или, във всеки случай, показва областите, в които е трудно на обкръжаващите със самия човек, предвид неговото неадекватно пристрастно и често болезнено към тях отношение. Проработката на квадрата дава в съответстващите области разбиране, мъдрост и онова знание, което едновременно се явява и умение. Но така или иначе в човека остава усещане за някакъв свой недостиг, отсъствие на истинска хармония, която се дава от тригоните на съответните планети. Това е свързано с факта, че проработката на квадрата дава преход от проблема за взаимното неприемане на планетните принципи на следващото ниво, но никога (в това въплъщение) не преминава докрай. От друга страна, конструктивното отношение към проблемите, които поставя квадрата, дава възможност на човека не само ефективно да се изгради, но и да се включи в значителни кармични програми: отначало на нивото на интуитивен изпълнител, а след това на съзнателен участник.

ЛУНА КАТО УПРАВИТЕЛ И НАМИРАЩА СЕ В ЗАТОЧЕНИЕ ПРИ КВАДРАТА символизира двойнственото отношение на човека към проявленията на квадрата. Като управител, Луната прави тежестта на съответстващите проблеми естествена за човека, някак постоянно присъща на личната съдба. Това усещане има предвид поговорката "На бика рогата не му тежат". Много хора с тежка съдба, даже от числото на постоянно оплакващите се от нея, не биха се съгласили да я разменят за по-лека и хармонична. Това е свързано не само с привичките към своя живот и даже неговите тегоби, но и транслацията на индивидуалния дух: човекът чувствува, че именно тези обстоятелства, в които той живее, са му приготвени от съдбата с неведома, но много висока цел. Освен това, Луната като управител на квадрата дава възможност за подсъзнателна адаптация към тези конкретни дисхармонични обстоятелства, в които той се оказва и човекът понякога демонстрира издръжливост и приспособяемост към, изглеждащите, немислими и нечовешки условия на външен или вътрешен живот.
От друга страна, Луната като намираща се в заточение при квадрата дава колосално подсъзнателно съпротивление на идеята за конструктивна проработка на тежките и неприятни за човека ситуации и обстоятелства. Каквото и да ни казва разума (а той често не възразява), подсъзнателната програма за икономия на силите заставя човека да преодолява препятствията на минимална височина, да игнорира неприятностите, да отлага отговорното решение, докато това е физически възможно и т.н. Ето защо, на първите нива на проработка на квадрата приспособяването на човека към дисхармонията на външната и вътрешната реалности, от една страна протича сама по себе си достатъчно успешно, а от друга - с максимално възможна икономия на силите, при което икономията е от гледна точка на най-недалновидното его. Това прилича на човек, който се е устроил да спи на гола скала, като я посипва с пясък точно по контура на своето тяло - така, както то изглежда в момента на засипването, като игнорира обстоятелството, че всяко движение в съня ще го доведе до неприятно съприкосновение с голия камък. Този своеобразен баланс на естествено приспособяване и съпротивление на него, което може да се нарече принцип на локалното и необходимо приспособяване, извиква към живот многочислени ефекти, състоящи се в това, че болното място (по възможност) грижливо се изолира от психиката и външния свят, в резултат на което действително се защитава частично, но при това напълно се лишава от възможността за изцеляване, отработка на адекватна реакция и нормална взаимовръзка с останалата част на психиката. В зависимост от конкректните външни обстоятелства и психическа организация, тези ефекти се проявяват, например, във вид на стеснения на възприятието, изтласкването в подсъзнанието, различни комплекси на непълноценност, фобии, неврози и т.н.
Проработката на квадрата дава на човека проникване в своето подсъзнание и (в съответстващите сфери) трансформация на най-грубите и дисхармонични програми на егото в по-приемливи. Обаче, проблемите на квадрата не се изчерпват с това: човекът започва изясняване на отношенията и борба със самия себе си на ново ниво - сега не го устройват и изглеждат дисхармонични и неправилни тези обстоятелства на външния свят и вътрешния живот, които по-рано са се представяли като напълно приемливи или въобще не са привличали вниманието.

САТУРН КАТО УПРАВИТЕЛ И НАМИРАЩ СЕ В ЗАТОЧЕНИЕ ПРИ КВАДРАТА символизира двойнственният характер на стила на препятствията, възникващи пред човека, а също и начините за преодоляването им. Сатурн като управител дава необходимостта от дълбока проработка на съответните на квадрата проблеми, както външни, така и вътрешни, което най-често се изразява в това, че е невъзможно да се заобиколят тези проблеми и е трудно да се изтласкат цялостно в подсъзнанието (при все, че тук, както е известно, човекът е много способен). Налага се те да бъдат решавани постепенно и, главно, по пътя на вътрешна проработка, тоест работа над себе си. Сатурн като управител символизира факта, че стените, издигнати от квадратурата, следва да се развалят тухла по тухла, а не да се пробиват със стенобитно оръдие или собствената глава. Ако квадратът се проработва правилно, то всяка извадена тухла от една страна се използва, а от друга, прави отвърстието в стената видимо по-широко, което се явява както източник за ентусиазъм, така и нова информация за неведомия свят зад стената, към който човек постепенно привиква. Сатурн като управител дава търпение и дисциплина, а също с течение на времето и мъдрост, която е необходима за преодоляване на препятствията.
Сатурн като намиращ се в заточение прави препятствията непоносими за човека, той ги възприема като затворническа решетка и често отчаян съсредоточава върху проявленията на квадрата цялото свое вътрешно внимание, без да има сили да се отвлече от проблемите, в дадения момент са явно неразрешими, но обективно, може би, не така съществени за човека. При все, че някаква сила рязко стеснява неговото съзнание и, той не вижда нито небето с облаците и различните светила, нито горичката и ливадата със свойствената им фауна, нито даже прелестите на градския пейзаж, но с упоритост, достойна за по-добро приложение, зацикля своята мисъл по затворена траектория, напразно надявайки се да намери изход от нея. Заточението на Сатурн често провокира честолюбие, отправено към съвършено недостижима (на даденото ниво) цел, което дава жестоки фрустрации, при което, като правило, човекът получава желаното именно след като изчезне желанието. Сатурн като намиращ се в заточение дава множество трудности, на първо място, в психологически план, които пречат на човека да пристъпи към конструктивно реше-ние на свързаните с квадрата проблеми. В този списък читателят узнава чертите на непроработения Сатурн: неверие в своите сили, преувеличение на трудностите, недостиг на търпение и концентрация на вниманието и силите, недисциплинираност, отчаяние във връзка с това, че проблемът не може да се реши за седмица и т.н. Заточението на Сатурн прави отделен проблема за изваждането на ПЪРВАТА тухла от стената и дава на човека усещане за зазиждане. Проработката на квадрата дава умение не толкова да не се губи мъжество при първия поглед към непреодолимото препятствие, но и помага при проработката на квадратите, особено на първата фаза, на други хора, често съвършено загубили надежда за освобождение от омагьосания кръг на почти идентични събития и проблеми, от който изглежда е невъзможно да се излезе.

