http://www.vihi.eu/mesoyadstvoto-posleditsi/Месоядството-последици
Защо хората, които ядат месо, боледуват по-често и живеят по-малко?
• Отравяне
Точно преди и по време на смъртната агония на убиваното животно в него настъпват дълбоки биохимични промени. По цялото тяло се разпространяват вторични токсични продукти, предизвикващи отравяне на целия труп.
Известно е, че емоциите предизвикват големи биохимични промени в организма, и по-специално хормонални промени в кръвта. Така както в нашите тела настъпва стрес в моменти на интензивно изживяване на страх или ужас, по същия начин при животните, в не по-малка степен, отколкото при хората, при опасни ситуации се извършват съществени биохимични промени. Хормоналното ниво в кръвта, и по-специално това на адреналина, рязко се променя, като виждат смъртта на други животни около тях или като страдат за загубената си свобода и живота си. Голямото количество хормони, рязко „изръсено“ в кръвния ток на животните по време на стрес, се запазват в месото и после отравят тъканите на човека, като същевременно влияят и върху съзнанието му. Според Американския институт по хранене – „Месото на животните от техните трупове съдържа токсична кръв и други отпадъчни продукти.“
• Ракови заболявания
Изследвания, направени на 50 000 вегетарианци показват резултати, които стъписват хората, занимаващи се с научни изследвания в областта на раковите заболявания. Проучванията ясно показват, че в тази група те са на едно удивително ниско ниво. Всички видове ракови заболявания се проявяват в забележително ниска степен в сравнение със същите групи, разпределени по пол и възраст между месоядците. Продължителността на живота всред наблюдаваните адвентисти също е значително по-дълга. Изследвания, направени всред мормоните от Калифорния показва около 50% по-ниска степен на заболеваемост от ракови заболявания в сравнение с една обикновена популация. Мормоните, по принцип, ядат много малко месо.
Защо хората, ядящи месо, заболяват по-често от рак? Една от причините би могла да бъде следната: животинското месо, само няколко дни след смъртта на животното, придобива неприятен, нездрав сиво-зеленикав цвят. Хранителната промишленост се опитва да маскира това оцветяване, добавяйки нитрати, нитрити и други консерванти. Тези вещества правят месото да изглежда по-апетитно, с приятен червеникав цвят, но в последните години научните изследвания многократно потвърждават, че много от тези консерванти имат определено канцерогенно действие (предизвикват ракови заболявания). Ето какво казва ученият онколог от Оук Ридж Нейшнъл Лаборатъри, щата Тенеси, д-р Уилям Лиджински: „Не бих хранил дори и котката си с тези пълни с нитрати храни“.
И още нещо, английски и американски учени са установили съществени различия в чревната бактериална флора на вегетарианци и на хора, хранещи се с месо. При последните тези бактерии си взаимодействат с храносмилателните сокове и образуват химични вещества, за които е доказано, че предразполагат към рак. Това обяснява защо рак на червата е много често срещано заболяване в райони като Северна Америка и Западна Европа например, където се консумира много месо, и е относително рядко в страни като Индия, където вегетарианството е широко разпространено. В САЩ ракът на червата е втората по честота и разпространение форма на рак (на второ място, непосредствено след рака на белите дробове). В Шотландия, където се консумира около 20% повече месо, отколкото е консумацията на средния англичанин, е налице едно от най-високите нива на заболеваемост от рак на червата не само в Англия, но и в света.
