Бих се радвала да стане хубава дискусия по темата родители - деца, като се разгледат връзките:
-как нашите родители са се отнасяли с нас като деца;
-отношенията между нашите родители;
-отношенията между нас, като родители към нашите деца.
Къде виждате знаци и индиакции за това - коментари по принцип или във Вашата карта или в карти, които сте разглеждали.
детството ми засега е най-прекрасният период от живота ми. IC-то ми е в Лъв, Слънцето, макар и в Козирог - в 9д.
майка ми отговаря на Луна в Дева - строга, критична, деспотична, мачкаща:Д //милата, тя е слънчева Риба с Луна в Козирог(<3:Д), овенски ретро Мерк в съвпад с тронов Марс, красотичка е, от къс до никакъв фитил, пълна неспособност да се артикулира, да изразява чувства по различен от телесния рибешки/воден начин или козирошките "похвали", които звучат повече като критики:Д всичко това рикушира върху нея самата, че подкрепата/любовта й е все неразбрана, а в материалната реалност нейни проявления обективно не съществуват:Д хората с Луна в Козирог просто са неадекватни, когато опре до емпатия и емоционална подкрепа, топлина, обич.
харесваше ми как се отнасяха с мен преди да се роди брат ми (т.е. до към 5-6-годишна възраст). характерно за IC в Лъв, аз съм първото дете/внуче в семейството и цялото внимание е било за мен. далеч от егоцентрична съм, та не мисля, че ми е харесвало толкова вниманието, колкото отношението към мен като към дете. това приключи доста бързо и аз практически бях възрастен на 6, от мен се очакваше да се оправям съвсем сама, както и да се грижа за брат си (Луната ми е У3, съвсем спокойно мога да кажа, че съм родител на брат си). майка ми е от свръхамбициозните (не знам защо, немотивирано е това, защото всички хора, сред които съм израснала, тези от моето поколение в квартала и изобщо - в обкръжението ни, са били от посредствени до средно ниво), програмата ми беше пълна, макар че всички занимания съм си ги избирала сама, никога не са ме карали да правя нещо, което не искам.
//темата не е за това, но сега си давам сметка, че като дете лъвското много ми е помагало всички веднага да забелязват талантите ми в дадена сфера, докато сега е точно обратното, което много ме тормози в живота, но нали трябва да има някакъв баланс. както и да е, амбицията на майка ми е белязала цялото ми мислене - да ставаш все по-добър и по-добър, никога да не си (за)доволен от себе си и постигнатото. оценявам го като + и -, вероятно най-големите.
днес (и през по-голямата част от живота ми) отношенията между мен и майка ми са като между най-близки хора, тя е най-добрият ми приятел (колкото и да сме несъвместими), но по-скоро взаимоотношенията ни са като между родител и дете, като аз съм в ролята на възрастния...
биологичния си баща не го познавам, знам, че има друго семейство и дъщеря на годините на брат ми, за която е избрал да се грижи. не съм го търсила в хороскопа си, вероятно е Сатурн в 9д (той е слънчев Телец, аз имам интерсептиран Телец в 12д), защото фиктивното му наличие е било само пречка в моя живот. той е отказал на реалния ми татко да ми даде името си, та заради това не съм ходила по екскурзии, не можех да пътувам извън страната, попадала съм в доста неудобни ситуации, в които няма как да обясня, че с татко сме баща и дъщеря, макар и да не носим една и съща фамилия, и прочее. не съм усещала като липса отсъствието на този човек, защото татко ми е най-прекрасният баща, за който може да мечтае всяко дете. всъщност, всички деца искаха моя татко за татко:Д. като лъвче е, не знам, така го чувствам. Луната му е в Близнаци, а Марс - в Лъв, това са ни допирната точка на удоволствие, според мен. иначе е стелиумен Скорпион. общо взето, той (беш)е по забавленията, но споделени със семейството - колела, плуване, паркове, ски, сърф, рисуване, музика, игри, екскурзии, всякакви
кефове.
майка ми беше по
дресирането и битовизмите, което й натежа в един момент, започна "тайна" рибешка връзка, а 10 години по-късно си събра багажа и на стари години отиде да търси материализиран Нептун:Д. все още са си най-близки приятели (те са си най-добри приятели от деца, а мама е първата любов на татко, изобщо - водна работа:Д) и майка ми се прибира поне веднъж в месеца. много извратени взаимоотношения, които яко са ни бъгнали с брат ми в/с годините...
изобщо - най-неподходящите хора за родители в класическото значение на думата са тези два водни инфантила:Д
все още нямам деца и не знам дали някога ще имам, макар че силно се надявам и това е едно от най-големите ми желания. сигурна съм, че ще съм прекрасна майка и ще отгледам прекрасно същество, вероятно не особено функционално за съвременния свят. всички деца (а и хора изобщо), до които съм се докоснала по един или друг начин, ме възприемат майчински и някак явно успявам да оставя отпечатък върху личността им, да ги вдъхновя, да ги тласна във вярната за тях посока, което според мен е най-важната част от родителството, в което малко педагози успяват - да видиш потенциала в едно дете и да му дадеш целия емоционален ресурс, така че самото то да повярва в себе си и да види проекцията напред. моите родители, уви, това не го могат и аз свръхкомпенсирам дефицита, какво да се прави:Д
въпреки всичко, харесвам семейството си, смятам, че са прекрасни хора, просто не са правени за родители. също така са ни възпитавали в ценности, които днес не са актуални. твърде романтични са, което ти се струва прекрасно/вълшебно, когато си дете, но не и след това. не мога да разчитам материално на тях в живота, което винаги ми е било проблем, т.к. хората около мен стъпиха върху основите на родителите си или просто поеха щафетата, докато аз изостанах и продължавам да изоставам, но си давам сметка, че нямаше да съм човека, който съм днес, ако не се бях родила в това прекрасно семейство.
