Автор Тема: Помагащите хора  (Прочетена 25752 пъти)

Lilla

  • Без Астро Теми
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 13839
Re: Помагащите хора
« Отговор #75 -: Февруари 15, 2016, 10:13:28 pm »
А на мен ми се струва, че сега времената са такива, че повече от всякога трябва да можем да ценим малките неща, дребните жестове. Преди сякаш хората пО бяха настроени да си помагат и това отношение се приемаше като даденост. А сега някой да се отзове с мил жест, да изяви искрено желание да ти помогне, а и като цяло да прояви неподправена заинтересованост, е такава рядкост, че именно такава нагласа прави най-силно впечатление у човека, превръща се във все по-рядко и ценно качество.
Melius est prudenter tacere, quam inaniter loqui

enigma

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1971
Re: Помагащите хора
« Отговор #76 -: Февруари 15, 2016, 10:34:04 pm »
А на мен ми се струва, че сега времената са такива, че повече от всякога трябва да можем да ценим малките неща, дребните жестове. Преди сякаш хората пО бяха настроени да си помагат и това отношение се приемаше като даденост. А сега някой да се отзове с мил жест, да изяви искрено желание да ти помогне, а и като цяло да прояви неподправена заинтересованост, е такава рядкост, че именно такава нагласа прави най-силно впечатление у човека, превръща се във все по-рядко и ценно качество.
Донякъде си права, но преди се живееше по-лесно. Лесно е да си добър, когато животът е лесен.Когато стане трудно, тогава е трудно да си човек. Вчера си отговорих защо преди години интуитивно Трифон Иванов ми беше красив и мъжкарски по излъчване/всички казваха-грозник класен/. Давал е  и е обгрижвал обикновени хора, домове, гладни, без да очаква и да се афишира. Не е нужно повече, човещина.

Lilla

  • Без Астро Теми
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 13839
Re: Помагащите хора
« Отговор #77 -: Февруари 15, 2016, 10:38:10 pm »
Животът наистина става все по-труден, но не е трудно да си човек. Не живеем в Сомалия, нали? Всичко останало са оправдания.  :)
Melius est prudenter tacere, quam inaniter loqui

The_One

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1678
Re: Помагащите хора
« Отговор #78 -: Февруари 15, 2016, 11:45:47 pm »
Стар, според теб кое би помогнало повече в следната хипотеза: познат има нужда от пари за лечение, да речем от 50 хиляди.

А) Х има 10 лв. Изстрадва, мъчи се и отделя 7 лв.

В) Y не знае точно колко има. Без никакво усилие нарежда по сметката на болния 50 хиляди. Не му мигва окото, дори след 2 часа забравя за станалото.

Х може цялата си душа да е раздал в тези 7 лева обаче резултатът е нула. Само с мъчението ще си остане. А аз си имам една теза - не мъчи душата си за лудо! Самонараняването под вишочайший предтекст служи на нечие его, но не и на нуждаещите се.

Има хора, които могат цял ден да гледат сълзливи репортажи за болни деца. Да се вайкат, да ги оплакват и да им съчувстват. Ама знаеш ли колко от тези хора са купили една филия хляб на някое дете на улицата? Щото аз знам.

Доброто е просто. Или го има, или не. Другото са изгъзици.



Това, което не ме убива...ще се моли да ме е убило, когато е имало възможност.

Lilla

  • Без Астро Теми
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 13839
Re: Помагащите хора
« Отговор #79 -: Февруари 15, 2016, 11:46:21 pm »
А колко хора биха приели помощ, ако това, което им се предлага като единствено възможна алтернатива, им носи по-малко комфорт от положението, което уж силно не ги устройва и от което постоянно се оплакват? Имала съм такъв случай, естествено с жена. Като ѝ предложих временен подслон и моите условия - о, не, предпочитам да стоя при мразения мъж, там битът е материално уреден, има повече удобства. Така че внимавайте на кого помагате, когато и вие самите сте в несигурно положение. Да не стане така, че болен здрав носи.  ;D
Melius est prudenter tacere, quam inaniter loqui

The_One

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1678
Re: Помагащите хора
« Отговор #80 -: Февруари 15, 2016, 11:56:38 pm »
Позната на моя близка приятелка все й се оплаква, че е без работа. Моята приятелка я вика да й даде работа. Уточнявам - лежерна, съвсем не натоварваща работа с прилични приходи. Нейната позната й отказала. А живее на помощи. Моята приятелка ми разказваше това и аз не вярвах, не можех да го проумея.
Някои не искат въдица. Искат рибата директно в чинията.

