Автор Тема: За климактеричките...  (Прочетена 9154 пъти)

GauriGanDevi

  • Гост
За климактеричките...
« -: Юни 16, 2015, 12:41:19 pm »
Пускам тази тема провокирана от коментара на Лили в меркурианската тема:
Широката усмивка и милият тон още повече ги вбесяват, направо ги усещам как трептят от безсилна злоба. Странно, защо тук като наближават 50те, сякаш тотално им атрофира мозъкът? Има държави, в които животът на жените е в пъти по-тежък и динамичен, но няма такава деградация. А тия тука се амортизират след като преминат 40те и стават изключително първосигнални и ограничени.

Временен коментар!  :012:

Дайте сега тук да си кажем всичко по адрес на тази особена  възрастова група, в която рано или късно, на всички женици ще им се случи да попаднат..
Споделяйте на воля  впечатления, мнения и  опит... Търсете причините и отговори на въпросите.. Дано така и на климактеричките и  на тези около тях им стане по-леко..

Lilla

  • Без Астро Теми
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 13839
Re: За климактеричките...
« Отговор #1 -: Юни 16, 2015, 01:02:07 pm »
По едно време си мислех, че и на мен ми идва ранна критическа, пък то било от многото хейтърки и стреса в обкръжението. А сега с транзитен Уран върху нат. Меркурий наистина имам чувството, че ме заливат горещи вълни - от бяс и непоносимост към задръстени мозъци, сред които минава по-голямата част от деня ти. Има моменти, в които се чувстваш като нахапана от бълхи, едно такова парещо усещане. Да не говорим за това, че толерантността ти към всякакви идиоти спада до кота нула. И спираш да премълчаваш. ;D

А сега сериозно, споделям наблюдения. При майка ми началото на критическата съвпадна с транзит на Уран към двете светила, които освен това бяха и ъглови - съвпад с нат. Слънце и квадрат с нат. Луна. През ден се изнасяше и уж напускаше семейното гнездо. Такива театрални постановки се разиграваха редовно и трайността им беше по един ден. На следващия ден отново се завръщаше при съпруга, изпълнена с енергия и преобразена.  :012:

Всъщност сега работя сред жени, вече изкарали критическа, вероятно тяхното е някаква остатъчна реакция. На други пък им е още рано.
Но забелязвам, че в тази възраст тук започват да избуяват всичките им скрити и натрупвани проблеми, т.е. по някакъв начин механизмът на потискане спира да работи. Освен това забелязвам много ниско ниво на социална и емоционална интелигентност сред голяма част от зрели и образовани жени, тенденциозно се проследява и проблемът според мен не е хормонален.  :)




Melius est prudenter tacere, quam inaniter loqui

Вещичка

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1727
  • Виждам те!
Re: За климактеричките...
« Отговор #2 -: Юни 16, 2015, 01:09:40 pm »
Всъщност е много просто обяснението на това явление...  :57:


Втора чакра е чакрата на ТВОРЧЕСТВОТО, а не както е масово позната чакрата на секса. Когато жената навлезе в тази възраст и започнат да затихват производствата на хормони и респективно сексуалните функции, това е все едно жената да започва да умира, да умира женската и същност. Това са абсолютни глупости разбира се, но масово явлението е такова. Жените стават като дъртите баби яги от приказките, че и по-зле...

И всичко това заради неразбрана енергия и непознаване на собственото си тяло. Ако една жена е наясно с това, то изобщо нема да и пречат такива телесни неразбории и най-вероятно да премине леко през този период. Всичко е свързано с творчеството и начина на себеизразяване. Ако жената е наясно със себе си и това, което иска да твори и да се забавлява с живота си, то тя ще е настроена хармонично спрямо себе си и респективно спрямо останалия свят...

Тъй де... всичко идва от неправилно канализирана творческа енергия...  :72:
Здравият разум е сбор от предрасъдъци придобити до 18 годишна възраст! - Айнщайн

Lilla

  • Без Астро Теми
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 13839
Re: За климактеричките...
« Отговор #3 -: Юни 16, 2015, 01:14:01 pm »
Още едно дългогодишно наблюдение - див егоцентризъм и не виждат по-далеч от своя зад-ник. И отново го наблюдавам при по-възрастните, сякаш целият свят се върти в нейния периметър и е длъжен да се нагоди спрямо нея.

Значи да разбираме, че има масов проблем с втората чакра, както се изкара Вещито  :012:
Melius est prudenter tacere, quam inaniter loqui

Satin

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3180
Re: За климактеричките...
« Отговор #4 -: Юни 16, 2015, 01:17:45 pm »
Пускам тази тема провокирана от коментара на Лили в меркурианската тема:
Дайте сега тук да си кажем всичко по адрес на тази особена  възрастова група, в която рано или късно, на всички женици ще им се случи да попаднат..
Споделяйте на воля  впечатления, мнения и  опит... Търсете причините и отговори на въпросите.. Дано така и на климактеричките и  на тези около тях им стане по-леко..


