Здравейте,
Моят другар беше кралски пудел и цели 18 години ми беше като брат и син едновременно. На около 16 години започнаха проблемите му с ходенето, отделно имаше и тумор в черния дроб, но без разсейки, така че успявах с помощта на лекарите от Св. Антим да го поддържам в адекватно за възрастта му състояние. Постепенно започнаха да му се парализират предните крайници, така че отначало трудно ходеше, след това можеше само да се изправя, докато накрая последните няколко месеца съвсем му стана трудно да си стои на краката. Помагах му всеки ден като го държах на ръце и така го носих по улици и градинки за да получи малко разнообразие. Накрая от залежаване получи ужасна некроза на кожата и престана да се храни. Знаех, че това е краят и че той ми казва, че е време да си ходи. Винаги съм се боял от този момент, защото ми изглеждаше ужасно да го заведа сам при смърта и се молих на Господ, да го прибере той, преди да се наложи да го приспивам. Минаха няколко дни, раните ставаха все по големи, а кучето ми продължаваше да не яде. Накрая се примирих, че ще трябва да го заведа за последен път на ветеринар, за приспивателна инжекция, на сутринта на следващия ден. Уви, той си отиде от този свят през нощта и си дадох сметка, че така Господ ми показа милостта и силата си. След това в продължение на два месеца всеки ден плаках за него и се питах, дали не трябваше да му спестя мъките накрая като го приспя по-рано. Убеден съм обаче, че Господ беше с нас в този тежък момент, защото си го прибра, точно така, както го молих. За първи път срещнах кучето си на 5 април и 18 години по-късно на 6ти април за последен път бяхме заедно. Това просто беше съдбата ни, да се случи точно така и сега съм уверен, че е било правилно да се боря за живота му докрай. Съветът ми към всички, които имат стари кучета е много да ги обичат, много да се грижат за тях и да вярват, че тази любов няма да остане незабелязана от Господ и че накрая той ще се погрижи всичко да стане по най-правилния начин. Правите ли нещо добро и с любов, Бог ще е с вас!
