Райна и Магапаса Разделени
Ти бе религия за мене, буря, вяра и живот.
Ти беше моята молитва, на теб обрекох се до гроб.
Ослепях от думи зли, от чуждите лъжи,
полудях от ревността. Изгубих любовта.
Как да останем с теб приятели,
щом тлеят въглени в телата ни?
В очите мълнии и преплетени
искри запалват под ръцете ни.
В сълзи душата ми се дави, във бездна от тъга.
Защо ли клетвите забрави и стана роб на суета?
Ослепях от думи зли, от чуждите лъжи,
полудях от ревността. Изгубих любовта.
От изгубената любов остава само болка и самота,
погребана душа, разбито сърце и въпросът: ”Защо?”
Но по-добре да я изгубиш, отколкото никога да не си я срещал.
https://www.youtube.com/watch?v=h-LHa8-pe6M