Чак не ми се говори и пише, така съм изцедена ,но ще споделя, защото отстрани изглежда комично и баш сатурново ,но мен няколко пъти ме разплака от отчаяние. Редя си едни мозайки, изчетох сумати мнения от строителни форуми, практически пробвам какви ли не конструкции и лепила и все не са ми тамън конструкциите, разпада се нещо, развалям ги, рева, отказвам се за малко ,пак почвам и така ..труд на вятъра, пак редя, пак лепя, пак развалям, когато успея ще съм по-опитна от строителен работник.. Оказа се, че съвсем не е лесно да пресъздам разни творчески идеи без стабилна практически основа :012: Тези беконечни спънки убиха ентусиазма и източиха много емоционален ресурс от мен.. Далеч съм много от баш майстора, от римски мозайкаджия пък съвсем, та снощи светнах, че по един тъжен и комичен начин, разигравам сатурнови ретро мистерии за отработка на сатурчо, без да съм го търсила умишлено -просто съвпадение по време. За да е още по-комично, но пък за сметка на товa самата реалност ,едното изображение е рибки- посветено на Винета в риби, ама Сатурчу не пуска, да не си мисли тя току тъй ,че видиш ли ще напраска римска мозайка от раз.
Ей туй е моят настоящ трагизъм, част от строителното ми битие. И не, не ми е смешно :012: