При мен има ужасно противоречие - социалният живот ме изтощава и обичам да се изолирам, а в същото време сякаш принудително съм все на показ, навън, сред хора, контакти до изцеждане, разчита се на мен за подкрепа и т.н. Странното е, че почти никой не ме познава в тази светлина и не подозира за нуждите ми, за моите дежурни оттегляния от света, моменти на зареждане и дистанция, които са ми абсолютно задължителни. Винаги съм обичала сама да върша доста дейности, за които хората обикновено предпочитат компания. Така си релаксирам.
12-домниците, които познавам, от една страна някой би казал отстрани, че ги "вижда" в обществото, но от друга те не присъстват реално в него - сякаш се губят в своя измислен свят. Точно наскоро разсъждавах за тях и хич не ми се иска повече да ги мисля.
Според мен, ако светилата и/или личните планети са включени в конфигурации със Сатурн, Уран и Плутон, задължително тласкат към откъсване и асоциално поведение през определени периоди. Но това е само вариант, защото може да се открият и други причини.