Да, Веско. Повърхностни са жените. Вместо да си търсят снажен и забавен мухльо те искат човек, който е доказал качества и пред обществото. Пък и искат да са спокойни, че ще им гледа и образова добре децата. Тъпачки.
Когато заживях със седмодомието спяхме на цимент, застлан с найлон, върху дюшек. За да си докарваме по нещо към стипендиите, аз редактирах мемоарите на един велик депутат в килера му в панелката до мадарската баня срещу лев на час, а той редеше плочки пред малкото НДК и барманстваше нощем. Надали баш успешен мъж. Направихме се взаимно каквото сме в момента. Тогава беше слаботелесен, къдрокос, дългокос и сладникав. Сега прилича на мутра в костюм, с бръсната глава и прошарена тридневна брада. Уютно се вмества в представите за успешни, доказани, самоуверени, на място и каквото там пише по-напред в описанието на мистър идеален в темата.
И тогава се мотаеха в краката ми точно такива успешни, доказани, богати, самоуверени и т.н. Само че направени това, което са, от други жени по пътя им. А аз по карта съм капризна, комплексарка, егоцентрична, ревнива и самомнителна. И не понасям някой друг да ми меси тестото и да ми пече питката.
Но не съм риба - и тогава, и сега, не бих избрала Веско или Али за друго, освен за приятелки. И да има там потенциал за инвестиране, той се засенчва в постоянното мрънкане и неудовлетворение от живота/жената/съдбата/работата/вселената и всичко останало. Нуждата от любов е базова потребност на човека, а за задоволяване на базисните потребности, щом вече не сме деца, отговорност носим единствено и само ние. Насила никой не може да те нахрани, напои, защити, обича, научи и самодокаже. Сам си си в тая работа и си е твоя работа.
А по повод на страхотния пост на Гаури по-рано - супер ще е, ако е само въпрос на планетарен период. Все се дочаква. Лошото е, като се окаже, че не е от дашите.