"Един за всички, всички за един" е моят девиз по отношение на приятелството. Тези, които се занимават с индийска астрология, веднага ще се досетят коя е накшатрата на Луната ми - Анурадха. Това се хора, които искат да бъдат приятели едва ли не с всички, да помиряват враждуващи страни, а някои от тях са готови да се жертват за другите, да поставят благоденствието на другите пред своето собствено.
В западната ми карта това се потвърждава от у2 Нептун в 11-ти дом - раздавам ресурсите си на приятелите. Понеже е Нептун, това по-скоро могат да бъдат нематериални ресурси, като време и морална подкрепа. Имам и Венера в 12-ти дом (много сатурнова по знакова природа). От една страна това стеснява кръга на общуване и прави натива предпазлив и резервиран, но от друга отново имаме нептуново влияние (от 12-тия дом), което се изразява в състрадание към околните и жертвоготовност. Може и да е някакъв комплекс на спасител.
Управител на 11-тия дом е Юпитер - от една страна съм широко скроена и на повърхностно ниво мога да завържа контакт с широк кръг от хора (и Луната ми е юпитерова), но от друга страна този контакт не може да се задълбочи в приятелство, ако липсват общи интереси и сходство в ценностната система (тук пак сатурновата Венера се намесва).
И тук ще се възползвам от заглавието на темата, за да се оплача за пореден път, че повечето хора, които търсят приятелството ми, всъщност не търсят приятелство, защото не дават същото в замяна, а търсят да използват. Имам взаимна рецепция между Венера и Сатурн - усещането за справедливост в отношенията ми е изострено. Омръзна ми да се раздавам на хора, които не го заслужават, защото не биха направили същото за мен. Ето затова трудно намирам истински приятели. Вече ги подбирам много внимателно, за да не се чувствам наранена и ощетена след това и да се оплаквам още повече.