Квадратът на Сатурн към Слънцето е почти точен. Уран също направи точен съвпад с Луната.
Освен, че съм неспокойна, не мога да спя, скарах се с майка и съм потисната без никаква причина днес имах и една случка.
Прибирам се към вкъщи и минавам край малък квартален магазин, за да взема минерална вода. Там избягвам да ходя, защото е на човек, който не харесвах - все е подпийнал, сънен, неугледен, нечистоплътен и депресиран. Беше заключил вратата на магазина. Отстрани има звънец за тези "специални" случаи. Звъня аз и си мисля колко е мързелив, как сигурно спи и няма да отвори и в този момент погледа ми попада на некролога, залепен отстрани до вратата. На снимката имаше младо момче, почти едно към едно със собственика. Зачетох се - момчето е било на 24 години, загинало при инцидент през 2009 г. Синът на собственика.
Почувствах се като най-дребната и зла душица на планетата. Дадох си сметка колко прибързано раздавам тежки присъди.
Ей това е сатурново проявление - дори в перфектно работеща машина ти да откриеш мъъъъничко изкривено болтче и да го сочиш с пръст, да обясняваш в подробности и да анализираш колко бъгава е цялата машина. Ти я виждаш, че работи перфектно, даваш си сметка, че и с това болтче си е ок. ОБАЧЕ тъпото болтче в твоите очи изглежда като Айфеловата кула, която всеки момент ще се разпадне. И не можеш да си обясниш защо толкова малки дефекти или по-точно несъвършенства - било то в хората, било в система, организация или предмет, ти действат така обсесивно, че искаш веднага да се поправят и променят.
Същото е и с хората. Веднага държа да дефинирам на кой къде му е проблема. Защо? Нямам представа! Аз и със себе си с болнава самокритичност правя същото - анализирам кое, как и защо куца и налагам контрол. Ползи - никакви. Освен че вместо да си се наслаждавам на свободното си време аз се смачквам с размисли.
