Фустата ми й с розава подплата
/ бабешка еротика /
Въх, чи са напра'их на красотна!
Турих си чирвената забратка.
Фчера, бях и потна, и работнъ.
'Неска съм и'на красива патка!
Фустата ми й с розава путплата,
ризата ми й везана пу края.
Мафнах ут учите очилата...
Чак ша си пусегна най-накрая!
Лудийо Иван кът' ма присрешна.
Как ма йе раздърпал пу ръкава!
Хакнах му идин и са ублещи.
Мязам на такваз - да заблуждавам!
Срешнаф си пу пътя наща Гина.
Дума, чи съм дърта пипируда!
Саму да й падна, ша загина,
щот' йе ногу лошава и луда!
Посля пък, Марин кът' ма награби,
баш у двора, дет ' ми е сеноту...
Мисли щом съм 'убава съм слаба.
Ръгнах му идин бастунь. Ф реброту.
Искаши - таман - да мъ целива.
Тъй са разбучАсах подивяла!
- Пекана съм - рекъф- Ма не бива!
Беши то, кугату съм щуряла...
Фърлих си чирвената забратка.
Стига веке тъй сми 'убавяли!
То, жината фсякуга йе патка.
МЪжовети - фсе са си абдали.
/ Павлина Йосева /