МАРС КАТО НАМИРАЩ СЕ В ЕКЗАЛТАЦИЯ И ПАДЕНИЕ ПРИ КВАДРАТА се проявява различно в зависимост от нивото на проработка на аспекта. Като намиращ се в екзалтация, Марс дава енергия на високи вибрации, много конструктивна за човека, която той може да усвои и използва. Това прави квадратът потенциално най-силния от всички аспекти, доколкото скритата в него енергия позволява да се строят не само най-високите, но и най-фините кули, като се синтезират на пръв поглед непреодолими причини и, като се преодолеят на пръв поглед непреодолими препятствия. На ниско ниво екзалтацията на Марс дава на човека енергия, фактически отправена в посока усилване на хаоса, тоест неговите действия реално задълбочават положението, в което той се е оказал и това прави стената, създадена от квадрата още по-непристъпна. Тази лъжлива активност се съчетава с вътрешно усещане на своята слабост, неспособност, на това ниво, даже в подхождането към решаването на проблема от квадрата, в което се проявява влиянието на Марс, като намиращ се в падение. Често първото влияние (лъжлива активност) видимо се явява прикритие на втората (усещане на безсилие), което в голямата си част е изтласкано в подсъзнанието, но става и обратното: човек външно демонстрира своето безсилие и пасивност пред лицето на трудностите, скривайки под това отчаяна, но безсмислена вътрешна суета и мятане. На високо ниво Марс като намиращ се в падение дава умение конструктивно да се решават проблемите на квадрата с минимален енергетичен потенциал, подобно на растения, които правят сложни химически реакции с енергията само на слънчевите лъчи (фотосинтеза).

ЮПИТЕР КАТО НАМИРАЩ СЕ В ЕКЗАЛТАЦИЯ И ПАДЕНИЕ ПРИ КВАДРАТА символизира двойнственният характер на усещането за поддръжка и натоварване, които кармата дава на човека при проработката на този аспект.
На ниско ниво влиянието на Юпитер като намиращ се в екзалтация се изразява в това, че препятствията и сложността на квадрата обективно се възприемат като изключителни по своето количество, което добре се разбира от народните мъдрости: "Идва бедата - отваряй вратата", "Бедата не идва сама". Това усещане се задълбочава от влиянието на Юпитер като намиращ се в падение, което се изразява в това, че човекът отначало не усеща никаква поддръжка от страна на висшите сили, която трябва да се заслужи, като той сам преодолее отчаянието, да застави себе си да погледне на нещата реално и да започне конструктивна дейност. Такава ситуация е характерна за много приказки, описващи свързана с квадрата кармична програма: идва бедата (активизация на дисхармонични влияния), героя остава сам-самичък, но няма какво да се прави (управление на Сатурн), със сълзи няма да помогне на мъката (падение на Нептун), търсенето на щастие или на пропадналата принцеса (конструктивната дейност) трябва да започне сам, без морална и физическа поддръжка, която, впрочем, се обещава от продължението на приказката (проработка на аспекта).
На високо ниво екзалтацията на Юпитер символизира изобилието на възможности и значението на достигнатия резултат за по-нататъшно развитие на човека, а също разширение на възможностите за участие в съдбата на други хора и тяхната карма, на които той може да им помогне ефективно и, доколкото това е възможно, хармонично да проработят. Юпитер като намиращ се в падение символизира на това ниво автодидакта (обучението без учител, като на самоук човек), който, като се изучи и преодолее всички препятствия сам (това е типично за квадрат без смекчаващи го хармонични аспекти), се оказва способен за придвижване в съвършено неочаквани направления, но в същото време и неговата ограниченост: проработения квадрат никога не може да се сравни с тригона, той винаги дава някаква загуба и едностранчивост на развитието (издържан професионализъм, за когото квадрата е типичен; тригонът дава разностранен дилетант).

