Автор Тема: Притчи и мъдри мисли  (Прочетена 209453 пъти)

Хермес

  • Sr. Member
  • ****
  • Публикации: 282
Re: Притчи и мъдри мисли
« Отговор #1215 -: Юни 16, 2021, 03:21:58 pm »
Този цитат е от Брихадараняка упанишад 1.4.10 Колко точно описва невежеството на религиите.

https://chitanka.info/text/2052-brihadaranjaka-upanishada

Рени

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 12469
  • Мъдрият се познава по това,че много се смее.
Re: Притчи и мъдри мисли
« Отговор #1216 -: Юли 13, 2021, 06:30:10 pm »
"В глупостта всички жени са еднакви."
Еразъм Ротердамски
„Това е моят ритъм и винаги е било така: който може – ме следва, за останалите не отговарям“

akruks

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 13498
    • https://victoryastro.blogspot.com/
Re: Притчи и мъдри мисли
« Отговор #1217 -: Юли 15, 2021, 02:35:26 pm »
 „Този свят се крепи върху взаимозависимости. И капката добро не остава невъзнаградена, и прашинката зло не остава ненаказана. Не се страхувай от съзаклятията, измамите и номерата на другите. Помни, че ако някой залага капан, Бог прави същото. Той е най-големия съзаклятник. Каквото и да прави, го прави красиво.“  Елиф Шафак

akruks

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 13498
    • https://victoryastro.blogspot.com/
Re: Притчи и мъдри мисли
« Отговор #1218 -: Юли 25, 2021, 10:29:40 am »
Башар: Всеки човек, когото възприемаш като друг човек, всъщност е твоя проекция, защото ти трябва да създадеш негова версия в своята реалност, за да имаш каквото и да е преживяване, че взаимодействаш с друго същество. Така че, в определен смисъл, макар че взаимодействаш с друго същество, в същото време ти си единствената в своята вселена, в която създаваш представи за другите същества, с помощта на собственото си съзнание, за да играеш играта на взаимодействие с тях във физическата реалност. Така че ти едновременно общуваш с другите, както и сама със себе си.


starinthenightsky

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1640
    • Beauty explorer
Re: Притчи и мъдри мисли
« Отговор #1219 -: Юли 27, 2021, 06:22:09 pm »
Самоиронията - българският кошмар
източник

Един от сигурните белези за изостаналост на едно общество е отсъствието на самоирония. Умението да се надсмееш над себе си е важно цивилизационно постижение, което често пропускаме покрай разговорите за отчайващото състояние на политиката, енергетиката, икономиката, инфраструктурата и други материални измерения на общото ни съществуване тук в България.

В публичното говорене бедността почти винаги има битов и предметен характер. Дефицитът на пари е видян, опакован и продаван като централен проблем на страната. Създава се усещането, че единственият български недостатък е кешов.

"Ти само ми дай кинти и ще видиш..." е добре познатото заклинание на всеки клетник, останал извън борда на успеха. Дебатът за прогреса на България е гадно изместен в посока на стерилни статистики и празни проценти.

Проблемът обаче е културен. Нашата неоспорима изостаналост е пряко свързана с колективния отказ от самоирония. Нека си го кажем по-профански -

българите носим на алкохол, на бой, на лъжи и унижение, но не и на шега

Това не са някакви снизходителни стереотипи и генерализации, а обективна реалност. Хуморът по тези земи е прекалено примитивен - поднася се обилно, понася се трудно.

Смехът е гръмовен и продължителен когато е насочен към друг, но се задавя някъде в гърлото ако трябва да извърви обратния път. Не сме сухарска нация без усещане за смешното, но това чувство е крайно сбъркано. Шегата тук се ползва за нападение и като санкция, разкривайки дълбоки комплекси. Масово употребявани рефрени от типа на  "само не се ебавай с мен" и "най-мразя да ме правят на глупак" огласят атавистичния страх на българина от излагация.

"Да стане за смях" е ужасът на ограничения интелект, кошмарът на малкия човек, който се е взел толкова насериозно, че самата мисъл как някой ще подкопае надуваемото му его го вцепенява и изпълва с гняв. Жалкото пост-тоталитарно робуване на изфабрикувани авторитети си казва думата. Основният аргумент за защита от хумористични стрели се съдържа във високо концептуалното себеутвърждващо заклинание: "Ти знаеш ли кой съм аз, бе". Да, знаем много добре - ти си малкият човек, който не носи на шега.

Ти си този интелектуално предизвикан досадник с хипертрофирали претенции и фалирали основания. Ти си отрицанието на готиния хумор, агентът на ретроградното, йерархично мислене и се намираш във всеки от нас.

Време е да премахнем културната спънка на срама от самоиронията

Умението да се шегуваме със себе си ще ни направи по-качествени човешки същества. И по-забавни. Изкореняването на вредния модел трябва да започне там, където първо се заражда - в семейството и в училище.

