29 години (първият Сатурнов цикъл) са една граница, праг, който трудно се обяснява на непреминалите през него. Казвам го, защото съм наблюдавала поведението и взаимоотношенията между хора на 25-28 години и такива на 29-30 и нагоре. Уж неголяма разлика в годините, но съществена. Възникват неразбирателства основно на база "неусвоен" (още) Сатурнов урок у едните. Тези уроци винаги са свързани с нуждата да се проявява отговорност, сериозност, задълбоченост, зрялост, търпение и т.н. в живота. Някак си човекът, който не е преминал още през един пълен Сатурнов цикъл, не разбира за що иде реч, убеден е, че животът е в краката му, здравето му е вечно, постъпките му - без последствия, и че това никога няма да се промени. И само времето ще го научи - в най-добрия случай. Защото хората, пропуснали да научат задоволително един Сатурнов урок, са жалка гледка и за самите себе си. Може човекът да има огромен потенциал, но ако със Сатурн не се разбере, ще прекара живота си в безсмислие и самосъжаление. За съжаление тези уроци трудно се "наваксват", защото, както и твърдата материя и времето, които се управляват от Сатурн, възможностите за лавиране са ограничени. Самият Сатурнов урок е свързан с това - човекът да се научи да приема ограничението за свое лично израстване, да си смила всичко щателно и докрай, дори и да не е точно много вкусно и лесносмилаемо, да поеме отговорност за живота си и да се вгледа и в нерадостните му страни. И това човек за първи път сериозно го разбира на 29 години... или ако не го разбере - дупе да му е яко след това