НЕПТУН КАТО НАМИРАЩ СЕ В ЕКЗАЛТАЦИЯ И ПАДЕНИЕ ПРИ КВАДРАТА символизира различните типове медитации, съпровождащи неговата проработка. На ниско ниво влиянието на Нептун като намиращ се в падение се изразява в отрицателни емоционални медитации, свързани с възникването на непреодолими (на пръв и втори поглед) препятствия, което хвърля човека в отчаяние, сълзи и глуха мъка и подобни състояния, в които препяствията се виждат като снежни хребети, а враговете като всемогъщи зли вълшебници и чародеи и, да се разсее този нептунов (от нисша октава) чар може да бъде много трудно, помага включването на Сатурн: "Очите се страхуват, а ръцете правят". Като намиращ се в екзалтация Нептун на това ниво дава на човека изкушение да забрави, да се отвлече от проблема на квадрата, например, отлитайки в светли мечти във времето, когато съответния проблем ще бъде окончателно решен и как това ще се забелязва от всички страни. Впрочем, ако тежестта на квадрата стане за човека съвсем непоносима, Нептун може да му даде частична анестезия от наркотичен тип.
На високо ниво екзалтацията на Нептун се изразява в поддържка на усилията на човека с висши медитации, когато той (в сферите на действие на квадрата) ще се окаже способен да се намира устойчиво в състояние на духовна устременост и, тогава той ще може да види, в какви кармични програми взима участие, и да напра-ви това по-осмислено и свободно. На това ниво в съответните сфери човекът усеща космическата любов непосредствено. Влиянието на Нептун като намиращ се в падение се изразява в определено разочарование, което изпитва човек, преминаващ на следващото ниво на проработка на квадрата: при него изчезват (по-точно престават да го радват) привичните медитации и вибрации, а на мястото на старите проблеми се явяват нови, които го угрижват не по-малко, отколкото предишните. А те, когато се разрешат, ще му донесат значително по-малко емоционална радост, отколкото той е смятал в началото на пътя.
На първо ниво на проработка на квадрата човек се оказва съвършено неподготвен към неговите дисхармонични прояви и ги възприема не като препятствие, а като беда, от която започва да търси спасение, на първо място, в странична помощ, или известно време не прави нищо, като се старае да изтласка всички неприятности в подсъзнанието и тайно се надява на чудо, което да превърне квадрата в тригон. Обаче квадрата (когато се активизира) е постоянно действащо препятствие (за разлика от опозицията, дори съвсем непроработената, на чието дисхармонично влияние може да му се дочака края, прегърбвайки се и прикривайки главата с ръце) и да се изтласка, игнорира или да се разправи с него човека с един удар не успява, и в него се появява в съответстващите сфери усещане за подгонен звяр. Подсъзнанието реагира със своите защитни (полу)мерки и в изразените случаи създава програми, добре известни в психоанализата: комплекси, фобии, натрапчиви идеи, депресивни състояния или неадекватна агресия и т.н. Хармонични-те аспекти, обратно, смекчават и понякога правят тези ефекти външно почти незабележими, но проблемът така или иначе остава.
Не следва да представяме дисхармонията, създавана от квадрата като сбор от чисто негативни явления. Даже на първо ниво на проработка, тоест още не направил почти нищо, човекът усеща интерес и способности в сферите, управлявани от планетите, образуващи квадрат. Често неприятностите започват именно поради това, че човекът чувства енергията на взаимодействие на планетите и тя много му харесва, но той, без да забелязва доколко те са дисхармонични и вън и вътре в него, се държи така, като че ли тези планети са в тригон, като всеки път искрено се удивлява на някак случайните натрупвания, носещи му само незаслужени огорчения и разочарования. Типичното проявление на квадрата на това ниво се описва с фразата: "Пътят към ада е постлан с добри намерения", доколкото благите намерения в сферите, управлявани от непроработения квадрат (а човекът в тези сфери винаги е вътрешно много заинтересован и често твърде активен), водят към оживяване на инволюционните програми. Типичната защитна реакция на психиката тук често се изразява в рационализация от типа: "Аз съм много способен, но обстоятелствата (хора, политическа обстановка...) не ми дават да развивам своите таланти и възможности". Тук следва да се има предвид, че външната дисхармония винаги се явява следствие на вътрешната, именно нея следва да се търси и с нея да се започне проработката на квадрата.
На второ ниво на проработка на квадрата човек намира в себе си мъжество да си признае, че на неговия път има съществено препятствие, което трябва да преодолее. В този момент той чувства самота и сякаш Бог го е изоставил, но усеща в себе си достатъчни сили, за да почне нещо да върши, въпреки, че неговите надежди за успех са малки. Като правило, действията на човека на това ниво, както и осъзнаването на проблемите, се отнасят единствено към външния свят и поради това са слабо ефективни. Нерешеното вътрешно противоречие се екстериоризира във все нови и нови препятствия, много приличащи си едно на друго и, човекът, който с голям труд ги преодолява по реда им, се усеща герой на приказката, отсичащ главата на змея, който с лекота ги възстановяна отново и отново. Въпреки това, в хода на това сражение се изявяват, макар и много бавно някои съществени детайли и подробности от кармичния възел, символизиран от квадрата и, освен това, човек узнава някои неща за себе си и своето подсъзнание, както и за някои свои скрити възможности (мъжество, сила, находчивост, които изведнъж се появяват, когато са вече много необходими), така и за някои нисши програми на подсъзнанието и грубите черти на личността и характера, специфични за дадения квадрат. Тези черти и програми се струват на това ниво на човека неотменни негови части, с които той ще умре ("гърбавия ще го изправи гроба"), но той се старае да ги потисне, разбирайки отрицателната роля, която те играят във външните ситуации, управлявани от квадрата. С други думи, на първо ниво на проработка на квадрата човекът често даже не чувства, как него го "отнасят" (злата сила в своите граници), или нищо не се опитва да противопостави на това, докато в същото време на второ ниво човекът частично проследява тези свои състояния и се опитва да ги тушира.
За второто ниво е характерно частично вътрешно приемане тежестта на квадрата (въпреки, че при удобен случай човек може да се опита да спекулира с нея) и лунна (подсъзнателна) адаптация към нея, и дори юпитеровата (като намираща се в екзалтация) поддръжка човекът все още не чувства, но и юпитеровата (като намираща се в падение) изключителност на бедата вече си отива, често сменявайки се с огромна гордост (екзалтация на Юпитер) от своя труд, натоварване и способности в сферите, управлявани от квадрата. Тук са възможни съвършено неестествено високомерие и горделивост, които като правило са неразбираеми за околните поради факта на повече от скромните успехи на човека в съответните области.
На трето ниво на проработка на квадрата акцента на съответните проблеми се премества в голяма степен върху вътрешния живот на човека. Той вижда, че външните неуспехи и препятствия в управляваните от планетите в квадрат области в значителна степен са предизвикани от него самия, тоест от неговото неумение да разреши вътрешните проблеми и противоречия, което води до неправилно и въобще дисхармонично отношение във външната среда и се явява причина за много неуспехи и разочарования. Занимавайки се със себе си и своето вътрешно несъвършенство, човек установява, че на първо място има пряка връзка между хармонията на неговия вътрешен и външен свят, и снемането на вътрешното напрежение, хармонизацията на своето вътрешно отношение към другия човек или под някакви външни обстоятелства автоматично води към смекчаване на съответното външно напрежение, а понякога и въобще премахва считания дотогава вечен и непоклатим проблем. На второ място, неговите собствени недостатъци, "пороци" и "неспособности" се поддават на постепенно изправяне, макар и с периодични пропадания и подхлъзвания в привична-та област на ниски вибрации (груби, небалансирани енергетични потоци). И на трето място, той усеща съществена поддръжка на своите сериозни и продължителни програми в сферите на квадрата, както енергетична (Марс), така и в план на откриващи се възможности (Юпитер). Особеност на квадрата се явява факта, че тази поддръжка спира веднага, след като човека се оттегли от кармичната си програма, което от една страна служи като добър ориентир, но в същото време е достатъчно тежко морално, в частност заради това, че на нивото трудно може да се усети усилването на тежестта, възникнало вследствие отклонение от личната карма, от просто малко по-напрегнат неин участък. Впрочем тук Сатурн изисква от човека повече дисциплина, отколкото мъдрост и случайните отклонения от най-прекия път понякога дават, при правилно отношение към тях, в крайна сметка даже по-творческа проработка на своята карма.
На това ниво човек вече отделя принципите на планетите, стоящи в квадрат и се учи да ги съгласува управляваните от тях програми на подсъзнанието. При непосредственото им взаимодействие възникват резки ефекти, причината за които може да бъде много дълбока и недостъпна за човека, но той се старае да ги изглади или, в краен случай, да изучи зоните на съприкосновение на планетите и да ги обозначи с флагчета "опасна зона" и да се приближава само при много слаба енергетика. Тук е възможно частично съгласуване на планетарните принципи, което ще бъде за човека голям успех. На това ниво квадратът се възприема като голям проблем, съставляващ (в сферите на неговото влияние) едновременно основа и съдържание на живота, въпреки че последният от време на време ще се оказва за човека твърде труден.
На четвърто ниво на проработка на квадрата човекът го възприема като най-конструктивния аспект, даващ възможност за дълбоко и интересно вътрешно развитие и съответстваща външна активност. На това ниво човек вижда в квадрата възможността да намери и развърже тежък кармичен възел, чиито намеци и указания той получава чрез външните дисхармонични обстоятелства. Тези обстоятелства и събития активизират в него дълбоко скритите нисши програми, които, излизайки наяве, стават за човека обект на изучаване, просветляване и последваща трансформация в по-приемливи. Този процес никога не е рутинен и безболезнен и, освен това, по неговия ход човекът често се въвлича в сложни кармични преплитания във външния живот. Съпоставяйки го с вътрешния, той много неща разбира като за единия, така и за другия. На това ниво човекът вижда много кармични програми и често достатъчно дълбоко прониква в подсъзнанието на обкръжаващите го хора, което му дава възможност да им помага при проработването на квадратите и други аспекти на хороскопа. Квадратът му дава възможност да построи осезаема конструкция на границата между Хаоса и Космоса, тежък и устойчив мост, по който може да премине ако излезе от егоистичните кръгове и да види началото на своя път.