Абсолютният и неоспорим авторитет на родителя е остаряла възпитателна конструкция и не върши работа. Още по-вредна за развитието е стандартната структура на една детска или тийнейджърска компания - един или повече изявени лидери, които не подлежат на присмиване, няколко конформиста от "златната среда" и на дъното е така наречената "човешка боксова круша" - това е слабакът, върху когото мнозинството си избива комплексите. Почти всяка група си има по един такъв клетник.

Отблъскващото социално съотношение често се запазва много след навършване на пълнолетие и произвежда интелектуално и морално осакатени хора. Нищо чудно, че толкова много народ не е в състояние да борави с полезен  комуникационен инструмент като самоиронията.

По инерция хуморът се използва за оръжие срещу другите, така както е било в онова брутално бойно поле наречено детство. За изостаналите общества и култури подигравката със себе се приема за слабост. "Какво ми каза току-що, ти ли бе, на мене ли бе...", познати автоматични реакции в ситуации, които редовно завършват с изблик на насилие.

А автохуморът е ефикасен механизъм за деескалация на конфликти

и спомага за спадане на напрежението. Мнозина ще кажат, че самоиронията всъщност е силна наша черта, посочвайки общото признание за незавидното ни състояние. Ще дадат примери като този с приказката за казана и самопрецакващите се българи. Но това е по-скоро израз на дистанцирано недоволство и класическо оплакване от някакво абстрактно "ние", което по-скоро се схваща като "те".

Хора, които открито и конкретно се шегуват със себе си трудно се намират по нашите земи. Да вземем политическите и финансови елити на България - колкото повече се взимат насериозно, толкова повече ни изкушават да им се смеем. Те също се смеят един на друг, но никога на себе си.

Дори в артистичните среди, където чувството за самоирония би трябвало да е особено развито и дори на почит, си имаме работа предимно със самовлюбени хора, винаги готови за агресивни атаки срещу онези, осмелили се да оспорят плътните им като захарен памук авторитети.

Чували ли сте например, български режисьор да признае, че е заснел боклук. Или не е бил разбран или е нямал достатъчно бюджет да им покаже на ония там как се прави кино. "Първият ми филм беше толкова лош, че в седем щата замениха смъртното наказание с него", казва Уди Алън, докато тук  "творци" пишат токсични отворени писма до малцината критици, изказали негативно мнение за "произведенията" им.

А колко хубаво щеше да бъде ако обитавахме страна, в която населението прегръща себешегуването. Представете си една България, където Веселин Маринов съобщава, че е хвърлил много пот по последния си албум, намигвайки двусмислено. (Това вече се случи в "Забраненото шоу на Рачков")

Да си пофантазираме ли за паралелна реалност, в която Бойко Борисов дълбае тикви на хепънинг за Хелоуин, Пеевски обяснява, че заради протестите срещу него е отслабнал с 15 килограма, а Станишев организира прожекция на "Титаник" по време на юлския пленум на БСП.

Няма как да стане. Най-малкото защото никой нормален не би включил споменатите хора в позитивна фантазия, въпреки, че току-що го направих. Нека приемем своите грандиозни ограничения с лице, разтеглено в усмивка. В една огромна, безразлична Вселена, от която скоро (в космологичен план) ще изчезнем без да оставим никакви следи, просто не е сериозно да се взимаме на сериозно.
« Последна редакция: Юли 27, 2021, 06:33:57 pm от starinthenightsky »

Рени

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 12469
  • Мъдрият се познава по това,че много се смее.
Re: Притчи и мъдри мисли
« Отговор #1220 -: Юли 30, 2021, 07:38:16 pm »
Капитализмът разби три илюзии за българина-че е много трудолюбив, гостоприемен и силно образован.
Пламен Ангелов
„Това е моят ритъм и винаги е било така: който може – ме следва, за останалите не отговарям“

akruks

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 13498
    • https://victoryastro.blogspot.com/
Re: Притчи и мъдри мисли
« Отговор #1221 -: Август 13, 2021, 12:19:28 pm »
"Всичко на масата", Буковски

Terry

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3333
Re: Притчи и мъдри мисли
« Отговор #1222 -: Октомври 11, 2021, 09:42:54 am »
"Всички се оплакват от липса на пари, никой не се оплаква от липса на ум."

Еврейска поговорка
Frankly, my dear, I don't give a damn.

Сафо

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 7261
Re: Притчи и мъдри мисли
« Отговор #1223 -: Октомври 11, 2021, 08:59:29 pm »
"Всички се оплакват от липса на пари, никой не се оплаква от липса на ум."

Еврейска поговорка
Terry,Я сошла с ума. ;)

Рени

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 12469
  • Мъдрият се познава по това,че много се смее.
Re: Притчи и мъдри мисли
« Отговор #1224 -: Октомври 12, 2021, 10:54:40 am »
"Всички се оплакват от липса на пари, никой не се оплаква от липса на ум."

