АСПЕКТИ

[Satin]

Д Е Ц И Л

Число 10, управители Хирон, Уран; в заточение Слънце, Плутон; в екзалтация Луна, Меркурий; в падение Уран, Плутон.

Ние преминаваме към изучаване на минорните аспекти. За разлика от мажорни-те аспекти, всеки от който се характеризира с цяло число едновременно със своето обръщение, минорните аспекти притежават тези свойства, че или самия аспект, или неговото обръщение не се вписват в дъгата от 360( цяло число пъти, което дава на минорните аспекти оттенък на неимперативност, тоест активирането на една от образуващите минорен аспект планети не води задължително до активизация и на другата.
Децилът има хуманитарно (тоест отнасящо се до човека) значение. Числото 10 в кабалата е числото на сефирите - основа на мистичните атрибути на Твореца, сфера на неговото проявление, а като цяло Дървото на сефирите представлява предвечния първообраз на духовния човек. С други думи, числото 10 символизира човека като микрокосмос, Вселената в миниатюра, в която е отразен символично принципът на построяване на целия Космос.
Децилът е слабо хармоничен аспект. Той дава хуманистична посока както на самия човек, така и на неговата съдба, преобръщаща се по такъв начин, че му се налага да усети своя човешки произход и същност. На различни нива това означава съвсем различни неща, но в съответните области за човека винаги ще бъдат акцентирани именно специфичните човешки реакции и прояви на обкръжаващите (и своите собствени), именно в тях човек ще бъде заинтересован и от тях увлечен. Разбира се, на ниско ниво човекът няма да бъде в състояние да види нито себе си, нито другите като микрокосмос, но, въпреки това, именно това обстоятелство ще бъде (в сферите, управлявани от децила) усещано подсъзнателно и мистично, и необичайно ще го привлича. Едновременно той преди всичко ще осъзнава своя интерес към това, което той смята за специфично човешко в човека, а това се определя първо, от нивото на проработка на децила и, второ, от планетите, които го образуват: при децил на Слънцето човек ще смята за най-интересни чисто човешките качества на индивидуалната воля и начина на поведение в императивни обстоятелства, при децил на Меркурий - рационалния разум, Венера - любов, социалното поведение и взаимоотношенията с изкуството, Нептун - мистичните преживявания и т.н.
Децил е специфичен човешки аспект, поради което ситуациите, в които той е активен, вълнуват човека необичайно, обещавайки пълнота на разкритията и разгадаването на тайните на неговото съществуване и предназначение, в краен случай, реализацията на децила е възможна при условието на значителна проработка на хороскопа като цяло.

ХИРОН КАТО УПРАВИТЕЛ НА ДЕЦИЛА символизира двойнственния характер на човека като създание, от една страна земното, материалното, а от друга - духовното, божественото. Човекът е съсъд Божий, тоест бидейки въплътен на Земята, материализиран в определена форма, той е пресметнат за транслация на висшите космически енергии и мисъл-форми и тяхната материализация в свойствените на Земята форми: действия, думи, постъпки и т.н. Тази връзка с финия свят се преживява от човека нееднозначно, доставяйки му на ниско ниво множество неприятности (включително естествен атеизъм, тоест неверие в Бога предвид на пълно отсъствие на осъзнати усещания за връзка с Него). Собствено човешкото се възприема от него като земно (нисши емоции, инстинкти), или като мистично и, следователно, почти не съществуващи и достъпни само на адептите (великите духовни учители, светци и т.н.), което в крайна сметка води до задънена улица, тъй като да разбере своята чисто човешка роля и задачи се оказва непосилно за човека и често съзнателно се отказва от обсъждане и изследване на този въпрос, макар че вътрешно той, разбира се, се тревожи. Проработката на Хирон както в индивидуалната карта, така и от човечеството като цяло е длъжна да помогне много на човека правилно да се впише в света и разбере своята специфична роля в него, което съответства на кармичната програма на децила.
На битово ниво управлението на Хирон обозначава като принципно човешки тези черти, като чувство за хумор и способност за свеж, нестандартен поглед върху нещата, в отсъствието на които индивидът се разполага, в зависимост от темперамента, някъде между акула, бронтозавър и амеба.

СЛЪНЦЕТО КАТО НАМИРАЩО СЕ В ЗАТОЧЕНИЕ ПРИ ДЕЦИЛА символизира вторичността на индивидуалната воля на човека в неговите човешки прояви. Човека е "съсъд Божий" и е длъжен да транслира волята Божия, а когато на ниско ниво той подчинява своята воля на егоизма или на нисък егрегор, то собственото човешко начало в него замира, а понякога умира напълно. От друга страна, косвеното влияние на личната висша воля (тоест духовната устременост) и волята на високия егрегор са необходими за това, че в човека да се прояви човешкото начало, но тези влияния никога не звучат като твърд императив, точно обозначаващ конкретна посока на дейността и, още повече, конкретни действия на човека. Човечността не се явява антоним на безчовечността и винаги оставя свобода на избора на ниво конкретни постъпки, но отсъствието на висока устременост и зов на висок егрегор натоварват живота на човека в такава сивота, че той съвършено престава да чувства в себе си човешкото начало и в това се състои косвената императивност на децила (заточение на Слънцето) на ниско ниво на неговата проработка. На високо ниво това влияние се изразява в способностите на човека да се включи към висок егрегор и да помогне на другите хора да получат духовна устременост.

ПЛУТОН КАТО НАМИРАЩ СЕ В ЗАТОЧЕНИЕ И ПАДЕНИЕ ПРИ ДЕЦИЛА символизира големите, заложени в самата природа на земната карма сложности на проявлението и развитието на човешкото начало в хората. То изисква голяма чистота и жертвеност, при което в жертва се принася част от онова, което човека смята и усеща в себе си като най-ценно. Определена съдба стои над хуманистичните прояви и опитите на човека да се удържи над средното ниво, приемливо и за духа, и за неговото ниво най-често завършват с крах или по вътрешни, или по външни причини, и човека, който иска да бъде "просто добър", без да има никакви претенции за святост, но и без да стане предател и палач, въпреки това, в някакъв момент неизбежно (за щастие не във всяко въплъщение) е изправен пред алтернативата: да бъде или жертва, или палач и няма трето положение.
За това, да усети в себе си истинското човешко начало е нужно грижливо да го отдели от животинското начало в обществото и групите, в които членува човека, а това често носи съдбоносни последствия: законът на ятото - законът на джунглата е суров и повелява да се унищожат нестандартните особи, особено неподчиняващите се на груповия егрегор. На духовно силните хора понякога се отдава да излязат и да развият в себе си човешкото начало (велики мислители, хуманисти, светци), но, като правило, те усещат себе си в пълна човешка самота, макар, че могат да имат колосално влияние върху своето (и последващото) време.

ЛУНА КАТО НАМИРАЩА СЕ В ЕКЗАЛТАЦИЯ ПРИ ДЕЦИЛА символизира голямата роля на нисшето (биологическото) и общосоциалното начала в развитието на специфично човешките качества у човека. Тази роля на ниско и високо ниво се проявява съвсем различно. На ниско ниво Луната символизира колосалната спирачка, която за развитието на човечността се явява необходимост за човека да поддържа своето съществуване като организъм и социален индивид, тъй като тези проблеми занимават вниманието му напълно: човечността практически се принася в жертва в началото на борбата за съществуване и място под административното слънце, а след това цели поддържането на своето жизнено и социално ниво. На високо ниво човекът се учи да използва своето тяло и разнообразните, вградени в подсъзнанието програми за транслация на висшите енергетични потоци, така че неговите най-обичайни жизнени проявия(а не само духовно учение, проповеди и т.н.) могат да служат за източник на вдъхновение за обкръжаващите. С други думи, екзалтацията символизира не толкова съществената роля на човека в кармичната програма на своя народ, но също и съвършено друга физиология, моторика и други биологични функции (така, мощите на светците стават обект на поклонение).

МЕРКУРИЙ КАТО НАМИРАЩ СЕ В ЕКЗАЛТАЦИЯ ПРИ ДЕЦИЛА символизира ролята на рационалното мислене в хуманитарните аспекти на човешкото развитие и поведение. На ниско ниво влиянието на Меркурий се проявява в крайно непохватни, а често и отчетливо античовешки ментални клишета, опитващи се да рационализират и регулират хуманитарните проблеми. В тези тънки и често хлъзгави (от гледна точка на разсъдъка) понятия, където емоциите често се разглеждат като тежки аргументи, пищно разцъфтява менталната демагогия, преследваща користни цели, но главното е съвършено неразбиране съществото на нещата. Въобще същностното разбиране се управлява от Нептун, а рационалния разум (Меркурий) дава само груби схеми, които в хуманитарните въпроси са съвършено недостатъчни и могат да дадат само общо направление за по-нататъшни медитации и индивидуални постижения, основани на личен опит и неговата връзка с тънкия свят. Но на ниско ниво човекът не чувства това и се впуска в повърхностни ментални медитации (тоест логически упражнения с шаблоните на общественото съзнание), които по същество не го удовлетворяват, но могат да приведат към всеки подсъзнателно желан извод. На високо ниво екзалтацията на Меркурий символизира голяма и активна роля на рационалния разум на човека, помагащ първо, да се ориентира във цялото многообразие на явленията на духовния и материален живот, да ги оценява и извършва отговорни изводи, а второ, да фокусира и направлява потоците на космичната енергия, но и едното и другото са възможни при условие да бъде достигнато необходимото еволюционно ниво и осъзнаване границите на своя разсъдък - фактически и етично (вторите често се оказват по-тесни).

УРАН КАТО НАМИРАЩ СЕ В ПАДЕНИЕ ПРИ ДЕЦИЛА символизира (както и Плутон) големите трудности на земната кармична програма, свързана с развитието на човешките качества в хората. Те никога не се явяват очевидни и всички опити за универсални определения се натъкват на най-силна съпротива и фактически са обречени на превръщане в безсмислица или догма. Символичното падение на Уран в децила през цялото време поставя човека в такива положения, когато на него му е съвършено непонятно, какво все пак значи това - да бъдеш човечен и как конкретно това се постига. "Не прави на другите това, което не искаш за себе си", - е типичния пример за пълен неуспех в опитите да се определи човечното поведение. Първо, всички хора се намират в различни външни условия и имат различна психическа организация, без да говорим за способности и кармични програми, и отъждествяването на другия със себе си води към груби грешки. Второ, всеки човек е изпълнен с противоречия, неговото висше и нисше начала често го викат в различни страни, и в тази ситуация както неутралното поведение, така и поддръжката на което и да е от тях в друг човек често може да бъде наречено (и се явява) нечовечно. Тук работата не е само в това, че пътя нагоре обезателно се съпровожда с отстъпления. Въобще процесът на еволюционно развитие в много неща и принципно е нечовечен, във всеки случай, от гледна точка на средния човек и, падението на Уран в децила, представляващо пряко въздействие на кармата, символизира именно това обстоятелство. На високо ниво на проработка на децила Уран, като намиращ се в падение означава ограничената роля на собствената човечност у хората, намиращи се на нивото на планетарното съзнание: при тях се появява съществено влияние на космическото съзнание, кармични програми, излизащи зад пределите на Земята и се формира съответната етика.
Само по себе си наличието на аспекта децил между две планети означава, че у човека има потенциални възможности да намери "човечен" синтез на техните принципи както в своя вътрешен живот, което означава хуманитарна посока на интересите и заниманията в съответните на планетите области. По принцип децилът е хармоничен аспект, но като минорен, той има ограничено влияние върху живота на човека, в краен случай, ако не се проработва специално него и съответните планети (което означава твърде специфична съдба). Тук много неща зависят също от нивото на проработка на децила, в частност, възгледите, представите и усещанията на човека във връзка с хуманитарните въпроси.
На първо ниво на проработка човек е склонен да смята собствено човешките (в себе си и другите) програми на егото и своето биологическо начало, без да усеща принципна разлика между хората и животните, а виждайки принципна разлика само във формата на живот (свинята живее в кочина, а човека в дом), ниво на зависи-мост от природните условия и взаимното подчинение (човекът използва животните за свои цели). Понятието човешки живот за него означава удовлетворяване на биологичните ("сит, пиян и с емфие в носа") и най-прости социални ("за да се боят хората") потребности. Всички други човешки стремежи и начала са му непонятни и се възприемат като дивотия, а преди всичко демагогия, прикриваща истинските интереси в числото на показаните по-горе. Религиозността на това ниво се отрича или възприема като средство за дисциплиниране на човека, който трябва да се състои "в страх от Бога", за да го запази него и обществото от анархия ("Боговете са измислени от жреците, за да управляват по-добре народа"). Моралът се състои в подчинение на силния и потискане на слабия.
Подобни хуманистични възгледи се оформят в сферите на действие на планетите, образуващи децил и в моментите, когато са активни и двете планети човек изпитва потребност да гледа на живота и хората именно от тази гледна точка, макар че неговите типични жизнени възгледи и светоусещане като цяло могат да се намират много далеч от хуманистичните проблеми. На това ниво децилът често има деструктивни прояви, защото при неговото активиране човекът започва да внедрява в обкръжаващите и подвластните му хора "човечност" в своето разбиране, изтребвайки (при възможност с огън и меч) всички останали видове като лъжливи и поради това нечовечни. Например: "религията е опиум за народа".
На второ ниво на проработка на децила човек смята най-човечното качество в себе си и другите участието в социални програми. Какви именно ще покажат планетите, образуващи децил, домовете, в които те стоят, другите аспекти и т.н. Например, децил на Венера дава разбиране за човечността като възприятие и творене на изкуство (спецификата ще определи планетата, стояща в децил към Венера) и способностите да обича, децил на Луната - като съпричастност към съдбата на своя народ и т.н. При това мненията и разсъжденията на човека могат да бъдат достатъчно категорични. В първия случай: "Ако ти не си способен да обичаш (вариант - да обичаш поезията), ти не си човек!", във втория: "Ако ти не си готов да отдадеш живота си за родината, ти си недостоен за това, че тя те е хранила!". Принципното различие на това ниво от предишното се състои в това, че човечността се разглежда като изход зад рамките на егоцентричните позиции, тоест като поведение и светоусещане, при които човек възприема другите хора не като част от обкръжаващата среда (природна и социална), а като независими само-остатъчни същности. На това ниво призива: "Бъди човек!" означава предложение да влезеш в положението на другия и да намерите взаимноприемлив компромис, и на това е основан "човечния" морал под лозунга "Живей и дай на другите да живеят", или каза но по-философски, концепцията за "разумен егоизъм". Религиозността на това ниво се възприема положително, защото религията отвлича човека от егоцентрични позиции и провъзгласява (особено християнството и будизма) общочовешки ценности. Обаче това ниво се явява (за разлика от третото) по същество атеистично, защото човек практически не усеща Бога в себе си и като център на религиозното учение, тоест съществуването на Бога и, Неговото влияние върху земните дела, той отнася към мистиката, а собствено човешката природа вижда само в земните, макар и най-добри негови прояви.
На трето ниво на проработка на децил човекът усеща в себе си и някои други висши "аз", или Божественото начало и частично вижда пътищата на кармата, и за него въпроса за това, какво собствено е човешкото начало става актуално и далеч не просто. От една страна, той е склонен да отхвърля своето нисше, биологическо начало (его) като недостатъчно човечно, от друга, той чувства, че и Божественото начало не е напълно усвоено и, освен това, да се смята човечен също не може. Като правило, човек прави избора в полза на своето Божествено начало и разглежда човешкото като спирачка на духовния път (характерно за светци, занимаващи се с умъртвяване на плътта). За това ниво като цяло е типично не само (грешното) пренебрежение лично към своето нисше начало, но и своеобразно духовно високомерие, когато за недостатъчно човечно се обявява егоистичното начало не само в себе си, но и във всички останали хора, независимо от тяхното ниво на развитие. Човешкото се разглежда като нещо промеждутъчно и двукратно временно на пътя, водещ човека към Бога. Такъв, в частност е любимия сюжет на древната индийска философия: скъсвайки оковите на майя (илюзорната външна реалност), човек вижда, че съществува само една истинска реалност - Бог. Обаче наивното, често ментално прилагане на това съвършено езотерично указание, което става разбираемо само на много високо еволюционно ниво, води духовните прозелити към силни извращения в представите за човечност и, в крайна сметка, към изопачаване на своята и чужда карма и етика. Реално на това ниво на разбиране факта, че човечност въобще и във всеки конкретен случай, все още няма и, ще бъде голям успех, ако човек осъзнае това. Тогава той ще може да реализира големи и творчески хуманистични програми и да смекчи твърдите кармични възли.

На четвърто ниво на проработка на децил човекът в някаква степен вижда пътищата на земната карма и ролята, която играят в нея отделните хора и колективи. На това ниво той вижда, как именно възможностите, дадени на всеки човек, въплътен на Земята в конкретно физическо тяло и социално обкръжение, с неговата конкретна физиология и психика, могат да бъдат реализирани с участието си в планетарната, националната и групова карма, а също и в различните варианти на проработка на неговата лична карма. На това ниво човечността представлява просто участие в планетарната карма на своето място, което на ниски нива на развитие означава дълго блуждаене в тъмнината, отначало безцелно, а след това в хаотично търсене на истинска светлина, тоест светлината на истината. На това ниво нечовечно се оказва само огромното пряко влияние на космическите сили (ако то съществува) върху естественото течение на кармата на Земята и съдбата на отделните хора.

 

 

[Satin]

ДЕЦИЛИ НА ПЛАНЕТИТЕ

Силата на влияние на планетите една на друга през минорните аспекти е съществено по-слаба, отколкото при мажорните, ето защо въпросът за това, коя от двете планети е по-силна в минорния аспект не е така съществен: всяка от планетите влияе на другата, без да изопачава силно нейния принцип и, още повече, не го подменя със своя, което е особено типично за съвпада, опозицията и тригона. Минорните аспекти дават слаби влияния, отсрочени ефекти и обстоятелствата на вътрешния и външния живот се осъзнават наполовина. Тълкуването зависи от нивото на активност на планетите и силата на планетите, образуващи този аспект. Например, децил между хармонични планети (хармоничен децил) трябва да се тълкува съвсем не така, както децила между ранени планети (ранен децил): в първия случай съдбата в съответните сфери ще се отнася с човека хуманно, той ще усеща топлината и отзивчивостта на другите хора, във втория случай всичко ще бъде обратно и, проработката на вътрешен хуманизъм ще стане с голям труд.
Съществуването на минорен аспект между планетите не означава, че активизирането на едната от тях води към активизиране на аспекта, тоест и на другата планета. Ето защо тълкуването на минорните аспекти следва да се прави, употребявайки логическия съюз "и" (конюнкция): ако са активни принципите и на двете планети, то се активизира и аспекта между тях. От друга страна, ако живо-тът на човека се подрежда така, че някаква планета е постоянно активна, тоест фактически силно акцентирана (на картата също, макар че не е задължително), то твърде вероятно е, че периодично са активни и всичките нейни минорни аспекти и тя изпитва върху себе си влиянието на съответните планети.

ДЕЦИЛ НА СЛЪНЦЕТО Било ли е сътворението на човека хуманистичен акт?
Този аспект поставя в живота на човека проблема за хуманността на неговите собствени волеизявления и инициативи, а също (като правило слаби) императивни влияния на съдбата в сферата на влияние на Планетата. В нейната сфера човекът ще бъде относително свободен и, ще му се налага да регулира своята воля изхождайки от съображения за хуманизъм - така, както той го разбира. В краен случай, мисълта за човечността или самата тази тема възниква в него във връзка с (обикновено слабо изразена) необходимост нещо да предприеме в сферата на Планетния принцип или при появяване в нея на определена лична инициатива. При хармонично Слънце тези инициативи ще бъдат уместни и ще заприличат на хуманните, при ранено Слънце човекът често ще бъде прекалено активен, и резултатът, при най-добри намерения, ще се окаже плачевен и дисхармоничен, особено ако е ранена Планетата, и на нейния принцип ще бъде трудно да се угоди. При това външното насилие над своята воля в сферата на Планетата той ще преживява като съвършено антихуманно, макар че пряка реална вреда в сферата на Планетата ще бъде при това, като правило, неголяма.

ДЕЦИЛ НА ЛУНАТА Трябва да храниш хората със свойствената им храна, а не със собственото им
сурово месо.
В сферите, управлявани от Планетата, човекът остро чувства антихуманно отношение към себе си на нивото на неудовлетворени потребности, при което при раняване на Луната те могат да бъдат силно извратени. От друга страна, едновременното активиране на принципите на Планетата и Луната, например, мисли за своя народ, майка или недостатъчно храна във връзка със сферата на Планетата предизвиква у човека инстинктивен прилив на хуманистически чувства, които най-естествено се изразяват в грижа, особено за насъщните потребности. Например, децил Луна - Венера дава, ако не е силно ранен, изключителна мекота и нежност в любовта, желание да защити, стопли и по човешки да пожали любимия, но недоста-тъчния комфорт може да бъде възприет от този човек като античовешка проява на съдбата или партньора лично. В същото време трябва да се има предвид, че децилът като минорен аспект винаги означава само косвена зависимост на Планетарните принципи и, човек с децил Луна - Венера няма жизнено да зависи от битовите неудобства (макар че ще ги намира антихуманни), за разлика от човек с квадрат на Луна към Венера.

ДЕЦИЛ НА МЕРКУРИЙ За да можеш да изразиш участие, трябва първо да го имаш.
В сферите на Планетата мислите и особено рационалните разсъждения на човека ще клонят към хуманитарните аспекти на съответния проблем. На думи човек може да изисква хуманен подход и много да се обижда на резките (по негово мнение) нападки към него от страна на обкръжаващите, възприемайки ги за античовешки. Обаче в дадения случай връзката между принципа на Планетата и меркуриевия е слаба, поради което от една страна негативните моменти, свързани с проявите на Меркурий (например, обидни думи) непосредствено слабо влияят на сферите, управлявани от Планетата, макар че на човека може да му се струва, че това съвсем не е така, а от друга, позитивното действие на Меркурий върху Планетата, тоест човечните и въобще хуманистично оцветени мисли и думи на човека, отправени в съответните на Планетата сфери, ще имат слабо пряко действие, макар че човекът може и да не забележи това, поради което той е длъжен или да се стреми към фини ефекти, или да активира други планети, за да не се окаже (от гледна точка на обкръжаващите) празен дърдорко и демагог, грижещ се изключително на думи за благото на ближния.