 

 

[Satin]

КВАДРАТИ НА ПЛАНЕТИТЕ

Интерпретирайки квадрат, важно е да се отчита относителната сила на плане-тите и нивото на тяхната проработка: например, квадратът на проработения Меркурий ще даде съвсем друго влияние, отколкото квадрата на непроработения (умни неуместни мисли и изказвания - това съвсем не е същото като глупави неуместни мисли и изказвания, - първите са къде къде по-опасни), към което трябва да се отчита и нивото на проработка на самия квадрат, което може да не съвпада с нивото на проработка на нито едната от образуващите го планети.
Квадратът на планетите дава лъжлив импулс на неговия принцип, неправилно насочена и често груба енергия, с която човека трябва да се научи да се справя и по възможност конструктивно да използва, което ще бъде в крайна сметка трудно, но реално. Ако в хороскопа има много квадрати, човекът от детството привиква към препятствия и дисхармония, и неговите претенции към живота са често умерени, а вниманието е достатъчно концентрирано: неговият живот е подобен на тичане през пресечена местност, към което човекът към тридесетата си годишнина като цяло привиква. Много по-трудно за човека е да се приспособи към ритъм на живот, определен от хороскоп с един квадрат, което означава дълбока яма на равна зелена поляна. Най-често тази яма нараства и остри колове на дъното готви самия човек (влияние на Юпитер като намиращ се в падение). Множествен квадрат, тоест квадрат на планета към стелиум, дава много голямо натоварване на тази планета (и дома, където е разположена). Човекът бива принуден от съдбата да обърне внимание на нея и частично да я проработи, което на фона на субективно тежките усещания в нейната сфера му дава определена защита и поддръжка от съдбата. Квадратът на един стелиум към друг дава голяма, но разпределена тежест в сферите на съответните домове и съответните средства (потенциалната енергия на съвпада) за нейното преодоляване - това е хороскоп на атлант, субективните усещания от живота на когото могат да бъдат всякакви. Т-квадратът, тоест две планети в опозиция и трета в квадрат към всяка от тях дава голямо напрежение на третата планета и дома, където стои, но даже частичната нейна проработка води до установяването на баланса между планетите в опозиция и човек получава устойчиво направление (от време на време нелеко) за конструктивна работа. Големият квадрат, тоест 4 планети, образуващи две опозиции в квадрат една към друга така, че в хороскопа се получава фигура на квадрат с два диагонала се проработва най-добре, като се започне с баланс на опозициите, без да се концентрира човекът върху нито една конкретна планета или дом по собствена инициатива, но грижливо проследявайки ритъма на съдбата и балансирайки на гребена на вълната - хороскоп на даоса. Такива хора имат защита, но твърде висока, за да могат да се досетят за нея по преки признаци.
Много своеобразно протича проработка на планета, към която има квадрат и тригон. Тук отначало ще има много недоразумения и самоизмама, и на първо място човекът трябва да разбере в какво му върви, къде има реални способности и таланти, а къде - тесни места и нерешени проблеми, и да се научи да не бърка едното с другото.

КВАДРАТ НА СЛЪНЦЕТО На огледалото не бива да се сърдим при никакви обстоятелства.

Квадратът на Слънцето поставя Планетата под удара на дисхармонични импулси от волята на човека и императивни външни обстоятелства. При това самия човек не е склонен, разбира се, да смята за дисхармонични своите волеизявления и на ниско ниво не забелязва нито своята грубост, нито твърдост, нито некомпетентност, поради което много тънко усеща показаните качества на средата и другите хора, когато се активира принципа на Планетата. На второ-трето ниво на проработка на квадрата на човека ще му се струва, че при него има някак си външни и вътрешни врагове на Планетния принцип, целта на които е да не му даде, понякога в най-груба форма възможност да се прояви. Например при квадрат на Слънце към Луната човека ще бъде от време на време някак въпреки своята воля ще извършва груби грешки и нетактичност в общуването с жените и, може би, тайно се бои от тях и не ги обича, като в същото време ще изпитва към тях силно привличане, тъй като вътрешния образ на жените и майките ще бъде при него значително изопачен и активен. Ако Слънце е в Овен са вероятни агресия и рязкост, ако е в Риби - лъжливи положения и лъжливи инициативи с неприятни последствия и т.н. Тук кармичната програма се състои в това, че на човека са предписани твърди ограничения в свободата на волеизява и инициатива в сферите, управлявани от Планетата, а се изискват висшите прояви на слънчевия принцип, тоест постоянно безлично внимание към произтичащото в сферите на Планетата. Външна инициатива се допуска само ако е принудена от външни обстоятелства, при това в минимален размер, защото, като правило, води към дисхармонични последствия. От гледна точка на вътрешното развитие, този аспект е много перспективен по отношение на придобиването (в сферата на влияние на Планетата) на истинска власт над самия себе си и преход към служене на по-висок егрегор, което означава по-творчески и вътрешно свободен живот. При добра енергетика може да се опитаме да овладеем дисхармоничната външна воля и да я отправим покрай себе си върху околните - аспект на черните учители, особено при подчертан квадрат на Слънце към висшите планети. Проработката дава умение да се работи тънко, по едва доловими указания на високия егрегор, да се тъкат ажурни нишки на най-тънка карма, които засягат понякога далечното бъдеще.

