Много ви благодаря, момичета! За подкрепата и включването с карти, числа!
Сатинка, за мен е дете, защото е...ами дете е, не мога да ви го опиша. Много е наивно, много добро дете, но е душа на 10-годишно. Не е видяло свят, не е пътувало, не е самостоятелно. Не мога да ви опиша с точност, то е трудно за асимилиране, че може в днешно време да има така изостанали хора. Веднъж ми се оплака, че са го взели на подбив някакви по-големи момчета, попитали го дали иска да го заведат в близък град. Той за първи път напускал града... И там се пошегували, че ще го оставят. А той се разплакал, защото не знаел как да се прибере. Така...
Другите две деца също са над 18-годишни. Те реално могат да правят с живота си каквото искат. Но те нямат знание какво е живот. Поради крайна бедност и егоизъм на майката. Братът е по-голям. Той е любимец на майката. На него му подхвърля повече храна. Йерархията е - храни се майката. Каквото остане, дава на най-голям брат. Ако той остави нещо, дава на другите две - момчето и момичето. Да не си мислите, че са някакви сомалийци. Майката е поне 200 кг, не може да ходи от тлъстини. Не обиждам никой, аз самата не съм фиданка и кльоща. Но барем имам някаква култура какво да слагам в устата си.
Изхранват се със социални помощи. Подозирам, че бащата на едно от децата е мъж с положение. Защото едното има много рядка фамилия. И по чиста случайност има такава фамилия мъж с положение в града... И ако на мен ми се счупи пералнята...аз ще помисля да я поправя, ако може. А нашата госпожа майка няма никакви такива притеснения. Може да е бедна, но на всяко чупене на пералня или друга техника, то някак се подменя с нова. :012:
Децата се доизхранват с работа като тази, която аз давам. По-голям брат си намери благодетел и е по-оправен. Момичето чисти домовете на възрастни жени, предимно техни съседи.
Нямам никаква идея кога е родена майката. Аз ако знаех, щях да я нарисувам добре с натална карта. Не ми е приятна и обикновено избягвам срещи с нея, когато съм търсела момчето за работа. И не, че не мога да си окося сама двора, бил той и огромен, все пак имам що-годе добра косачка. Но понякога ми е жал и го привиквам да посвърши нещо, за да мога да му дам парички, да го нахраня. За него е добре, защото и моите съседи после го викат да им помага с къщна работа.
Жал ми е, защото те не го и посещават в болницата. Ревнала, че момчето й си отива. Идваше ми да я фрасна в лицето. Като се развъртях, намерих връзки и се свързах с лекарите, които го лекуват - с помощ на мои приятели, които са близки на въпросните лекари, то стана ясно, че майката не се вясва в болницата. Виждали я били, но в първите дни, после ни вест, ни кост от нея. Лекарите този път съвестни много, също са взели присърце историята му. Понеже не знаех в кое точно отделение е, пуснах връзки за няколко, докато го открия. И на всичките етажи знаеха за него и историята му, казваха, че много се стараят да го спасят.
Преди 2 години са започнали здравословните му проблеми. Но след преглед при лекари му казали, че е гастрит, така и не се разровили по-надълбоко.
Моето седмодомие всеки път се опитваше да му налива акъл в главата - да не си купуваотровна храна, да не си харчи спечелените парички за отровна храна, снаксове, пуканки, шарени и газирани безалкохолни, евтини вафли, розови салами, фалшиво сирене. Нито е пило алкохол, нито е пушило това дете.
Интересно казва Хепи за миналото. Ще го имам предвид. Ако се оправи, ще съм по-въвлечена в живота му, ще е за добро.
Сега ще си пусна отново връзките в ход, за да ме пуснат на свиждане. Защото е в реанимация. Нинам как ще вляза там, те всичките са с отворени стомаси, извадени черва в панички... Но може да се зарадва, де да знам.... Сигурно ще се зарадва да види някой, който го е грижа за него.
Дадохте ми надежда, благодаря! Аз вчера се разстроих малко, когато лекарите ми казаха, че е божа работа. Някои директно казаха, че няма да го бива. Но негов лекар не беше категоричен, но откровен, оценявам го.
Това дете трябва да се 'осинови'. Само да се оправи, дано се оправи. Вече имам идея как бих могла да му помогна да се откъсне малко от майка си и нездравата среда, в която живее.
Много писах, простете. Но ми е на сърцето този дерт. Не мога да ви опиша как точно. Реално не ми е близко, роднина. Но с моите малки възможности, с каквото мога съм му помагала, когато имам възможност. Това е... обществото сме си виновни. Помагала съм му, но съм знаела, че живее в нездраво семейство. Ако по-рано са се взели мерки, сигурно нямаше да е точно така положението. Но и аз съм си овца, помагам, но тук-там... Ако съм вложила повече сърце по-рано, сега щеше да е друго. Той наистина е добро дете. И други хора са му помагали като мен. Но е нямало кой да го възпитава... Проблем. Колко е важно и възпитанието, средата, хората около теб.
Апелирам отново - не се хранете с отровни храни. Не тъпчете децата си с вафли, сокчета, снаксове, простотии. Като каже някоя майка - ми то детето иска шарени бонбони. Ми то може да иска и антифриз... То е същото.
И моите домашни искат сладко. При все моята недомакинска душа, старая се - правя домашни сладка от плодове, за които държа да не бъдат ръсени с отрови. Меся хляб, правя сладки. Нямат вид, но не са като купешките.
Хора, не яжте отрови.
