Благодаря ви, The_One и Рени!
Може би не съм свързала правилно аспектите, но винаги гледам за деня най-точните такива. И затова мисля, че е по Юпитер и възвръщането. Но честно казано, откакто тр. Сатурн ми е в 12 дом, и доближава все повече АС - не знам, жива ли съм, умряла ли съм. Тъпо, смотано, подтиснато, самотно, ограничено... Нищо не ми е интересно.
За духовните хора някак имах друго разбиране...
Не ми допада да си оправдават личния кеф и разбиране за живота с цитат на някой духовен учител, който на дали е имал това предвид, което те публикуват. Имам доста ярък и личен пример, но няма смисъл да занимавам всички с това. Аз от малка имах доста идеализирани представи за доста неща. С времето започнаха да отпадат една по-една, а през последната година-две почти нищо не е същото. Участвах и в една духовна група, и оттам ме изгониха. Причина - не съм се извисила достатъчно, не мисля като тях и не съм успяла да стана веган. Въпреки че имам медицински показания да консумирам месо - имам анемия. Друго, една уж приятелка не иска да сме вече приятелки, защото ѝ свалям енергията (на принципа на подобието) - нямала съм мъж, имала съм котки, не съм била богата, т.е. ще ѝ нося самота и бедност
Хубавото е, че вече ми е все тая. Достатъчно разочарования съм имала и не ми прави впечатление. Но търся астро обяснение за периода и явно не е по Юпитер, а всичко е благодарение на Сатурн. И може би наистина профекцията на АС във водолей + тр. на Сатурн там го чувствам толкова силно всичко. А и при мен е най-високо издигнатата планета. Уж не ми е чужда енергията му, но сега го чувствам различно. Ако оцелея на този тр. Сатурн през АС, мисля, че ще бъда тотално друг човек след 1 г., освен побеляла и остаряла.