ДЕЦИЛ НА ВЕНЕРА Общественото съзнание е значително по-хуманно от общественото подсъзнание.
Когато в сферата на Планетата се усилва влиянието на Венера и чувствата на човека се смекчават, отправяйки се в посока възприемане, особено, прекрасното във формите и отношенията, то той усеща в себе си прилив на хуманизъм (в своето разбиране). На ниско ниво това означава извънредна капризност, когато в съответните ситуации човек усеща като рязко антихуманни (по отношение на себе си) всички прояви на недостатъчно внимание, любов, даже простото неугаждане на своя естетичен вкус. Например, жена с децил Слънце - Венера може (искрено) да сметне, че е нечовечна инициативата на мъж, поканил я на вечеря, където не и харесват тоалетите на домакините. При раняване на децила тези ефекти могат да се преживяват много силно емоционално, но реално Венера има само косвено влияние върху Планетарния принцип. В хармоничен вариант това е измамен аспект, защото проявената от Венера човечност може да бъде бъде приета за любов, а уви това, далеч не е едно и също. Например, децил Венера - Марс (ако не е силно ранен) може да даде човек, който човечно, красиво, грижливо се проявява в общуването с противоположния пол, но възвишено-романтична любов (Венера) и разпалена страст (Марс) при него ще се съединяват в човечни прояви, което може съвсем да не устройва партньора, надяващ се на съвпад на тези планети или, в най-лошия случай, квадрат: децилът дава твърде (често даже за самия човек) фин синтез на планетарните принципи, свидетелствайки за големи постижения в минали въплъщения.

ДЕЦИЛ НА МАРС Силата на хуманизма разваля апетита на канибала.
Този аспект (по идея) облагородява Планетата, правейки активността на човека в нейните сфери хуманистично насочена, в краен случай, у него ще има необходимите импулси, макар и не императивни. Този аспект дава в сферите на Планетата чувствителност към всяка външна агресия, която човекът възприема като античовешка и същото това се отнася и към неговата собствена агресия (в сферите на Планетата): или тя за него е невъзможна, или води до силни угризения на съвестта (ако тя съществува). Раняването на Марс може да даде голяма активност в сферите на Планетата, с цел поддържане и помощ на ближния, но въплътена по неподходящ начин, твърде грубо и невнимателно, което води до резки отрицателни последствия (на човека ще бъде платено за неговото неуместно и недодялано "добро" с откровено зло, неблагодарност и недоброжелателност, включващо понякога пряка агресия). Хармоничен Марс при ранена Планета ще даде интуитивно правилно направление на хуманистичната активност (своя, или на обкръжаващите - към себе си), но обективно ще бъдат големи трудностите при нейното въплъщение. Ако децилът е хармоничен, то, при общи добри намерения, на човека ще бъде много трудно да направи нещо хуманистично в сферите на Планетата, при това, той сам ще получи тук голяма човешка поддръжка и е много важно да изработи вътре в себе си (първоначално отсъстващото) чувство за благодарност към съдбата си.

ДЕЦИЛ НА ЮПИТЕР Хуманността на Бога не е по-съмнителна, отколкото хуманността на човека.
Този човек ще търси прояви на своята човечност в разширение на възможности-те на другите хора в областите, свързани с Планетата. В тези сфери за него са характерни широки хуманни интереси. Например, децил Слънце - Юпитер при проработка може да даде философ, занимаващ се с проблема за свободата на волята на човека, а на ниско - религиозен фанатик, изповядващ принципа "който не е с нас, той е против нас" и считащ хората само за марионетки на своя егрегор. При това човечно той ще смята обръщането във вяра на тези, които отиват към това и, да изтребва останалите.
Тук хуманизмът като разширение в сферите на Планетата по отношение на другите не се получава само по себе си, но изисква определени усилия от страна на човека и включване на принципите на другите планети (например, Слънце и Марс, тоест инициативи, енергии и т.н.). От друга страна, човек на ниско ниво ще се гордее със своето човеколюбие и възможности за хуманна помощ в сферите на Планетата, и всяко съмнение в неговите реални заслуги тук се възприема като оскръбление, а минималните ограничения или просто сравняването с някой по-велик (или даже на същото ниво) като съвършено антихуманно унижение. Проработеният децил на Юпитер дава (в съответните области) велики хуманисти, непроработения - претенции за това, толкова по-непоносими, колкото е по-ранен Юпитер.

ДЕЦИЛ НА САТУРН Нещастието на хората се състои не толкова в това, че те не разбират своето
щастие - още, те не се разбират помежду си.
 Тълкуването на аспекта силно зависи от нивото на проработка на Сатурн, Планетата и хороскопа като цяло. На ниско и средно ниво този аспект дава в сферите на Планетата хуманизъм от специфичен вид, като стремеж да направи хората щастливи, максимално ограничавайки тяхната свобода, която (според мислите на човека) бързо става свобода за злото: външно и вътрешно. Този човек вижда (в сферите на Планетата) щастието на човека и човечеството в реда, организацията, твърдата структура и разпоредбите. При ранен Сатурн това може да приеме зловещи форми (тоталитаризъм, бюрокрация), при хармоничен човек с хуманистичен ентусиазъм и подем, например, ще взема участие в създаването на изкуствена среда, отделяща човека от неуправляемата и анархистична природа – строителите на съвременната машинна цивилизация.
Проработката на аспекта върви по пътя на дълбокото изучаване на човешката природа, на първо място, като факт на неговия вътрешен живот и, по този път може да се стигне до много дълбоки истини, особено ако започне изучаването със себе си и устройството на собствения вътрешен свят и подсъзнание в сферите, управля-вани от Планетата. Тогава твърдостта на хуманитарните ориентации се сменя с тяхната дълбочина, в частност, човекът се избавя от болезнените преживявания и усещания за своята уязвимост в сферите, свързани с Планетата (например, непроработен децил Марс - Сатурн дава усещане за човешка слабост и неспособност да се противостои на агресията и, остра жалост към себе си във връзка с това, но едновременно и неспособност към твърда агресия, по-точно, остро чувство за нейната античовечност).

ДЕЦИЛ НА ХИРОН Търся своето място в света и през цялото време умирам от страх: а ако то не ми
хареса?
Този аспект дава в сферите на Планетата интерес към нестандартни хуманитар-ни проблеми, не решими с известни методи и поставящи изследователя в безизходица, която може да се преодолее само с необикновен, но реален подход. Например, децил Хирон - Луна дава интерес към скритите възможности на човешкия организъм, които се реализират с участието не само на физическото тяло, но и съзнанието, емоционалните и духовни резерви на човека.
Децилът като минорен аспект не дава ефект на пряко влияние на Хирон върху Планетата, тоест специфичните хиронови безизходици на развитието и невъзможния хаос в съответните на нея сфери при човека няма да има. Още повече, решавайки проблема за проработка на Планетния принцип, човек може да разглежда неговите хуманистични аспекти и тогава Хирон е способен да му окаже голяма помощ със своите нестандартни и неочаквани, но по принцип много практични възгледи и идеи - трябва само да бъдем готови да ги възприемем. На ниско ниво влиянието на децила се изразява в това, че попадайки рядко в безизходни, неразбираеми, нестандартни или просто смешни ситуации в сферите на Планетата, човекът ще ги възприема като много нехуманни по отношение на себе си и силно ще преувеличава своите неудобства.

ДЕЦИЛ НА УРАН Изработвайки концепция за хуманизма, не следва да изпреварваш много времето
си.
В сферата на Планетата човекът ще има нестандартни и често фантастични хуманистични идеи, приложими както към човечеството като цяло, така и по отношение на отделните хора. Децилът, разбира се, ще смекчи въздействието на Уран, но на жертвите на хуманистичния акт ще им се наложи известно време да идват на себе си, събирайки остатъците на чувството за хумор и утешавайки себе си с това, че човекът е искал да го направи по-добре. Децилът на Уран дава също някакъв хуманизъм и защита на съдбата на човека в сферите, управлявани от Планетата, но все така в уранов стил, често в последния момент, или под твърдо енергийно въздействие. Тук много зависи от нивото на проработка на Уран и от умението и желанието да чете и отчита урановите знаци на съдбата. Блестящ пример на грамотно четене на знаците на децила на Уран е дал Иля Муромец, който приветствал дошлите при него преминаващи слепи просяци, вследствие на което е получил богатирска сила и извършил маса хуманистични, в разбиранията за времето си, подвизи. На ниско ниво човек в сферите на Планетата може да бъде много капризен и обидчив и може да смята за антихуманни по отношение на себе си съвършено невинни прояви на обкръжаващите.

ДЕЦИЛ НА НЕПТУН В нашето време е много важно да минаваш за човеколюбив.
Този аспект дава в сферите на Планетата жалост към хората (на първо място, лично към себе си) и желание да смекчи техните страдания, на ниско ниво често по пътя на лъжата ("лъжа за спасение") и наркотиците. Самият човек, постъпвайки в сферите на Планетата антихуманно, изпитва впоследствие силно чувство за вина и срам, поради което се стреми да избягва такива ситуации даже в най-малкото, или по пътя на шмекеруването да докаже на себе си това, че направеното от него, в крайна сметка ще отиде в полза на друг. Впрочем, когато се активира Нептун, логическите аргументи помагат слабо. Проработеният аспект дава дълбоко разбиране на хуманистичните аспекти на Планетарния принцип и неговото хуманно използуване в сферите на влияние на Планетата. На високо ниво - религиозно и мистично разбиране на човешкото начало: пророци и религиозни философи с хуманистично направление. Въобще този децил дава мека защита от съдбата: когато на човека в сферите на Планетата му стане съвсем зле, той може (съзнателно или неосъзнато) да се помоли за помощ и Божията благодат ще смекчи страданията му. При силен Нептун да се отличи в сферите на Планетата човечността по отношение на другите от нечовешкото ще бъде не така лесно и тук човекът трябва да прояви внимание.

ДЕЦИЛ НА ПЛУТОН Да лишиш съдбата от присъщата на нея храна би било просто нечовечно.
Тълкуването на този аспект зависи от аспектите на Планетата и Плутон, а главно, от еволюционното ниво на човека. Тук съдбовните обстоятелства проверяват и чистят (в сферата на Планетата) такива деликатни моменти, като човечността, при което не само на самия човек, но и на неговото обкръжение. Хармоничният децил може да даде определена защита от съдбата, нейните прояви са сравнително "човечни". Раненият, обратно, дава твърда проверка на човечността, при което ако човек не я издържи, той може да стане жесток тиранин, черен учител, унищожаващ всичко човешко у хората, които зависят от него. За човека, излязъл на пътя на духовното развитие, това е много перспективен аспект: Плутон ще освети в сферите на Планетата всички недостатъчно човечни програми на подсъзнанието и, смирявайки се с ограничени, макар и болезнени и на пръв усет антихуманни загуби, човекът ще може да ги трансформира в еволюционно по-високи. Например, децил Плутон - Марс обозначава агресията като нечовечна проява и тук човек на ниско ниво може да стане агресивен мъчител, енергично унищожаващ в хората всичко човешко. На средно ниво човека всячески ще избягва агресията, чувствайки, че тя е антихуманна (особено по отношение на себе си), но понякога все пак ще се сблъсква с нея, ще усеща нейното присъствие и в себе си, но ще се старае да изтласква това усещане. На ниво работа над самия себе си човекът, осъзнавайки вътрешната агресия, проявена от Плутон, като античовешка по своя характер, я трансформира в конструктивна енергия, повишавайки пътьом честотата на вибрациите на енергетичния поток (хулигана става учител по карате). Тогава и насочваната съдба, и чистенето на обкръжаващите от страна на човека на Планетарния принцип ще се окаже доколкото това е възможно, хуманно.

[Satin]

К В И Н Т И Л

[/b]

Число 5, управители Меркурий, Сатурн; в заточение Луна, Юпитер; в екзалтация Марс; в падение Юпитер, Нептун.

Число 5 (= 4 + 1) означава изход зад пределите на дисхармоничното материално-структурно съществуване, символизира оживяването на мъртвата материя (Ямвлих), но това още не е одухотворението, което е по-високата степен.
Аспекта квинтил има отношение към проявите на живота - така, както човекът го вижда. В моменти на активност на квинтила човек усеща в себе си някакво оживление, вътрешно развитие или израстване на нещо ново, или забелязва аналогични промени във външния свят, които привличат и заинтересуват вниманието му. В зависимост от планетите, образуващи квинтил, домовете, в които са разположени и други подробности на картата, човек може да види проявите на живота в най-различни обекти, процеси и обстоятелства, по-конкретно там, където той е незабележим за останалите хора и те смятат неговите видения за фантазия или метафора, човекът може под влияние на средата да сметне същото. По принцип квинтилът е минорен хармоничен аспект, той украсява и в известна степен предпазва съдбата на човека, въпреки че тук много зависи от мажорните аспекти на образуващите квинтил планети: ако са силно ранени (тоест ранен квинтил) при ниско ниво на развитие на човека е възможна ненавист към всички прояви на живота в съответните сфери и стремеж да ги потисне.
Квинтил подразбира жизнеността като качество, противоположно на инертността и застоя, смъртната бледост, неподвижността, застиналото твърдо оформление, тоест принципно изменение, поява на новото, непредсказуемо развитие. Това може да се отнася не само към материята: квинтилът на Меркурий прави човека чувствителен към живота на мисълта и речта, за него израза "мъртви думи" означава значително повече, отколкото за останалите и въобще не е метафора. Квинтилът на Венера разделя за човека цялото изкуство на живо и мъртво и границата между тях му е очевидна. Квинтилът на Нептун оживява тънкия свят и медитациите, за този човек е задушно в някои тънки области, поради което те му изглеждат мъртви и той разцъфтява в други, които усеща като живи, и може да му е много трудно да участва в социално утвърдени медитации, тоест да ходи по утъпка-ни (а на места асфалтирани) от обществото пътища в тънкия свят, на които отдавна нищо не расте. От друга страна животът, символизиран от квинтила, винаги оживява някаква инертна материя, нейният започващ живот, първите признаци на проява на потенциално заключения в нея дух. Ето защо квинтилът е по-силен, но и по-груб аспект отколкото децила: от оживяване, до очовечаване (а още повече, до одухотворяване) предстои още дълъг път.

МЕРКУРИЙ КАТО УПРАВИТЕЛ НА КВИНТИЛА символизира извънредната подвижност на проявите на жизнеността (това, което се нарича живост), които са непредсказуеми, но при това неслучайни: в основата на всяко проявление на живота (както и въобще на всяко еволюционно развитие) лежи мисълта, която го управлява. На ниски нива на проработка на квинтила тази мисъл е неосезаема от човека и, заради това проявленията на живота в себе си и външния свят за него са неразбираеми и загадъчни и представляват предизвикателство за рационалното му съзнание. На по-високо ниво творческата мисъл, пробуждаща живота в инертна материя, вече в някаква степен е разбираема за човека и той може да встъпи във взаимодействие с нея, изпъквайки като сътворец, при условие, че се оказва способен да види кармичните ограничения, присъщи на дадената форма, тоест в достатъчна степен да проработи Сатурн като втори управител на квинтила. На битово ниво Меркурий дава на проявите на квинтила аромат на живост, свежест и новост.

САТУРН КАТО УПРАВИТЕЛ НА КВИНТИЛА означава твърдост и кристализираност на инертните форми, в които се проявява живота, символизиран от този аспект. Един от символите на квинтила - израстващите от асфалта, разчупващите го гъби, оживотворяващи със себе си градския пейзаж. По такъв начин, оживотворяването следва да се разглежда не като отрицание на инертната материя, а като нейно собствено по-нататъшно развитие: там в резултат на повишаване на еластичността на връзките се получава определена свобода и усещане за жизненост в костите на човека.
На ниско ниво на проработка на квинтила Сатурн създава твърди, ограничени условия за проява на живота, оставайки за нея малки пукнатини в дебелия асфалт и принуждавайки я да се приспособи към почти непоносими условия. Още повече, животът се проявява там, където той (кармично) е нужен, но винаги в неочакван вид. На високо ниво на проработка на квинтила Сатурн символизира това, което се нарича мъдростта на живота, тоест умението да се приспособят и дадат начало на живот най-инертните и неподатливи структури и образувания, когато това е възможно и да облекчи разрушението на обречените. Макар че квинтилът е минорен аспект и, енергичното разрушение (и съзидание) на мощните конструкции съвсем не е неговата стихия, потенциално той може да направи много, облекчавайки както умирането на безнадеждно остарели форми (така лишеите и тревите прорастват между тухлите на изоставена къща, постепенно разрушавайки я, но още по-бързо правейки я част от растителния пейзаж), така и тяхното възкръсване към нов живот (реставрация на старинни домове и превръщането им в музеи и паметници на архитектурата).

ЛУНА КАТО НАМИРАЩА СЕ В ЗАТОЧЕНИЕ ПРИ КВИНТИЛА символизира инертността на основния жизнен ритъм, нарушението на когото се разглежда от подсъзнанието като заплаха за съществуването на човека. Всяка проява на жизнеността е изход зад пределите на установения и разбираем от подсъзнанието ритъм на съществуване и, във всеки случай, изисква от организма допълнителни усилия, към което Луната се отнася, въобще казано отрицателно. Поради това, интерпретирайки квинтил, винаги трябва да се имат предвид останалите аспекти на образуващите го планети, а главното - общото енергийно ниво на човека в съответните сфери. Ако то е достатъчно, то човекът ще излъчва жизненост и свежест (в съответствие с характера на планетите от квинтила и неговото положение в картата), ако неговата енергетика е отслабена, то той обратно, ще се притегля от проявите на живота във външния свят, стараейки се да ги употреби, но сам ще прави (при активиране на квинтила) впечатление на дълбоко нещастен и някак подчертано безжизнен, сякаш живота го е напуснал и той в близко бъдеще ще умре от изтощение и бледа немощ.
Що се отнася до проявите на жизнеността във външния свят, то човек на ниско ниво на проработка на квинтила тайно ще се опасява, предвид неконтролируемостта и непредсказуемостта, а значи, потенциална заплаха за съществуването му. Оттук тяхното неприемане, а също и стремежа да ги постави под контрол и разумното (тоест в своите интереси) използване и развитие, което за живота означава неговия край.
От друга страна, в сферите на квинтила човек усеща потребност от жизнените прояви и развитие както в себе си, така и във външния свят (иначе се задъхва), поради което тук неизбежно възниква вътрешен конфликт, често болезнен и с непредсказуеми вътрешни и външни последствия. Този проблем символично е представен от проблема на малкото прозорче в големия прозорец: без него е задушно, а с него е ветровито и е възможно влизане на комари.

ЮПИТЕР КАТО НАМИРАЩ СЕ В ЗАТОЧЕНИЕ И ПАДЕНИЕ ПРИ КВИНТИЛА символизира изобилието и буйството на жизнените прояви, които обаче отначало се възприемат от човека отрицателно, на първо място поради това, че той е неподготвен. Жизнените прояви, във всеки случай на ниски нива на проработка, не само внасят живо, творческо начало, колкото разрушават (доколкото това е възможно за минорен аспект) установените структури: на тях се появяват пукнатини, от които стърчи непонятна, но явно неорганизирана трева, изобщо нямаща намерение да се превърне в разбираемо и полезно сено. Поради това първата реакция на човека на жизнените прояви - това е тяхното отрицание. По-нататък, с привикването, следва фаза, когато очите се разбягват и, човек поздравява и акцентира вниманието си ту върху едно проявление на квинтила, ту върху друго, и съответните сфери се обръщат в хаос - това е радостното подивяване на изоставена градина: в условия на отсъствие на разумен контрол за процъфтяването на живота започва борба между нейните форми по Дарвин и, максимално разпространение получават бурени, лобода и бъз. Падението на Юпитер в квинтила на ниско ниво символизира обречеността на голяма част от изобилно породените жизнени прояви, а на високо предполага трудности, свързани с обилността на ниските форми и прояви на живота, от които трябва да бъдат щателно защитени нежните кълнове на еволюционно по-високите форми, в противен случай развитието на човека спира: детския вик на полянката е адекватно жизнено проявление на 5 години, а към 30 се изисква нещо друго.

МАРС КАТО НАМИРАЩ СЕ В ЕКЗАЛТАЦИЯ ПРИ КВИНТИЛА символизира силата на жизнените прояви, на ниско ниво хаотични и необуздани. В същото време силата на тези проявления на пръв поглед е безкрайно малка в сравнение с устойчивостта на инертните форми, в които тя възниква и, екзалтацията на Марс на ниско ниво на проработка на квинтила символизира по-скоро превъзхождащата величина на силите, стремящи се да задушат всяка проява на живота - а също и техния краен неуспех в това направление като цяло, макар че всяка отделна тревичка лесно може да бъде унищожена от тях. И в същото време инертните форми са безсилни пред възникващия в тях живот, който им произнася окончателна присъда: или, оживотворявайки ги до най-голямата дълбина, той ги привежда на ново ниво на съществуване (какавидата се превръща в пеперуда, разблокира се тоталитарния режим), или, ако това се оказва невъзможно, ги унищожава (бръмбарите дървояди превръщат засъхналото дърво в прогнило). И в този, и в другия случай екзалтацията на Марс символизира по-високите вибрации на енергетичния поток на възникващия живот в сравнение с формите, в които той се проявява - поради това диктаторите и твърдите режими така много се страхуват от насмешки над себе си, макар и най-невинни: техните вибрации разрушават съответните структури във финия свят и, властта отслабва.

НЕПТУН КАТО НАМИРАЩ СЕ В ПАДЕНИЕ ПРИ КВИНТИЛА символизира видимата неувереност на космичната любов, изразяваща се в първите прояви на живота в инертните форми. Тези първи покълнали израстъци са много слаби и подложени на всевъзможна напаст, както от страна на самите форми, които те оживотворяват, така и идващите от външния свят. Много от тях загиват, което предизвиква у човека жалост и състрадание: и към своите собствени, и към чуждите, и към природните проявления на живота, и силно емоционално желание да ги поддържа. За човека в сферите на квинтила е характерно (често изтласкано) чувство на своя вина пред живота и желание да помогне на развитието на нейните пробиващи подрастъци. При раняване и на двете планети от квинтила и на ниско ниво е възможна, обратно, ненавист към всички прояви на живота в сферите на квинтила и стремеж да ги унищожи, но това е най-често хиперкомпенсация в отрицателна посока на нереализирани, осакатени и подтиснати собствени жизнени прояви. Развитият квинтил може да даде дълбока любов към всички прояви на живота и неговото разбиране, но също и печал по повод на безвъзвратно изчезващите от отчита на човека (а също и отдавна изчезналите в хода на еволюцията) нейни форми.
На първо ниво на проработка на квинтила човекът много цени всички прояви на живота в себе си, наистина възприемайки ги предимно на физиологично ниво, но затова пък много искрено. Например, уригването на собствения стомах може да доведе до възторг, особено при квинтил на Луна към Юпитер. Що се отнася до проявите на живота във външния свят, то в съответните сфери те ще привлекат вниманието му и, възможно е да го зарадват, но само в тази степен, в която той може да ги използва за личните си интереси. Всички останали жизнени прояви, особено неконтролируемите и потенциално опасните, ще предизвикат у него два пъти повече отрицателна реакция, при което интуицията на най-малките прояви на свежест и новост може да бъдат при това великолепни. В епохата на сивотата човек с квинтил на Меркурий към Луна или Венера е незаменим на поста, съответно, цензор и художествен редактор: той няма да пропусне нито една жива не дори книга или статия, но даже и стихотворна фраза.
На това ниво човек е доста консервативен към проявите на живота в инертни форми, той ги възприема като своеобразно украшение, което в никакъв случай не бива да променя нито своята същност, нито установения порядък и, всички подобни попълзновения той усеща бързо и се стреми да ги обезвреди. Подсъзнателно този човек не се доверява на жизнените прояви в сферата на квинтила и се отнася с голямо подозрение към тях, справедливо предполагайки, че във всеки момент е възможна хитра измама, на която ще се наложи да реагира по непонятен за него начин.

