Приятели

[Lilla]

С годините и възрастта и критериите за "близко приятелство" се променят, понякога драстично.

Но най-близка връзка имам с приятелка от гимназията, независимо че приятелствата в училищна възраст не се градят върху зряла и осъзната основа. Но тя ми е приятел по душа - от онези приятели, с които всички разлики в мирогледа, манталитета, начина на живот стават незабележими. Докато с останалите в един момент на преден план излизат разликите в разбиранията и начина на живот, това постепенно отдалечава, отчуждава. Може би приятелствата от детството са най-чисти и истински, тогава все още избираме с душата си, не сме обременени от догми, шаблони и разни стереотипи.

[Radost]

При мен к11 е в знака Рак, Луна в Овен в 8 ми дом. Винаги съм смятала приятелите за нещо важно, ценно, необходимо. Буквално се отнасям към тях, като към семейство, с някои съм живяла дори. И с мъже, и с жени се разбирам еднакво, но по-близки са ми приятелките, нормално. Имам приятели и от гимназията, и от университета. Лесно се сприятелявам. Била съм и предавана, но гледам да забравям.

[666]

Хора, защо има обособена тема, която пише, че е започната от мен като си зададох въпроса в друга тема. Не съм започвала отделна само заради този мой въпрос  :017:
Иначе е добра идея,така всеки може да разкаже за своя 11д и аспектите 

[Veselin]

Да няма нова мода да се пише в началото на всяко мнение "временен пост"?  :012:

[666]

А добре! Идеята е хубава, просто нямах спомен да съм пускала отделна тема и се зачудих.

[Lilla]

Гаури, а във ведическата как е? За да се оцени какви приятели ще привлича нативът, какви фактори са от първостепенно значение - управителите на 7 и 11 дом или планетите в тях /ако има/?

[Lilla]

С две от най-близките ми приятелки имаме съвпад Слънце/Луна, ако се отчете прецесията. Но ако се гледат тропическите карти, попадат в съседни знаци. По-трайните приятелства, които съм имала през живота, често са отражение или на знака на моя 7 дом, или на Юпитер. Нямат нищо общо с моя 11 дом - нито в западната, нито във ведическата карта.

[Lilla]

Във ведическата култура, освен това приятелството не е това, което е днес за нас, в нашата цивилизация.. Приятелите не играят такава важна роля, тъй като социалната система , в която функционира индивидът е семейството и рода. Там той е силно интегриран и  и не изпитва  нужда да компенсира някакъв недостих на общуване или на чувства отвън, от чуждите хора..

То и тук е така, забелязвам го при хора от/в по-малки населени места. Всичко се капсулира и се затваря около семейството, когато жената се задоми. Социалният живот се свежда до минимум, с изключение на ежедневните служебни взаимоотношения, които за доста жени все още са неизбежни. Всичко извън семейството е кух пълнеж.

Приятелство в по-чиста и истинска форма според мен може да съществува в периода от 20 до 30-годишна възраст. Оттам нататък твърде много лични грижи ни налягат, приятелството отива на по-заден план, а ако е било повърхностно, в един момент отпада, пътищата се разминават.

[Рени]

Лили, не е така, въпрос на потребности е. Огнената и Въздушна доминанта  как ще й отнемеш социалния живот, приятели, даже и там някъде на къра?!/ 

[Lilla]

Огнената и Въздушна доминанта  как ще й отнемеш социалния живот, приятели, даже и там някъде на къра?!/ 

Те и във виртуала са най-активни, стига да нямат други приоритети.

Споделих лични наблюдения - не сме в Индия, а наблюдавам много подобни изяви. Без изпадане в крайности, характерно за Изтока. Все пак не живеем в мегаполис и не сме на по 20, всеки гледа в своята паничка.

[Рени]

Аз споделих за хора от реала на възраст между 35 -80 г. и в малки, и в по-големи градове и селища. Може би мнението ми е субективно, защото аз наблюдавам от моята ос 5/11 , а там е доста оживено  .

[Lilla]

Не мога да си представя да градя нови приятелства с жени покрай общи приказки за готварство и детски грижи. Ако ще е за едната обмяна на опит, мога да потърся информация в нета, в някоя книга, форум. Винаги съм търсила приятелства, в които да ни свързват общи идеи, възгледи, житейска философия. Но това е трудно постижимо. В по-младите години преобладават забавленията, доста приятелства се градят на тази основа. С напредването на възрастта такива контакти отиват на заден план, търси се повече целесъобразност, вече и нямаш толкова енергия за споделяне. А когато дойде момент, в който установя, че с приятелите/близките живеем в различни вселени, връзката изтънява, изчезва и необходимостта да поддържам контакт с тях.

С единствените ми останали роднини спряхме да се поздравяваме в една социална мрежа. В един момент еснафщината ми дойде в повече. Така е и с приятелките.

[trendy]

Охо, на мен почнат ли да ми говорят за децата  и мъжете си и бягам с 200  Просто too much ми идват тия неща.

[Lilla]

Така е, Гаури. Достатъчно съм толерантна да слушам по един-два часа разкази за наакани дупета и кърмене, какво е изяло детето и какво е повърнало. Друг е въпросът, че не мога с нищо да бъда полезна в такива ситуации. Дори се научих да симулирам заинтересованост - опитвам се задочно да натрупам полезен опит, може пък и на мен някой ден да ми потрябва, ако дойде точният планетен период. 

Тренди, идва един момент, в който само за това започват да говорят.  :012:

[trendy]

Ти остави 30-40-годишните, момиче на 23 години какви ми ги говори, тия хора са се побъркали. За къде са се разбързали да се обвързват, че чак брак ще сключват и бебета ще раждат. Сигурно на мен нещо ми има, че нямам такива желания.