Маймунка, аз вярвам в психосоматиката и това, че тялото реагира на същността ни. Понякога няма как да се борим със себе си, понякога то е по-силно от нас, макар да го осъзнаваме. Хиляди неща и причини през живота. Поради тази причина си обяснявам и защо различни тела, изложени на идентични условия, реагират типично. Понякога се удивявам какви невинни неща за нас са значими. Например сега, когато детето ми плаче много и инатливо, аз си спомням горчилката в гърлото от преди 35 години, за мен е чувство, че са ме изоставяли да плача нарочно и безсърдечно, а сигурно, както и сега, е нямало повод или съвсем незначителен житейски. Мъжът ми се инати да не записваме детето на градина, защото има много лоши спомени, когато не е искал да ходи там, а са го водили и е запомнил плочките по пътеката към градината. Още му носят лоши чувства. Твърди, че е нямало проблем с учителки или деца, уж.
Та така, то е едно кълбо от ген, предразположеност, натал, верига от събития в живота и др. Някои хора може би си налагат да бъдат изрядни, но каква ли цена плащат и къде ли се обръща палачинката. Аз се уча да не съдя себе си твърде сурово и пробвам да си признавам и издигам успехите и постиженията. Имам проблем със себеутвърждаването. Да, страх ме е да не стигна другата крайност на вятърничавост и повърхностност, но къде е балансът? И често съм пихтия. А всъщност ние винаги лъкатушим в двете оси на хороскоп, нали? Всеки аспект е двойствен.
Ето и сега, имам хиляди неща, върху които трябва да се фокусирам, за да постигна отдавна желани цели и да бъда щастлива, а вися с дни във форума и съм в омагьосан кръг. И не, не е транзит...