На второ ниво на проработка на квинтила човек вече е способен да демонстрира на света своята живост и това му доставя голямо удоволствие. В сферите на квинтила той е много възприемчив към проявите на живота и е склонен да ги поддържа и се грижи за тях, възприемайки ги като абсолютна и проявена ценност (а не само като потенциална, както ги вижда човек, не притежаващ такъв квинтил). В тези сфери човек забелязва възможността за развитие и даже зачатъци на живот там, където никой друг не вижда нищо, освен купчина развалини, поради което ако има допълнителни указания (например, една от планетите на квинтила стои в VIII дом, има мажорен аспект към висша планета и т.н.), то човекът може да стане добър психолог, който да се покаже в психотерапевтичното общуване жив човек и да успее да събуди живота в пациента (и просто в други хора). На това ниво човек вече не е така нащрек към проявите на живота и често изпитва горчиви чувства виждайки, как много жизнени прояви загиват, едва успели да започнат да се реализират. От друга страна, видения за кармата на пробиващите кълнове на това ниво все още няма и човекът често попада натясно, грижейки се за нежно цвете с чисти бели и сини камбанки и не забелязвайки дълго, как той души растението, около което отначало е така трогателно, а след това така уверено се обвива. Обаче, подобни случаи не лишават човека от прояви на любов към проявите на живота в сферите на квинтила като цяло, с изключение на раняване (на двете планети) на квинтила, когато тази любов се обръща преимуществено в страдания и може да бъде чисто изтласкана.

На трето ниво на проработка на квинтила човекът започва да вижда кармата в сферите на нейната проява и диференцирано се отнася към жизнените прояви на инертните форми, прозрявайки тяхната по-нататъшна съдба и в някаква степен осъзнато участвайки в тяхната еволюция. Сега човек вижда проявите на живота не само на биологично ниво, но практически всички сложни системи, в това число и създадените от него, започвайки от държавата и нейните "органи" и завършвайки със сложни технически системи. Това е ниво на специалисти от висок клас в съответните области, започвайки от настройчици на апаратура и автоматични линии (които винаги усещат живота в своите прибори и се ориентират по него) и завършвайки с добри редактори, които помагат на писателите в създаването на литературни произведения, не "отразяващи" живота, а притежаващи го в себе си.
На това ниво завършва обожествяването (с истерично-мистичен уклон) на проявите на живота и, човекът започва да различава нейните еволюционни нива и двояката роля в еволюцията на формите - оживотворяване и разрушаване, тоест еволюционен (творчески) и инволюционен (паразитен) живот. Във вътрешния живот човек на това ниво на проработка на квинтила и в неговите сфери възприема като живи и снабдени с известен темперамент програмите на своето подсъзнание и вътрешните органи, умеейки в известна степен да нагласи с тях контакт и взаимодействие, а главното - да усети техните желания, симпатии, антипатии, удоволствия и болка като реални, което дава голяма власт над своя организъм и подсъзнание - в границите, които човек добре чувства и се старае да не наруши.

На четвърто ниво на проработка на квинтила човек добре вижда кармата на обкръжаващите го в живота и участва в широка еволюционна програма, разчетена за много промени в жизнените форми, в това число и създаваните от него. На това ниво най-голям интерес за него представляват различните форми на финия свят, където той и преимуществено работи, наблюдавайки развитието на астралния, менталния и каузалния планове, където съответно се творят емоционалните и ментални архетипове и кармата на големи колективи. На това ниво човек има представа за това, как развитието на фините форми се материализира в жизнените прояви на плътните и, възможно е да участва в този процес. Това е ниво на велики философи и религиозни дейци, способни да извикат за живот нови духовни слоеве, които човечеството според силите си ще усвоява дълги години, постепенно профанирайки ги и едновременно развивайки се еволюционно.

[Satin]

КВИНТИЛИ НА ПЛАНЕТИТЕ

Като минорен аспект, квинтилът е активен когато са активни принципите и на двете планети, които го образуват, което се съпровожда (макар и фоново) с активирането на домовете, в които те стоят. Ако това го няма, действие на квинтила практически отсъства. При тълкуването на квинтил обезателно трябва да се отчитат мажорните аспекти на неговите планети. Хармоничният квинтил съвсем не прилича на ранения, за когото е характерно изопачено и често болезнено отношение към проявите на жизнеността в съответните ситуации и трудни и дисхармонични прояви на своята, въобще трудности (и необходимост) при изхода от неподвижните състояния и жизнени стереотипи в съответните области. Хармоничният квинтил дава известна защита от съдбата, проявите на живота не позволяват да човека да изпадне в инертност при отсъствие на развитие и по един или друг начин ще помогне да се преодолее застоя във външните обстоятелства и тържеството на сивотата в душата.

КВИНТИЛ НА СЛЪНЦЕТО Пробуждайки живота в човека, Господ се грижи не само за това.
Инициативите, които възникват у човека в сферите на Планетата, ще го привлекат със своята свежест и новаторство и ще се окажат особено ценни в ситуациите на застой и инерция (обаче, важно е да се разбере, че възникването на тези инициативи в сферите на Планетата не е задължително, защото квинтилът е минорен аспект). Ако Слънцето е ранено, тези инициативи ще бъдат твърде много в разрез със наложилите се стереотипи и, човекът, сблъскал се с превъзхождащите сили на съпротивлението на средата, може искрено да страда, чувствайки как неговия живот и искреност се изземват от него и се тъпчат с крака - обаче най-често с големи основания за това: на него му нужно да се учи да прави умерена и контролира своята жизненост и искреност, когато те се възприемат неадекватно от средата или са пряко враждебни към нея.
Хармоничното Слънце дава обратно, извънредно обаятелни прояви в сферите на Планетата и на самия човек животът като че ли му се усмихва, интересни са му всякакви инициативи и той е способен, ако иска, да оживи в сферите на Планетата другите хора и обстоятелства, което, впрочем, се сблъсква с големи трудности, ако Планетата е ранена, и се получава от само себе си и достатъчно повърхностно, ако тя стои хармонично. Ако и Слънцето, и Планетата са хармонични, и хармоничните аспекти съвсем не се проработват, те могат като резултат да изсушат жизнеността на квинтила с ленивост и скука. Раняването на квинтила ще постави тук жизнеността като условие за оцеляване и тогава в човека ще има най-силен импулс за неговата активизация и проработка.

КВИНТИЛ НА ЛУНАТА Мъздругата, растера и речния кефал са еднакво необходими на еволюцията, но
мъздругата заради нещо е по-вкусна.
Този аспект дава вътрешна живост и вътрешна заинтересованост в сферите на влияние на Планетата, които предизвикват в човека, включил се към него, искрен емоционален отклик и импулс към вътрешното развитие в ново направление. Раняването на Луната дава в сферите на Планетата големи жизнени сили, които, обаче, е трудно да пробият навън и са вероятни фрустрации от типа на състоянието на тополата, на която всяка пролет отрязват не само клоните, но и добър къс от ствола. Ако не се проработва аспекта, инстинктивната жизненост се възражда, става по-груба и даже вулгарна. Непроработената Луна е майстор на профанацията на каквото и да било. Така, например, квинтилът Луна - Венера дава на високо ниво истинско живо изкуство, което се твори инстинктивно от човека и е по същество продължение на неговия живот. Хората, възприемащи това изкуство, от една страна разпознават себе си и обкръжаващия ги свят, а от друга - го виждат в светлината на значително по-високи вибрации (Венера - естетически) и, интуитивно (Луна) се включват в този поток, просветляват своя вътрешен и външен свят, на първо място го виждат по различен начин. На ниско ниво този квинтил означава възприятие на всякакви живи любовни и социални отношения само от гледна точка на физиологията и користния интерес, например, позиция от типа: "ако човек не по-харчи пари за мене и не се стреми да преспи, то отношенията са безперспективни".

КВИНТИЛ НА МЕРКУРИЙ Мисленото процъфтяване препятства процъфтяването на мисълта.
Този аспект дава в сферите на Планетата живост на мисълта и речта, което при раняване на квинтила може да струва много скъпо на човека, защото неговите думи могат да предизвикват рязко отрицателна реакция от страна на инертните форми. На високо ниво това е аспект на сатирика, при мажорни хармонични аспекти на Меркурий - хуморист, който може да бъде в своите проявления не особено човечен ("заради просперитета, не ще пожали и баща си") - с това квинтилът се различава от децила. Раняването на Меркурий дава трудност за адекватната вербализация на природната живост на мисълта, която ще се наблюдава у човека в сферите на Планетата. Изказаните съображения отначало ще се окажат неуместни или откровено глупави, макар понякога нестандартни и смешни, което човека ще понася трудно, макар и да не е задължително да го демонстрира. Ако е ранена и Планета-та, което дава трудност на нейната проработка, върху квинтила ще има голям товар и или човека ще приспособява своята жива мисъл към трудните Планетни проблеми и ще се учи да ги решава, или неговия ум ще губи изобретателността, а речта - свежестта си, и природния дар ще угасне. В хармоничен вариант този квинтил дава големи ментални способности в сферите на Планетата - когато човек поиска да ги употреби, изобретателността и конструктивността на идеите, то също общата пасивност, която ще може постепенно да намали.

КВИНТИЛ НА ВЕНЕРА Когато в живота няма любов, в него няма и живот.
Този аспект дава в сферите на Планетата живост на социалните контакти и естетически вкусове, а също непосредственост на проявите в любовта. В тези области човекът буквално ще го души рутината и инертността, достатъчно характерни за обществото като цяло, поради което даже незначително раняване на Венера ще създаде на човека сложности в социалните контакти: от една страна, живостта и непосредствеността могат да му изглеждат не толкова живи, колкото недодялани. Силното раняване на Венера може да доведе до психически натиск и пълен отказ от всякаква каквато и да била непосредственост на поведението. На ниско ниво квинтилът на Венера дава социално щампово отношение към проявите на живота в себе си и другите и склонност да се паразитира върху нейните прояви в социалните ситуации на външния свят, особено ако у човека има ниско ниво на енергетика. За пример могат да послужат много възпитатели, хранещи се (често с елементи на садизъм) с емоциите и непосредствените енергетични прояви на децата и подрастващите. Аналогична роля (представляваща паразитен живот) играят художествените критици от нисша октава. Хармоничните аспекти на квинтила дават любовта на хората заради естествената живост на проявите и творческото начало в сферите на Планетата, които обаче се реализират, само при грижлива проработка.

КВИНТИЛ НА МАРС Видимата сила на живота се намира в обратна пропорция, на еволюционното ниво.
На ниско ниво и при раняване на Марс този аспект (особено при Марс в VIII дом) може да даде садистично удоволствие от мъченията на живо същество, разделя-що се със живота. Но това са крайни случаи и, обикновено квинтилът на Марс все пак в известна степен смекчава неговата агресивност и човекът в сферите на Планетата живо се интересува от специфичната активност на жизнените прояви и той самия е склонен към енергично преодоляване на инертните вътрешни и външни състояния в тези сфери.Подчертан квинтил на Марс към Луна или Слънце може да даде постоянен интерес към биологията, ако Марс или Планетата е в VI или ХII дом, е възможна дейност в защита на животните и т.н. Раняването на квинтила дава непохватни собствени прояви на жизнеността и удари по нея отвън, което в отсъствие на проработка води към болезнени комплекси. Например, квинтил Марс - Сатурн дава на човека на средно ниво на развитие усещане за невъзможност да причини вреда на всяко живо същество и собствената уязвимост от външна агресия, но все пак значително по-малка, отколкото се струва на човека и би била, например, при квадрат на Марс към Сатурн. Все пак квинтилът е хармоничен аспект и, ако не е силно ранен, дава определена защита на човека, във всеки случай, ако той усеща себе си и встъпва в ролята на защитник на живота. На ниско ниво този аспект дава склонност към примитивно разбиране на жизнените прояви, главно, като хранителен и сексуален инстинкт, на високо се появява възможност за фина под-дръжка на жизнените прояви и тяхното дълбоко проникване в тежки инертни форми.

КВИНТИЛ НА ЮПИТЕР Изобилието на видовете скакалци няма да смути истински вярващия.
В хармоничен вариант това е изключително жизнеутвърждаващ аспект: в сферите на Планетата човек ще усеща широта и изобилие от жизнени прояви, макар и не обезателно от най-висше качество. На ниско ниво той ще има стремеж да ги употреби. Например, хармоничен квинтил Юпитер - Венера дава обичащ живота човек с еротичен акцент, на обаянието на който противоположния пол много трудно се съпротивлява. Раняването на Юпитер на ниско ниво дава в сферите на Планетата жизнени прояви, които могат да изкривят обкръжаващите, но самият човек, зает със себе си, не забелязва често това. Тук жизнените прояви ще бъдат много, но те грубо няма да съответстват на потребностите на средата и тези форми, на които са израснали, което може да доведе до силни неприятности, кармичния смисъл на които за човека се състои в това, че откривайки на другите възможности за проява на живота и своите собствени прояви, следва да се грижи за това, доколко те са нужни и подходящи: Юпитер, намирайки се в минорен аспект към планетата, не дава възможности за автоматично разширение, но изисква от човека специални усилия. Проработката дава в областите на Планетата широк и силен жизнен поток, поддръжка на развитието на много форми на живот и способност да оживи, първоначално изглеждащи, безнадеждно мъртви форми, обречени на унищожение. В хармоничен вариант човек без проработка или ще храни със своята жизненост много паразити, или с времето ще стане един от тях.

КВИНТИЛ НА САТУРН Аскетизмът е желание да се съсредоточим върху един вид живот.
Този аспект често дава в сферите на Планетата заинтересовано-скептично отношение към проявите на живота. В дълбините на душата си, човекът много би искал тя да прорасте и процъфти, но в същото време той вижда и множество препятствия към това и се съмнява в успеха, но и го очаква, и е много огорчен при раняването на живота и победите на инертността, макар че не изпуска случай да каже: "Аз казвах, че нищо хубаво от тези начинания няма да стане, че те обречени на провал". Обаче душител на жизнените прояви в сферите на Планетата този човек става само на най-ниското ниво на проработка на квинтила и Сатурн, и при силното им раняване, вследствие на дълбоките травми, нанесени от неговото уязвимо животолюбиво чувство. Обикновено този аспект смекчава твърдостта на Сатурн и дава под външната строгост и дисциплина желание да съхрани живота в проявите на Планетарния принцип и да му даде възможност за развитие. При раняване на Сатурн у човека ще има прекалено много определени и догматични възгледи за това, какъв именно трябва да бъде този живот и как конкретно той е длъжен да оживява формите, в които се заражда. При хармоничен човека ще знае, как и кога трябва да помогне на този живот, но често ще го мързи да се занимава с това. Тук проработката дава дълбоко разбиране на произтичащото в инертните форми (особено в най-тежките и твърдите, от типа математически и метални конструкции) при зараждането на живот в тях, и перспективите на развитие на нейните конкретни прояви, а също и знанието, каква помощ на коя от тях е необходима, а каква нежелателна (ранен Сатурн без проработка може да даде, при най-добри намерения, свръхопека, под която животът бързо се задъхва).

КВИНТИЛ НА ХИРОН Животът, за разлика от изучаващия го човек, никога не се намира в задънена
улица.
Това е многообещаващ аспект, ако се заемем да го проработваме, защото той дава в сферите на Планетата виждане и материализация в живота на тези неща, където той преди е бил практически незабележим. Например, квинтил Хирон - Луна дава способности за възприемане на биополето на човека и неговите органи, на високо ниво възможност за лечителство по пътя на "преговори" с различни части на телата и вътрешните органи като с живи същества, притежаващи определен характер и зачатъци на съзнание (според учението на йогите, черния дроб е упорит и с него е нужно да се разговаря твърдо и строго, сърцето е обратно, послушно и ласкаво и предпочита мекото уговаряне и т.н.). Квинтилът на Хирон може да даде анекдотични прояви на живота на вещите в най-подходящия момент (горещия тиган, като жив, се изплъзва от ръцете и се пъха под шкафа), създавайки немислим хаос на проявите на неконтролирания живот, което отначало често звучи смешно, но повтаряйки се систематично в течение на дълъг период от време, може да покаже сериозна жизнена задънена улица, за преодоляване на която на човека се налага да проникне много дълбоко в своето подсъзнание или принципно да разшири своето разбиране за живота и своите задължения пред него. Например, квинтил на Меркурий към Хирон в IV дом може да означава, че на него ще се наложи рационално да осъзнае като живи някои членове на своята фамилия, които (както поначало му се струва) съвсем не притежават указаното качество, в крайна сметка, в сферите, в които стои Меркурий. Обаче с времето квинтилът на Хирон дава изход от задънените улици на развитието на живота, в това число и семейния.

КВИНТИЛ НА УРАН Ако планината не отиде при Мохамед, то и слава на Аллаха.
Този аспект дава в сферите на Планетата неочаквани изригвания на жизнени проявления, които могат да бъдат просто нестандартно изключение, артефакт, но понякога звучат почти като чудо, явявайки се проблясъци на живот, в изглеждащо, съвършено мъртви форми. На високо ниво този аспект може да означава блестящи математически или теоретико-физически способности, умение да се види живота и развитието на най-сложни и абстрактни структури и модели. На средно ниво човекът е длъжен да се старае да види енергично-жизнените прояви на Уран в сферата на Планетата като знаци на съдбата и да се учи да ги интерпретира. Този аспект означава определена защита от съдбата - в трудни моменти вътре в човека или във външния свят възниква неочаквано оживление, което разстройва инертната, вървяща по утвърден план програма, създавайки спонтанна флуктуация и възможност за нестандартен изход или решаване на проблема. Проработката на този аспект върви по пътя на осъзнаването на смисъла и значението на изригването на жизненост или неочакван скок на развитието, неговата поддръжка и адаптация към реалността, без която той, като правило, бързо умира и се изглажда. Силното активиране на Уран може да даде в сферите на Планетата активизация на живота в невиждани форми, които поставят човек в безизходица и изплашват силно. Обаче намеците за неговото истинско предназначение и характер той може да се опита да получи, смомняйки си предишните уранови изригвания и прояви на жизнеността в сферата на Планетата.

КВИНТИЛ НА НЕПТУН Реката на Живота, вливаща се в океана на Мирова Любов, тръгва отначало от блатото на Съчувствието.
Този аспект дава в сферите на Планетата жизненост на медитациите, на високо ниво - истинско разбиране на живота на Планетния принцип и всичките му прояви. На ниско ниво, особено при раняване на квинтила, човекът ще бъде заинтересован и активен преимуществено към паразитните форми на живот, свързани с измама, лъжливи положения и тайно използване на чуждия жизнен поток в сферите на Планетата. При раняване на Нептун у човека може да има склонност към най-ниски форми на живота измежду всичките, които се откриват в дадената инертна форма, и тогава той ще ги покровителства в ущърб на останалите. Тук проработката върви, главно във вътрешния свят и понякога е дадено на човека, за да се откаже от насладите на мръсния живот (на които той противопоставя чистата безжизненост), трябва да се спусне на самото дъно на съответстващата локва, макар понякога да е достатъчна и половината от нейната дълбочина: важно е само да не закрива очите си от това, което реално става, което само по себе си е достатъчно трудно (помага активиране на Плутон). Тук е характерно подсъзнателното чувство за вина пред живота в сферите на Планетата, което човек се опитва да потисне или непохватно да компенсира. Раняване на Планетата при хармоничен Нептун дава ефект на розови очила: човек е щастлив от всякакви прояви на живота в сферите на Планетата и, на него му е трудно да различи ниските от високите и въобще да разбере нейните изкусни измислици, така че може да попадне в неприятни ситуации, опитвайки се да защити което не е нужно от когото не следва. Хармоничният квинтил дава мистичен възторг пред живота на Планетния принцип, съчетаващ се с някаква пасивност и, склонност да се паразитира върху нея. На високо ниво - умение да открива живот в невероятни условия и да помогне в неговото развитие.

КВИНТИЛ НА ПЛУТОН Когато в глуха гора, бъкаща от хищни вълци, се появи младо агънце, то не е
виновно в нищо, но предизвиква приятно оживление.
Това е много нееднозначен аспект, интерпретацията на когото силно зависи не само от мажорните аспекти на Плутон и Планетата, но и еволюционното ниво на човека като цяло. Въобще казано, Плутон встъпва като инспектор на качеството и формите на живот в сферите на Планетата и, на човека ще му се наложи да преживее раздяла с някои от тях завинаги, с което е по-добре да се смири вътрешно навреме (преживявайки определен траур). От друга страна, Плутон унищожава, на първо място, паразитните форми на живот и, след неговото въздействие на човека в крайна сметка му става по-добре, макар вътрешните дървеници и хлебарки, изобилстващи в числото програми на подсъзнанието, и изглеждащи понякога във вътрешния свят на човека достатъчно привлекателно, в крайна сметка, ако не се вгледаме внимателно в тях, и раздялата с тях може да бъде много мъчителна - на човека ще му се струва (особено при раняване на Планетата), че убиват всякакъв живот в него и само много по-късно разбира, че това не е било така. Раненият Плутон прави това по-твърдо и по-безцеремонно, хармоничният по-меко, но във всеки случай преживяването (на ниско и средно нива) ще бъдат от не най-приятните.
Този аспект дава остро критично виждане на жизнените прояви в сферите на Планетата и, при раняване на квинтила човек на ниско ниво може да стане черен учител на живота, изтребвайки не само паразитите, но фактически и всички оста-нали негови прояви (макар че според него, вероятно, ще бъде иначе) - аспект на Содом и Гомор, който на високо ниво на проработка обещава изцеление от рак и СПИН.

 

[Satin]

Т Р И Д Е Ц И Л

Число 10, 3 управители Луна, Юпитер, в заточение Меркурий, Сатурн, в екзалтация Юпитер, Нептун, в падение Марс.

Тридецил, съставящ 3/10 от пълната дъга 360 , се характеризира не с едно цяло число, а с две (десетка и тройка); с други думи, тридецила 10 пъти се вмества в тройната пълна дъга 3 х 360 = 1080 . Това означава, че той има отношение към хуманитарните въпроси (десетка), както и децила, но не пряко, а косвено, скрито, при което потенциално хармонично (тройка). От друга страна, тридецилът се явява обръщение на квинтила и, поради това се отнася към проявленията на живота, но не актуалните, както квинтила, а потенциалните, поради което той се явява по-малко хармоничен, но по-творчески и представя големи възможности за управляемо развитие, още повече, че проявява скрити хуманистични склонности и възможности, обещавайки хармонично (тройка) съединение на живото и човешкото начала: дъгата на тридецила (108 ) е равна на сумата от дъгите на квинтила (72 ) и децила (36 ). По такъв начин, развитият тридецил означава живо хармонично развитие на човешките качества и хуманитарни интереси, в непроработен вариант предоставя само възможности за оживяване и очовечаване и потенциална жизненост. С други думи, квинтилът символизира жизнеността като биологично проявление, като първично преодоляване на пълната застоялост на формите, а тридецилът (потенциално) дава развитие на очовечения живот, тоест еволюционно значително по-високи форми. Обаче тази очовеченост се проявява не веднага: първоначално тридецилът означава само пробуждане на жизненото начало и потребност от неговото изразяване и реализация.

ЛУНА КАТО УПРАВИТЕЛ НА ТРИДЕЦИЛА символизира биологическата основа на възможностите, които той предоставя. Подсъзнанието на човека приветства откриващите се форми и тяхното развитие, наистина, имайки предвид користни цели, но това обстоятелство, както и бъдещите сложности, отначало са скрити. Тридецилът активизира подсъзнателните програми на развитието на човека като биологично същество и активното изследване на обкръжаващия свят, което дава импулс за любопитство към всички прояви на външния живот и усещане на своята собствена потенциална жизненост, при което човек отначало лошо разбира нейната природа. Тридецилът (в своите сфери) някак си шепне на човека: "Това е, ЖИВОТО, трябва да се погледне по-отблизо, може би то е опасно и тогава трябва да сме нащрек, а може би е ядливо, и тогава трябва да изясним това безпогрешно". Тридецилът създава напрежение, заставящо човека да търси средства за външно изразяване на своите вътрешни състояния и развитието на вътрешния свят, при което това напрежение носи видимо биологичен характер, тоест усеща се така императивно, както физиологичните потребности, но, за разлика от последните, има далечно и в много неща хуманитарно продължение.

ЮПИТЕР КАТО УПРАВИТЕЛ И НАМИРАЩ СЕ В ЕКЗАЛТАЦИЯ ПРИ ТРИДЕЦИЛА символизира широтата на откриващите се от тридецила възможности и изобилието на жизнени прояви, които отначало предизвикват любопитството на човека, а при проработка и активно участие в тях, което постепенно ще засегне и неговото развитие като човек. Хармоничният тридецил на ниско ниво се илюстрира добре с традиционната картина на рая: изобилие (Юпитер) на плодове и други предмети за потребление (Луна), което обезпечава с нищо не помраченото щастие на човека. Тук е характер-но изобилие от възможности за жизнените прояви и чисто биологично разбиране на човешките потребности и проблема на развитието. Поради това на ниско ниво за тридецила е характерен обширен повърхностен интерес към проявите на живота и профанация на човешките потребности, в частност, самоизразяване и еволюционен ръст, до биологични или най-примитивни социални, което се изразява в идеалите за "хубав" живот и подмяна на духовното развитие с материално. По-просто казано, животът привлича човека с шепота на стодоларови банкноти (и се свежда до него), а самоизразяването той намира с помощта на нов модел "кадилак", в който се вижда също и своя еволюционен ръст. На високо ниво развитието на тридецила на Юпитер дава на човека в съответните области възможности за жизнени проявления и само-изразяване чрез висшите прояви на духа: способности за религиозна философия, пророчество, мистични откровения и т.н. - и възможност да вземе участие в кармична програма, която се занимава с очовечаването на човечеството.

МЕРКУРИЙ КАТО НАМИРАЩ СЕ В ЗАТОЧЕНИЕ ПРИ ТРИДЕЦИЛА на ниско ниво дава меркантилно рационално разбиране и отношение към възможностите за проява на живота въобще и развитието на собствено човешко начало, което човек разбира тясно-социално, като достигане на престижни социални слоеве и успешното функциониране в тях, което значително по-често означава гибел на човешкото начало, отколкото неговото развитие. На ниско ниво на развитие хуманитарното начало в човека е съвършено ирационално за него и, участието на неговия разум тук е най-често разрушително. Същото се отнася и към проблема на живото самоизразяване, защото умът на човек ще транслира не вътрешното му състояние, а социално клише, нямащо никакво отношение към него.

Проработката става по пътя на съзнателното ограничение на ролята на рационалния ум, която отначало се свежда към фиксиране от страна на съзнанието на включването на тридецила, тоест активиране на проблема за развитието на човешките качества, самоизразяване и, участие в жизнените прояви на външния свят, а човекът трябва много внимателно и не праволинейно да съди за тези деликатни материи, до момента, докато у него не се появи подробно виждане на своето подсъзнание и проблема за вътрешното развитие и, съответно, кармата на пробиващия външен живот, в който той може да вземе участие. Тогава умът става негов ефективен, но по по-ранния начин косвен помощник, помагайки да се ориентира в обширните възможности на (своето и чуждото) живо развитие и самоизразяване и кармичните му ограничения и да избере най-удачните варианти.

САТУРН КАТО НАМИРАЩ СЕ В ЗАТОЧЕНИЕ ПРИ ТРИДЕЦИЛА символизира трудностите и твърдите ограничения, които, подобно на подводни камъни, възникват на пътя на човека, когато той се опитва да реализира във външния свят своя вътрешен живот, вътрешно развитие. Понякога на човека му се струва, че някаква сила задушава в него проявите на живота. Това усещане е правилно и означава проява на индивидуалната кармична програма на дадения човек, предвиждаща развитие на напълно определени форми на жизненост, при което преимуществено свързани с човечност, а всички останали, по-примитивни (в частност, зооморфни) форми на жизненост са длъжни постепенно да отмират или да станат значително по-фини. Именно тези, по първо усещане много твърди и несправедливи ограничения на развитието на вътрешния живот символизира заточението на Сатурн. Във външния живот заточението на Сатурн се проявява в огромните трудности, възникващи при опитите на човека да поддържа развитието на живота и неговата борба за съществуване с инертните форми, в които е възникнал. Този живот е много уязвим и още толкова независим, твърде (на пръв поглед) свободен, за да може непосредствено и отчетливо да му помогнем: от това той се задъхва и умира, или изцяло игнорира опитите на човека за участие в него. За да не става това, на него му се налага да търси в себе си разбирането на живота чрез своето висше жизнено, тоест човешко начало, което е необходимо за конструктивна реализация на програмите на тридецила. На високо ниво заточението на Сатурн дава на човека мъдрост за косвено участие в развитието на живота и добро разбиране на ролята му в еволюцията на формите, в които той се появява. Това се отнася и до вътрешния свят, в частност, животът на различни програми на подсъзнанието (в сферите на действие на тридецила, определени от неговото положение в хороскопа).

НЕПТУН КАТО НАМИРАЩ СЕ В ЕКЗАЛТАЦИЯ ПРИ ТРИДЕЦИЛА символизира космическата любов като източник на развитието на живота и всяка проява на жизненост, към която човек бива привлечен инстинктивно, съвършено не разбирайки защо. Проявите на живота в инертни форми са необичайно привлекателни за него и в сферите на влиянието на тридецила той предчувства щастие, което ще стане за него възможно, ако той някак се докосне към този живот, усети вътре в себе си отклик към него и да успее да изрази своя вътрешен живот навън. Екзалтацията на Нептун символизира възторга от проявите на дотогава не съществувалия потенциален живот (в себе си и външния свят), но на ниско ниво едновременно и лошото му разбиране, склонност да го профанира и приеме нисшите форми за висши или единствено възможни, което води до усещане на вътрешна неудовлетвореност, невъзможност да реализира своята жизненост, отчаяние и трансцендентна вина (фактически пред своята душа, която човек не чувства или постоянно гони навън). На високо ниво Нептун дава на човека в сферите на тридецила възможност за много тънко разбиране на живота, пътищата и възможностите за развитието му, разкрива тайните на благодатта и прави човека източник на живот от доста високо ниво - човешко, което означава духовни и мистични способности - светци, проповедници, хуманисти, способни да транс-формират общата космическа любов в конкретни линии на оживотворяване и развитие-то на човечност у хората.

МАРС КАТО НАМИРАЩ СЕ В ПАДЕНИЕ ПРИ ТРИДЕЦИЛА символизира енергетичните трудности, свързани с проблема за развитието на живота и, в частност, външна проява на вътрешния живот на човека. Прекият натиск, грубата сила рязко противоречат на всеки живот, за основа на който служи космическата любов, предоставяща му свобода на развитие, а всяко енергично взаимодействие на ниски вибрации (грубост) унищожава тази свобода, често заедно със самия живот, макар и от най-добри подбуди. Ето защо характерните чувства, които изпитва човек при активиране на тридецила, това са желание да помогне на появилия се живот и усещане на своето пълно безсилие, неумение и невъзможност да направи нещо за него. На ниско ниво на проработка на тридецила човек активно профанира всички срещнати форми на живот (в това число и своя вътрешен), на високо - учи се да работи на такива вибрации, които не само не унищожават жизнените прояви, но които, обратно, ще бъдат използвани от него, но по свое усмотрение и избор. Животът никога не се развива еволюционно с голяма видима сила. Това особено се отнася към вътрешното развитие на човека и външните прояви на това развитие: истински великите открития се извършват на границата на достъпното на човека и, увереност в себе си и своите външни достижения означава, че човек не е достигнал тези граници.

На първо ниво на проработка на тридецила човекът възприема като живот най-грубите му прояви и отношението му към него както във външния свят, така и вътре в себе си точно съответства на социалните щампи на своя кръг. Възможността да участва в развитието на живота на външния свят той възприема чисто егоцентрично, тоест от позицията "какво ще даде това лично на мене" и, най-често е пасивен, бъркайки тридецила с квинтил, който действително дава възможност за паразитиране върху чуждите жизнени прояви без особени усилия. Обаче, за разлика от квинтила, тридецилът не дава такива възможности безплатно, затова пък възбужда у човека потребност (усещана почти като физиологическа) да вземе участие в развитието на външния живот и да прояви навън своя вътрешен, който в дадения случай носи достатъчно примитивен и приземен характер, но човекът, още повече, активно се стреми да го транслира към обкръжаващите, достигайки понякога забележителна изразителност при описанието на своя вътрешен махмурлук или моралните мъчения, свързани с отсъствието в магазина на любимия вид колбаси. Обаче по принцип тридецилът е хармоничен аспект и, ако той не е силно ранен, то и на това ниво неговата активизация ще настройва човека благоразположено към проявите на чуждия живот, и той ще бъде склонен, доколкото това е в неговите сили и няма странични пречещи обстоятелства в неговия живот, да вземе участие в развитието на обкръжаващата реалност, ако тя се нуждае от това: ще бутне автомобила, пропаднал в канавката и, ще одобри протичането на кучешка сватба.

На второ ниво на проработка на тридецила човек вижда значително по-широк кръг жизнени прояви, нуждаещи се от неговата помощ и поддръжка: например, той усеща живота на растителния и животинския свят и трудностите на развитието им (практически не съществуващи за човека на първо ниво на проработка), което при подчертан тридецил може да даде натуралист или просто човек, който ще прави хранилка за птици и да ги храни, особено при силни студове. На това ниво човек вижда своя вътрешен живот значително по-фино, в частност, усеща различни препятствия за неговото развитие, но няма сили да разбере причините за това в степента, необходима за да ги отстрани ефективно. Той чувства потребност да изрази този живот, но търси не толкова адекватни форми за това, колкото разбиращи го събеседници или аудитория. Обаче, неговия проблем се състои в това, че вътрешния живот още не е достатъчно оформен и, изисква големи усилия за неговото оформяне и адекватно предаване навън, за да може последния да задоволи самия човек, без да говорим за обкръжаващите, които рядко са готови да възприемат объркано чуждо самоизразяване, при това стремящо се към шаблони, с безуспешни опити да се пробие през тях само с една искреност.

На трето ниво на проработка на тридецила човекът усеща проявите и трудностите на живота в много събития от външния свят, при което не само в живата природа. За него понятията живот на града, страната, колектива и, особено вътрешния живот (свой и чужд) не е метафора, а съвършено ясни и дадени като непосредствено усещане процеси. Той изпитва желание да приеме (в сферите на влияние на тридецила) участие в развитието на този живот и, преодолявайки трудности заедно с него, не толкова реализира себе си, но и чувства себе си човек. С други думи, в помощ на развиващия се живот той усеща своето човешко начало, не само дълг, но и призвание. Само на това ниво в тридецила ясно се проявява хуманитарното влияние на децила, на първите две повече се чувства квинтил (жизненото начало). Във вътрешния живот човекът осъзнава своето развитие като имащо отчетлив оттенък на прехода от животинско ниво към човешко и, в центъра на вниманието му се оказват онези нисши програми на подсъзнанието (биологични и примитивни социални), които не позволяват да се прояви и препятстват развитието на собствени човешки качества. Проблема за самоизразяване също получава силен хуманитарен акцент: на човека му се иска да изрази най-фината и човечна част от своя вътрешен живот, любов към света и хората, при което да го направи искрено и адекватно, така, че това самоизразяване да помогне на онези жизнени процеси в природата и на хората, които действително се нуждаят от това. Най-често за това човекът прибягва към косвени пътища за изразяване на себе си, например, в изкуството.

На четвърто ниво на проработка на тридецила човекът чувства живота и проблемите на развитието на големи групи хора (и съответните егрегори), вижда (в сферите на влияние на тридецила) тяхната карма, тоест бъдещите възможности и ограничения и своите възможности за участие в този живот. Подчертан тридецил, особено към висши планети, може на това ниво да означава участие в общата кармична програма за развитие на човечеството, което дава велики мислители, философи, хуманисти, религиозни дейци, за които целия техен живот е едновременно човешко самоизразяване и безлично служене на еволюционните програми. Силно раняване на тридецила може на това ниво да даде обратно, крупен удушвач на живота, сив или черен учител, който непосредствено ще унищожава всички форми на жизнено развитие или ще го отправя в задънена посока. Типичен пример за сиво

учителство - това е създаването за развиващия се живот на оранжерийни условия, в който той бързо се изражда. Такава е съдбата на господстващата философия на твърд политически режим.

За четвърто ниво на проработка на тридецила е характерно това, че човек високо цени откриващите му се възможности за участие в развитието на външния живот, знаейки, че той, от една страна, никога няма да се повтори, а от друга, ще му даде големи възможности за вътрешно развитие и разрешаването на крупни кармични проблеми и адекватно човешко самоизразяване.


 

 

[Satin]

ТРИДЕЦИЛИ НА ПЛАНЕТИТЕ

Интерпретирайки тридецил, важно е да се обръща внимание на мажорните аспекти на образуващите го планети и нивото на тяхната проработка. Раняването на тридецила означава трудности при изразяването на вътрешния живот, но и активен стремеж към това и, сложности при опитите за участие във външните жизнени прояви: много от тях се оказват неудовлетворителни във всички отношения, на човека е нужно да се старае да бъде по-внимателен и по-изтънчен. Хармоничният тридецил дава лекота, обаяние и баналност в изразяването на вътрешния живот. Последното е важно да се преодолява и да не се приемат актуално протичащите външни жизнени процеси и своята роля в тях за образец, но да се търсят пътища за задълбочаване и усъвършенстване на сътрудничеството с живота.

Различните триъгълници, съставени от децили, квинтили, тридецили и биквинтили (например, равнобедрен: два децила и квинтил, или разностранен: децил, квинтил и тридецил) означава устойчив интерес към жизнените и хуманитарни прояви на външния свят, а също и изобилие на съответстващите качества, в частност, живост и човечност, в самия човек (освен съвсем ниско ниво), даже ако триъгълника е частично ранен, и да се убие живота и хуманитарните склонности в такъв човек е особено трудно, особено ако аспектите са точни.

ТРИДЕЦИЛ НА СЛЪНЦЕТО Взимайки участие в чуждия живот, честният човек се старае да го съхрани.
Този аспект дава възможност за успешно и конструктивно прилагане на волята на човека към развитието на живота в сферите на действие на Планетата. Човекът при това не ще изпитва пряк натиск от обстоятелствата, императивно каращ го към това, но ще усети импулс за вътрешна жизненост, който някак си ще го помоли да вземе участие в проблемите, свързани с оживяването на формите в сферите на Планетата, те ще му се покажат не странични, а тясно свързани с него лично. Действително, участието в развитието на живота в сферите на Планетата му обещава не само успех на самото това предприятие, но и голяма помощ при личното самоизразяване. В крайна сметка той може да усети в себе си истинското човешко начало като ръководещо развитието на еволюционно по-ниски форми на живот. При хармонично Слънце това е много благоприятен аспект, човек може да направи много, ако преодолее своята леност. Раняването на Слънцето може да даде неправилна насока на инициативата, или да я изопачат обективни външни условия, което силно ще пречи на човека в неговите опити за участие в развитието на живота в сферите на Планетата, а ако и тя е ранена, то без специална проработка на тридецила неговата помощ ще носи отначало разрушителен характер даже при най-добри намерения.

ТРИДЕЦИЛ НА ЛУНАТА Животът за човека има примерно същото значение, както пейзажа за романа.
Този човек ще бъде склонен много лично да възприема проблемите на развитие-то в сферите на Планетата, те ще предизвикват у него интимно топло чувство и желание да и помогне, с майчински оттенък: да приласкае, затопли, нахрани и т.н. При това човекът може да бъде достатъчно егоистичен, стремейки се да получи от живота максимума за себе си лично и подменяйки грижата за актуалните потребности на обкръжаващия свят със суета около своите представи за тях. Раняването на Луната може да даде голяма капризност в подобни взаимодействия, тоест много неща в чуждия живот няма да се харесват и, той може да опита да го приспособи към себе си, отричайки свойствения му път на развитие, но всичко това под вида на искрено участие и помощ. Хармоничната Луна дава прекрасно интуитивно усещане на живота и неговите проблеми в сферите на Планетата и възможност за адекватно участие в тях, но едновременно и също толкова хармоничен вампиризъм върху него. Проработката дава симбиоза, повече или по-малко напрегната, в зависимост от мажорните аспекти на Луната и Планетата и, възможност за тънко дълбоко самоизразяване на човека в процеса на участие в развитието на живота: при това той ще усети своето истинско човешко начало.

ТРИДЕЦИЛ НА МЕРКУРИЙ Оставайки насаме със своите мисли, гледай, те да не доскучеят.
Този човек живо се интересува от проявите и трудностите на развитието на живота в сферите на Планетата, той ще бъде склонен да приложи тук своя ум или, в краен случай, да поговори на тези теми. Тук проработката дава добри възможности за рационално разбиране на проблемите на развитието на живота в сферите на Планетата и потенциална живост на ума, отправен към тяхното решаване. Реализирайки по такъв начин своите умствени способности, човекът ще усети голямо удовлетворение от собственото човешко начало в себе си. Този аспект дава потребност (и възможности) за самоизразяване в сферата на Планетата чрез ментална дейност и, при проработка това самоизразяване ще бъде и живо, и интересно за обкръжаващите. Например, тридецил Меркурий - Юпитер при проработка може да даде оригинален и непосредствен духовен ръководител, с жив и изобретателен ум, властен точно толкова, колкото е необходимо: "...защото бремето Мое е леко..."; на ниско ниво човек ще смята себе си за изключителен специалист (и благодетел) в жизнените прояви на домовете, заети от Меркурий и Юпитер, както в дълбочината на анализа, така и по нивото на философските обобщения, а като цяло даряващ животодател, но мнението на самия живот за неговите успехи в тези сфери ще го вълнува в малка степен.

ТРИДЕЦИЛ НА ВЕНЕРА Животът на социалната среда рядко има антропоморфен характер.
Този аспект дава желание за участие в социалните моменти, възникващи в сферите на Планетата. Тези моменти означават за човека възможност за самоизразяване, той усеща в тях диханието на живота, който го привлича и призовава да приложи своите сили. В сферите на Планетата човек усеща живота на красотата, него го привлича естетическия идеал, а съдбата му предоставя възможност да оживи областта на влиянието на Планетата с помощта на изкуството, особено при силна Венера. На ниско ниво всичко това протича под значителното влияние на социалните щампи, което заплашва живота, в който се стреми да участва човека, с бързо унищожение. Ако в сферите на Планетата човека се докосне до любовта, тя може, при правилно поведение, извънредно много да го оживи и даде възможности за дълбоко човешко самоизразяване, което впрочем, лошо се съчетава с примитивно разбираната сексуалност. Например, тридецил Венера - Марс дава потенциално силни и човешки прояви в любовта, но опитите на самия човек или партньора му да форсират разпалените (с животински оттенък) страсти завършват с пълен неуспех, макар самото начало на любовта може да обещава много енергично и живо продължение.

ТРИДЕЦИЛ НА МАРС Бъчва от доблест не заменя лъжичка съвест.
Този аспект дава възможност на човека възможности и желание да насочи своята енергия в сферите на Планетата за поддържане на живота, в тези форми, в които той е склонен да го вижда. Чрез енергично участие в този живот успешно протича неговото самоизразяване, тоест външна реализация, а често попътно и оформянето на вътрешния живот, което при проработка му дава усещане за собствена принадлежност към човешкия род, рядко и ценно за средния човек. Положението на Планетата прави задачата за поддържане на жизнените процеси сложна, а раняването на Марс дава грубост на енергетиката на човека, но в същото време и акцентира тридецила като един от пътищата на нейната хармонизация. Последното субективно се изразява в това, че човек в сферите на Планетата, без сам да разбира защо, става по-мек и по-деликатен, като че ли някак си постоянно му напомня: "Внимание, живот!" (внимателния наблюдател ще забележи смекчаващото действие на децил, квинтил и техните производни при най-пропадналите хора). Ако Марс е хармоничен, енергията на човека в сферите на Планетата ще бъдат, като правило, успешно насочени, поддържайки живота (при тридецил Марс - Плутон по пътя на ефективно унищожение на неговите паразити), което за човека ще бъде разбиращо се от само себе си, но резултата ще го вдъхнови повече, отколкото той си мисли.
 
ТРИДЕЦИЛ НА ЮПИТЕР Ангелските крила съществуват не заради това, да пускат с тях прах в очите.
Този аспект дава на човека в сферите на Планетата импулси за помощ към процесите на живот и развитие, тяхната разнообразна поддръжка и разширение на възможностите им, обаче всичко това ще изисква от него определен труд. На високо ниво този човек може да изиграе голяма роля в развитието на сферите, управлявани от Планетата и тяхната хуманизация, в което ще намери своето човешко самоизразяване (или, казано по-просто, лице). На ниско ниво всичко може да се ограничи с благи пожелания и снизходително-пренебрежително отношение, на средно, възможно е, да възникне широк пасивен интерес към сферите, управлявани от Планетата, особено в аспекта на проблема на техния живот и развитие (така, както човекът ги разбира) и някакви ситуации, когато човек ще съумее да ги реализира активно, обаче тук няма да има силен натиск, поне от страна на тридецила. Ако Юпитер е хармоничен, човека ще има възможност да встъпи в сферите на Планетата в ролята на благотворител или спонсор, помагайки на развитието на тези негови жизнени форми, които му се харесат. При раняване на Юпитер той ще има аналогични претенции, или неговата благотворителност ще му донесе усложнения, и благо-творения живот ще започне да се развива съвсем не така, както би му се искало на него, а главното, без всякаква благодарност и признание на неговите заслуги.

