Как се чувствате при всяка последната четвърт от лунния цикъл ?
Как или накъде е насочен импулса ви при тригона, точно преди външна планета отново да спре, за да тръгне видимо за нас директна ?
А колко са уморени мислите ви, в онези 8-10 дни между долен съвпад Слънце-Меркурий и времето, когато Меркурий ще спре, за да тръгне директно?
Разликата е само в това как реагираме на сходството в циклите на всички планети, според това как същите са поставени в натала и как ние боравим с характеристиките им. При всички планети има начало на цикъла, действие, кулминация, развръзка, край и пак отначало- много ясно, че когато нещо започва енергията, мотивацията е насочена с много хъс, отразена в постъпките и стремежите, след това идва резултата и дали същия ни удовлетворява се кефим или не, след този апогей , енергията ни започва да намалява или следва "часът на жената"няма го този импулс за инициатива, ние вече сме "омъжени/ женени , той/тя е мой/ моя", следва да изхвърлим ненужното " мама, тъща, приятелите по бира" , което пък внася напрежение, смут, неразбирателство и оттам спада либидото, няма секс, няма екс, желанието за действие намалява, тонусът, жизнеността съм почти на "0", тъмно, мрачно, нямаме вече сили и тъкмо да се откажем и..пак Новолуние , и пак наново Марс ни прави възврат в картата, но с друг АСЦ, а това е много важно за възвратната карта, особено за Марс, както и положението на Венера тук. Аналог на лунните фази, но със спецификата на проява на съответната планета и като продължителност на действие.