Ситуацията ми е много позната- имах властна баба Лъвица и непрекъснато създаваше дразги и конфликти в опита си да контролира положението. Това не е любов и загриженост, а мания за контрол. Не престана да се цупи и когато нашите се отделиха, постоянно си вреше носа , искаше обяснения кой къде отива, кога се връща.
Най- доброто, което можете да направите, е възможно най- скоро да се отделите. Различните поколения нямат работа едни с други.
В момента имам млада колежка в същото положение, все още се сдържа, не знам как успява.
Все едно свекърите са родители на децата й, в общ двор са, различни сгради.
Лошо впечатление ми направи едно мънкане на бабата, бях им на гости и можеше да се съобрази с мен и по- късно да си изкаже недоволството. А снахата е страхотна-работлива и успяла в определена сфера, уважавана от другите, но дето е казал народът- “Общата работа кучетста я яли.”
Постави условие на съпруга си да поговори с тях сериозно и да си знаят мястото и ролята.
Корея, благодаря ти за коментара. Говорих за това с една колежка на майка ми-психолог в училище и тя точно това ми каза, че явно жената е властна и иска да контролира всичко. Но трябва да се поставят картите на масата, както се казва, защото ще си развалим отношенията за бъдеще. А и в крайна сметка сме младо семейство и искаме да си имаме свое и да се грижим за него, а не да се чудя дали съм направила нещо не както трябва. Мина времето в което, мъжът ми вече не е малко момче на мама и тате, а е голям мъж, който си има вече семейство в мое лице. И по този начин,той им показва че вече е мъж, който иска да се грижи за семейството си, както и те са се грижили за него. Съществувал синдром на празното гнездо, когато децата напускат малко по малко домът и се установяват. Разбирам я, че си е дала живота и силите за тях, защото първите десет години не е ходила на работа и ги е отглеждала, поради причината че не е имало къде да започне. И баща му работил на 3 места, за да ги издържа. Но границите между техните родители и тях са прекалено размити. Свикнали са да слушат родителите си и да правят каквото те кажат. А аз от 14 годишна съм свикнала да се оправям сама и не ми трябва някой да ми виси на главата, това е много изнервящо.
Всички знаете, че няма еднакви хора и начин на светоусещане и за това, те не трябва да налагат мнението си на всяка цена. А и моят мъж не иска да им споделя нищо, защото те му създават комплекси за малоценност и чувство за вина, ако не е съгласен с тяхната гледна точка. Мисли че не оправдава очакванията им и че постоянно го притискат за всичко.
Ще поговоря с нея, да видим какво ще стане.
Надявам се да имам добър резултат и да се разберем като възрастни хора.
