Блокирах темата с мрачности, но ми е криво на душата и да си кажа, а дано ми олекне малко. Много ми е мъчно, беше много тъжно. Каквато и да е майката, много плака тази жена. Ужас....голяма трагедия. И братчето и сестричето му бяха много разстроение. То всички бяха разстроени. Те са крайно бедни хора. Радвам се, че в такива случаи се намира малко човечност в обществото. Всеки помогна с каквото може - говоря за финансова помощ, пък и от чисто практичните неща. Още вчера те бяха притеснени, защото нито имаха парички, нито пък кой знае какво за уредбата там, която се слага. Но детето беше изпратено много добре. Уф... След дъжд качулка, но...ами в такива мигове ти се иска най-доброто. Знам ли, не мога да го обясня. Да покажеш уважение, че ти е било на сърцето това дете.
Някакво успокоение е, че хората бяха съпричастни. И се събраха парички за погребална агенция, венци, цветя. С моя приятелка и седмодомието купихме нови одеала, там каквото се слага... Те до последно не знаеха как ще се оправят с погребението.
Радвам се, че хората бяха хора.
Криво ми е. Мен не ме е страх от мъртво тяло. Но сега ми е едно криво... Гади ми се при мисълта за храна, идва ми да оповръщам света...
Криво ми е много...