Какво им е толкова лошото, "малко" са истерични, но ако човек им влезе в положение може да се облекчи обстановката и за тях и за себе си, пък е не е скучно покрай тях :D
Не ми пречат истериите, не мога да се оправям само със злобни и черни по природа хора, на тези не им трябва климактериум, че да са непоносими.



Lilla

  • Без Астро Теми
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 13839
Re: За климактеричките...
« Отговор #5 -: Юни 16, 2015, 01:25:40 pm »
Общо взето е кауза пердута да учиш 40-50-годишни жени, със самочувствие и претенции за висококвалифицирани специалисти, на липсващи културни навици, които би трябвало да са усвоили още в училищна възраст. Това проблемче също прави впечатление със своята тенденциозност.
Melius est prudenter tacere, quam inaniter loqui

Terry

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3370
Re: За климактеричките...
« Отговор #6 -: Юни 16, 2015, 01:32:31 pm »
Аз все си мисля, че ако всички около теб са много зле, само ти си прекрасен човек, трябва да се замислиш дали не е обратното.

Щото и аз много често, за повтарящи се ситуации съм си казвала - ей колко зле се държат с мен, ама после почнах да осъзнавам, че и в мен има проблем.
Frankly, my dear, I don't give a damn.

Lilla

  • Без Астро Теми
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 13839
Re: За климактеричките...
« Отговор #7 -: Юни 16, 2015, 01:49:12 pm »
Проблемът на местните лелки, а в голяма част и девойчета е /тези, сред които аз съм работила, а не на съвкупното общество/, че ако в началото се държиш прекалено мило, любезно, деликатно, разбиращо и възпитано с тях, започват да прекаляват и ти се качват на главата, стават все по-нагли и претенциозни. Тук идва онзи момент, в който трябва да им покажеш, че не си безгръбначно и че са прекалили, а понякога и че им липсва елементарна култура. Последното /културно обучение с възпитателна цел/ го правя изключително рядко и само когато видя, че случаят наистина е безнадежден и има нужна от един освежаващ леден душ.  :)

- Нормално ли е в една стая, в която работиш бюро до бюро с други колеги /които наистина работят и дори имат седмичен норматив/, да пускаш радио до дупка и след безбройни молби и намеци да не искаш да го намалиш, а дори да го надуваш по-силно?

- Нормално ли е след като с колежка си споделил какво навремето е работила твоя близка, колежката да ти се нахвърли с цялата си злоба и негативизъм и да почне да обвинява въпросната близка /вече покойник/ как никой с нищо не й бил длъжен в тая държава и откъде накъде имала по-хубава работа от други висшисти? /защото, видите ли, тя била принудена в един момент по време на прехода да ходи да си търси работа като чистачка.... а случайно с ограничения си мозък да се е поинтересувала каква работа е била принудена да работи и въпросната близка?/

- Нормално ли е когато просто бързаш да си свършиш работата, обезумяла климактеричка да те обвини, че твоето присъствие й причинява здравословни проблеми и й докарваш мозъчен инсулт? Вместо просто да те помоли да намалиш темпото, с което тракаш по клавиатурата.

- Нормално ли е след като си казал на колежка, че имаш да изпълняваш спешна поръчка за следващата сутрин, а преди това имаш един час прибиране с градския транспорт /преди да седнеш да работиш вкъщи/, тя да продължава да настоява всеки път да оставаш след края на официалното време и всеки път да ти подава спешна задача в 17.55 и да не се сети да го съобразява и с твоето работно време, а не само с нейното? През тия кухи "учени" глави изобщо ли не минава мисълта, че някой може да има други ангажименти и работен график, който не съвпада с техния?

Мога да изброя още много, много примери, но има ли нужда, за да се усетят хората, че нещо в тия колективи наистина не е наред? И защо е все така тенденциозно? Да не би да е генетично заложено? Надали. 



« Последна редакция: Юни 16, 2015, 02:15:53 pm от Lilla »
Melius est prudenter tacere, quam inaniter loqui

Рени

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 12741
  • Мъдрият се познава по това,че много се смее.
Re: За климактеричките...
« Отговор #8 -: Юни 16, 2015, 02:01:11 pm »
Забавно е, когато хората искат да обяснят състоянието, темперамента, характера на другите, които не пасват на техните моментни състояния, темперамент, характер с угодни им на тях информация и обстоятелства. ;)

Гаури, невежеството, ниската  здравна култура са причина да се реагира неадекватно на жените в менопауза, както и жените в менопауза, да се чувстват толкова дискомфортно . Това е тема табу за доста голям процент хора в т.нар. ни" развито общество на бели хора", как  и какво очакваш, тогава да бъде споделено като мнение , опит и т.н. ?!?  :)
„Това е моят ритъм и винаги е било така: който може – ме следва, за останалите не отговарям“

