Да, Венера/Сатурн... Кофти тръпка. :57: В трудни мигове мълча като пукел. Не казвам, че имам нужда от помощ - това само през трупа ми. Но не си позволявам и да бъда чувствена. Тук Сатурн охлажда до степен вцепенение. Сигурно е инстинкт за оцеляване.
Много ми е трудно с подаръците. Преди ме втрисаше, ако някой пожелае да ми подари нещо. Отказвах го. Сега съм се научила да приемам. Но беше голяма вътрешна борба. Днес ми подариха годжи бери. В друго време щях да го откажа, дори много да го искам. А сега си помислих - защо не, ще си го насадя в градинката и ще му се радвам.
И поведението е много важно. Стойка, начин на говорене. Преди бях по-наперена - "мога и сама". Аз и сега мога. Но позволявам друг да направи нещо вместо мен, а аз да бъда жена. Мъжете инстинктивно усещат, когато жената се е наперила и може сама. И тактично се отдръпват. А в случаите, в които ми е женствено, сами се впускат да бъдат мъже, да поемат инициатива. В желанието си да покажеш, че можеш и сам, то изземваш функциите на мъжа. Ми не е женствено, това си е.
И пари не умея да си поискам. Все с идеята да не ощетя някой. Моето момче се измъчи в началото с мен. И да иска да ми помогне с нещо, аз отказвам и се дърпам. Мъка ми е това, не може все да си силен. Дори да можеш, да не ти тежи, не е женствено. Мачка самочувствието на мъжа до теб, прави ги мързеливи.
И ако се попада в среда, в която другите не са отговорни, то се налага ти да поемеш някакъв контрол. Това изморява, ако е постоянно. Венера/Сатурн лесно влиза в ролята. Но после е трудно излизането, коловозно положение.