Взела съм го присърце. Майката и семейството не се интересуват много, майката никога не е била... как да кажа, гледала е собственото си удоволствие, а не това на децата си. Има три деца от различни бащи, нито един не е с нея. Тя дори не успя да ми обясни какво точно е положението с детето. Хем го е отписала, хем не ходи до болницата барем да го види. Наложи се да ударя няколко телефона, за да разбера какво реално се случва. Лекар казва - божа работа, борим се.
Ясно, ще намеря чалъм да му отида на свиждане.
Жалко, добро дете е.
Те са изключително бедни. Понякога го викам да ми помогне с работа в двора - да окоси, да почисти. Платя му, нахраня го... А то толкова възхитено било, че била богата трапезата ми, че даже била като на ресторант - сложила съм му всякакви прибори, дори нож. Акъл да не ви идва, че е толкова богата трапезата ми, просто в дома им майка им не готви и се хранят предимно с боклуци. Децата. Майката се крие и си купува хубава храна.
Лекар казва, че положението с панкреаса може да се влошило до това положение от много неща, но натвърди, че най-вероятно е от лоша храна.
Така че, мили ми съфорумци, не яжте отрови, много е-та. Ако не можете да си позволите поне малко по-качествена храна, по-добре се хранете скромно. Това дете цял живот е яло кренвриши - смята ги за деликатес, от най-евтините, розов салам - деликатес е, ако майката го опържи, евтини вафли, боядисани сокчета, евтини безалкохолни.
91 набор е. 4 юни 1991 набор.
Та така...