ТРИДЕЦИЛ НА САТУРН В търсене на смисъла на чуждия живот понякога може да се намери смисъла на
своя.
Този аспект дава при проработка възможност за дълбока и сериозна помощ на живота в сферите на Планетата и, във всеки случай силно (често неосъзнато или изтласкано) желание за участие в този живот, в което човекът може да намери своето самоизразяване, което (в сферите, управлявани от Сатурн и неговите аспекти) е винаги ограничено и затруднено. Като правило, този аспект прави човека в сферите на Планетата стеснителен, неуверен в себе си и необичайно внимателен към всякакви прояви на живота, които той усеща като интимно свързани с него лично. В хармоничен вариант тази неувереност в себе си преминава бързо, но внимателността и грижливостта остават и, в съчетание с дълбината на устрема често дават пълно потапяне на човека в сферите на живота и областите на развитие на Планетата, прекрасно разбиране на съответстващия проблем и конструктивна помощ при решаването му - ако човек започне да се занимава с това. При раняване на Сатурн неувереността на човека в себе си и в сферите на живот на Планетата се оказва обоснована, той ще бъде отначало непохватен и видимо не на място, от което ще започне да страда, но в същото време (при активизиране на тридецила) с удвоена сила ще се стреми към контакти с този живот и постигането на проблемите на неговото развитие. Проработката на аспекта ще му донесе дълбокото разбиране за тях, възможност за адекватна помощ и човешко удовлетворение от него.

ТРИДЕЦИЛ НА ХИРОН На осите на колата на живота се намират: от една страна колелото на фортуна, от
друга - кръста на съдбата.
Този аспект при проработка дава в сферите на Планетата, първо, нестандартно и неочаквано виждане и разбиране на живота и въобще процесите на развитие, а второ, способност да участва в тези процеси, материално и конструктивно разрешаване на проблеми, изглеждащи нерешими по принцип. Първоначално аспекта може да се изрази във формата на внезапен интерес към проявите на живот в сферите на Планетата, които поставят човека в интелектуална безизходица, излизайки извън рамките на неговите представи за света. Въобще този аспект е хармоничен и, в някои случаи той може да даде защита от съдбата, но неговите прояви са най-отчетливи при съзнателното участие на човека в проблемите на развитие на живота в сферите на влияние на Планетата, където той ще прояви изразени творчески способности и ще получи (в резултат на честен труд, ако се окаже способен за това - тук трябва да се види хороскопа като цяло и да се проработват Сатурн, Нептун и Плутон) възможности за нетривиално човешко само-изразяване с голямо чувство за хумор. Раняването на Хирон ще направи, наистина, него самия постоянен обект на такъв хумор, затова пък при проработка ще позволи да се разбере и вземе участие в значително по-широк спектър интересни и живи дела в сферите на Планетата, отколкото при слаб и хармоничен Хирон.

ТРИДЕЦИЛ НА УРАН Небитието въобще не е тъждествено на не битието.
Този аспект дава общ интерес в сферите на Планетата и повече от оригинални идеи, отнасящи се към процеса на развитие на живота и решаването на неговите специфични проблеми, но като цяло отношението към този живот у човека ще бъде заинтересовано-доброжелателно. Неговите идеи и необикновена енергия могат да се окажат много конструктивни, ако Уран е в известна степен проработен (което означава творчески човек въобще, тоест с каквото и да се занимава), но и в този случай те изискват развитие и материализация по отношение към конкретните проблеми на развитието в сферите на Планетата, за което ще се наложи проработката на нейния принцип, иначе урановите идеи ще увиснат във въздуха и, там ще остане енергията на неговите високоволтови разряди, във формата на гръм, поразяващ въображението със своята мощ, но бързо изчезващ без най-малки последствия. Този аспект има известно защитно действие, но човекът, като правило, не го забелязва или го приписва на случайността. Обаче урановите знаци, проявяващи се във вид на необикновени причудливости на живота в областите, управлявани от Планетата, ще му кажат много, ако се научи да ги чете, в частност, ще помогнат точно да се разбере, а често и да се намери път за решаване на проблемите на развитието в сферите на Планетата.

ТРИДЕЦИЛ НА НЕПТУН Да се разбере - означава да се включи в своята кармична програма.
Проработеният аспект дава възможност за дълбоко включване на човека в проблемите на живота и неговото развитие в сферите на Планетата, когато в него се пробужда и реализира космическата любов към този живот и, в изразяването на такава любов той намира своето човешко начало. Раняването на Нептун може да даде силно (често ирационално) чувство за вина пред жизнените процеси в сферите на Планетата и болезнено отношение към съответните проблеми, при което човека ще започне да ги вижда да със силни изопачавания, съчувствайки не така, както трябва, и помагайки не там, където трябва. Хармоничният Нептун дава отначало чист екстаз от едната идея за участие в живота в сферите на влияние на Планетата и човека достатъчно успешно, но повърхностно може да се включи в него (ако поиска и обстоятелствата не препятстват това), но главните проблеми на живота и острите ъгли на развитието хармоничния Нептун ще замаже или замаскира. Този аспект има слабо защитно действие, но основните му прояви - това са възможността за искрена и любовна помощ за развиващия се в сферите на Планетата живот, в което човекът може да намери своето косвено щастие.

ТРИДЕЦИЛ НА ПЛУТОН Управлявайки съдбата на народите, малцина забравят за своята собствена.
Този аспект потенциално дава добро виждане на недостатъците и пороците на развитието на живота в сферите на Планетата, при което при раняване на Плутон човекът може да вижда само тях, което създава като цяло достатъчно мрачна картина. Хармоничният Плутон предоставя на човека големи възможности за ефективно лечение на тези пороци, в частност, унищожение на паразитните форми на живот, от което може да получи голямо удовлетворение. Например, проработеният тридецил Плутон - Луна може да даде добър лекар (особено при силен VI или ХII дом), а тридецилът Плутон - Венера - твърд художествен критик, язвителен сатирик или, при силен Меркурий, журналист, бичуващ обществените язви. На ниско ниво критиката на жизненото развитие в сферите на Планетата може да бъде деструктивна и в много отношения несправедлива, но, независимо от това, обикновено се прави от добри намерения и за добро, макар че не винаги го носи, особено при раняване на Планетата. При силно раняване на тридецила са възможни склонности към черно учителство за жизнените прояви, тоест съзнателното им унищожение, но, като правило, на най-ниско ниво и като следствие от собствените фрустрации, свързани с болезнени неудачи при опитите да се открие (в сферите на Планетата) развитието на живота в своя вътрешен свят и да се прояви навън.
 





 

[Satin]

Б И К В И Н Т И Л

Числа 5, 2, управители Слънце, Плутон, в заточение Хирон, Уран; в екзалтация Уран, Плутон; в падение Луна, Меркурий.

Съставяйки 2/5 от пълната дъга от 360º, дъгата на биквинтила се нанася 5 пъти в двойната пълна дъга 2 х 360º = 720º, откъдето произтича неговото скрито отношение към жизнените прояви (петица). Обаче, тази скрита жизненост се проявява на първо място чрез развитието на конфликта, или оформяне на двойки противоположни стремежи, принципи и т.н. (което се символизира от двойката), които трябва да бъдат съгласувани. Като обръщение на децила, биквинтил има отношение към хуманитарните въпроси и хуманността, но ако децилът ги активира актуално, то биквинтилът - потенциално, тоест предоставя възможности за разкриване на човешкото начало и дава общи хуманитарни интереси и способности, изискващи обаче развитие, в което голяма роля играе личната воля на човека (хуманитарните таланти, които дава децила са по-отчетливи и в значително по-голяма степен предопределени). Биквинтилът поставя пред човека проблема за хуманността значително по-остро, отколкото децилът и, неговият избор е значително по-твърд, но проработката може да даде значително по-голям ефект, отколко-то проработката на децила, защото тук в значително по-голяма степен участва съзнанието и волята на човека, и изборът между човешки и античовешки път на развитие често е недвусмислен.

СЛЪНЦЕТО КАТО УПРАВИТЕЛ НА БИКВИНТИЛА символизира императивността на пробиващите път за въплъщение тенденции, както вътре в човека, така и във външната му дейност. Те често са противоречиви, но доколкото биквинтил се явява хармоничен аспект, човекът ги усеща просто като известно приятно движение на потенциалния живот, на който той има свободата да даде този или друг път за материализация и оформяне (може, в частност, и напълно да го игнорира, и да затвори всички пътища за въплъщението му). Влиянието на Слънцето се изразява също и в това, че човекът усеща себе си пълен господар на съществуващия вътре в него живот. От друга страна, биквинтилът създава и външни ситуации, когато противоречивият и неоформен живот възниква около човека и някак си му предлага услугите си, и тук отново от него самия и човешките му реакции зависи дали ще приеме той тези жизнени прояви като част от своята съдба или не.
По отношение на възможностите за хуманитарна дейност и проявяването на хуманност (както човекът я разбира), управлението на Слънцето символизира ролята на инициативата на самия човек в тези въпроси и неговата (кармична) отговорност за своите решения и, тук има един тънък момент. От една страна, биквинтилът е хармоничен аспект и пряка заплаха за съществуването на човека в предлаганите избори няма, те му дават възможност да се вземе участие в хуманитарна дейност или да се откаже от нея. Обаче, активирането на биквинтил означава активиране на хуманитарна кармична програма, в рамките на която човек може да намери своето истинско човешко лице и да се реализира като човек и ако той по своя воля отхвърли участието си в тази програма, автоматично попада в друга, значително по-малко човешка, и на съвършено друга, отколкото в първата програма роля.

ПЛУТОН КАТО УПРАВИТЕЛ И НАМИРАЩ СЕ В ЕКЗАЛТАЦИЯ ПРИ БИКВИНТИЛА символизира ръководещата и духовната роля на човека по отношение на скритите и противоречиви жизнени движения, които той усеща във вътрешния и външния свят. Животът в неговите най-нисши форми е примитивно типово размножение и неизобретателна борба за съществуване. Във вътрешния живот това често е скрита война на програмите на подсъзнанието, която биквинтилът осветява като такава и човек, стремящ се към вътрешно развитие е длъжен да направи вътре в себе си определена чистка, да унищожи или трансформира своите ниски и деструктивно-агресивни програми ("акули"), които не позволяват на останалите да се развиват нормално. Тук Плутон символизира съдбовната (от гледна точка на бъдещия или недооформен живот) кармична програма, която този живот чисти и приготвя за въплъщение. Водещият тази програма човек, се оказва по отношение на потенциалния живот в ролята на демиург. От друга страна, в процеса на взаимодействие с несъвършен, нисш или потенциален живот у човека отчетливо се проявяват човешки качества или, обратно, рязко се обозначава тяхното отсъствие, в което също се проявява действието на Плутон. Разликата на биквинтила от тридецила във възприемането на жизнените прояви и участието на човека в тях се състои в това, че в случая на тридецил човекът вижда проявите на живота като потенциално хармонични (тройката е символ на хармонията), и при негова минимално правилна помощ към този живот, той се развива сам по себе си и без особени усложнения (от гледна точка на човека). Обаче животът, към който привлича вниманието биквинтила, е пълен с вътрешни противоречия (двойката е символ на противоположностите), които трябва да се преодолеят, на първо място, грижливо ги проявява (Плутон) и прави видими, при цялата възможна неугледност. Човек на високо ниво вижда в противоречията и войната на еволюционно нисшия живот символично отражение на взаимоотношенията на собствените низши програми на подсъзнанието и се занимава с външни и вътрешни проблеми едновременно, а на ниско ниво понякога силите не достигат за повдигане на човешко ниво на възприятие на нисшия живот и фактически човекът сам слиза на неговото ниво (например, ходенето на хлебарката).

ХИРОН КАТО НАМИРАЩ СЕ В ЗАТОЧЕНИЕ ПРИ БИКВИНТИЛА символизира своеобразните сложности, с които се сблъсква човек, който взема участие в проблемите на еволюционно ниския (в сравнение с него) живот, изпълнен със свойствени на него противоречия. Тук са типични някои неочевидни безизходици, които се отнасят по-скоро към начин на виждане, преодоляването на който изисква от човека нестандартни усилия, на първо място, във вътрешния свят. Въобще заточението на Хирон означава косвено осезаема двойнственост на финия и материален планове и косвено протичаща материализация на първата във втората. В дадения случай противоречията и дисбаланса на еволюционно нисшите форми на живот, които наблюдава човека, символизират противоречията и небалансираността на неговите собствени нисши програми, които обаче той не е в състояние да види непосредствено. Човекът може да забележи само косвени признаци на присъствие вътре в него на нещо приличащо на това, което той наблюдава, но отстраняването на вътрешните антагонизми в дадения случай става възможно само при правилна работа с нисшия живот и човешко отношение към него. Тази проявена навън човечност (въпреки волята на самия човек) ще изиграе своята роля и във вътрешния свят, като смекчава дълбоките вътрешни противоречия и нагажда сътрудничество между планетните принципи, но вече на по-високо ниво. Външно това може да бъде много забележимо: човекът става по-мек, по-добър и като цяло по-хуманен, но субективно се променя, може би съвсем малко, просто някъде в дълбините на подсъзнанието отслабва болезнено здраво обтегнатата струна, като намалява вътрешното напрежение. Обаче човекът не ще успее от това да придобие целенасочена вътрешна работа, а се изисква именно това, което характеризира биквинтила: искрено човешко участие в проблемите на трудно и противоречиво развиващия се чужд живот (на високо ниво, обаче, човекът може да се отнася към външния живот както към функционирането на някои програми на собственото подсъзнание).

УРАН КАТО НАМИРАЩ СЕ В ЗАТОЧЕНИЕ И ЕКЗАЛТАЦИЯ ПРИ БИКВИНТИЛА символизира обстоятелството, че взаимодействието на човека с нисшите форми на живот ще изобилстват с неприятни неочакваности и силни странични енергетични ефекти както в жизнените форми, така и вътре в самия човек, който ще се отнася към тях пристрастно и непостоянно, и често съвършено нелогично (тук се натрупва още и влиянието на Меркурий в падение). Взаимодействието на човека с противоречиви програми и проблеми на нисшия живот ще изобилстват със символични знаци, които ще трябва да се учи да чете, разкривайки значението им, а до момента, докато човекът не се научи да прави това, той ще има усещане, че този живот е твърде подобен на кратер с вулкан с димяща огнена лава и разпръскващи се мехури от нагорещен газ, и към това имащ голяма склонност към изригване в най-неочаквания и неподходящ момент. Тук е много важно човекът да се научи не само да вижда и интерпретира външните знаци, често акцентирани твърде енергично (пряк конфликт), но и своите вътрешни реакции на външните събития, особено внезапна активизация и загасване на човечността в себе си, защото тези преходи са пряко свързани с действието на основната кармична програма, символизирана от биквинтила. Именно вътрешно усещаната човечност ще помогне на човека както да реши проблемите на най-нисшите форми на живот, така и да намира правилно и устойчиво лично отношение към този живот, тоест да съвместява своята и неговата кармични програми.

ЛУНА КАТО НАМИРАЩА СЕ В ПАДЕНИЕ ПРИ БИКВИНТИЛА на ниско ниво дава пренебрежително-потребителско отношение към нисшите форми на живот и свойствените му противоречия и трудности на развитието. Човекът е склонен да се самоутвърждава за сметка на своето видимо превъзходство, което той обърква с еволюционното ниво и, съвършено не усеща чуждите противоречия като свързани със своите, още повече, като непосредствено засягащи ги. Това прилича на отношението на хората към културните растения и домашните животни: на ниско ниво и едните, и другите се разглеждат изключително от позицията на човешкото потребление, но развитите култури на селското стопанство (а също и човечеството) водят към разбирането, че оптималните за човека резултати са тясно свързани със създаването на оптимални условия за растенията и животните, от гледна точка на техния живот и развитие, при което в рамките на общата гео- и биоценоза, тоест цялата съвкупност от природни условия. Обаче падението на Луната и, особено гастрономическо-снизходителното отношение към нисшите и несъвършени форми на живот, се проработват с голям труд и изискват развитие на истински човешко начало в човека, на когото отначало му е трудно да разбере, че ако вълкът е сит и овцете са цели, то проблемите още не са решени, и трябва да нахрани овцете. Проработка-та на биквинтила е свързана с преодоляването на много дълбоки биологични програми, идващи от далечното зооложко минало и се състоят в това, че нисшите жизнени форми съществуват изключително заради това, за да бъдат храна на висшите: вълкът изяжда заека, без да обръща внимание на вътрешния му свят и с това се отличава от духовно развитата човешка личност.

МЕРКУРИЙ КАТО НАМИРАЩ СЕ В ПАДЕНИЕ ПРИ БИКВИНТИЛА символизира слабостта на рационалното мислене на човека, встъпващ във взаимодействие с нисшите форми на живот, техните противоречия и проблеми, което е добре известно на възпитателите и агрономите, ако те не се занимават с пряка самоизмама. Падението на Меркурий символизира това, че рационалният ум и логика са необходими в тези ситуации, но в ограничената роля на далечни средства за анализ и съветник без право на решаващ глас. От друга страна, на ниско ниво човек се отнася към еволюционно ниските форми на живот пренебрежително и естествено смята, че разбира техните проблеми в подробности (позиция: "няма какво тук да се разбира, и така всичко е ясно"), което съвършено не съответства на действителността и води до груби грешки. На практика всичко, което е свързано с живота (на всяко ниво на неговото развитие), се постига от рационалния ум с голям труд, винаги много грубо и приблизително, за което свидетелстват съвременните ЕИМ, способни за сложни изчисления (тържество на Меркурий) и даже в известни рамки към самообучение: все пак биолозите и агрономите (не говорим за педагозите, писателите и художниците) са хора, които няма да притежават подготовка само за програмиране. На високо ниво на проработка на биквинтила човекът разбира, къде и в какво може да му помогне рационалната мисъл, и я използва в голяма степен, но винаги чувства ней-ните ограничени възможности и потенциална грубост на схемите и, в сравнение с творческото развитие на всеки живот, колкото и противоречив и недодялан да му се струва. Същото се отнася и към развитието на собствената човечност, което е много индивидуално и често влиза в противоречие със социалните ментални щампи. Често за човека е непосилно да ги преодолее, но да постъпи въпреки социално водещата логика, той е напълно способен.

На първо ниво на проработка на биквинтила човек възприема проявите на нисшите форми на живот от позиция на личното потребление и като цяло пренебрежително. При това еволюционно нисши той смята не само бактериите и животните, но и по-ниски социални слоеве, а също и много хора от по-високи социални слоеве, които по някаква причина не му харесват и не му се струват достойни за уважение. При раняване на биквинтила на това ниво е характерно профаниране на човешките форми на живот до животински и растителни, което може да стане даже жизнена позиция. Чисто паразитното отношение с всички нисши, по мнението на човека, форми на живот и използването на техните вътрешни противоречия и трудности за користни цели (например, по-доброто им управление) водят до непредсказуеми (от човека) негативни последствия, взривове, бунтове, загуба на контрол и съвършено безизходни ситуации, изход от които човекът не вижда, защото вътрешно той не допуска възможност за самостоятелно значимо съществуване на другите, а особено (от негова гледна точка) нисш и несъвършен живот, управляем по свои вътрешни закони и логика на развитие, и още повече не допуска връзка между този живот и своите проблеми. На това ниво е характерен мироглед, при който човек счита себе си цар на природата, на която трябва да бъдат разкрити тайните и, след като тя се направи послушна на своя разум, да се експлоатира ефективно за свои цели. Възможността за развитие на човечност в себе си, предоставена от биквинтила, човек на това ниво обикновено игнорира, макар че са възможни хуманитарни интереси с изразен егоцентричен акцент.

На второ ниво на проработка на биквинтила човек възприема нисшите форми на живот и техните противоречия по двойнствен начин. От една страна, той отчетливо (за себе си) вижда цялото свое еволюционно превъзходство над него, а от друга, се отнася към него като към "по-малки братя", отчасти приемайки ролята на любящ и опекунстващ родител. На това ниво човекът (в сферите на биквинтила) интуитивно добре усеща автономността на съществуването на нисш живот и заедно с нейната потенциална управляемост и възможност за приспособяване към своите потребности усеща и някои свойствени на него ограничения и самостоятелни, присъщи му закони за развитие, и дълбоко подсъзнателно чувства себе си нещо родствено с този живот, макар че не може да каже какво точно. За това ниво е типично осъзнаването на ограничеността на рационалния разум в тези въпроси, което рязко повишава разумността на човешкото поведение и открива път за проява на човечност при общуване на нисши несъвършени форми на живот. Тук е възможно развитието на хуманитарни интереси и занимания с хуманитарни науки, интерес към хора и колективи, намиращи се на ниски степени на еволюционно развитие, техните характерни противоречия и проблеми.

На това ниво на проработка човек вече усеща предоставените от биквинтила възможности за развитие на човечност в себе си и ги оценява положително, но далеч не винаги бърза да ги използва и, особено при раняване на биквинтила, може в резултат да се окаже в значително по-малко човечна (в баналния смисъл на думата) кармична програма, отколкото е предполагал отначало. В това отношение биквинтилът е достатъчно твърд аспект, на което недвусмислено намекват неговите управители Слънце и Плутон.

На трето ниво на проработка на биквинтила човек започва да вижда конкретни-те жизнени форми като определени точки от еволюционното развитие на живота във Вселената като цяло. Ето защо той гледа на каквато и да е несъвършена и нисша форма на живот като старши другар по еволюция, чиито дълг е да разбере проблемите на младшия и да му помогне, доколкото това е възможно. На това ниво човекът (както му се струва) добре разбира основните проблеми на нисшия живот, но далеч не винаги може да намери адекватни и приемливи за него начини за тяхното реше-ние, и тук е важно да се знае, че само по себе си неговото безкористно участие в ролята на разбиращ и благожелателен наблюдател дава на нисшите форми голяма поддръжка, защото означава активиране на висок (за тях) егрегор, тоест своего рода източник на благодат, което самият човек може и да не забелязва. На това ниво човек (в сферите на биквинтила) може да бъде не лош психолог, умеещ да види нисшите програми на подсъзнанието в себе си и другите като автономен негов живот, и достатъчно точно да знае във всеки конкретен случай, какъв е истинския проблем на пациента, при това често без да успее да го убеди в това. Тук ефективните психотерапевтични методи ще намират вътре в себе си проблеми, аналогични на проблемите на пациента, ще осветят съответните програми на своето подсъзнание, ще разбере тяхното взаимодействие и реши своите проблеми. След това проблемите на пациента ще си отидат от само себе си.

На това ниво човек високо цени възможностите за развитие на човечност в себе си (която, в частност, естествено се проявява при участие в живота на еволюционно нисши форми) и се старае да не ги пропуска, често без искрено да разбира защо много други хора не се стремят да станат по-човечни, но рядко успявайки да ги отправи по този път.