• Химикали в храната
Храненето с месо често е наричано „хранене с последната брънка на хранителната верига“. В природата всички приемат храна под някаква форма: растенията се хранят със слънчева светлина, въздух и вода, едни животни се хранят с растения, други животни или пък хората ядат животни. В наши дни по цял свят обработваемите площи се третират с отровни химически торове и пестициди. Тези отровни вещества се натрупват в телата на животните, хранещи се с растения. Например, полетата се ръсят с химикали ДДТ с цел унищожаване на насекоми и други растителни вредители. Той е много силно токсичен и според редица изследвания може да бъде причина за развитие на рак, стерилитет и сериозни чернодробни заболявания. ДДТ и други подобни на него пестициди се натрупват в мастната тъкан на животните или рибите и веднъж складирани там, е много трудно да бъдат химически разложени. Така с храната, която приема животното, се натрупват пестициди в тъканите му. Консумирайки месото му впоследствие, вие, от своя страна, приемате в организма си цялата концентрация на тези отровни химически вещества, които са акумулирани през целия живот на животното. Фактически, ние хората се намираме на края на хранителната верига и като крайни консуматори се оказваме и крайни приемници на най-високите концентрации на отровните пестициди. В месото се съдържа 13 пъти повече ДДТ, отколкото в зеленчуците, плодовете или тревите. Това е особено опасно за новородените бебета, чиито крехки организми получават всички концентрирани отрови чрез млякото на майките-кърмачки, хранещи се с месо. Експерименти, проведени в Айова Стейт Юнивърсити категорично показват, че ДДТ се натрупва в човешкото тяло най-вече от месото и че средната концентрация в организма на вегетарианците е по-малка от половината на тази в организмите на хората, хранещи се с месо!
Опасността за отравяне от месото обаче съвсем не идва само от тази посока. С цел ускоряване на растежа, угояване, подобряване цвета на месото, животните, които се отглеждат като източник на месо, се третират с много други химикали. За да се произвежда повече месо и за да има по-голяма печалба, животните се инжектират с хормони, ускоряващи растежа, дават им се вещества, стимулиращи апетита, успокоителни медикаменти и химически хранителни смеси. Ето един цитат от вестник „Ню Йорк Таймс“:
„Значително по-голяма потенциална опасност за консуматора са скритите замърсители – бактерии като салмонела и остатъци след използването на пестициди, нитрити, нитрати, хормони, антибиотици и други химически вещества.“
Много от тези вещества са доказани канцерогени. Дори много животни умират от тях, преди още да са определени за клане. Изследванията показват, че много от тези химикали, намиращи се в месото и рибата, причиняват ракови и много други заболявания, деформации при новородените и са особено опасни за бременни жени и малки деца. Ето защо особено внимателни към начина си на хранене трябва да бъдат бъдещите майки, за да осигурят умствено и физическо здраве на новородените си деца.
• Болести при животните
Друга опасност, грозяща тези, които ядат месо, са честите заболявания при животните, които не могат лесно да бъдат установени или просто са подминавали от месопроизводителите или инспекторите.
Тъй като фермите се превръщат в заводи за месо, животните рядко виждат дневна слънчева светлина, животът им преминава в ограничена, потискаща и жестока среда, чиято кулминация е една брутална смърт.
Точно такъв е случаят с една високопроизводителна птицеферма, например. Според една статия в „Чикаго Трибюн“, яйцата се излюпват на най-горния етаж, след което пиленцата се стимулират, хранят се изкуствено и форсирано и им се дават медикаменти. Те са непрекъснато в малките си клетки, без никакво движение на чист въздух. Като поотраснат, ги преместват периодически с по един етаж към по-долните нива. Щом като стигнат до първия етаж, те са вече готови за клане. Този неестествен начин на развитие не само разстройва химизма на организма и разрушава естествените инстинкти на пилетата, но за нещастие често стимулира растежа на злокачествени тумори и други малформации.