Още нещо относно разбирането на доброто като саможертва. Категорично не осъзнавам защо доброто трябва да минава през страданието. Не съм религиозна, но за мен колкото е грях да повреждаш и нараняваш тялото си, толкова е грях и да го правиш с душата си. За мен това е отклонение от нормата. Както едни хора се самонараняват или оставят да бъдат наранявани на физическо ниво, за да усетят внимание, така други го правят на емоционално и ментално. Отново с идеята, че се раздават за другите. Това са травмирани индивиди, а не хора с желание да са полезни.
Това, което не ме убива...ще се моли да ме е убило, когато е имало възможност.

Lilla

  • Без Астро Теми
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 13839
Re: Помагащите хора
« Отговор #81 -: Февруари 16, 2016, 12:06:37 am »
С гореспоменатата особа имах и такъв случай.

Откакто е омъжена, все ми реве, че няма пари, все не им стигат парите, все изживяват финансови затруднения. А като гледам, съвсем приличен стандарт поддържат - не гладуват, скъпа техника се купува, правят се ремонти, дори стига и за ежемесечни ипотечни вноски... Просто и двамата са изключително стиснати пресметливи душици, съдбата ги е събрала да са си лика-прилика.

Почти през целия си съзнателен живот имах проблем да разграничавам такива хора от тия, които наистина се нуждаят от помощ. И тръгвах на кръстоносни походи да спасявам жени некадърници, да ги вадя от блатото, да им подавам подкрепящо рамо, на което да се опрат и да леят сълзи.

Та, след поредица оплаквания от финансови липси, се заех да ѝ търся работа чрез познати. На две места ѝ предложих - чиста работа в офис, в идеалния център, с хубава заплатка. При единия тя дори не благоволи да отиде на интервю, а на другия след неколкократно напомняне от моя страна прати сиви, но после не се обади, не прояви никакъв ентусиазъм. И продължи да реве колко са зле с парите. Освен това истината е, че със средното си образование тя имаше очаквания да работи само на мениджърска позиция, работа на позиция "офис служител" не я устройва, ай ай. Пък аз с 8 години обучение и два вуза мога, нали? Риторичен въпрос. Който наистина се нуждае, ще търси различни алтернативи и, ако се наложи, малко ще си смъкне летвата.



Melius est prudenter tacere, quam inaniter loqui

Papy

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 7914
Re: Помагащите хора
« Отговор #82 -: Февруари 16, 2016, 12:36:35 am »
Не всички могат да предлагат емоционална подкрепа
Имам чувството, че в 3 различни теми си говорите едно и също

А най-вече-защо изобщо искате толкова да ви се помага? С какво? Кой? Кога?

Flora

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1168
Re: Помагащите хора
« Отговор #83 -: Февруари 16, 2016, 12:45:59 am »
Хвърлих бегъл поглед на темата.
Има и една много важна категория хора-готова да помогне със знание. Или опит. Или и двете, но за съжаление малко хора искат такава помощ.

Цитат
Стар, според теб кое би помогнало повече в следната хипотеза: познат има нужда от пари за лечение, да речем от 50 хиляди.

А) Х има 10 лв. Изстрадва, мъчи се и отделя 7 лв.

В) Y не знае точно колко има. Без никакво усилие нарежда по сметката на болния 50 хиляди. Не му мигва окото, дори след 2 часа забравя за станалото.

Х може цялата си душа да е раздал в тези 7 лева обаче резултатът е нула. Само с мъчението ще си остане. А аз си имам една теза - не мъчи душата си за лудо! Самонараняването под вишочайший предтекст служи на нечие его, но не и на нуждаещите се.

Хубав пример. Чисто теоретично , много повече са тези като X ( като брой). Ако имат съзнанието на X, накрая резултатът за болните , като този от примера, би бил в пъти по -голям. Y в случая би се считал за  късмет и изключение от правилото.

Има една много хубава поговорка -хвърли добро зад гърба си, ще го намериш пред себе си.  :)Освен ако някой тарикат не ти го открадне зад гърба.  :012:
« Последна редакция: Февруари 16, 2016, 12:47:53 am от Flora »
Sometimes I wake up in the morning
To red, blue, and yellow skies
It's so crazy I could drink it like tequila sunrise
I feel free when I see no one
And nobody knows my name

