Весо, пак почна с клишетата и темата, която те вълнува - брак по сметка, връзка по сметка.
Да се огледаш, ослушаш, прецениш, да отсееш между вариантите, а чак тогава да се впускаш - ами не е това, което говориш.
Има хора, които мислят предварително. Има хора, които мислят следварително.
За да ти допадне някой, трябва да има някакви качества, за да събуди в теб нещото, трепетите.
Не ти ли се е случвало да се влюбиш, а след време да охладнееш, когато видиш, че обект на желанията ти не отговаря на критериите ти?
Сатурновите Венери гледат в перспектива и по-рядко губят време в това, защото са се светнали преди да стане каша в сърцето, в общия случай.
Това е все едно да виждаш, че един брак не върви, има неразбирателство, но стоически да напъваш да се запази. Защо? И защо да се стига до това положение? Ако нещо не върви и няма да потръгне, значи не струва губенето на време и за двамата, не само за сатурновата венера.
Защо да губя нечие време, ако за това време може да намери по-удачен съюз? Да има повече хармония, щастие, а не да драпа с последни сили да задържи нещо, което е със съмнителен успех.
Аз не бих създала връзка по сметка. Когато влязох във връзка с човека до мен, имаше в джоба си само рестото от кафето, на което е бил. Другото му беше откраднато. Но знаех дълбоко в себе си, че не е от мъжете, които ще хленчат и ще се вайкат. 2 часа вика и крещя. На другия ден вече намери начин да развива бизнеса си, да почне от нулата. Взе пари в заем - голям заем. И за едно лято успя да ги върне. И да възвърне предишното си финансово състояние. Нормално е да му се възхищавам. И не заради финансите. А защото въпреки всичко, пак се измъкна от калта. Не го чух да се оплаква. Не го чух да се жалва. Не го видях да се предава. Дори да беше останал гол като пушка и без пари, пак щях да бъда с него тогава. Защото показа голямо мъжество в трудното. В лесното всеки може.
Аз знам, че е канара, зад гърба ми. Голяма психика има. В най-трудните ми мигове, а те не са малко, позволи ми да бъда жена. Така ме беше запрял с присъствието си, че нямаше в коя посока да се търкулна. Не ми даде шанс да падам психически. И не пита. Става и действа. По начин, който ме кара да усещам, че няма по-правилно решение. А аз хич не съм лесна да вярвам, че някой може по-добре от мен. Пак по причина сатурнова Венера(и натоварено слънце).
Убивам за него, дами. :85: Само го хваля, но голям респект ми е турил на сърцето. Има много кусури, ама пак не го давам. И съм зловещо ревнива, мога да избода очите на някоя с вилица, ако има мераци. :85: