Значи пак стигаме до нещото, което страшно ми боде очите последните години.
Успехите, имането, нямането, ама облеклото, името, правописът, работата - нали съзнавате, че всичко това са просто дрехи, които събличаме окончателно, когато легнем в онази дървена кутия. Ако по-често ги сваляме като упражнение, сигурно ще ни бъде интересно да се погледнем наистина в огледалото.
От тази гледна точка, хората сами не искат да са равни - те влизат в стая и започват да говорят за себе си, че са важни, че притежават, че купуват, че могат и знаят.
Понеже често си правя експерименти, имаше преди време удобен случай да присъствам в група, където никой не ме познава, няма как да имат някакви предразсъдъци по всичко гореспоменато, ако го знаят, нито в посока към минус, нито към плюс. Чистота на възприятията.
И стоях основно като наблюдател, без да размахвам визитка, нито да разказвам за фактори като семейство и прочие.
Това е и забавен тест да се видиш в очите на околните, как им влияеш, отблъскваш или привличаш (разбира се, това състояние се мени и е различно през периодите), но не е за всеки, защото както казах, хората сами си го правят, пък и някаква смелост се иска - да бъдеш съвсем никой.
Накрая теглих чертата и получих много полезни резултати. И което беше по-любопитното, към мен се приближиха точните единици от общността.
