върху пр.Слънце (у4) в 10д, тригон с пр.Луна.
асимилирам си важни неща по 4-10д.
//още не съм надраснала козирожкото си Слънце със сравнително широк съвпад на Сатурн в 9д. това е една вродена/възпитана несигурност, усещане за недостатъчност, свръхвисоки изисквания към себе си, една вечна ниска самооценка на "не съм готов", "трябва повече", etc. Дългогодишната свръхкомпенсация и "наваксване" винаги в даден момент ме изкарва на едно и също място, което е отдалечено от хората, малко като при "самотно е на върха", само че аз не го чувствам като връх. Но метафората работи - хората остават в мъглата, аз съм се отдалечила по високото и виждам повече, въздухът е разреден и трудно се диша, но не ми се връща, Слънцето ме привлича и искам да стигна горе преди залез.
//иначе, ще публикуват мои илюстрации в списание за литература и психично здраве, което много ме радва, а и, струва ми се, също е по темата;