През лятото на 2004г. и аз загубих кученцето, с което израснах от 3г. възраст. Мъката в душата ми беше огромна, защото до голяма степен обичта ми, грижите отиваха към нея (нямам брат, сестра). Точно по това време спортувах много и всяка сутрин ставах рано да бера цветя от градината на баба, хващах автобуса рано-рано и преди да отида в залата ходих на църква, където оставах цветята и се молих за Лора. Така съм разбирала нещата тогава. Приятелите на моята възраст ходиха на море, забавляваха се, излизаха с гаджета, а аз така прекарах цяло лято като тийн.
Преминах през етапите, за които по-долу писах. Не исках и да чуя за друго животинче (усещах, че не мога да понеса повече загубата), изпитвах силен гняв към този, който имаше и към този, който ми даваше съвет. Но в мен остана празнотата...
И съвсем не случайно ми предложиха да ми дадат котка, а след още един месец си взех и кученце. И си мисля, че любовта към животните наистина трябва да се увеличава, а не ограничава
Сатин, според мен нещата, които си написала са напълно нормални. При загуба на любимо същество (независимо кой, какво) се задейства т.нар. траурната реакция, която включва няколко фази - шок, отричане, гняв, тъга. Това отнема време и е напълно нормално да се чувстваш така!
Добре е да говориш за това и го прави всеки път, когато ти се иска да го направиш, дори на околните да не им е особено приятно ти трябва да го направиш, заради самата себе си. Всяко изговаряне те разтоварва и ти помага да чуеш, това което се е случило.
Това, че си имала неприятни сънища според мен е добре, ако няма в такъв случай може да има блокиране на емоцията. Дай си воля на чувствата, за да се проявят и да се премина в следващия етап.
Състоянието се развива горе-долу в следната последователност:
Стрес (загубата на любимото същество) -> повлиява на ендокринната с-ма (състояние на превъзбуденост, често с липса на сън) -> повлияват се някои от хормоните, като адреналин - това повишава нивото на бодрост (трябва да се разтовари, чрез физическа активност) -> настъпват промени в мускулната и храносмилателната система -> блокират се защитните сили -> влиза се в състояние "fight or flight" -> емоционално изразено като cтрах.