Корея

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2122
Re: Помагащите хора
« Отговор #84 -: Февруари 16, 2016, 08:07:29 am »
Майка ми е слънчев Козирог с Луна в Рак, тя е от хората, които не могат да откажат помощ.Особено на близък.Болна, здрава, чувства се гузна, ако откаже.
Дава пари на пияндурника, който лъже, че са за хляб, а си купува алкохол, снабдяваше разни цигани с буркани със зимнина.Все дава и се раздава.
Някой път й се ядосвам, защото в много от случаите не е помощ , а използвачество и злоупотреба.
Аз , признавам си честно, спрях да помагам и вече по- егоистично гледам на света и по- скоро на огледален принцип- "ако ми помогнеш, ще ти помогна и аз".
Гледам да не търся чужди услуги, деликатно отказвам такива, ако мога и сама , защото после ми е гузно и знам, че имам дълг. Ако съм помогнала на някого, той после ме е предал или изпързалял по някакъв начин, дотам съм.
Винаги си връщам услугата, чопли ме отвътре, някой едно кафе да ме черпи, докато не му върна жеста, не мирясвам.
Спрях да оказвам и безкрайна емоционална подкрепа- такива мрънкания и опявания ме изтощават .
Наскоро имаше един случай, който много ме трогна, на неизличимо болно дете. Винаги ме разплакваше снимката му, защото ми приличаше визуално на близък. За него хич не се и замислих, но не преведох пари- те ги имаха и им бяха безполезни, а се свързах с близките, разбрах какво го влече и му изпратих такива неща, които ще го заинтригуват и развличат.Изпратих си и талисмана, който имах от 15 год. Чувам, че детенцето е по- добре.
« Последна редакция: Февруари 16, 2016, 08:16:14 am от Корея »
От малките радости в живота
човек може да си сглоби едно съвсем прилично щастие...

Lilla

  • Без Астро Теми
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 13839
Re: Помагащите хора
« Отговор #85 -: Февруари 16, 2016, 12:21:08 pm »
Вече съм на друг принцип, ама то и приятелки в нужда не останаха  ;D

Видя ли искрено желание да намери изход от ситуацията, да се справя, да търси решения, едва тогава помагам с каквото мога. Да даваш съвети, говорейки срещу вятъра, няма никакъв смисъл. Както и да наливаш вода в бездънен съд, той никога няма да се напълни.

Забелязах, че много хора искат помощ и подкрепа, а когато ги получат, не знаят какво да ги правят. Аз съм от категорията хора, които по-скоро няма да приемат, освен ако не е нещо много належащо и не съм успяла да намеря друг вариант. Винаги първо търся алтернативно решение, после приемам помощта, когато видя, че сама не мога да се справя със ситуацията.

При мен са търсили подкрепа предимно жени, които не виждат и не желаят да потърсят друга алтернатива. Искат ситуацията да се разреши по техния начин, според техните представи. Други пътища не виждат. В такива ситуации каквито и съвети да даваш, трудно можеш да помогнеш.



Melius est prudenter tacere, quam inaniter loqui

delphin

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 2019
Re: Помагащите хора
« Отговор #86 -: Февруари 16, 2016, 12:37:38 pm »
Аз понякога съм склонна да помрънквам и да се оплаквам, но като слушам или чета такива дискусии осъзнавам каква късметлийка.
Имам малко приятели, принципно повече мълча, повече слушам, по-малко говоря. Контактна съм, но не позволявам близост. Не знам как това изглежда отстрани, но ако ми поискат помощ, винаги съм насреща. Като под помощ разбирам наистина ПОМОЩ, а не чесало на езика - дай да си поговорим, да си изплачем мъката. В това отношение имам малко мъжки тип отношение - ако ми се оплакваш, значи търсиш решение и аз се опитвам да те насоча, ако мога. Но не съм рамото, на което просто ще поплачеш и после пак ще си риеш в батака до следващото подсмърчане.

Не съм имала кофти хора около себе си, използвачи или лицемери, такива с користни мисли и цели.
 
От друга страна, на мен хората винаги са ми помагали, затова казвам, че съм късметлийка. Получавала съм помощ и от непознати, зависи от ситуацията. Не помня да съм помолила за съдействие и да ми е било отказвано. От астро гледна точка отдавам това на подчертания ми 8 дом - ресурсите на другите. Те ми дават, понякога дори и без аз да съм поискала. Така че, съм благодарна на съдбата си в това отношение.  :58:
Има един глас, който не използва думи. Слушай!
Мевляна Руми

Lilla

  • Без Астро Теми
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 13839
Re: Помагащите хора
« Отговор #87 -: Февруари 16, 2016, 01:51:30 pm »
Стар по-горе спомена за оста Рак/Козирог и се замислих, че именно една моя близка жена с такъв акцент в хороскопа е с такава нагласа - помощ, подкрепа по същество, в точното време и когато е най-необходима.

И за да не си кривя душата, ще отбележа, че при нея има силен сатурнов акцент - Сатурн в Козирог в Т-квадрат със светилата. При нея тази конфигурация е дала изключителен стоицизъм, издръжливост, воля и множество борби в живота, много труден път е извървяла и не се е пречупила. Дори след раковата диагноза преди около година и половина, вече е оперирана. Въобще няма нищо общо като житейски път и нагласа с повечето лигли в моето обкръжение.