Често, когато едно животно е болно от рак на някоя част от тялото, тя се изрязва, а всичко останало, пълно с токсини, бива продадено като месо за храна. Или още по-лошо, изрязаните части ще бъдат смлени и добавени към друго месо при производството на колбаси или продадено разфасовано, на части, евфемистично обозначени като „дреболии“. В един район на САЩ, при рутинна проверка на трупове на заклани животни се е оказало, че 25 000 глави добитък, болни от рак на окото, са били продадени като месо!! Установено е експериментално, че ако животно е болно от рак на черния дроб и с него се хранят риби, те също ще заболеят от рак. Д-р Келог, известен лекар, вегетарианец, казва по време на една вегетарианска вечеря: „Приятно е да ядеш храна, за която да не се притесняваш от какво е умряла.“
Инспекторите по месото знаят най-добре от колко „много болести би могло да е болно едно животно, предназначено за клане. По време на една вечеря една дама си поръчва плато от зеленчуци вместо традиционните месни ястия. До нея седял непознат господин, който също си поръчал вегетариански блюда. Двамата се спогледали и господинът попитал дамата: „Извинете ме, Вие вегетарианка ли сте?“ – „Да“, отговорила тя, „А, Вие?“ – „Не, аз съм инспектор по месото.“
• Болести на сърцето
Може би най-силният и необорим аргумент в полза на безмесната диета е много добре изучената и неоспорима връзка между консумацията на месо и сърдечните заболявания. Болестите на сърцето са много често срещани в общества, където се консумира много месо, като САЩ, Канада, Западна Европа, Австралия и др. Те обаче са почти непознати там, където тя е слаба.
Защо месото е толкова вредно за сърдечно-съдовата система? Мазнините от животинското месо, както и холестеролът не се усвояват напълно от човешкия организъм и започват да се отлагат по стените на кръвоносните съдове. Така, с течение на времето, процесът на непрекъснатото натрупване посредством тапициране отвътре стеснява все повече кръвоносните съдове, което води до протичане на все по-малко кръв през тях. Това опасно за организма състояние се нарича атеросклероза. Сърцето се натоварва неимоверно и трябва да работи все по-усилено, за да изтласква кръвта през стеснените и буквално задръстени кръвоносни съдове. Резултатът е високо кръвно налягане, мозъчен инсулт или сър¬дечен инфаркт . Учени от Харвард са установили значително по-ниски средни стойности на артериалното налягане у наблюдавана група от вегетарианци в сравнение с друга група от невегетарианци. По време на войната в Корея са били изследвани труповете на 200 загинали американски войници на възраст около 22 години. Почти 80% от тях са имали вече втвърдени артерии, задръстени с отпадъчни вещества от яденето на месо. Изследвани са били и труповете на корейски войници на същата възраст.
При тях подобни увреждания на кръвоносните съдове не са установени. Корейците са предимно вегетарианци.
Убиец номер едно в САЩ са сърдечните заболявания -всеки втори американец умира от заболяване на сърцето или други заболявания на кръвоносните съдове. Все повече лекари и Американската асоциация по сърдечни заболявания рязко намаляват допустимото количество месо, което техните пациенти могат да приемат, а в много случаи ги съветват да се откажат напълно от него. В „Джърнъл ъф Америкън Медикал Асошиейшън“ се съобщава: „Вегетарианският начин на хранене може да предотврати до 90-97% от сърдечните заболявания (тромбоемболични заболявания и запушвания на коронарните артерии на сърцето).
Учените откриват, че целулозата и влакната при вегетарианската диета практически снижават нивото на холестерола в организма. Д-р Реджистър, завеждащ катедра по хранене в Калифорнийския университет, описва случаи на действително намаляване нивото на холестерола в кръвта при диета, включваща бобови храни, грах и др., дори и при хора, приемащи с храната си и голямо количество масло.
• Гниене
Веднага след като животното е убито, протеините в организма му коагулират и се освобождават разрушаващи ензими, за разлика от бавното загниване при растенията, които имат устойчива клетъчна стена и проста циркулационна система. Скоро се формират денатурирани субстанции, наречени птомаини. Благодарение именно на тези птомаини, освобождавани непосредствено след настъпване на смъртта, животинската плът, рибите и яйцата имат едно общо свойство – изключително бързо разлагане и гниене. Можете да си представите каква степен на разложение достига месото, което ядете, за времето, за което животното е умъртвено, съхранявано в хладилни помещения, транспортирано до магазините, купувано, транспортирано вкъщи, приготвяно и най-накрая сервирано на трапезата. Месото преминава изключително бавно през храносмилателната ни система, която, както вече видяхме, не е устроена така, че да го преработи изцяло. Почти 5 дни са необходими, за да бъде изхвърлено месото от тялото ни (за разлика от вегетарианската храна, преминаваща за ден и половина). През това време болестотворните продукти от разлагането на месото са в постоянен контакт с храносмилателните органи. И така, яденето на животинско месо, в типичното за него състояние на разложение, създава в дебелото черво условия за хронично отравяне и преждевременно износване на чревния тракт.
