Какво всъщност е любовта?
По едно време в миналото бях си отбелязaл,че е най-голямата слабост на човека. А тия дни си мисля дали не е просто заблуда,която често води до разочарование,тоест човек си мисли,че в отсрещния има еди какви си и еди колко си качества и в неговите очи е нещо много ценно,а всъщност изобщо не се оказва така. Разбира се има и случaи,когато очакванията се оправдават,но според мен в повечето пъти човек се заблуждава.
Как е по ваши наблюдения,правилно ли съм разбрал или не съвсем?
Дали пък не е просто симбиоза?
Като си мисля и се сещам колко специално и прекрасно се чувства човек,когато е обичан,когато някой го обича... И когато той обича обичащия го...
като за начало, обърни двете кой/кого. когато започнеш да мислиш първо дали и кого обичаш ти, а не кой теб, ще разбереш, за какво става въпрос в любовта.
После, няма начин да обясниш любовта, стига си ровил - на нея може само да се наслаждава човек и после, евентуално, и почти сигурно, да плаче от загубата, защото егото ни е прекалено голямо, за да осъзнаем, какво богатство е тя.