Малко надценяваме ми се струва водолейските елементи. Модерната астрология все ги вкарва в коловоза на разчупените и оригинални индивиди, а те в голяма степен са обикновени дървари.
В женска карта с Луна в Рак в 4 дом и Венера във Водолей наблюдавам по-отворено и безетикетно възприемане на интимните отношения. Жената е малко чепата, особняк, но с чувствителност, сензитивност, емоционална възприемчивост. При нея може и да приемем тезата за причудливия Водолей плюс малко темерутщина.
В карта на жена с Луна във Везни и Венера във Водолей - ниска емоционална интелигентност, пресметливост, завист в обилни дози, много по натурално му "народна" простотия. Липсва на всякакъв по-фин усет. Дебелащина, дебелоочие.
Обаче в мъжка карта с мнооого Водолей и с Козирог проявата е в най-чиста форма. И Луната, и Венерата са във Водолей. Дърварщина, чувственост - колкото на осолена скумрия, деликатност, отношение, обноски - като на Бай Ганьо. Ама не в забавен вариант. Емоции? Тази дума не съществува тук. Има само сметки, схеми и клюки. Без да преувеличавам мога да кажа, че никой не ме е отвращавал така всеобхватно до дъното на далеч не толкова чистата моя душа.
Та не че водолейските лични планети не дават оригиналност с лееека дърварщина. Обаче ако са цял стелиум или в комплект с още много въздух дърварщината надделява и има 2-3 неща, които вече приемам като сигурни: асексуалност, емоционална тъпащина, сметкаджийство и липса на вкус към живота. Човек с такива планети никога не може да оцени очарованието на това да си поръчаш хубаво вино в хубав ресторант с нещо леко гурме. Там изходната позиция е колко ще струва и дали съм се нахранил. Отношението, вкусът към храната за мен говори много за сексуалността и вкуса към живота. Не може някой буквално да набута една след друга три филии хляб (при богат избор на много други неща) и това да му е закуската. Дори начина, маниера с който човек се храни говори много. Ако някой просто си пълни устата като хамстер и гълта - къ'в живот, к'во отношение? Той не знае дори как да го опита тоя живот.
Водолейската Венера си е безвкусна и безцветна, каквото и да си говорим. Както например овчата пък никога няма да има очарованието и дълбочината на една рибешка Венера.