Вещере, разбирам те много добре, само това уточнение ми беше необходимо, че последователните тук ги броят едновременни там. Аз почти не чета такава липература и трябваше да си сверя терминологията. По отношение на времето съм имала различни нелинейни възприятия. Преди години имах сън, в който времето беше топ с хартия, а съзнанието ми шило, което минава през всичките листове/моменти, т.е. това с бъдещето и миналото малко се омаза. Преди да ми почнат проблемите преди две-три години пък се обърна кръгово-центрирано, все едно аз съм центърът на воден кръг, там, където е цамбурнал камък в езерото, и моите вътрешни реакции се разпростират във всичките посоки като вълнички, а посоките не са само миналото и бъдещето, а и някакви други форми на време, които не разбирам. Мисля, че още функционирам в този формат. Времето ми е само в настоящия момент и сегашното състояние на съзнанието създава едновременно миналото, бъдещето и другото. Проблемът е, че междувременно установих няколко паралелни настоящета, в които се озовавам понякога непреднамерено и неусетно, но излизам от тях осезаемо. Даже се чудех дали има доминантно или са равносилни. Осмислих, че душата ми функционира в тези няколко измерения, те наистина не са много, едновременно, и взима във всяко различни решения за важните неща. Един вид се пести енергия във вид на време и пространство за последователни проби на различни казуси. Но май трябва да спра, че ще ме заподозрат, че не съм си взела още вечерните хапчета.