На четвърто ниво на проработка на биквинтила човек в много неща вижда кармата на нисшите форми на живот и кармичния смисъл на техните проблеми и противоречия. За разлика от третото ниво, той вижда и границите на своите възможности за участие в тях. И когато това се оказва възможно, намира адекватни пътища за сътрудничество. На това ниво човек усеща единството на всички видове живот и общността на техните проблеми, в частност, вижда преките връзки между проблемите на нисшите форми на живот, срещани по пътя му и, своите собствени. Той умее да гледа на света на нисшите програми на подсъзнанието като на отделна форма на живот и акуратно ги управлява, отчитайки свойствените им закони на съ-ществуване и развитие. Същото се отнася и към програмите на подсъзнанието на другите хора, които този човек понякога (когато смята това за възможно) ги въвежда в тяхното съзнание, обаче правейки това винаги с голямо внимание, защото тази операция наподобява обикновената хирургическа и, за да може успешно да протече, е необходимо добре да се познава анатомията (и патоанатомията) на подсъзнанието и да стерилизира с висши вибрации човечността и духовността на своите инструменти.

 


 

[Satin]

БИКВИНТИЛИ НА ПЛАНЕТИТЕ

Интерпретирайки биквинтил, следва да се обръща внимание на мажорните аспекти на образуващите го планети. Хармоничният биквинтил ще даде благодушно-снизходително, а раненият - строго изискващо отношение към нисшите форми на живот, срещани на пътя на човека. Ако една от планетите на биквинтила е хармонична, а другата ранена, то отношението на човека ще бъде двойнствено: в сферите на първата ще бъде благодушен, а в сферите на втората изискващ, но винаги заинтересован. Триъгълникът, съставен от два биквинтила и квинтил, дава много жизнени сили и голям интерес към жизнените прояви и обещава големи възможности за развитие на човечността в сферите, управлявани от планетата с двата биквинтила. Триъгълник от два квинтила и биквинтил, също дава голяма жизненост и устойчиво участие в разнообразни процеси на развитие и жизнедеятелност, особено в сферите, управлявани от планетата с двата квинтила. Много силно хармонично влияние символизира правилния петоъгълник, съставен от планети и други чувствителни точки на хороскопа (на първо място върховете на домовете и възлите на Луната). Даже при значително ранена карта (и, обективно) тежката съдба, човекът никога не ще унива, искрено ръководейки се от лозунга: "Няма нищо, но затова пък да се живее е весело!"

БИКВИНТИЛ НА СЛЪНЦЕТО Перспективно направление за изкореняване на престъпността представлява
повсеместно въвеждане на милосърдието.

Този аспект отправя инициативата на човека в сферите на Планетата към нисши и несъвършени форми на живот, което на ниско ниво се проявява преимуществено в указанията и директивите, давани властно, но с лошо разбиране същността на нещата. Реално този аспект означава, че човек може да вземе конструктивно участие в проблемите на нисшия живот и, освен това, той се нуждае от неговите волеви импулси и инициативи, но всичко това в условията на добро разбиране и не изключително в користен интерес. Тогава човек може да направи много и при това в него ще израсне не само собствената жизненост, но ще се прояви и човешкото начало.
Раняването на Слънцето означава силни диктаторски тенденции, склонност към пренебрегване сложността на вътрешните антагонизми и проблема на нисшия живот и подчертаното му отделяне от себе си като еволюционно висшестоящ. Раняването на Планетата означава сложност на нисшите жизнени проблеми (в това число, в съответните сфери, силата на собствения егоизъм). Хармоничност на Слънцето и Планетата означава изкушение за чисто егоистично леко потребление на нисшите форми на живот, които не ще окажат забележимо съпротивление, а обратно, особено в началото ще бъдат щастливи от всяко внимание от страна на толкова високостоящ събрат, макар че той ги посипва с копър и наръсва с чесън с достатъчно очевидни намерения. Например, хармоничен биквинтил Слънце - Луна дава добро разбиране на домашните животни и любов с тях по градски (любимо куче, спящо със стопанина в един креват) или селски ("Яж, яж, миличко, през есента ще те заколим) тип.

БИКВИНТИЛ НА ЛУНАТА Народът не владее езика, на който може да се изрази неговия дух.

Този аспект дава в сферите на Планетата добро интуитивно разбиране на нисшите форми на живот, особено на биологичните потребности, ако човека се стреми към това. В хармоничен вариант той умело ще подбере ландшафта, храната, осветлението и кислородния режим на аквариумните рибки и леко ще намери общ език с изпуснатия алкохолик, който ще пожали искрено и, ако не го постави на истинния път (което, разбира се, е трудно), то, във всеки случай, ще стопли душевно, почувствайки при това себе си (на негов фон) като човека (което е типично за биквинтил Луна - Венера). При раняване на Луната ниските форми на живот в сферите на Планетата ще дразнят с нещо постоянно човека и той ще може да насочва към тях своята агресия, възникваща по съвсем друг повод, например, в сферите на планетите, образуващи напрегнати мажорни аспекти с Луната. При това ще му бъде трудно да признае както (поне потенциална) духовността на нисшите жизнени форми, така и (особено) връзката на техните проблеми и несъвършенства със своите собствени, макар в дадения случай аналогията може да се натрапва: дебелите стопани най-често имат дебели кучета, а еволюционното развитие на семейния егрегор най-лесно може да се определи по нивото на егоцентризъм на домашните животни.

БИКВИНТИЛ НА МЕРКУРИЙ Когато разхвърляш упреци, израстват, като правило, плевели.

Този аспект на ниско и средно нива дава на човека в сферите на Планетата видимост на рационалното разбиране на нисшите форми на живот и ментален интерес към тях. Впрочем, неговите мисли в това направление могат да се окажат на място, във всеки случай, обаянието на неговата реч няма да пропадне и ловкостта при нагласяване функционирането на нисшия живот за лични интереси може да бъде необикновено: това е аспект на колонизатора. Ранен биквинтил Меркурий - Плутон може да даде безмилостен търговец на роби, но това е по-скоро изключение и, на средно ниво човекът все пак се старае да бъде, макар и отвисоко, човечен с туземците, да развива (в достъпната за това степен) тяхното рационално мислене и да апелира към него. Ако Меркурий е ранен, това отначало не ще се получи добре и, майка с такъв биквинтил може да се опита сериозно да апелира към логиката и разума на едногодишно дете. Ако е ранена Планетата, то рационалните съображения на човека, даже при цялата им правилност, ще бъдат слабо ефективни и ще му се наложи да привлича своята интуиция и природна човечност, която може да подскаже логически неочевидното, но точно поведение в най-объркани ситуации.

БИКВИНТИЛ НА ВЕНЕРА Философът върви в дълбочина, политикът нагоре, а еснафът се плиска в локвата
на безотговорността.

Този аспект дава в сферите на Планетата социализирано отношение към нисшите форми на живот, тоест човек тук се намира под силното влияние на социалните щампи, което на ниско ниво има по-скоро положително значение (например, възгледа "децата и животните не трябва да се обиждат"), а на по-високи може да даде силен снобизъм, тоест подчертано отделяне на себе си от еволюционно по-ниските форми на живот, а също тези, които човек сметне за такива (например, пренебрежителен възглед на столичанина към живота в провинцията или икономически развита страна към изостанала). Дълбоката проработка, особено на биквинтил към планети от 3-то и 4-то ниво, дава виждане на социалния прогрес в рамките на кармичните програми и еволюционно развитие на човечеството (което е не просто, защото тези процеси често са насочени противоположно), на средно ниво човекът ще се интересува от живота в различни слоеве на обществото, особено от нисшите, техните характерни проблеми и противоречия, и, взимайки активно участие в тях, може да намери начин за реализиране на своята човечност. В хармоничен вариант този аспект дава такт и обаяние и лекота на взаимното разбиране в общуването с нисшите социални слоеве, виждане на красотата в дочовешките форми на живот (животни, растения и т.н.) и естествена радост при общуването с тях (в сферите на Планетата), при раняване различни емоции, в това число любов и ненавист, ще се сменят хаотично едно друго, което силно затруднява контакта с нисшите форми на живот, в хода на които във всеки случай на първо място следва да се търсят изрази на заложената в човека хуманност.

БИКВИНТИЛ НА МАРС Лежащите не се удрят: по тях се ходи и се изтриват краката.

Този аспект дава в сферите на Планетата активност и енергия, насочени към взаимодействие с нисшите форми на живот. Раняването на Марс прави тази енергия разрушителна, но човекът далеч не веднага забелязва това, във всеки случай, може искрено да смята, че абсолютно всичко, което излиза от него в посока нисшия живот, отива за негова полза (макар той, глупав и неблагодарен, често не разбира това и се опитва да протестира). Ако е ранена и Планетата, то човекът може да стане мъчител на нисшия живот от типа на жесток наставник (по-прозаичен вариант, например, при биквинтил Марс - Меркурий - суров училищен даскал, преследващ всякакви прояви на живот на учениците и агресивно недоволен от техните познания по своя предмет). В хармоничен вариант този аспект дава възможност да се намери леко адекватен начин за участие в проблемите на нисшите форми на живот и, прилагайки незначителни усилия, да получи от тях големи дивиденти. Обаче, с това не бива да се спекулира, иначе възможностите за проява и развитие на човечност в себе си ще бъдат безвъзвратно изпуснати. Проработката дава енергично и умело участие в развитието на несъвършен живот, при което попътно човекът се развива сам, получавайки възможност да смекчи своите нисши агресивни програми на подсъзнанието, насочвайки енергията по-културно и по-конструктивно.

БИКВИНТИЛ НА ЮПИТЕР По-леко е да се обвини епохата в отсъствие на духовност, отколкото да бъде намерена там.

Това е аспект на филантроп и покровител на нисшите форми на живот в сферите на Планетата. На ниско ниво това се проявява, основно, в думи и обещания, а също с общо кралско самомнение. На високо човек прониква в широк спектър проблеми на нисшия живот, осмисля ги на високо абстрактно ниво и може да намери съвършено неочевидни решения. Юпитер дава възможност на човека да открие на нисшите форми нови пътища за развитие и начини за разрешение, на изглеждащи непримирими противоречия, но затова е нужно да се отдели от гледната точка (типична за непроработения аспект) към тях като към примитивни и незаслужаващи сериозно внимание. С проработването и разширяването на своето разбиране на нисшите форми на живота човекът, първо, открива в тях приличащи на нещо нисши програми на своето подсъзнание и се учи по-адекватно да ги управлява или трансформира в еволюционно по-високи и, второ, получава възможност да проявят заложените в тях човешки качества, например, безкористна помощ на по-младшите братя по еволюция.

БИКВИНТИЛ НА САТУРН Или човек изпреварва своето време, или то го настъпва със своето сиво стъпало.

Този аспект дава подсъзнателен стремеж да се разбере дълбоко нисшия живот в сферите на Планетата и да вземе съществено участие в него, в което човекът може да изрази своя хуманизъм. Обаче отначало, особено при раняване на Сатурн, човекът вижда нисшия живот много примитивно, а се намесва в него крайно недодялано, което може да създаде комплекс за непълноценност или, обратно, да извика от дълбините на подсъзнанието и актуализира садистични склонности. В областите на вътрешния живот, откликващи на проблемите на нисшия живот, човек ще чувства себе си уязвим и е добре, ако той разпространи усещането за уязвимост и на най-нисшия живот. Въобще казано, то е присъщо на човека първоначално, но в хода на живота може да бъде изтласкано в подсъзнанието и, тогава състраданието често се превръща в подчертана жестокост, което впрочем, в дадения случай е по-скоро изключение, отколкото правило. Тук проработката става по пътя на дълбокото изучаване на нисшите форми на живот и внимателното и бавно търсене на адекватен контакт и взаимодействие с него. Изкушения ще бъдат фрустрации, свързани с бавността на този процес, много твърдите и примитивни представи за живота и себе си и външна твърдост на поведението, която постепенно трябва да се сменят с меки, макар и сдържани човешки прояви. На високо ниво се постига мъдрост и дълбоко човешко самоизразяване.

БИКВИНТИЛ НА ХИРОН Злодеят също е съсъд Божи. Просто с изкъртена ръчка.

Този аспект дава в сферите на Планетата нестандартно виждане на нисшите форми на живот и техните проблеми, което на ниско ниво може да се прояви в различни издевателства, остроумни от гледна точка на човека, но не на живота, над който той се смее. В тези остроти може да се включи, обаче, по-дълбок смисъл, отколкото човек има предвид, но това поначало не е видно на никого. Ако той започне по-тясно да взаимодейства с нисшия живот, към което той ще има чисто човешки импулси, то ще се сблъска със сериозни проблеми както на самия този живот, така и на своето участие в него, които го поставят в безизходица и ще го обкръжат с неизразим хаос и, ще бъде много трудно да се намери изход. По-точно, това ще изисква от човека преглеждане на своите възгледи както към нисшия живот, така и на своето отношение към него и, може би, на проблема за човечността като цяло. Въобще това е много перспективен аспект, защото неговата проработка дава възможност с помощта на участието в чужд живот да се разберат особеностите на своите еволюционни "опашки", тоест неадекватно ниски програми на подсъзнанието, да бъдат видени и изменени, направени по-подобаващи на своя духовен облик. Обаче за това на първо място е нужно да се научи да вижда нисшия живот в сферите на Планетата и неговите проблеми с обективни и внимателни очи, преодолявайки съответните социални щампи: кравата, може би, не е напълно микрокосмос, но все пак е по-близо до човека, отколкото до млекопреработвателния завод.

БИКВИНТИЛ НА УРАН От гледна точка на мишката, мъркането изключително прилича на гръм.

Този аспект дава големи неочакваности, екстравагантност на проявите, както на човека при взаимодействие с нисши форми на живот, така и на самите тези форми, в които внезапно могат да се изострят противоречията и да протекат взривове, в това число и в отношенията с човека. При раняване на Уран се оказва практически невъзможно да се нагласи устойчив конструктивен жизнен контакт с нисшите форми на живот, макар че някои идеи на човека ще бъдат потенциално много плодотворни, а поведението на жизнените форми и техните кризиси ще бъдат твърде многозначителни, и ако човек се научи да ги вижда и интерпретира като знаци на съдбата (както на нисшите, така и своята собствена) той може да постигне големи успехи. Хармоничният Уран ще даде по-приемливи, макар че така или иначе са отначало неразбираеми за човека, както идеи по отношение на нисшите форми на живот, така и на техните собствени прояви, но тук голяма част от катаклизмите ще преминат без особени жертви и може да дадат енергия за решение на трудни задачи. Все пак за конструктивност тук може да се говори само при условия на проработка на Уран и умение на човека да работи с неговите енергии и ефекти, но неочакваните пробиви вътре в себе си и внезапните и неочаквани прояви на човешкото начало са възможни и без тази проработка. За съжаление, те изчезват също така бързо и внезапно, както са се и появили.

БИКВИНТИЛ НА НЕПТУН И гъските имат свои мантри.

Този аспект дава в сферите на Планетата любов към нисшите форми на живот и жалост към тях. На високо ниво тънкото им разбиране и човешко отношение, когато човек встъпва в ролята на висше същество, тоест своего рода божество. На ниско ниво няма истинско разбиране, но човекът се стреми към нисшия живот в търсенето на нисши медитации, профанирайки себе си до него и постигайки в нисша октава тези чувства и преживявания, които желае в по-висок вариант, но недостъпни без специални усилия. Например, биквинтил Нептун - Меркурий или Нептун - Венера може да даде социално устроен и непиещ човек, но обожаващ разговори със запуснати скитници, алкохолици и т.н., доброволно помагащи им да намерят поредната доза или просто оказващ морална поддръжка със своето съгласие и подкрепа на техните жизнени позиции. Тук е налице присъединяване към нисшата форма на живот, но помощ при това дава не толкова на нея, колкото на себе си (косвено удовлетворение от потиснатото желание за свобода и непосредствена радост от живота). При раняване на Нептун са възможни разнообразни изопачавания във възприятието на нисшите форми на живот и неадекватно (макар често зле разбираемо, защо) участие в тях на човека, и може да бъде много сложно да разбере ситуацията, ако не отчита конкретните нисши програми на подсъзнанието, при това актуализирани.

Хармоничният Нептун дава изопачено-розова картина на нисшия живот и ролята на човека в него и, минимално успешното участие в неговите проблеми ще приведе човека в еуфорично състояние, макар реални резултати практически да отсъстват. Все пак хармоничният биквинтил дава естествена благодат, разпространяваща се от човека към нисшите форми на живот, и децата и кучетата ще го обичат безусловно.

БИКВИНТИЛ НА ПЛУТОН Духовното ниво на човека се определя от количеството съвест, което му се е отдало да събуди в епохата.

Този аспект в проработен вариант дава на човека възможност за ефективно участие в сложни проблеми на нисшия живот. За него той изглежда носител на фаталност, непредотвратима, в някои отношения безжалостна, но в крайна сметка справедлива и водеща го в правилно направление. В хармоничен вариант човек лесно вижда неадекватността и проядената от червеи нисша форма на живот в сферите на Планетата и намира най-безболезнените начини за тяхното ликвидиране. Обаче, при това го чакат определени разочарования и безвъзвратни загуби, защото нисшите форми не издържат критика и (кармично) трябва да бъдат напълно ликвидирани, с което на него може да му е трудно да се примири, защото тези форми намират отклик в неговото подсъзнание и, смъртта на външните жизнени форми унищожават нещо в него самия. При ранен Плутон това става понякога много болезнено и, човекът може да се ожесточи, отделяйки (емоционално) себе си от нисшия живот и неговите проблеми, вследствие на което той може да стане безжалостен негов гонител, виждайки в него едно само зло, подлежащо на безжалостно изтребване. При това, обаче, той изтребва в себе си човешкото начало, заставайки на служба на твърд егрегор и губейки свободата на волята. Тук проработката върви по пътя на грижливо изучаване на нисшите форми с пълно уважение към законите на тяхното развитие и свойствената им етика. Едва след това човек може да разбере и заобикне нисшите жизнени форми, усещайки ги като родствени на себе си, а негово-то хирургическо вмешателство ще се окаже изцеляващо и хуманно.

[Satin]

П О Л У К В А Д Р А Т

Число 8, управители Хирон, Уран; в заточение Слънце, Плутон; в екзалтация Меркурий, Луна; в падение Уран, Плутон.

Ако четворката символизира идеята за структура на мъртвата материя въобще, то осмицата конкретизира тази идея, представлявайки ноумена (идеята) на пространствена форма, символизирана от куба: 8 = 2³ - числото на неговия връх. По такъв начин, ако четворката символизира разпятието на кръста, максимално твърдо и дисхармонично, то осмицата представлява разпятието в тримерното пространство, тоест оформяне в по-гъвкави структури, някак имитиращи живота и духа, но реално все пак лишени от тях. От друга страна, по вида на тези структури е значително по-лесно да се досетим за това, в какво направление лежи тяхното одухотворение и символ на какви идеи той се явява.

Аспектът полуквадрат означава препятствие, символ на което служи протеза на мястото на жива или даже одухотворена тъкан. С други думи, взаимодействието на планетите в полуквадрат видимо произтича удовлетворително, но въпреки това има огромни скрити дефекти, състоящи се в липсата на истинско взаимно разбиране и естественост на взаимодействието, които са заменени с формално съгласуване на функциите, което отначало е съвсем неочевидно за човека. Ако сравним действието на квадрата с дебел гипс на ръката, не позволяващ на нея да се движи, то полуквадрата е подобен на изкуствена става, външно изглеждаща като истинска, но даваща на ръката подвижност в две основни направления и не повече от това. Във вътрешния живот полуквадратът дава характерно чувство за неудовлетвореност, отсъствие на правилно, естествено, живо преживяване, което се получава някак механично и неистинско, въпреки че външно всичко протича както трябва.

Като минорен аспект, полуквадратът дава скрито препятствие, което човек е длъжен не само да преодолее, но и отначало да открие, защото неговото дисхармонично действие често е неочевидно, при все че влиянието му в живота на човека може да бъде доста значително. Препятствията, които поставя квадрата са очевидни, обратно, полуквадратът някак нашепва: "Всичко е наред" и се преструва на биквинтил или даже (ако планетите му са хармонични) тригон, но в действителност носи съвършено друг характер. Ключовите думи, отнасящи се към полуквадрата - това са: формален, механичен или механистичен, а също и ерзац. Например, полуквадратът на Слънцето дава склонност към формално ръководство, тоест волеизявление, не свързано с истинско разбиране и усещане същността на нещата и, аналогично налягане изпитва човек от страна на средата. Полуквадрат на Меркурий означава тенденция към формални разсъждения, вървящи по повърхността на явленията, праволинейно и инертно мислене, полуквадрат на Юпитер на ниско ниво дава евтини обобщения, механично разширение, несъпроводено със задълбочаване на мисълта или концепциите, религиозен и философски догматизъм и т.н. От друга страна, полуквадрата дава здрава и надеждна защита, която човека трябва да оживи и одушеви, да и даде възможности за развитие и тогава може да достигне много, ако започне да отчита намеците, заложени в самата конструкция, символизирана от полуквадрата, тоест да разшифрова и върне към квазижива конфигурация нейната собствена душа, която някъде във финия свят очаква това. Символично проработката на полуквадрата е представена от задачата да се премахне магията на царицата-жаба или спящата красавица. Намеци за съществуване на готовата да се върне душа служат съответно короната и кристалния гроб (символ на кристализиран егрегор), но и процеса на разомагьосване е неформален: той изисква неочевидни усилия и като цяло творческо отношение към него.

ХИРОН КАТО УПРАВИТЕЛ НА ПОЛУКВАДРАТА символизира двойнствения характер на проблема за инертните форми, частично приспособени за изпълнението на възло-жените им живи функции. От една страна, тази форма е плътна и устойчива и това, което е в състояние да направи, го прави стабилно и, може да се каже, че е непоколебима в това. От друга страна, тя принудително профанира обкръжаващия го жив живот, свеждайки проявите му към достъпните за себе си две-три движения и, разбира се човекът усеща това, защото полуквадрата понякога наричат аспект на раздразнението, тъй като раздразнението - това е естествено чувство, възникващо в човека, когато той се жени за жаба, независимо колко са мъдри нейните съвети, вкусни баничките и ефектни останалите трикове.

На ниско ниво на проработка на полуквадрата Хирон дава ясна безизходица и отчаяние на човека, който твърдо разчита на живото функциониране на органа (например, програмите на подсъзнанието), който е съвършено неспособен за това, явяващ се по-скоро имитатор, и тук опитите за пряк натиск завършват с пълен неуспех, макар че причината на него е съвършено неразбираема за човека: нали при другите това същото се получава прекрасно! Обаче, резонния отговор на астролога, състоящ се в това, че другите нямат този полуквадрат, или аналогични по смисъла им обяснения на психолози и просто обкръжаващите човека често не го устройват, защото не е наистина психологически много трудно да признаеш собствения квази-живот, по-скоро ще бъде сметнато като ненормално от обкръжаващите. На високо ниво Хирон дава възможност да се открие изход в тази безизходица и не само да се одушеви мъртвият механизъм, но и да се вгради в него голяма и сложна (или външна) програма в качеството на много устойчива и надеждна съставна част.