Еврейска поговорка

+1
„Това е моят ритъм и винаги е било така: който може – ме следва, за останалите не отговарям“

Terry

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3333
Re: Притчи и мъдри мисли
« Отговор #1225 -: Октомври 13, 2021, 09:32:35 am »
"Всички се оплакват от липса на пари, никой не се оплаква от липса на ум."

Еврейска поговорка
Terry,Я сошла с ума. ;)

Тая песен и с този ник... :)
Frankly, my dear, I don't give a damn.

Сафо

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 7261
Re: Притчи и мъдри мисли
« Отговор #1226 -: Октомври 13, 2021, 02:04:59 pm »
Хаха, Тери💃
Имала съм и такива предложения😅

starinthenightsky

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1640
    • Beauty explorer
Re: Притчи и мъдри мисли
« Отговор #1227 -: Октомври 13, 2021, 06:04:10 pm »
Истината е счупено огледало и всеки има малко парченце от него: Проблемът е, че тъй като имаме его, ние смятаме, че нашето парче истина е по-важно от това на съседа.

Идрис Аберкан

strelicka

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3105
Re: Притчи и мъдри мисли
« Отговор #1228 -: Януари 30, 2022, 08:27:00 am »
ОТ КОЛКО ЗЕМЯ СЕ НУЖДАЕ ЧОВЕК
(Л.Толстой)
Една сутрин Пахом чул, че в далечна Башкирия, между Волга и планината Урал живеело племе, което не придавала никаква стойност на земята. Затова Пахом решил да си опита късмета сред тях. След като пътувал в продължение на седмици стигнал до главното селище и разказал на главатаря им - едър, в добро настроение човек, но явно варварин, за какво е дошъл.
- Избери си колкото земя искаш - казал безразлично главатарят. - Цената ще бъде 1 000 рубли.
- Колко точно земя - заразпитвал Пахом.
- Много или малко - цената е същата.
Накрая било постигнато споразумение, земята да бъде толкова, колкото Пахом би могъл да обходи пеша за един ден, от изгрев до залез. На определени интервали той трябвало да копае дупки с лопатата си за белези, а башкирите с плуг щели да съединят всички дупки с линии, докато се очертаели ясно границите.
- Но - предупредил главатарят - трябва да се завърнеш на изходната точка преди залез слънце, иначе губиш както парите, така и земята.
Пахом се съгласил. На сутринта започнал, а голяма тълпа башкирци, начело с главатаря, се събрали да го гледат. Въздухът бил хладен и Пахом, освежен от дългия сън, вървял бодро. Не спрял, докато не извървял почти три мили. По това време слънцето било високо в небето и гърбът му се напекъл. Освежил се с шепа вода и продължил нататък. По обед знаел, че е време вече да помисли за връщане. Не трябвало да прави твърде голям кръг. Но колкото по-нататък отивал, толкова по-плодородна ставала земята. Натъкнал се на изворче, чиито води искал да включи в имението си, след това пак видял едно влажно парче много удобно за отглеждането на лен...
Станала много горещо, водата се свършила и селянинът помислил вече да мине напряко, да се върне при чакащата го тълпа, която едва се забелязвала от върха на едно хълмче. Но това щяло да направи имота му крив. Не, той трябвало да мобилизира всичките си сили и да завърши кръга. След това щял да бъде вече богат, толкова богат, колкото не е мислил и в мечтите си.
Накрая все пак тръгнал обратно, но да върви вече му било извънредно трудно. Задъхвал се и едва намирал сили да копае дупките, маркиращи границите. Сърцето му бумтяло, езикът му залепнал за небцето. Костите го болели от умора. Но той не смеел точно сега да спре и да почине. Насилил се и продължил да върви. Вече виждал ясно башкирите. Те му махали и го окуражили да продължи. Но слънцето било съвсем ниско в небето и бързо се скривало. Събрал последните си сили и изтичал неколкостотин метра, но паднал.
Разбрал, че е надценил силите си, Пахом пожелал да не бил включвал имота си онази богата долина, малката горичка, изворчето, влажната нива. Сега загубил както парите, така и имота си. Заклатил се, продължил по-нататък. Ставало тъмно. Паднал отново, пропълзял напред на крака и на ръце. Башкирите били вече съвсем наблизо; чувал окуражителните им викове, виждал жадния поглед по лицата им. Твърде късно. Слънцето залязло. Бил загубил.
Но тогава защо башкирците все още му махали и го викали? Изведнъж разбрал. Той бил в долината, а те от хълмчето виждали слънцето. Все още имало време. Изтичал остатъка от пътя, хвърлил се през глава в тълпата и паднал по лице.
- А - казал главатарят - силен и решителен човек - много земя завладя.
Но Пахом не станал. Обърнали го - бил мъртъв.
Башкирите издали скръбни звуци. Изкопали му гроб – само два метра дълъг, от главата до петите. Но тогава - от колко земя се нуждае човек?

strelicka

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 3105
Re: Притчи и мъдри мисли
« Отговор #1229 -: Февруари 10, 2022, 08:01:28 am »
 :)