КВАДРАТ НА ЛУНАТА Следва да отличаваме хората, при които душата спи, от тези, при които тя вече е
отлетяла.
Квадратът на Луната дава големи вътрешни сложности, свързани с Планетния принцип, особено при неговото възприемане. Например, квадрат Луна - Марс дава усещане за грубост и агресия на външния свят в ситуации, когато затова дори няма намек и обратно, човекът може да бъде агресивен и жесток, без да го забележи самия той. Квадратът на Луната прави изпъкнали и видими програмите на егото, свързани с Планетата: на човека много му се иска да употреби нейния принцип егоистично, но обстоятелствата на външния и вътрешния живот се подреждат така, че при него това не се получава, в резултат на което възниква жестока вътрешна фрустрация, обида към света, комплекс за непълна консумация и т.н. При този човек, в сферата на Планетния принцип има много остри вътрешни ъгли, но той постоянно се спъва в тях и колкото повече се жалва, толкова по-зле му става. Кармичният смисъл на този квадрат, обаче, се състои не в праволинеен аскетизъм и отказ от принципа на Планетата (това понякога може да доведе до заболявания), а в подробно и грижливо изучаване на съответните на Планетата програми на подсъзнанието, отделянето от тях на егоцентричните и еволюционно-конструктивни съставки и установяване на адекватна диета: проблемът на квадрата на Луната се състои, в частност, в това, какво иска да яде, отправяйки вибрациите на Планета-та като цяло, а това му се отдава слабо, или, ако Луната е съществено по-силна от Планетата, при това произлиза силна профанация на последната. Например, квадрат Луна - Венера може да направи човека безжалостен потребител на другия пол, който подсъзнателно се възприема (в краен случай, в любовта) като безусловно примитивен и груб и, да изработи в себе си уважение (тоест навик, препятстващ съзнателната и подсъзнателната профанация) към другия пол на човека може да се окаже много трудно. Проработката дава по-добро разбиране и тънкост по отношение на Планетния принцип, а също виждане на неговите действия в чуждото подсъзнание, което дава хубави педагогически способности в съответстващите области. Например, проработения квадрат Слънце - Луна - аспект на класния ръководител или учител на началните класове в училище.

КВАДРАТ НА МЕРКУРИЙ Ако мисълта е дошла в главата, но не е изразена в думи, значи, е викана лошо.
Квадратът на Меркурий дава на човека големи сложности при взаимодействието на принципа на Планетата с рационалното мислене и речта. Тук тълкуването зависи от това, коя планета от квадрата се оказва по-силна. Ако преобладава Меркурий, то на човека в обстоятелствата, свързани с Планетата, своите (понякога чужди) мисли и съображения по неин повод ще се оказват необичайно важни и умни, въпреки че най-често те силно изопачават Планетния принцип, защото човек не разбира много от него (рационално), при все че неговите мисли могат да бъдат действително дълбоки. Ако в квадрата е по-силна Планетата, то мисленето като цяло ще се намира под нейното дисхармонично влияние, тоест изопачава, профанира, свива се и т.н. в съответствие с домовете и знаците, където стоят Меркурий и Планетата: домът, в който се намира Планетата ще получи несъразмерно по-голямо влияние, отколкото дома, зает от Меркурий (и на самия Меркурий), а стилът на знака, в който стои Планетата, безцеремонно се намесва в стила на знака, в който се намира Меркурий, и частично ще го потисне.
Въобще за квадрата на Меркурий е характерна силна ментална заинтересуваност на човека в проблемите на Планетата и сферите на нейно влияние и първоначално изопачен ум, за когото е типично фрагментно виждане и разбиране на същността на делата, на места точно и дълбоко, а като цяло неудовлетворителни, да повярва в което е много трудно на човека, даже след серия очевидни несполуки и провали. Нивото на проработка на аспекта е добре виден по качеството на речта, когато човека говори за Планетните проблеми (ако той говори относително спокойно, тоест на Меркурий, а не на Марс). На ниско ниво на проработка на квадрата на Меркурий човекът често е склонен да учи (поучава) другите, да се самоутвърждава за тяхна сметка, но без да разбира ясно предмета, за който разсъждава.
Проработката изисква систематична работа по запълването на празнините при менталното възприемане на Планетния принцип и отказа от пряк ментален натиск върху него, съпровождано от груба профанация (а също и склонност към спекулации). По-нататък е нужно да се привикне да преодолява своята неестествена тъпост, проявяваща се при опитите да разбере нещо ново за Планетата (протеста на подсъзнанието може да бъде много рязък, почти до жестока депресия и неспособност да прочете текст), и да не се поддава на емоционалните съпротивителни вълни при развитието на рационалното мислене, помнейки, че квадрата на Меркурий - това е потенциален аспект на умни и дълбоко разбиращи принципа на Планетата хора.