От нея, както казах, съм получавала много адекватни жестове и усещам духовно родство. Астрологично сме с огледален съвпад на светила, моето Слънце е върху нейния ЮЛВ.

И тук, както ясно се вижда, има силен огнен акцент - Овен и Лъв, в съчетание с рачешко-козирожки акцент.

Ако тръгна да изброявам жестовете, които от нея съм получавала, списъкът ще е дълъг. При все това, че имаме по-близък контакт сравнително отскоро, след смъртта на майка ми, с която са били колежки и близки приятелки още от средата на 80те.

Помогна ми за погребението, организира нещата, всичко уреди. Ние само се разплатихме с доставчиците на съответните услуги. Отзова се с огромно желание за подкрепа, след като с майка ми бяха от години скарани и не поддържаха никакъв контакт. А колко лоши приказки съм чула по нейния адрес от майка си, за това да не говорим, направо срам ме хваща за толкова плитка, ограничена и повърхностна оценка от нейна страна.

През изминалата година покрай съдебното дело много ме подкрепяше, намери ми трима адвокати. Да бях я послушала още в самото начало, да не ангажирам онази некадърница. С трима независими адвокати ми организира детайлни консултации. С двама от тях лично организира срещи и ме придружи.

Като ѝ гостувам, все гледа да ми сложи храна в кутийка или бурканче, все едно съм ѝ дете. Чувствам се нелепо.  ;D

Осъзнавам, че в нейно лице съм спечелила не само близък и лоялен приятел, а и получавам същата нагласа, каквато аз имам към моите приятели. Всички тия жестове бих направила за приятел и аз. Всичко без изключение. Но наистина за пръв път в живота си срещам човек, който като огледало отразява моята вътрешна нагласа, моята най-дълбока същност и моето отношение към приятелството. Разликата във възрастта няма никакво значение в случая, важен е духът - нейният е останал силен, ведър и младежки!

За съжаление не си знае точния час на раждане, но веднъж ми каза, че е родена някъде към 5 сутринта. Слагам карта с ориентировъчен час. Карта на силна, успяла и много борбена жена.

Синастрично имаме точен - по градус - съвпад Слънце/Луна. За нейното Слънце се знае със сигурност, градусът на Луната зависи от часа на раждане. Но с този час и Луната ѝ е в градуса на моето Слънце.

И още нещо забелязах. По-изразена нагласа да помагат, да съдействат имат хора, които рядко са получавали помощ и подкрепа отвън и са се научили да се справят сами, че и други да носят на гърба си. Човек, който има по един "приятел" за всичко и всякакви случаи /ако случайно му потрябва за определен вид услуга/, рядко проявява искрена загриженост към някой. Там приятелствата са повече на принципа "днес ми трябваш за нещо".



« Последна редакция: Февруари 16, 2016, 02:24:20 pm от Lilla »
Melius est prudenter tacere, quam inaniter loqui

Happy58

  • Гост
Re: Помагащите хора
« Отговор #88 -: Февруари 16, 2016, 03:54:17 pm »
.............................Но виж, когато ти се случат два поредни големи обира /на жилище/ с интервал 2-3 месеца, това вече е знак. Особено когато се случват в период, когато семейството е станало непълно и е изпаднало във финансови затруднения. Какъвто беше и наскорошният ми случай с делото - оставам без работа и след две седмици получавам призовка. Защо не се случи по-рано, когато имах по-високи доходи? И делото беше пряко свързано с финансови и имотни въпроси. Значи имала съм някакъв урок да научавам за Юпитер в хороскопа си и от юпитеровите хора, които идват по него.  И адвокатката /сигнифицирана от Юпитер/ се оказа тотално недоразумение. Урокът е усвоен успешно - гола си дошла, гола ще си тръгнеш. Или, ако перифразираме - не отваряй голяма уста, да не лапнеш голям ...* ;D /нали имам съвпад на Юпитер и Лилит в Телец/

......................................

Лично мен много ме съмнява това да е урока :) - той върви отдавна (поне откакто съм аз във форума наблюдавам), но ти не го виждаш, не го чуваш, колкото и всички ние тук да се опитваме "по терлички" да ти подскажем :)

nestavam

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 38
Re: Помагащите хора
« Отговор #89 -: Февруари 16, 2016, 03:54:37 pm »
Здравейте! Абсолютно съм съгласна с Lilla. Прилагам карта със оси Козирог/ Рак. Интересното за това момиче е, че тя никога не иска помощ. Никога не се оплаква. Сама се бори и гледа майка си и баба си. Невероятен приятел. Пожелавам го на всеки :)  Общото в нашите карти - нейния АЦ/ ДЦ съвпад с моите ИЦ/МЦ и съвпад на нейния и моя плутон