Проблемът на местните лелки, а в голяма част и девойчета е /тези, сред които аз съм работила, а не на съвкупното общество/, че ако в началото се държиш прекалено мило, любезно, деликатно, разбиращо и възпитано с тях, започват да прекаляват и ти се качват на главата, стават все по-нагли и претенциозни. Тук идва онзи момент, в който трябва да им покажеш, че не си безгръбначно и че са прекалили, а понякога и че им липсва елементарна култура. Последното /културно обучение с възпитателна цел/ го правя изключително рядко и само когато видя, че случаят наистина е безнадежден и има нужна от един освежаващ леден душ.
- Нормално ли е в една стая, в която работиш бюро до бюро с други колеги /които наистина работят и дори имат седмичен норматив/, да пускаш радио до дупка и след безбройни молби и намеци да не искаш да го намалиш, а дори да го надуваш по-силно?
- Нормално ли е след като с колежка си споделил какво навремето е работила твоя близка, колежката да ти се нахвърли с цялата си злоба и негативизъм и да почне да обвинява въпросната близка /вече покойник/ как никой с нищо не й бил длъжен в тая държава и откъде накъде имала по-хубава работа от други висшисти? /защото, видите ли, тя била принудена в един момент по време на прехода да ходи да си търси работа като чистачка.... а случайно с ограничения си мозък да се е поинтересувала каква работа е била принудена да работи и въпросната близка?/
- Нормално ли е когато просто бързаш да си свършиш работата, обезумяла климактеричка да те обвини, че твоето присъствие й причинява здравословни проблеми и й докарваш мозъчен инсулт? Вместо просто да те помоли да намалиш темпото, с което тракаш по клавиатурата.
- Нормално ли е след като си казал на колежка, че имаш да изпълняваш спешна поръчка за следващата сутрин, а преди това имаш един час прибиране с градския транспорт /преди да седнеш да работиш вкъщи/, тя да продължава да настоява всеки път да оставаш след края на официалното време и всеки път да ти подава спешна задача в 17.55 и да не се сети да го съобразява и с твоето работно време, а не само с нейното? През тия кухи "учени" глави изобщо ли не минава мисълта, че някой може да има други ангажименти и работен график, който не съвпада с техния?
Мога да изброя още много, много примери, но има ли нужда, за да се усетят хората, че нещо в тия колективи наистина не е наред? И защо е все така тенденциозно? Да не би да е генетично заложено? Надали.