КВАДРАТ НА ВЕНЕРА Отношенията между хората рядко са човешки.
Квадратът на Венера дава на човека в сферите, управлявани от Планетата сложности при социалните контакти, по време на които той често се сблъсква с грубост, лошо взаимно разбирателство и неадекватност на своето собствено поведение в обществото. Човекът се привлича в съответните сфери от хората, иска му се любов, украсена с принципа на Планетата (например, Юпитер - разкошна), разбиране, дълбоко участие в обществения живот и в същото време в тези въпроси той е капризен, нетърпим, много неща не разбира и, главното, не чувства общуването с хората, съвършено без да забележи това, вследствие на което най-забележителните обещания на съдбата завършват с жестоко разочарование. Въобще кармичните програми, символизирани от квадрата, често започват съвсем благополучно и даже многообещаващо, прилича на тригон, и само когато човека се включи в достатъчна степен (емоционално, ментално и екзистенциално), той започва да усеща и съпротивление, и тежест, и необходимост от тежка работа. Даже квадратът Слънце - Марс може да започне своята проява не във вида на жесток удар на съдбата, а като привлекателна авантюра, когато засяга квадрат на Венера, то за тях са типични първоначални радости и емоционални увлечения. Така, най-нещастната (впоследствие) любов все пак започва със светли моменти, към които (не само притежаващите квадрат на Венера) следва да се отнасят достатъчно предпазливо и внимателно.
На ниско ниво квадратът на Венера дава дисхармоничен социален егоизъм и едновременно с това жертвеност. С други думи, ако човекът има лоша енергетика, обществото не го обича и се принася (в ситуациите, когато е активна Планетата) в жертва без обезболяване. Ако човекът притежава достатъчна сила, той сам осакатя-ва живота на обкръжаващите, опитвайки се (грубо и непохватно) да ги използва за користни цели, от което на тях им става лошо, а на него не му става по-добре (по-дълго, отколкото един миг, след което следва разочарование).
При този човек в сферите на влияние на Планетата ще има много своеобразни и резки естетически вкусове (понякога груби), на които трудно се угажда, което на ниско ниво дава капризност, а на високо, обратно, оригинален творчески почерк в изкуството. Въобще квадратът на Венера дава големи трудности на пътя на изкуството (но и силна потребност от него), в частност, лоши учители или лоши взаимоотношения с тях и човекът, ако съумее, ще израстне, основно за сметка на вътрешни усилия и автодидактизъм, което винаги ще усеща сам, и никога няма да го напусне вътрешното съмнение: "Това, с което се занимавам, истинско изкуство ли е?" (също както квадрата на Меркурий дава неизкореними съмнения: "Действително ли моите мисли са умни?", даже ако това е общопризнато), което безусловно е неприятно, но не дава на човека да се успокои върху постигнатото - последното въобще е характерно за квадрата.

КВАДРАТ НА МАРС С бръснача, с който се наостря писателският език, не следва да се нарязва зелето.
Квадратът на Марс дава на Планетарната проява грубост, дисхармонична сила, която разрушава нейния принцип във всички каквито и да са фини прояви. Това разрушение произтича както във вътрешния, така и във външния свят, при което достатъчно силно, ако човека не се опита да му се противопостави с нещо. Кармично квадратът на Марс означава забрана за пряка, непосредствено енергетична проява на Планетарния принцип (което никога не се получава хармонично или конструктивно) и изисква проработката на висшата и октава. При това човек вътрешно е много заинтересован в сферите, управлявани от Планетата, нататък го влече някаква сила, и неговото мнение за възможностите (а често и достиженията) в тези сфери могат да бъдат много високи, макар че несполуките и разочарованията няма да го оставят да чака.
На ниско ниво този човек в сферите на Планетата може да бъде понякога опасен за другите, но на максималните опасности човекът винаги се подлага сам. В случая на квадрата на Марс законът на кармата, наказващ за привнасяне на дисхармония в света, действа енергично и често достатъчно бързо (наистина, понякога възвратния удар удря само по вътрешния свят на човека, в душата на когото стават разрушения, и това може да стане незабелязано за обкръжаващите, като изключим онова обстоятелство, че общото ниво на човека рязко се понижава, тоест той деградира). Във вътрешния живот този аспект дава възможност за значителен растеж, осъзнаване на своите най-груби програми на подсъзнанието, в това число почти животинските инстинкти, представени в дадения случай много изпъкнало и релефно, особено при активиране на Планетата, и тяхната трансформация към по-цивилизован и приемлив вид, тоест преход на енергията на по-високи вибрации. Проработката дава възможност за работа с Планетата с малки енергии, но проявявайки при това такива тънкости на нейния принцип, които, като цяло са иначе недостъпни. Човекът ще знае всичко за разрушителната сила на Планетата в нейната нисша октава, което ще му даде разбиране на нейните проявления у другите и възможност да им помогне в проработката на нейния принцип, особено при обуздаване на своето нисше начало в съответстващите сфери. Обаче свободен поток на нейните вибрации на ниско ниво той още не може да овладее. Така квадрата Марс - Венера може да даде изтънчен развратник или превъзходен сексолог, но сексуален гигант този човек никога не ще стане.
 

КВАДРАТ НА ЮПИТЕР Истинското величие не се нуждае от доказателства, а от измерение.
Квадратът на Юпитер обещава много..., за съжаление, най-често с тези обещания се ограничава. В сферите, управлявани от Планетата, човекът усеща своето величие, не само потенциално, но и фактическо и второ, обкръжаващите, като правило, не виждат и не подлагат на съмнение, а първото някак не успява да се прояви. Квадратът на Юпитер дава на Планетата разширение, но някакво, а не такова, каквото се иска на човека: или не в това направление, или в чужд на него стил, или въобще не това. В крайна сметка така му се струва на човека. Този квадрат (можем да го наречем аспект на Луцифер) дава изкушение на високомерие, повърхностност, твърде леко получаване на това, което човекът не би желал и съвсем не това, което му е нужно за еволюционното развитие. В сферите на Планетата за човека е характерен постоянен повърхностен интерес към "висшите материи", философски обобщения и абстрактно-религиозен подход, но той в този си интерес е склонен да остава именно в тази точка, където започва за него нещо действително важно и интересно, но явяващо се не във формата на разкошен юпитеров подарък, а изискващ минимални съсредоточени усилия. Например, квадрат Венера - Юпитер при акцентиран Юпитер може да даде човек, който привлича към себе си голямо количество любов, ще бъде на пръв поглед красив, интересен и необикновен, но в конкретните любовни отношения ще се окаже абсолютно напълнен със себе си, своята красота и общо великолепие и, съвършено неспособен (и не желаещ) да хвърли дори мимолетен поглед на партньора, което в резултат дава усещане на пълна самота и безнадеждност в плана на социалните (като не говорим за емоционалните и сексуалните) контакти, но самомнението няма да намалее.
Кармично този аспект означава изискване (в сферите на Планетата) да се научи много внимателно и грижливо да се отнася с даровете и откриващите се врати на съдбата, да се разбере, че те предполагат по-сетнешна работа и в крайна сметка са предназначени за света, а не за самия човек. На ниско ниво човек в съответните области е склонен (ако има минимална възможност) да играе ролята на щедър благодетел, която му се отдава изключително лошо, защото прозрачно се вижда неговата корист и неадекватност или ненужност на благодеянието, а общата недодяланост при това предизвиква повече раздразнение, отколкото жалост или благодарност (вероятно последната ще вълнува силно човека). Проработката дава рядко умение кармично правилно да се разпорежда със своя късмет и, отказвайки се от лъжливи възможности и изкушения, да получи безценен подарък от истинска помощ на духовния път, а също и виждане на аналогични проблеми у другите и способност (в сферите на Планетата) на постави другия на истинен път, показвайки му кармичната роля на неговите изкушения и съблазни, а особено личното високомерие и горделивост.

КВАДРАТ НА САТУРН Стъпалата на еволюционната стълба не са постлани с килимена пътека.
Квадратът на Сатурн поставя човека в сферите на влияние на Планетата проблема за дълбоко потъване в себе си, изработване на вътрешна дисциплина и търсене на истината в безмълвно съсредоточение. Тук проблемът се състои в това, че, от една страна, човекът е привлечен от Планетния принцип, той иска дълбоко да го разбере и усвои, а от друга, опитите за такова изучаване се натъкват на най-силно съпротивление, както външно, така и вътрешно. Самоизучаването се оказва много трудно, във всеки случай, изискващо значително по-голямо количество концентрация и усилия, отколкото има в човека в дадения момент и, освен това, външните и вътрешни хаотични сили постоянно го откъсват от тези занятия. В резултат на няколко безуспешни опити принципа на Планетата (и в много отношения цялата сфера на нейно влияние) замръзва и се приема от човека като недостижима, макар и подсъзнателно необикновено желана. Подсъзнанието реагира с различни прийоми, адаптиращи човека към тази дисхармонична ситуация, например, в него възникват спасителни комплекси на непълноценности и неврози, защитаващи го от необходимостта от участие в ситуации, активизиращи Планетата, но за съжаление имащи различни странични ефекти (например повишено общо ниво на невротичност, тоест постоянна готовност към неприятности, вследствие на това повишено налягане и т.н.). Ако в квадрата Планетата е по-силна, то тя може да замени със своя принцип част от чисто сатурновите сфери, потискайки дисциплината и съсредоточеността. Например, квадрат Венера - Сатурн при силен Сатурн дава (на ниско ниво) твърдост и грубост в социалните контакти и любовта, а при силна Венера може да даде обратно, лекомислие и непридирчивост във връзките (особено ако квадратът е в подвижния кръст). При това, разбира се, сърцето на човека ще бъде мразовито.
Квадратът на Сатурн прави невъзможна непринудената проява на Планетния принцип, тук от човека се изисква мъдрост и точно следване на кармичната програма, която в това място (като напук) е много тънка и криволичеща. Тази ситуация прилича на изискване да се занимава с дърворезба с помощта на брадва или да танцува като на бал с водолазен костюм. Когато човек започва, всяко негово движение е брадвешки грубо и неудовлетворително от всяка гледна точка, но желанието да се научи и честолюбието могат при това да бъдат много големи и, тук много неща зависят от самия човек, неговата вътрешна честност и общия стремеж да реализира себе си и да участва в еволюционния процес (така, както човекът го разбира). Проработката на квадрата на Сатурн дава на човека в сферите на влияние на Планетата изтънченост, мъдрост, и умение да вижда и подпомага развитието на съответните способности при другите хора, когато те още са незабележими за никой друг.

[Satin]

КВАДРАТ НА ХИРОН Пропадналият на дъното на жизнения поток, не следва да пуска мехури без
особена необходимост.
Квадратът на Хирон дава на човека в сферите на Планетата силни, неразбирае-ми и на вид съвършено непреодолими прегради пред развитието, които не бърза да отваря. Ако квадратът е в неподвижния кръст, то това могат да бъдат постоянно сменящи една друга малки преградки, зад които обаче може да се види една голяма, която ги възпроизвежда непрекъснато. Квадратът на Хирон означава кармично изискване да се гледа на Планетата и свързаните с нея проблеми по нестандартен начин, в частност, да се търси в тях източник на своето собствено несъвършен-ство, дисхармоничност на взаимодействието между програмите на подсъзнанието и следването на социалните щампи, които Хирон винаги преодолява, а в случая на квадрата най-интензивно.
Квадратът на Хирон не дава на човека в съответстващите сфери възможности да следва банални възгледи и стереотипи: те бързо вкарват действието в задънена улица и се вдига невероятен хаос, зад който нещо стои, но какво именно остава непонятно. На средно ниво у човека може да се изработи отношение от типа на черния хумор, което е по-добре от паниката, но не е конструктивен. Тук от човека се изисква да разбере себе си, да му стане понятен Планетарния принцип в неговия живот (външен и вътрешен) и да направи нещо конструктивно от гледна точка на Хирон, тоест да материализира определени тънки планове, свързани с Планетата.
Обикновено това изглежда като материализирано чудо, но такова, което може да научи другите. На високо ниво този аспект дава пробив и голямо творчество в сферите, свързани с Планетата, и способност да открива оригинален талант в другите, но също и чувство за неудовлетвореност както от своите методи, така и конкретни достижения, като че ли някой зад гърба на човека, с нескрита насмешка, преминаваща в подигравка, му говори: "И ти мислиш, че това е талантливо и оригинално?" На ниско ниво човек може да се постави за цел да дискредитира всички творчески прояви на Планетния принцип и в някаква степен да преуспее в това, особено що се отнася за него лично.

