Гледах китайците, как па един не се размрънка, лекатите са ходели с памперси, защото по 8-12 часа, не могат да ядат, пият или ходят до тоалетна. Блокираните в Юхан от други населени места са живяли кой къде намери, подземни паркинзи и т.н., защото всички кризистни центрове са били пълни.
Ние оревахме света, че ни нарушават правата, щот видиш ли трябва да си седнем на задниците две седмици на удобно в къщи. Снощи гледах клипове от Италия на воененни камиони, на които края на редицата не се вижда, да изкарват мъртвите от градовете за масови кремации, защото нямат къде вече да ги прибират. Питам се в дървен сандък дали ще им е по-удобно на ония, които сега реват, че им било неконфортно да си стоят в къщи. И в момента е митинг около блока, щото било грехота за хубавото време, да се затворят в къщи. Безотговорна и егоистична история.
И вместо да мислите с какво държавата да ви обещетява, си помислете с какво да и помогнете, за да не се налага да трябва го прави, като това да си стоите в къщи, за да съкратим времетраенето на кризистното положение. Щот от нас зависи дали ще е 3 седмици или 3 месеца или... и от нас зависи, колко ще загубим, защото загуби ще има, въпросът е колко. И най-голямата загуба не е материална, а на онези които обичаме.
