Какви конкретизации, какви призми, пирамиди и фараони, още малко и хиперкубове и общи канонични уравнения в пространството търсим? Сам човекът не е създал света, още повече - не е способен да конкретизира собственото си ежедневие, та защо тогава търсим ние конкретност в едни процеси, които собственото ни съзнание не побира и още повече отказва да приеме, като си е изградил и защитен механизъм срещу тях, като психическия цензор? Oposit използва една хубава думичка - "опростено". В практиката си е добре да се научим да избягваме конкретизации, затова и си служим с реторични фигури, абстракции. Такива конкретизации за мен не са нищо повече от опит за шизофрения. Защо трябва да си представяме тези лъчи някъде, като в началото присъстват никъде? В общи линии не ни интересува къде, интересува ни самата представа, която се фокусира изцяло върху лъчите. Единственото, което трябва да вземем предвид, е, че тези лъчи имат общо начало, т.е. в съзнанието ни трябва да стои образа на три лъча с общо начало и нищо повече. В последствие, който иска да насочва тези лъчи, нека ги насочва, веднъж "манифестирани" работата с тях е лесна. На въпроса нагоре ли да са, надолу ли да са, хоризонтални ли да са, бих отговорил, че може би по-адекватна би била представата да са хоризонтални, все пак ни трябват в плоскостта, в която работим.