УРАН КАТО УПРАВИТЕЛ И НАМИРАЩ СЕ В ПАДЕНИЕ ПРИ ПОЛУКВАДРАТА символизира двойнствения характер на механизма, вграден на мястото на живия орган. От една страна, този механизъм е направен много тънко и изобретателно (управление на Уран), така че даже е способен да излъже човека, на когото отначало може да му се стори, че неговата става е истинска, а не изкуствена. На високо ниво, когато човек разбере неговата природа и реални възможности, този механизъм може да бъде хитроумно използван в много съвършени конструкции, но за непосредствена проява на творчеството на духа винаги ще служи като препятствие (падение на Уран). На ниско ниво Уран като намиращ се в падение символизира унищожението от страна на полуквадрата не само на живи, но и на всички оригинални и творчески прояви и нисшия полуквадрат символично става за тях прокрустово ложе. Обаче това не става даром: в някакъв момент става непредвидено събитие, което видимо съвършения механизъм на полуквадрата не успява да подреди в привичната схема, и се счупва той самия, подобно на Прокруст, който в края на краищата е убил героя Тезей, слагайки го на собственото прокрустово ложе. Полуквадратът обикновено не е толкова жесток, но мъчението на програмата на подсъзнанието, която не се справя със своите, както неочаквано се изяснява, примитивно разбирани задължения и, поради това е принудена да ограничи своите пълномощия, може да бъде за човека напълно реално и много неприятно преживяване.

СЛЪНЦЕТО КАТО НАМИРАЩО СЕ В ЗАТОЧЕНИЕ ПРИ ПОЛУКВАДРАТА символизира невъзможността за пряко волево решение на съответните проблеми. Освен това, импера-тивният натиск в дадения случай води до изключително отрицателни последствия, подобно на това, както изгарянето на жабешката кожа води до усилване на омагьосването на принцесата. Тук се изискват други, косвени действия, преосмисляне на ситуацията и преход към по-високи вибрации, които могат да оживят мъртвия механизъм (спящата в гроба принцеса следва да се целуне, а не да се буди, да кажем със звука на ловджийски рог). От друга страна, полуквадратът сам по себе си не изкарва наяве свое рязко несъответствие и неадекватност: в императивни ситуации той, като правило, демонстрира точно своята самостоятелност и само по косвени признаци може да се разбере, че в нещо важно става нарушение. Това е добросъвестен изкуствен заместител, който работи лошо само тогава, когато човек му възлага несвойствени функции за живо реагиране. Обаче човекът е много склонен към одушевяване на мъртва материя, макар и във въображението си и, ако нещо работи как да е, той ще смята този механизъм и за жив, и за развиващ се, и самообучаващ се, и приспособяващ се към различни условия, а в дадения случай това, за съжаление, не е така: човекът сам трябва да намери средства за оживяване и одухотворяване, и сам да приспособи дадения му по рождение механизъм към подходяща за целта дейност, която също трябва да открие.

ПЛУТОН КАТО НАМИРАЩ СЕ В ПАДЕНИЕ И ЗАТОЧЕНИЕ ПРИ ПОЛУКВАДРАТА символизира косвено, но достатъчно определено и неприятно изразената необходимост да се обърне внимание на изкуствения, нежив, механичен начин за съгласуване принципите на планетите, образуващи полуквадрат. Човекът е длъжен да усети този начин като неудовлетворителен в крайна сметка и да намери път за неговото оживотворяване и одушевяване. Тук косвена плутонова чистка и проверка преминава не самия механизъм (той по своему е съвършен), а начина за негово взаимодействие с живата реалност, която той изопачава, деформира, а понякога и съвсем лишава от живот, оставяйки нещо от сорта на мумия. Всичко това отравя атмосферата около полуквадрата и съответстващата област започва да гние и разлага, но мерките за нейното очистване далеч не са очевидни (макар да са необходими) и винаги носят косвен характер, защото да се унищожи източника на злото - самият механизъм на взаимодействие на планетните принципи е невъзможно, той трябва да бъде преосмислен и качен на друго ниво, на първо място, по пътя на проработка на съответните планети. Поради това на ниско ниво влиянието на Плутон се изразява в голяма замърсеност на сферите на действие на полуквадрата, а на високо - в умението с косвени методи да се чистят специфичните отпадъци на неживите механизми, работещи в жива среда - проблем, необичайно актуален в наше време във физически план (екология на промишлеността), но имаща продължение и във финия свят, например, обезвреждане и утилизация на отпадъците на жизнедеятелността и продуктите на разпада на кристализирани егрегори.

ЛУНА КАТО НАМИРАЩА СЕ В ЕКЗАЛТАЦИЯ ПРИ ПОЛУКВАДРАТА символизира голямото подсъзнателно внимание, което обръща човек на сферата, управлявана от този аспект. Подсъзнанието чувства неговата чуждородност и буквално недоумява как следва да се отнася към това явно неживо, но все пак изпълняващо основните функции устройство. Луната някак си поема върху себе си цялата тежест на адаптацията на твърдия (чуждороден) орган към нуждите на организма и психиката, защото съзнанието често даже не регистрира някакво съществено нарушение в сферите на полуквадрата, в краен случай, при ниско самосъзнание на човека. При това начина за адаптация зависи съществено от нивото на проработка на полуквадрата: отначало механизмът се оказва съществено по-силен и устойчив от обкръжаващата го жива тъкан и я подчинява на себе си, безжалостно насилвайки и извращавайки неговата природа, вследствие на което в подсъзнанието на човека могат да възникнат цели мъртви области (зони на отчуждение, подобни на полосите с екологическо бедствие около крупни промишлени производства), които могат да бъдат оживени извънредно трудно, а без проработка на полуквадрата често и невъз-можно. На високо ниво човек превежда механизма на полуквадрата на качествено друг режим на работа, вследствие на което той оживява, оставайки здрав и устойчив и, обратното, сам поддържа работата на подсъзнанието да стане в съответните сфери жив крайъгълен камък.

МЕРКУРИЙ КАТО НАМИРАЩ СЕ В ЕКЗАЛТАЦИЯ ПРИ ПОЛУКВАДРАТА символизира, от една страна, гъвкавостта и разнообразието на възможности, предоставени от механизма на полуквадрата, а от друга - неговата ограниченост, подчиненост на някаква твърда идея, която не допуска по-нататъшно разширение. За символи на полу-квадрата служат конструктори с голямо количество детайли от разнообразен вид, от които могат да се построят най-различни съоръжения и ЕИМ с краен брой основни команди, на чиято основа може да се направят разнообразни програми. В този и другия случай съществуват голямо количество варианти за съчетание на елементите, тоест системата има много степени на свобода, благодарение на което може да имитира различни форми на живот, но истинско одухотворение, антропоморфизъм, зооморфизъм, или поне фитоморфизъм стават възможни само при принципно изменение на възгледа за основните елементи, когато те престанат да изглеждат инертни и детерминирани, получават (в очите на човека) свобода на волята и, съответно стават (в определени граници) живи и непредсказуеми. Приложено към вътрешния живот полуквадратът означава квазигъвкаво, тоест по принцип подвижно, но съставено от ясни правила от съвършено твърди фрагменти, функциониране на психиката, често подчинено на ясна рационална идея.

На първо ниво на проработка на полуквадрата човек възприема функционирането на неговия механизъм като норма, без да се замисля за неговото несъвършенство, а обратно, най-често го смята за норма или даже образец. Например, полуквадрат Венера - Меркурий дава ограничен набор шаблонни ментални представи и рационални прийоми в социалното общуване и любовта, към които човека се придържа строго. В това и другият човек ще бъде съвършено студен, формален и, може би, в някои отношения безупречен и ще смята за норма и образец именно своето възприемане на хората, а също и като идеал за останалите. Всички живи чувства и прояви на околните той ще разглежда изключително от гледна точка на своите твърди понятия и, най-често ще ги счете за неуместни и ще ги изтълкува съвсем превратно.

На това ниво механизмите на полуквадрата обикновено са достатъчно примитив-ни (кубчета от два вида, не повече), но човек може да постигне голямо съвършенство и сили в тяхното използване и натрапване към обкръжаващия свят, от което последният страда много, особено при раняване на полуквадрата (тоест раняване с мажорни аспекти на образуващите го планети). Самият човек също ще страда от грубостта на проявите на полуквадрата, но не в непосредствената сфера на активността му, а в прилежащите области, чийто живот ще бъде силно накърнен, изкривен или отровен с неорганични отпадъци, но на човека ще му бъде много трудно да разбере, в какво се състои работата - в това се проявява коварството на минорните дисхармонични аспекти, които никога не се проявяват като очевидно зловредни и злото отначало се вижда като страничен продукт на положителна конструктивна дейност, чиято необходимост е очевидна за човека на това ниво и не предизвиква съмнения.

На второ ниво на проработка на полуквадрата човекът усеща определен дискомфорт във връзка с несъвършенството на механизма, имитиращ жив живот, но лошо разбира в какво се състои работата, вижда причините единствено във външния свят и неудачното стечение на обстоятелствата и се стреми да компенсира ниското качество (отсъствие на истински живот и хармония) с голямо количество, безполезно опитвайки се да разработи изкуствена става, по принцип неспособна да се извърта така, както собственикът би искал. Ако човекът е склонен да се бунтува, той със сила счупва (по своему съвършения) механизъм, след което се налага да натрупва дебел гипс или изцяло да премахне повредения член (психо-логически - дълбоко разочарование, депресия и отказ от дейност). Смирението тук отслабва напрежението, но усещането за дискомфорт и периодичната болка във връзка с действието на инертния механизъм в живата среда остават, и засега човек не е в състояние да намери истинската причина за това, защото боли жива тъкан, а човекът практически не усеща работата на механизма в себе си на това ниво - тук чувствителността е рязко снижена. Например, човек с полуквадрат Луна - Венера много формално възприема чуждата душевна (и физическа) болка и, на второ ниво на проработка на аспекта той частично може да изглежда (и на практика да бъде) безчувствен към чуждите страдания и емоции, и неговото собствено изразяване на чувствата да бъде схематично и недодялано (примерно като последен синтаксичен оборот).

На трето ниво на проработка на полуквадрата човекът вече отчетливо вижда своето несъвършенство и механистичността на програмите на подсъзнанието, съответни на аспекта, но не отбелязва в този механизъм никакви положителни качества и се старае да живее, отчитайки този дефект и без да се надява на съществени подобрения. Тук компенсацията върви по пътя на избягване на ситуациите, в които на полуквадрата се налага съществено натоварване. Човек с полуквадрат на Хирон се старае да не се шегува, знаейки от опит, че неговите шеги са плоски и груби и обиждат хората. Човек с полуквадрат на Венера се старае да избягва интимни ситуации в социалното общуване, стараейки се да се обгради с ритуали, а с полуквадрат на Нептун избягва свободните медитации (които се оказват груби и лъжливи) и се старае да се придържа към надеждни, изпитани и проверени от вековете магьоснически прийоми. Обаче това не винаги се получава и схематичния полуквадрат настига човека и във външния, и във вътрешния живот, доставяйки му маса неприятности и създавайки като цяло голям комплекс за непълноценност на човек с протеза в психическата организация (понякога и във физическото тяло). Ако полуквадратът в картата стои хармонично, това е смекчено и, човек често намира адекватна повърхностна компенсация или път за успешно изтласкване на дисхармонията, при раняване на полуквадрата в неговите сфери на влияние на психиката може да израсте гърбица, с която даже на опитен психотерапевт ще бъде трудно са се справи.

На четвърто ниво на проработка човекът умее да построи от мъртвите детайли на конструктора дом или подемен кран, които се оказват достатъчно привлекателни за елфите и, те се заселват в него, оживявайки и одушевявайки го по такъв начин. С други думи, човек използува механизма на полуквадрата на значително по-високи вибрации и често съвършено за други цели, отколкото първоначално е имал предвид, най-често във връзка с потребностите на други хора, тоест извън рамките на егоцентричните позиции. В този случай онова, което се оказва неживо и недодялано за него, може да се окаже много необходимо и одухотворяващо за другите, ако човека си постави това за цел. Например, полуквадрат на Юпитер на това ниво може да даде философ или проповедник, чиито концепции и проповеди от негова гледна точка да са мъртви, плоски, схематични и съвършено безинтересни, но хората чакат информация от него и назидаване именно върху дадените теми и това, което той пише и говори, се оказва за тях нужно, интересно, живо и служи за източник на вдъхновение и по-нататъшно развитие - за някакво тайно негово недоумение. Обаче, за това е нужно да се достигне високо ниво на виждането на кармата и проблемите на другите хора, защото в дома, построен без задълбочено познаване живота на елфите и (поне скрита) любов към тях, тези вълшебни човечета няма да живеят и той така и ще си остане мъртва играчка.

 

[Satin]

ПОЛУКВАДРАТИ НА ПЛАНЕТИТЕ

Интерпретирайки полуквадрат, следва да се отчитат мажорните аспекти към неговите планети и нивото на раняване на хороскопа като цяло. В силно ранена карта полуквадратът може понякога да се разглежда като хармоничен аспект ("не ми е до напълняване, искам да оцелея"), а хармоничните мажорни аспекти на планетите ще потиснат полуквадрата или дълбоко ще изтласкат неговите дисхармонични ефекти - до един момент от времето, в който ако въобще не се проработва полуквадрата, той ще се яви в много неприятен за човека и неугледен за неговото обкръжение вид.

ПОЛУКВАДРАТ НА СЛЪНЦЕТО Съдбата поставя човека в твърди условия само от пълна безизходица.

Този аспект дава в сферите, управлявани от Планетата, твърди форми на възможните волеизявления на човека и, определени (от съдбата) типове императивни ситуации, към които на човека ще се налага да се приспособява, макар че това често ще му бъде неприятно. Например, полуквадрат Слънце - Венера може да даде голяма програмираност (тоест малко число възможни сюжети) в социалните и любовните отношения, при което ако сюжета внезапно започне да излиза извън установените рамки, човекът сам, със своята воля старателно ще ги връща обратно, често правейки уродливи и осакатени своите и чуждите чувства и съдба, без да разбира, защо го прави, но настоявайки твърдо на това.
На ниско ниво на проработка полуквадратът на Триъгълникът, съставен от два полуквадрата и квадрат дава голямо напрежение във фокуса, тоест планетата с двата полуквадрата, принципът на която ще бъде отначало с твърде ограничени проявления - човекът ще усеща върху себе си тежки окови, към които е много сложно, но необходимо да привикне и, тогава те се превръщат в булдозер или асфалтова машина, която човека ще управлява сам. Тя ще му помогне много в проработката на квадрата, който в противен случай буквално ще натисне намиращата се във фокус планетата в много твърда форма.
Слънцето е много тежък аспект, това (в сферите на Планетата) е вариант на преструващ се на човек робот, в крайна сметка, такива ще бъдат инициативите и реакциите на външните императивни обстоятелства. Тук на човека не достига фантазия, но от друга страна, в някои случаи можем да разчитаме на него както на никой друг, а при хармонични мажорни аспекти на Слънцето и Планетата това може да бъде идеален изпълнител на точни и ясни (за него) указания и разпореждания. Характерно е подсъзнателно усещане за скованост на волята и ограниченост на инициативата, което постепенно отслабва (но никога не си отива докрай), когато човек започва да се занимава с проблемите в сферите на Планетата, не свързани с него лично. Обаче това поначало ще бъде недодялано, възможни са травми както във външния свят, така и психически, и комплекс за своя неуместност, неловкост и непригодност.

ПОЛУКВАДРАТ НА ЛУНАТА Винаги ли, когато разговаряш с човека, ти помниш, че пред теб е микрокосмос?

Това е сложен аспект. Най-често означава вътрешна сломеност, която човек всячески се опитва да скрие сам от себе си, защото основното вътрешно чувство му казва, че с него всичко е както трябва, а ето другите хора и въобще външните обстоятелства нещо не са съвсем наред, но във всеки случай това си е техен проблем. На практика всичко е наопаки, но Луната с голям труд признава своите недостатъци. В сферите на Планетата у човека ще бъдат ограничени и твърди програмите на възприятието, които безжалостно ще отсекат и игнорират всичко, не вместващо се в тях, но човекът няма да забелязва това, смятайки, че той прекрасно вижда и чувствува всичко, което е нужно и е възможно, даже да усети своето превъзходство над другите хора, чието възприятие действително ще бъде в някои отношения не така ясно. Неприятността се състои в това, че зад границите на своето ясно възприятие човек на ниско ниво на проработка на аспекта не забелязва нищо, в това число и тънките моменти, полутоновете, и инстинктивно ще се стреми да докаже на света, че такива тънкости на практика няма. Често този аспект означава формални отношения през детството с майката, която е отправяла своите майчини функции и задължения по утвърден списък, мислено поставяйки в него "отметки" според изпълнението му. Тук (достатъчно трудната) проработка дава умение да се построи топъл уютен дом за другите, предвиждайки за тях всичко на света, но за това е нужно на първо място да се преодолее естествения егоизъм и душевната безсърдечност в сферите на Планетата.

ПОЛУКВАДРАТ НА МЕРКУРИЙ Изкуствен интелект - това е винаги безотговорен интелект.

Този аспект дава на ниско ниво скрита инертност на мисленето, която в същото време прави впечатление на подвижна, а понякога и на мощна. Човекът може да говори видимо логично и правилно, но в речта му ще се усещат някакви колосал-ни изопачавания, като че ли в думите си той влага друг и съвършено неправилен смисъл. Самият човек обаче няма да забелязва това, също както няма да забелязва профанацията, на която (в сферите на Планетата) биват подлагани чуждите ментални образи и въобще информацията при тяхното възприемане. Например, полуквадрат Меркурий - Марс ще даде много ограничен набор ментални схеми, с които човекът оперира, възприемайки и насочвайки всякакви видове активност и енергия - своя и чужда, често ограничавайки се с категориите "добро-лошо, свой-чужд, приятел-враг", така че да се осъзнае и отчете двойнствения характер на всякаква активност на този човек ще бъде много трудно. При това неговата реч (особено при хармоничен Меркурий) може на пръв поглед да звучи мощно, убедително и логично, съкрушавайки всякакви препятствия, в това число истината.
Проработката изисква осъзнаване на ограничеността на своите ментални схеми и строителство на тяхната (устойчива!) основа на здание за друга цел (и обитатели), в сравнение с предполаганите в началото от човека. На високо ниво това е дух, тоест това, което се намира над мисълта и логиката, но към което и едната и другата трябва да водят, подобно на указателя, водещ търсача към съкровището, скрито в лабиринта.

ПОЛУКВАДРАТ НА ВЕНЕРА Цветовете на злото при най-близко разглеждане обикновено се оказват изкуствени.

Този аспект дава скрити твърдост и схематичност в социалните отношения в сферите на Планетата. При това външно човек може да изглежда в социалното общуване напълно адекватно, но излишъка на вътрешен формализъм, вътрешната зададеност на приемливите за него социални ситуации ще се усещат от близките хора, от него самия в значително по-малка степен. Особено ясно това се проявява в любовта, където човекът го очаква един (рядко два) и същи сюжет, своего рода матрица, където съдбата и самия човек ще подпечатва живота: него и партньорите му, докато този човек не омръзне смъртно на другия, защото удовлетворителни емоционални преживявания той така или иначе не носи, макар често да върви достатъчно уверено и като че ли така трябва. Обаче опитите да се спре със сила естественото течение на събитията или се провалят, или водят към катастрофа. Проработката тук лежи по пътя на отдръпване от решаването на лични проблеми, особено емоционална и социална неудовлетвореност, и прехвърляне на проблемите върху другите хора и като се занимава с тях човек открива, че това което е очевидно и скучно на него, често се оказва интересно, полезно и необходимо на другия - ако не настоява върху това. Социалната яснота е много ценно качество, ако на човека му се отдаде да я направи косвено, а не основно съдържание на общуването, и да си постави като служба по-високи цели, а главното, за другите хора.

ПОЛУКВАДРАТ НА МАРС Бойният чук на официалната идеология не толкова раздробява, колкото трамбова крамолните мисли на гражданите.

В сферите, управлявани от Планетата, този човек има ограничени средства за изразяване на своята активност, макар това не винаги да се хвърля в очи. Ако на него му се отдаде да намери удобно за неговите цели съчетание на тези средства, ефектът ще бъде прекрасен. Обаче, най-често, той ще изпитва известно неудобство, причините за което представляват пълна загадка за човек на ниско и средно ниво. Например, полуквадрат Меркурий - Марс дава лоша координация на движенията, но при това някои отделни движения могат да бъдат съвършени и при желание, комбинирайки ги, човек може да постигне даже успех при някои видове спортове, макар да е трудно да стане шампион с такъв аспект. Човек с непроработен полуквадрат Луна - Марс ще бъде груб в личното възприятие и изразяване, обидчив, рязък и като цяло е доста тежко да си имаме работа с него, защото той изисква външната реалност да се приспособява към него. Затова пък, когато си постави за цел служенето на нея, той постепенно ще получи широки канали за самоизразяване и конструктивна дейност, макар в началото ще бъде, разбира се, непохватен, но тук много неща ще се смекчат с искреност и безкористност.
На ниско ниво, а особено при добра енергетика, човекът ще бъде склонен да подчинява света в сферите на Планетата на своите (съвършено определени представи за това, какви трябва да бъдат тези сфери, и съпротивата срещу това може да бъде много трудна. Например, полуквадрат Марс - Меркурий (особено хармоничен) дава голяма хитрост и повратливост, които на пръв поглед може да изглеждат ум и мъдрост.

ПОЛУКВАДРАТ НА ЮПИТЕР На когото е дадено много, от него се иска съвсем друго.

Това е аспект на домораслите философи в сферите на Планетата. Тук човекът в редица отношения ще има догматично мислене, основните тухли на което ще се окажат при най-близко разглеждане много здрави и толкова трудно подвижни, и да се построи от тях лек, устремен към небесата храм е достатъчно трудно. В хармоничен вариант този човек може да открие в сферите на Планетата склонност към филантропия, но обикновено тясно разбирана и в крайна сметка не безкористна, а като резултат на неуспех в собственото постигане на тънкостите на Планетния принцип и неговото широко усвояване. Въобще Юпитер носи щастие и разширение на възможностите, но в дадения случай това протича някак механично и формално, без отчитане на истинските желания на човека, така че неговата радост често може да бъде отровена или произтичащото да му се стори съвсем издевателско, от рода на покупка на плюшено кученце вместо истинско за рождения ден. Този елемент на формална благотворителност и лъжливо покровителство се преодоляват с голям труд, още повече че от живота човек получава (в сферите на Планетата) не най-добрите примери за подражание. Независимо от това, проработката тук изисква дълбоко (а не широко) проникване в сферите на Планетата и опериране със съществуващите у човека възможности действително за целите на помощ на другите хора, без отношение към укрепването на чувството за собствена значимост, и тогава в построения от човека храм на практика ще зазвучи гласа Божи.

