^да, иначе какъв е смисълът да си споделяме в пространството?
моите приятелства са много точно отразени в натала.
У11 ми е Нептун в точен съвпад с У1/У5 Меркурий в 8д, Козирог; съвпад със Сатурн(у9) и Уран(у10), точна опозиция с Хирон и по-широка с Юпитер(у7), тригон с Луна (у3), секстил с Плутон.
меркуриево се променям покрай различните хора, приемам добронамерено всички, позволявам им да си ме избират, усещам ги, знам, че има какво да им дам и го правя. общо взето аз съм човекът, който активно учи/възпитава/да(ря)ва на другия; понякога (след края на всяко приятелство) се чувствам като крайпътен камък, на който хората посядат, за да починат, да преосмислят всичко, да се заситят, да изберат посоката и да продължат. усещането е ужасно, защото като стелиумен козирог аз обичам да градя и всичко да е завинаги. краищата/смъртите ме сриват емоционално, психически, което (при мен) се преживява и физически. отне ми много години, за да разбера как функционира плутон и че в крайна сметка е за хубаво. сега се прераждам с всяко приятелство, толкова много различни животи съм побрала в краткия си житейски път, не мога да си представя какво щеше да е, ако беше другояче. сега като се обръщам назад, през няколко години съм друга, коренно различна, средата ми се променя, интересите ми се разгръщат във всякакви посоки, това е опит, който подхранва идеално творческото ми писане, а и не скучая. доскоро (допреди година-две) много страдах, нямаше такива депресии, след всеки край на взаимоотношения, (а краищата при мен са плутоново-уранови, неясни, изненадващи, стряскащи, болезнени, окончателни), откакто плутон мина през съвпада ми ги пускам с лекота всички изхабени и/ли изстискващи ме приятелства. не казвам, че не ми тежи, но то е козирожка тежест - за изгубено време и инвестирани ресурси на вятъра, (а инвестициите ми са огромни - по луна(у3) и мерк(у5) - като семейство си отглеждам/обгрижвам хората покрай себе си), за неуспешен проект, за провал...
по у4 Слънце като дете имах много "приятели", както ги наричат всички неземни зодии:Д
винаги съм си брояла на пръстите на ръката важните ми хора, инвестирам само в тези партньорства, за които смятам, че си заслужават. и не, не по меркантилната линия, с която бяха набедени сатурновите деца по-горе, а по линията за сигурност и смисъл - да имате какво да си дадете, на какво да се научите, да сте отговорни един към друг, ще го напиша и това - да сте си най-важни и близки, като семейство. някои хора така се отнасят към любовните си връзки, аз инвестирам в приятелствата си. няма много оцеляващи дълго в годините, имам доста високи критерии към заобикалящите ме, които са нептунови и меркуриеви типажи със сигурност, но и слънчеви доста често, раци... има и спорадични всякакви други, които минават през мен за бонбони:Д венерата ми във водолей не обича да й е скучно:Д
//най-дългите ми взаимоотношения (почти цял живот) са със слънчеви Близнаци (хахахах, да не повярваш) с Луна върху моето Слънце в Козирог. добре, че се променям честичко:Д