За красивото около нас

[akruks]

потвърждавам и при мен така :08:
хареса ли ти в метеора

Да, хареса ми, отдавна ми се искаше да го посетя и най-после му дойде ред  :13:
Минахме и покрай извора на Афродита- поизмихме се с водите му, та сега цепя мрака с хубост 

[strelicka]

"Красотата е в очите на гледащият "

[Корея]

Абсолютно!
Трябва да имаш очи за красивото, понякога то се крие на неочаквани места или пък е съвсем обикновено, но погледнато от правилната гледна точка, става уникално и неповторимо.
И все пак , красотата е въпрос на гледна точка.

[Happy58]

Невероятни есенни багри

[a.l.e.n.a]

[Корея]

На път за пантофите  :57: видях ето това:

[Ребека]

И аз гледам всеки ден едно подобно местенце и все се каня да го снимам  :012:

[Корея]

Аз така се каних да се увековеча под едно любимо дърво с разкошни жълти листа и днес установих , че вече е напълно голо.. :57:
Така че- действай.

[a.l.e.n.a]

[a.l.e.n.a]

Chiang Mai, Thailand

[a.l.e.n.a]

в унисон с днешното време

[Ali_Lun]

https://www.facebook.com/animalslala/videos/1771592079757455/?hc_ref=NEWSFEED

[Emma]

За почитателите на камънаците. Една много малка част от находките, които са ме откривали в Родопите. Казвам, че са ме откривали, защото то е точно така. На невероятни и невъзможни места съм намирала красотички. А моята душа обича такива нещица.
Най-хубавата ми находка е огромна друза цитрин. За съжаление беше толкова огромна, че при пренасянето се счупи на три части. Всички камъни съм носила с километри в планината. Понякога пълня раницата си до степен да не мога да я вдигна. И за ужас на седмодомието изхвърлям всичко, което сметна за ненужно. В това число и водата за пиене.  :57: А накрая го принуждавам да напълни и своята раница с камъни.
Друзите с цитрин подарих. Една болна жена ги хареса много и на мен сърце не ми даде да й откажа радостта. Не съжалявам. Камъните ме обичат и пак ще ме намерят.
Нямат търговски вид, но са най-скъпите ми камъчета. Дошли са сами при мен.  :08:

[Ребека]

Офф и аз толкова бих се радвала да имам възможност, време и спокойствие да се разходя на подходящо място, сама или с хора, които да не ме препират и нервничат, за да мога да се насладя и открия и аз камъни. Толкова бих щастлива, че сигурно виковете ми от радост ще предизвикат срутване на планински маси.  :012: Сигурно много ще ги обичам тези камъни и ще имаме истинска връзка, но не бих ги отчупила, ако трябва, те така свободни ли се намират или трябва до се открехнат от скалата  ? Аз много си обичам моите камъни но са все купувани.

[Emma]

Ребекси, аз никога не кърша нещо такова. Щом си е в природата, значи там му е мястото.
Тези камъни съм намирала в този им вид, само съм ги изкъпала.
Някои от тях съм намирала на обикновен планински черен път, отстрани на пътя. Но по-високо в планината.
Всъщност, повечето ми находки са около малко селце, до което е имало проучвания за някакви мини. Има доста големи дупки, изхвърлени купчини с камъни от въпросните дупки. А с други са посипали пътя/пътеките. Понякога на интуиция съм се навеждала и обръщала някой камък и се оказва с "рогца".
Моето седмодомие откри огромна дупка от такъв изкоп и каза, че е ужасно страховито и по стените й има невероятни красоти. Но аз не посмях да се кача до нея, за да разгледам. Цялото хълмче беше обсипано със сипица от дупката, там намерих огромната друза цитрин.
Един камък намерих на невероятно място в гората - това хич не очаквах. Приседнах на едно паднало дърво и в краката ми имаше камък  с мъх. Обърнах го и беше много красив - с хиляди блестящи малки иглички. Ще се опитам да го снимам, но просто не може да се пресъздаде красотата им с една снимка. Хич не си личи как блещукат. Или аз съм слаб фотограф.
Имам и една находка от баща ми, която е огромна. Ще снимам и нея.
Имам много камъни, това е една мъничка част от тях. За повечето нямам място и съм прибрала в кашони. Много съм подарила.
Да, и аз ги обичам. Ценни са ми. Помня първото камъче, което намерих. Обърнах го на интуиция. След него започнах целенасочено да се вглеждам в тях.
Някои камъни съм оставила като дарове в планинските параклиси.  :57: След някой дълъг преход, ако съм се натоварила много и в един миг осъзная, че поне камъните, които нося на ръце трябва да оставя, защото няма да издържа 10 км с тях.  :57:
След една екскурзия в Родопите се прибрахме с пълен багажник и по седалките се въргаляха камъни. Всичко бях пренесла ден по ден с раницата си.

Разговаряла съм с миньори от тези райони и те казват, че са виждали невероятни красоти в мините си. Но нямат право да говорят за тях, нито да изнасят от тях нещо. С половин уста споделят.