КВАДРАТ НА УРАН Таланта от средна ръка жадува миг на вдъхновение, големият - минута отдих от
него.
Квадратите на висшите планети дават съдбоносен ефект, да се сражаваме с който е безполезно, по-точно казано вредно, защото човекът може сериозно да развали своя (и на обкръжаващите) живот с неправилно поведение в сферите на Планетата, стояща в квадрат с висша. Обаче човек избира начин за отношения към протичащото и начин за неговото виждане, т.н. гледна точка: както точка, където той гледа, така и точка, откъдето, тоест намиращ се на някакви позиции, той гледа, и този избор като цяло определя проработката на квадратите на висшите планети и, следователно, съдбата в рамките на световната карма.
Например квадрат Венера - Уран дава не само склонност към егоцентрично и неуправляемо социално поведение в най-неподходящите за това условия, но и неспособност дълго да обича партньор, който никак не се мени с времето - на човека му става невъобразимо скучно. Обаче, във връзка с това е възможно веднъж в месеца да сменя партньора, а може всеки ден да променя своята гледна точка на дадения екземпляр, откривайки в него нещо принципно ново, въпреки че втория вариант е значително по-тежък.
Въобще квадратът на Уран дава на Планетата гениалност на границите на нормата (понякога и от другата нейна страна), но да се реализират конструктивно урановите идеи и   откровения е много трудно. На човека е нужно да се старае да разбере смисъла на своята ексцентричност, да се научи да чете урановите знаци в Планетарните проявления

и   тогава ще започне частично да прозрява сложните рисунки на кармата, затворения кръг около него и, може би ще отвори на света нещо дотогава невиждано, непонятно и невъзможно, но реално. Проявите на квадрата на Уран не могат да се разберат - към тях може само да се привикне и да се научи как да бъдат използвани, но при цялата сполука и ефективност на тяхното прилага-не, в човека остава впечатление, че той стреля с топ по врабчета, а достойната мишена за Уран остава невидима. Квадратът на Уран дава забележителни възможности да се поставя прът в колелото на другите и ако човекът постави пред себе си цел да препятства със зли и инволюционни програми, той може да стане много изобретателен. За съжаление, този квадрат най-често се използва обратно, за смущаване на еволюционния поток, създавайки в него завихряния, тоест кармични възли, в което, разбира се, се проявява творчеството на Абсолюта, но човека, чрез когото това творчество се реализира, става черен учител. Обаче за съдбата на конкретния човек не е без значение, на какво ниво и как протича това черно учителство, в ролята на критик, доносник или палач, поради което към проявите на квадрата на Уран трябва да бъдем внимателни, тъй като тук дори незначителни акценти (в това число вътрешно отношение към протичащото) могат да имат далеч отиващи последствия.

КВАДРАТ НА НЕПТУН Необходима е твърде много вътрешна честност, за да откриеш в себе си нейните недостатъци.
Това е труден аспект. Квадратът на Нептун дава изопачени медитации, често от нисък порядък, необяснима притегателност на Планетарния принцип за човека и в същото време много лошото му разбиране, по-точно лъжливо разбиране, илюзии и заблуждения, в които на човека е трудно да повярва и още по-тежко да се раздели. Нептун мами човека, човекът мами целия свят и себе си, след това вижда част от тази измама и престава да вярва - във всеки случай - каквото и да му се е случило, в това число и на него самия, но не за дълго (а по-точно, частично), след което отново мами себе си и целия свят, а света него. Това може да води до бездна, към отчаяние, пороци, а може обратно, да пробуди висшата целеустременост и да повика човека към Бога. Резултатът трудно може да се предскаже, но във всеки случай човекът трябва да бъде постоянно внимателен и никога да не смята превзетата кота за окончателно покорена. В дадения случай нисшето начало може да се подхранва от много мръсни медитации (на ниво алкохол, наркотици, семейни скандали и т.н.) и да се превъзпита човека ще бъде не леко. Квадрат Нептун - Сатурн може да даде извратена наслада от своите неспособности да не се прави нищо и, човекът може да живее дълго време в цикъл: кратко съсредоточено усилие, завършващо с нищо - дълга медитация на тема собствена нищожност, с мазохистичен оттенък, при което в този цикъл вероятно ще бъдат въвлечени най-близки роднини и лекар-психоаналитик. (Въобще квадратите на висшите планети са аспекти на черни учители, в дадения случай с мистичен и психологически уклон).
Кармично този аспект означава необходимост от проработка на темата за самоизмама и низши медитации на материала на Планетния принцип, активизирането на който прави съответстващите програми на подсъзнанието много отчетливи. Проработката тук е сложна, тя изисква отказ от всякакви низши медитации (в това число и сладостни самообвинения) и последователна честна конструктивна работа в областите, свързани с Планетата. Помага включване на Плутон и в някаква степен проработката на Сатурн. На високо ниво човек постига най-тънки проявления на Планетния принцип и неговата взаимовръзка с принципа на космическа любов в този вид, както тя се проявява във външната реалност и душата на конкретните хора, което може да го направи мистик, проповедник или светец, но от ирационалното чувство за своя вина пред света в сферите на Планетата човекът никога не ще се избави.

КВАДРАТ НА ПЛУТОН Ангелските крила израстват на места, натъртени с кръста на съдбата.
Влиянието на квадрата на Плутон се проявява в определено неудобство за човека на тези жертви в областта на Планетата, които от него поиска съдбата. В краен случай, така ще му се струва на самия човек. Той трябва да се смири с мисълта, че тези жертви се изискват от него в неудачен момент и да повлекат неприятни последствия с като че ли съвсем незадължителни и ненужни свойства. Но такава е, уви, характеристиката на дадената кармична програма. Квадратът на Плутон - това е аспект на Йов, за щастие не винаги така далеч отиваща.
Проявите на Планетарния принцип във външния свят рязко няма да устройват човека и в него ще възникне желание да постави в това отношение в света ред, за което ще му е нужна съответстващата власт. Обаче, замисълът на кармата ще донесе пряко противоположен характер, именно, да постави чистота и порядък в областта на Планетарния принцип във вътрешния свят на човека и неговото подсъзнание, за което човекът е длъжен да придобие власт над своите инстинкти и низши влечения, които се отнасят към Планетата. Докато този човек не го осъзнае ще му предстои неведнъж да се сблъска с тежки жертви и фаталности, които ще го преследват точно в същата степен, в която човека ги повиква - безразлично, подсъзнателно или съзнателно, преднамерено или ненадейно, от по-добри или по-лоши подбуди. Същественият момент се състои в това, че в областта на Планетата човек някак притежава увеличително стъкло, което ярко проявява неговите (и на другите) минимални несъвършенства и грешки. Този аспект дава големи възможности за вътрешно изчистване и, едновременно дават на света черни учители от диктаторски тип, които изтребват във външния свят ниските и средни проявления на Планетния принцип с власт, огън и меч, като оставят място само за най-тънките (които не се виждат), а понякога и просто пепелище. На средно ниво е характерно твърдо поведение с елементи на грубо повеляване и нихилизъм в отношенията с другите, което се съчетава със стремеж да се усвои Планетарния принцип от самия човек. Вътрешно на човека много му се иска да покаже на света своя образец, но това решително не се получава, или (по мнението на човека) светът просто не е дораснал и от това не е способен да види явеното от него съвършенство.