Суровото месо е винаги в стадий на разложение, дори и в най-начална и незначителна степен. Поради това, винаги съществува риск от замърсяване на ръцете и намиращите се в близък контакт продукти с носещи зараза микроорганизми. След епидемия от хранителни отравяния, произхождаща от кланица, служители от Британското обществено здравеопазване съветват домакините при боравене със сурово месо да спазват такива хигиенни правила, каквито биха предприели, ако се касаеше за кравешки изпражнения.
Дори и при топлинна обработка на месото, често носителите на зараза не могат да бъдат напълно унищожени, особено ако месото се вари недостатъчно или се пече на скара или шиш.
• Заболявания на бъбреците, артрити, подагра
Всред най-важните отпадни продукти, които се натрупват в организма при месоядното хранене, са урея и пикочна киселина (азотни съединения).
Половин килограм бифтек, например, съдържа около 14 г пикочна киселина. Доказано е, че бъбреците на хора, хранещи се с месо, за да елиминират приетите с месото отровни азотни съединения, трябва да извършват три пъти повече работа от тази, която извършват бъбреците при вегетарианците. При младите хора организмът е достатъчно силен да се справи с това свръхнатоварване и затова увреждания или заболявания при тях обикновено не се срещат. Но с напредване на възрастта бъбреците се износват преждевременно и не са в състояние да функционират ефективно. Резултатът е бъбречно заболяване.
Когато бъбреците не могат повече да се справят със свръхнатоварването, което настъпва при месоядното хранене, неотделената пикочна киселина се натрупва из цялото тяло. Мускулите я абсорбират като сюнгер, натопен във вода, като впоследствие тя кристализира. Когато този процес настъпи в ставите, се развиват болестни състояния на подагра, артрит, ревматизъм. Натрупването на пикочна киселина в нервите води до развитие на неврити и ишиас. Поради тези причини много лекари съветват пациентите си, страдащи от тези заболявания, да спрат напълно консумацията на месо или да сведат до минимум количеството му.
Всички тези натрупващи се токсини правят месото крайно нечист хранителен продукт. Ето и някои извадки от Енциклопедия Британика:
,,…В кръвта и тъканите на животинското месо се намират токсични отпадни продукти, включително и пикочна киселина, както и болестотворни бактерии, не само резултат на гнилостни процеси, но и на болести при животните. Нещо повече, месото съдържа и ваксини, с които се инжектират животните… От друга страна, протеините, извлечени от ядки, бобови, зърнени и млечни храни, са значително по-чисти в сравнение с месото, което има 56% нечисто водно съдържание. „
• Непълно изпразване на червата
Тъй като нашата храносмилателна система не е устроена за хранене с месо, непълното изпразване на червата е една естествена последица и най-често срещано оплакване сред месоядците. Крайно бедно на влакна, месото притежава един голям недостатък – преминава много мудно през храносмилателния тракт на човека (четири пъти по-бавно отколкото зърнените храни и зеленчуците), като по този начин води до хроничен запек, често срещано оплакване сред общества, които консумират предимно месо. При африканците, например, храната преминава два пъти по-бързо през червата отколкото при американците, тъй като тяхната диета е богата на влакна. Нови изследвания показват неоспоримо, че за да се осигури здравословното изпразване на червата, са необходими целулоза и влакна, които могат да се доставят единствено чрез подходяща вегетарианска диета. Зеленчуците, плодовете и зърнените храни, за разлика от месото, осигуряват достатъчно влага и целулоза, така необходими за лесното им преминаване през червата. Вегетарианците приемат голямо количество естествени влакна с храната си и така извличат огромна полза от профилактичните качества на тези вещества. Според последни проучвания, естествените влакна възпрепятстват развитието на апендисит, дивертикулити, рак на дебелото черво, сърдечно-съдови заболявания и затлъстяване.