Satin

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3180
Re: За климактеричките...
« Отговор #9 -: Юни 16, 2015, 02:42:18 pm »
Леля ми я е подхванала менопаузата от няколко години. Като се развика я чуват в радиус от 10км. Хич не и обръщам внимание, обърна го на майтап и след 10мин. ѝ е минало. Същото е и положението с майките на приятелките, карат се с всичко живо, пък аз им действам доста добре. То малко подход трябва. Като видиш, че някой са го хванали дяволите, пък намери начин да го успокоиш. С любов, разбиране и малко смях се получават нещата. Но при мен има и друго, аз нямам против някой да си излее лошото настроение върху мен, нека повика жената, поплаче и там каквото иска, то олеква. Както казах търпелива съм относно истериите и лошите настроения, не могат ме уплашат, стига да не ме хванат в момент, когато и аз си правя кръгчета с метлата, че тогава се вдига обилен прахоляк  ;D

Ребека

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 4577
Re: За климактеричките...
« Отговор #10 -: Юни 16, 2015, 03:08:46 pm »
Оф и аз реших че кундалинито ми затопля гръбнака пък то май климакса се обажда подранил ;D

Lilla

  • Без Астро Теми
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 13839
Re: За климактеричките...
« Отговор #11 -: Юни 16, 2015, 03:13:58 pm »
Ще успокоявам човек, който по някакъв начин чувствам близък, който е спечелил симпатиите ми, за който ми пука.

Жени, на които им липсват елементарни комуникационни умения, елементарна колективна култура, не се чувствам длъжна да дондуркам. Бебешката възраст е минала отдавна, трябва да се научат сами да си решават житейските и психологичните проблеми.

С разбиране, добронамерена шега и смях могат да се поизгладят острите ръбове, но пак си зависи от човека. Ако насреща имаш ограничен човек с липсващо чувство за хумор, няма как да се получат нещата.

Напоследък не успяват да събудят у мен никакво чувство за съпричастност, толкова са ми жалки. Можеш да изпиташ емпатия към човек, който вибрира на твоите честоти и е също така съпричастен. А този, който не вижда по-далеч от своя двор, не заслужава никой да му влиза в положението.


Melius est prudenter tacere, quam inaniter loqui

Terry

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3370
Re: За климактеричките...
« Отговор #12 -: Юни 16, 2015, 03:17:41 pm »
Леля ми я е подхванала менопаузата от няколко години. Като се развика я чуват в радиус от 10км. Хич не и обръщам внимание, обърна го на майтап и след 10мин. ѝ е минало. Същото е и положението с майките на приятелките, карат се с всичко живо, пък аз им действам доста добре. То малко подход трябва. Като видиш, че някой са го хванали дяволите, пък намери начин да го успокоиш. С любов, разбиране и малко смях се получават нещата. Но при мен има и друго, аз нямам против някой да си излее лошото настроение върху мен, нека повика жената, поплаче и там каквото иска, то олеква. Както казах търпелива съм относно истериите и лошите настроения, не могат ме уплашат, стига да не ме хванат в момент, когато и аз си правя кръгчета с метлата, че тогава се вдига обилен прахоляк  ;D

Това само рибешко слънце го може.
Frankly, my dear, I don't give a damn.

Lilla

  • Без Астро Теми
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 13839
Re: За климактеричките...
« Отговор #13 -: Юни 16, 2015, 03:27:20 pm »
Това само рибешко слънце го може.

И аз го мога, но в един момент, когато прекалят, започвам да поставям граници. Може би отчасти и в това е проблемът - в началото съм изключително разбираща и съпричастна и в един момент изведнъж започвам да се отчуждавам и дистанцирам, когато усетя, че са започнали да прекаляват и да злоупотребяват с търпението ми. Има и моменти, в които не изпитвам никаква милост, когато видя, че насреща имам особена порода упорит и дебелоглав тапир. Не съм човекът, който ще реши вътрешните им проблеми, за това са нужни лични усилия, осъзнато възнамеряване.



Melius est prudenter tacere, quam inaniter loqui

Lilla

  • Без Астро Теми
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 13839
Re: За климактеричките...
« Отговор #14 -: Юни 16, 2015, 03:31:22 pm »
Друг е въпросът, че остряващата жена винаги е била (и все още е, за съжаление)  дискриминирана по много начини от патриархалните порядки (особено в нашия православно-християнки културен ареал). Загубата на красота и фертилност е и загуба на власт.  Много жени нямат с какво да компенсират тази загуба, затова идват  на дневен ред истериите, завистта, злобата... които  дават ответна реакция още по-голямо игнориране и дискриминация..

Много точно казано, нямам какво повече да добавя!

Melius est prudenter tacere, quam inaniter loqui