Въздържам се от участие по темата вече доста време, та:
За целия си живот дотук не съм срещала мъж, който да заслужава уважението ми, камо ли любовта ми.
За сметка на това - отсъстващи бащи, малтретиращи бащи, педофили, малтретиращи учители социопати и с нарцистично разстройство (в момента е директор на елитна столична природо-математическа гимназия:Д, по темата в друга тема:Д), подкупни и лесно манипулируеми преподаватели, шефове, етц., сексуални насилници, обвързани с приятелките ти гаджета, които ти се предлагат едва ли не пред тях, мъже, които те използват, за да ги изнесеш на гърба си, а после спират да те поздравяват по улиците, мъже, посветили се на телесната си долница (приблизително 100% от тях, оптимист съм:Д).
Бягството - привличам/привличат ме меркуриеви/въздушни мъже, с които ми харесва да общувам чисто интелектуално (аз така флиртувам... такива взаимоотношения си търся*), но нека бъдем честни, с такъв тип мъж не можеш да правиш семейство, нито е добра идея да правиш деца, освен ако не смяташ сама да се справяш с всичко, което не е на ниво идея, лекота и приказки.
*и да, лошо поставената Венера не е ок, венерините хора тук няма как да разберат за какво иде реч дори. Четох как й скачате на guapa по въпроса и бях WTF? Каквото ти е дадено - това е, за останалото - колкото и да се напъваш - забрави.
Но да, не съм срещала мъж, когото да уважавам. (по презумпция съм възпитавана да поставям другите пред и над себе си, но с годините все по-бързо падат, все по-далеч остават, в ниското) //изключение прави класният ми от СМГ, но допускам, че там има известна степен на идеализиране, което не съм подлагала на проверка в зрелия си живот.