ПОЛУКВАДРАТ НА САТУРН При дълбоко пробиване на цепнатините на вътрешния свят вместо фонтан от
духовност може да избие от нефт.

Този аспект не е толкова твърд, както квадрата на Сатурн, но е по-коварен, защото дава на човека усещане за дълбоко проникване в областта, управлявана от Планетата, но тази дълбочина в много отношения е илюзорна, затова пък догматизма на нейните достижения е напълно реален. Например, полуквадрат Сатурн - Меркурий дава човек, който винаги знае, какво трябва да се направи, особено в областите, управлявани от Меркурий. Тук неговото мислене е лениво, догматично и негъвкаво, и да се докаже на човека тази ограниченост е практически невъзможно. Полуквадрат Сатурн - Плутон дава, обратното, човек който знае как НЕ трябва да се правят нещата, и знае, как трябва да ги унищожи, нямайки никакви съмнения по този повод, във всеки случай на ниско ниво. Докато този човек е настроен егоцентрично, сферата на Планетата като жива му е недостъпна и може да предизвика даже раздразнение, защото не влиза в предписаните рамки. Реално човекът я осакатява, макар той самия да смята, че всичко което прави (структурира, разумно ограничава, мъдро настоява за истинския път) служи изключително за нейна полза. Ако Сатурн е ранен, то този полуквадрат може да нанесе на човека дълбоки душевни рани, но техният източник - много твърдото взаимодействие със сферите на Планетата - дълго ще бъде непонятен или неочевиден. Тук проработката изисква голямо самоотричане и мъжествено задълбочаване в сферите на Планетата с очите на другите хора и за техен интерес, тогава, когато на самия човек вече всичко отдавна е ясно и очевидно. Обаче само тогава, когато види Планетата с очите на другите, през призмата на техните проблеми и, помогне на тяхното разрешаване, човекът ще може да направи нещо действително струващо си, конструктивно и надеждно.
 
ПОЛУКВАДРАТ НА ХИРОН Задълбочавайки се в неведомото, сложи акваланг.

Този аспект дава в сферите на Планетата грубовато чувство за хумор и увереност в нестандартността и оригиналността на своите подходи, а също способност да се излезе от всяка безизходица. За съжаление това, реално не е винаги така, и хитроумната и смешна измислица на практика често се оказва плоска и неефективна, но човек на ниско ниво игнорира това или го смята за случайност. Хирон винаги е верен на себе си: тук той предлага структури и методи, които трябва да се разгадаят, гледани от нестандартна и едва мислима гледна точка, което в дадения случай означава (в частност) от гледна точка на другия човек или егрегор, и докато човекът не направи това, в сферите на Планетата постоянно ще го срещат безизходици на развитието, свързани с догматичността на възгледа върху нейните проблеми и упорство при прилагането им, от гледна точка на човека, познатите, надеждни и ефективни методи, на практика се оказват съвсем не такива, но е нужно умение, за да се види това. Хармонични Хирон и Планета силно изглаж-дат отрицателните ефекти на полуквадрата, и методите, които използува човека в сферите на Планетата, ще изглеждат остроумни и конструктивни, но все едно без проработка и внимание, принципно отправени към другите хора, ще притежават съществени скрити дефекти, които с времето обезателно ще излязат наяве в моментите на грубо очевидно неразбиране на живота в сферите на Планетата и насилие над нея.

ПОЛУКВАДРАТ НА УРАН Истинските трудности започват, когато човек престане да бъде устройван от
собствената концепция.

На високо ниво на проработка този аспект дава в сферите на Планетата изобретателност в съставянето на конструкции от готови блокове, при което тук на човека ще му идват най-неочаквани и понякога гениални идеи, но в крайна сметка проектирания и построения от него дом ще бъде удобен и уютен само за другите хора, ако човек щателно отчете техните желания и потребности, и за него ще бъде не напълно понятно, как се получава това, защото от негова гледна точка домът трябва да се получи все пак мъртъв, макар и оригинален по конструкция. Например, човек с полуквадрат Луна - Уран и Уран в VI дом може да измисли забележителна система от физически упражнения или прийоми на самоконтрол, разпускане и т.н., който ще даде чисто външен, повърхностен ефект за него самия, но ще се окаже много жив и значим за другите, и именно към тях следва да се ориентира в разработването й.
На ниско ниво този аспект дава в сферите на Планетата затъване в непоклатими капризи и прищевки, които човека не може да обясни, но те ще бъдат обезателни за него, често травмирайки обкръжаващите и него самия. Следва да се обръща внимание на тези знаци, но е трудно да бъдат правилно изтълкувани. В частност, е голяма опасността от догматични и праволинейни интерпретации, при раняване на полуквадрата достигащи до мании.

ПОЛУКВАДРАТ НА НЕПТУН На спящата красавица не са нужни доказателства за съществуването на вещиците.
Това е опасен аспект, защото на ниско ниво човека в сферите на Планетата постоянно се намира под съсредоточеното внимание на твърди егрегори и нисши астрални същности. При раняване на Нептун са възможни омагьосване, изравняване и т.н., изкуствени ограничения на подвижността на астралното тяло, което в превод на обикновен език означава емоционална скованост, ограниченост на кръга на емоционално и същностно разбиране и твърда фиксация на тези явления и моменти, които са достъпни за човека. Ако те се отнасят към социално усвоени и приемливи области (хармонична Планета), за този човек ще кажат "малко странен", "с прищевки" и т.н., ако пък човек се съсредоточава върху социално неусвоени феномени, което е типично при раняване на Планетата, той може в своите медитации да се придвижи достатъчно далеч и да види недостъпни за другите неща и явления (в това число и във финия свят), за предаването на които той няма да има адекватен език, но те в голяма степен ще овладеят неговото внимание и могат да не встъпят в света като обикновени представи - външно това изглежда като психическа ненормалност и лекарите на такива хора с голям труд ги лекуват с психотропни препарати, не умеещи да им помогнат да разберат природата на фините пространства и населяващите ги същества. Обаче, опитите на човека да разбере себе си и да реши своите проблеми за себе си, да намери удовлетворително и живо течение на своите медитации, в дадения случай не ще доведат до успех. Конструктивна ще бъде помощта към другите в усвояването на сферите на Планетата и тук човек може да постигне големи успехи, при условие на вътрешна безкористност и изкореняване на завистта в себе си по отношение на чуждите постижения.

ПОЛУКВАДРАТ НА ПЛУТОН Мафията следва да бъде погребвана в непробиваеми за куршуми гробове.

На ниско ниво този човек ще бъде склонен жестоко да изкоренява злото в сферите на Планетата в съответствие със своите ясни представи за него, при което в точността и яснотата на тези представи ще се състои неговата сила и едновременно ограничение на еволюционното развитие, което той ще разбере много по-късно. Например, полуквадрат Луна - Плутон може да даде крупен цензор, хирург-онколог или психотерапевт, но във всеки случай у този човек ще има ясен образ на злото и добре отработени прийоми за неговото унищожение. Във вътрешния живот този аспект дава в сферите на Планетата твърдост и непримиримост към някои свои недостатъци, по странен начин съчетаващи се с игнориране на останалите и, тук човекът следва да действа по косвен начин, занимавайки се с проблемите на усъвършенстването на външния свят, за НЕГОВИТЕ интереси или области на вътрешния, и само тогава неговите плутонови оръдия за чистене ще извършат еволюция от арсенал за измъчване към набор от четки за зъби или дрехи, в зависимост от положението на Плутон, в I или V дом. Непроработеният аспект може да даде дълбоки вътрешни травми, а също съдбоносни дисхармонични обстоятелства на външния живот, които ще бъдат реакцията на кармата за осъзнатата или неосъзнаваема жестокост, проявена от човека при опитите за груба "чистка" в сферите на Планетата без разбиране на нейните истински проблеми.

[Satin]

К В А Д Р А Т  И  П О Л О В И Н А

Числа 8, 3, управители Слънце, Плутон; в заточение Хирон, Уран; в екзалтация Уран, Плутон; в падение Луна, Меркурий.

Съставяйки 3/8 от дъгата 360º, дъгата на квадрата и половина 8 пъти се нанася в утроената пълна дъга 3 х 360º = 1080º. Оттук произтича неговото потенциално отношение към материализираната в пространството форма, относително гъвкава, макар и нежива структура. От друга страна, като обръщение на полуквадрата, квадратът и половина представя структура, изходно външна по отношение на човека, а не заменяща със себе си вътрешно присъща жива част. Символ на квадрата и поло-вина може да служи тъп инструмент, даден на човека като нежива и в известна степен отчуждена от него структура, по отношение на която той има голяма свобода на действието и има волята да я приспособява към себе си или себе си към нея с цел за достигане на по-адекватно съществуване в света, при което тук потенциално са включени големи възможности (символизирани от тройката - знака на хармония), тоест в резултат на проработка човекът може да получи много гъвкав, надежден и удобен инструмент, макар че първо начално той ще се окаже неудобен, груб и тъп, тоест неспособен към изпълнението на своите задачи, което предизвиква у човека естествено чувство на раздразнение, отличаващо се обаче от раздразнението на полуквадрата - последното носи по-интимен и по-личен характер.

При активиране на квадрата и половина у човека възниква характерно усещане, че той се занимава не със своята работа и поради това (естествено) тя се получава зле. При все че има някакви приспособяващи механизми и човекът отначало започва да прави това, за което се е хванал, доброволно или не, както може, тоест недодялано и, най-често презира своите инструменти (в това число и програмите на подсъзнанието) като груби и несъвършени. Обаче кармично, той е длъжен да се научи да изпълнява с тях фина и деликатна работа, след което тя по вълшебен начин става (или се оказва) извършена сама (подобно на това, както в известната приказка тиквата става карета, плъховете - кочияши и т.н.).

СЛЪНЦЕТО КАТО УПРАВИТЕЛ НА КВАДРАТА И ПОЛОВИНА символизира императивния характер на ситуациите, в които на човекът се налага волю-неволю да използва груби или непривични за ръцете му инструменти за изпълнение на (от негова гледна точка) фини, трудни или по принцип нерешими задачи. Например квадрат и половина между Меркурий - Луна може да даде, особено при раняване на Луната, проблема безсъние. Императивността тук се проявява в това, че всяка вечер трябва да се заспива, а грубостта на взаимодействието на ума с подсъзнанието се изразява в неумение да се изключи менталната медитация, да кажем, превеждайки я в приспиващ брой слонове.

Тук трудността се състои в това, че праволинейните усилия не водят до положителни резултати нито във външните, нито във вътрешните проблеми и трябва да се търси някакъв непряк начин за използване на инструментите или да се приспособи към тях самия човек, променяйки своите възгледи, отношението към проблема и взаимодействието с инструментите (за което има големи възможности), не изоставяйки опитите до момента, в който инструментите не получат своите истински вълшебни качества. На ниско ниво човек не разбира това и, в сферите на активностите на квадрата и половина в дълбината на душата е уверен в своята несъстоятелност, защото съдбата не един път го е заставяла да се убеди, а да се повярва в своите скрити способности, тоест че тиквата ще се превърне в карета, може би е значително по-трудно, отколкото в това, че Пепеляшка може да се омъжи за прекрасния принц и, макар че второто (очевидно) е невъзможно без първото, хората, особено девойките, рядко четат приказките внимателно и обръщат повече внимание на щастливия край, отколкото на средствата за неговото постигане.

ПЛУТОН КАТО НАМИРАЩ СЕ В ПАДЕНИЕ И ЕКЗАЛТАЦИЯ ПРИ КВАДРАТА И ПОЛОВИНА символизира вътрешното изчистване, необходимо за това, за да може да заточи инструментите, да направи ловки своите непохватни ръце и изпълни заданието на квадрата и половина. С други думи, ниското качество на инструментите и навиците за общуване с тях са свързани с това, че самият човек в съответните области е недостатъчно чист и, кармата, преди да даде в ръцете му скалпел изисква, те да бъдат стерилни.

Например, квадрат и половина между Слънце - Луна дава общо усещане за неловкост и липса на умения, с каквото и да се захване човек, тоест всички прояви на неговите инициативи се препъват в несъвършенството на подсъзнателните навици. От друга страна, всички опити за удовлетворение на потребностите, даже елементарни, се оказват неудачни, или по вътрешни, или по външни обстоятелства, при което самият човек решително не може да разбере в какво се състои същността. Оказва се, че за да бъдеш егоист също е необходимо умение, а при човека не се получава дори това. Тук Плутон създава за проработка на аспекта такива външни и вътрешни ситуации, когато на човека е нужно да активира принципите на двете планети във висока октава, напълно отказвайки се както от нисша воля, така и от биологически-социален егоизъм и, да прави само това, което (според ситуацията) е императивно необходимо, гледайки на нея със съвършено обективни, но много внимателни очи, и всички прояви на личната воля и егоцентрични тенденции моментално разрушават всичките негови усилия.

Тънкостта се състои в това, че квадрата и половина като минорен аспект се включва само когато са активни принципите и на двете образуващи го планети и, ако е активна само една от тях, човекът, особено ако тя е хармонична, може да си позволи да се отпусне и я включи не в най-висшата възможна за самия него октава. Но веднага след като се включи втората планета, която сама по себе си, без влиянието на първата, може също да не изисква особено преразглеждане, квадрата и половина незабавно показва себе си, човекът всичко изпуска от ръцете си и, потомствената дворянка се превръща в бедна старица с продупчено корито, а златната рибка отплува за дома си.

ХИРОН КАТО НАМИРАЩ СЕ В ЗАТОЧЕНИЕ ПРИ КВАДРАТА И ПОЛОВИНА символизира кос-вената необходимост от изход зад праволинейните и привични подходи на работа с тъпите инструменти, които предлага този аспект. Пряка безизходица тук няма и, изглежда, че може да се работи с тези оръдия и средства, които са налични. Например, да се отделя зърно по зърно лещата от пепелта, обаче натуралния експеримент показва, че в крайна сметка този подход е неудовлетворителен (до сутринта не ще успеем) и, трябва да се търси друго, да кажем, да извика на помощ мравки или други вълшебни помощници. Вълшебството (символизирано от Хирон) е свързано с промяна на възгледите към обекта и преход на по-високи енергийни вибрации (например, доброта вместо сила). Заточението на Хирон означава, че вълшебството помага не винаги, а само в напълно определени ситуации, когато към него следва да се прибягва, но това не е просто и не зависи само от самия човек. Във външния живот това обстоятелство символизира вълшебните помощници, които се появяват сами по себе си (тоест изпраща ги кармата), а не по волята на героя. Във вътрешния живот проработката на квадрата и половина става със скокове, към които човекът може да подготвя себе си, но моментите и обстоятелствата, при които това става, за него са неочаквани и практически неуправляеми. Това са различни озарения, просветления, посвещения и т.н. По такъв начин, зад непосредствената видимост на обичайната, макар и неудобна работа квадрата и половина скрива реална безизходица, преодоляването на която е свързана с дълбоки вътрешни преобразования, често съпроводени с мистични преживявания, а докато човек не разбере това, аспектът постоянно му създава позабравено усещане за непреодолимо препятствие, истински видимо и осезаемо само от човека, защото предаването на съответните преживявания на другите е много трудно: квадратът и половина, за разлика от квадрата, създава прегради, които отвън често изглеждат несериозни, смешни или смехотворни. Реално за самия човек това разбира се не е така, макар че под хипнозата на общественото мнение той може да изтласка своите истински усещания в подсъзнанието.

УРАН КАТО НАМИРАЩ СЕ В ЗАТОЧЕНИЕ И ЕКЗАЛТАЦИЯ ПРИ КВАДРАТА И ПОЛОВИНА символизира характера на обстоятелствата, при които се активира този аспект и стила на решаване на съответния проблем: гръм от ясно небе. Обаче този гръм, като правило, е виден само от подготвен човек, по характерното ураново напрежение и съпътстващите го малки искри, които се явяват символи на голям енергиен разряд. Заточението на Уран е символично представено в приказката със заплахата за смърт за неизпълненото задание. В живота тази заплаха е маскирана от минорния характер на аспекта, но отговорността за срива на взаимодействието на двете планети в квадрата и половина човекът усеща много добре, ако не по-отрано, то във всеки случай впоследствие, по твърдите неприятности, не съответстващи на видима вина на човека (тук говори още и падението на Луната). Екзалтацията на Уран символизира високото ниво на творческото начало, което квадрата и половина изисква от човека, а при проработка предлага само. По принцип, ситуацията на квадрата и половина допуска значително по-голяма свобода на волята и творчество-то на човека, отколкото ситуациите на полуквадрата (с инструменти, макар и груби, човекът има повече възможност за маневри, отколкото с протеза), но само с достигане на високо ниво, превъзхождащо обикновените ментални маневри (съчетание на екзалтация на Уран с падение на Меркурий, което символизира при проработка възможността на истинско, непостижимо за ума чудо).

ЛУНА КАТО НАМИРАЩА СЕ В ПАДЕНИЕ ПРИ КВАДРАТА И ПОЛОВИНА символизира грубостта и ниското еволюционно ниво на програмите на подсъзнанието, включващи се при активирането на аспекта. Тези програми често функционират като рефлекси и, да се видят и преустроят обикновено е трудно, както е трудно да се поправи навик с грубо поведение, даже когато човек смята това за съвършено необходимо. Тук има скрит, но подсъзнателно добре усещан протест, приличащ на чувствата на забогатял търговец, от малък привикнал да пие водка, но при промяна на социалния слой принуден да мине на коняк. С други думи, да се работи с груби инструменти е значително по-леко и естествено, отколкото с фини, но се получава лошо, вследствие на което възниква вътрешно напрежение и раздразнение. Но естественото нежелание да се ликвидира неочаквано възникващата грубост на взаимодействието на планетите или, когато това стане очевидно необходимо, склонността на подсъзнанието към решаването на този проблем на принципа "клин клин избива", което в дадения случай не се получава, създава особени затруднения в проработването на квадрата и половина, действието на който във вътрешния свят, човекът много трудно може някак да осъзнае. Защото тук цензурата на подсъзнанието, хранейки се с грубите енергии на взаимодействието е особено силна и, причините за вътрешна неудовлетвореност дълго изглеждат на човека ирационални. Тук е необходима безкористна, тънка и грижлива проработка на ситуацията на квадрата и половина, защото в дадения случай простотата, като правило, е по-лоша от кражбата.

МЕРКУРИЙ КАТО НАМИРАЩ СЕ В ПАДЕНИЕ ПРИ КВАДРАТА И ПОЛОВИНА символизира характерните трудности, възникващи при опитите да се решат или поне осмислят проблемите, които аспектът поставя. На ниско ниво падението на Меркурий дава неловкост на ръцете и усещане на пълна безнадеждност в опитите да приспособи инструментите към работа или себе си към тях и, действително, метода на рационално мислене или казано по-просто, разпростирането на мозъка тук нищо няма да даде: проблемът не се решава на това ниво: необходими са уранови откровения. Във вътрешния живот падението на Меркурий означава безнадеждност на рационалните убеждения, пряко самовнушение и други подобни методи в сферите на квадрата и половина, където подсъзнанието открива грубостта и ниското ниво на своите програми. Квадратите и половина на планетите с вътрешна проява (Луна, Венера, Сатурн, Нептун) дават грубост на възприятията, квадратите и половина на планетите с външна проява (Слънце, Марс, Юпитер, Плутон) - грубост на изразяването и, това за човека е толкова естествено, че да убеди себе си да чувства и действа по-друг начин той практически не може, даже дълбоко осъждайки и презирайки тази своя "долна" натура.

Проработката върви по пътя на косвеното и значително по-финото използване както на рефлекторни навици (нервната система), така и на рационалния ум. Човекът е длъжен да намери принципно нов режим на използване на инструментите и начините на своето въздействие с тях. Например, квадрат и половина на Плутон към Венера или Юпитер може да даде интерес към социалните проблеми, свързани с престъпността и, изкореняването на социалното зло. На ниско ниво такъв човек ще счита, че злото, затворено в човека, трябва да се унищожава заедно с него за назидание на останалите потенциални престъпници. Такива хора смятат смъртната екзекуция за необходимо и най-важно наказание и предупреждение на тежките престъпници.

На по-високо ниво човекът вече разделя злото в човека, неговото нисше начало, тласкащо го към престъпление и висшето, имащо противоположно въздействие, и тогава всяко наказание в неговите очи ще има двойна роля, защото ще влияе както на нисшето, така и на висшето начала, а смъртната присъда означава прекратяване на съществуването и на двете, и се възприема като лечение на хрема с метода ампутация на глава.

На първо ниво на проработка на квадрата и половина човекът се старае да изтласка съответните проблеми в подсъзнанието, тоест втълпява си, че всичко е наред и, освен това, именно такова взаимодействие между планетите се явява образцово. Например, квадрат и половина между Луна - Венера дава грубост в любовта и семейния живот, по повод на което човек може напълно искрено да каже: "И какво, цялата страна живее по този начин" и, да му се възрази поради някаква причина е много сложно и най-често въобще нежелано, защото квадратът и половина на това ниво може да профанира всяко чувство и мисъл и да унищожи всякакъв идеал. В сферите на квадрата и половина човек със силна енергетика може да застави своето обкръжение да деградира силно, макар че той няма да разбере какво реално прави, считайки, че той учи хората да виждат най-същественото и да не се отвличат към глупави и никому ненужни тънкости. Например, квадрат и половина между Меркурий - Нептун може да даде литературовед, сериозно критикуващ поета-мистик за логическата противоречивост на стиховете му, а също непоследователност и неоформеност на жизнените позиции на лиричния герой, при пълно отсъствие на гражданска.

Слаб човек с квадрат и половина на първо ниво на проработка в неговите сфери ще има чувство за силна непълноценност, възможно е да бъде изтласкано в подсъзнанието и, убеждението му е, че е по-добре да не се хваща с нагласяването на принципите на планетите (и сферите, управлявани от тях), защото притежава опита, че нищо хубаво от това няма да излезе и не може да произлезе.

На второ ниво на проработка на квадрата и половина човек усеща неговото влияние като дисхармонично и се опитва нещо да му противопостави. Във външния живот той се старае да работи по-акуратно и, макар че инструментите не го устройват, той опитва да приспособи себе си към тях и да ги приспособи към своя труд и проблеми. Наистина, това се получава лошо, но затова пък човек разбира своите недостатъци и се учи по-внимателно да се отнася към външния свят, за сметка на което областта на дисхармоничност се свива, но общото усещане за дискомфорт остава. На това ниво човек може да поддържа на необходимата висота принципа само на една от планетите на квадрата и половина, а трябва да повишава вибрациите и на двете едновременно, което се възприема от подсъзнанието като безнадеждна задача. Трудността се състои в това, че квадрата и половина като минорен аспект не създава отчетливо и постоянно действащо препятствие. За разлика от квадрата, той се включва епизодично и, поради това човек вътрешно възприема проработката му като факултативно занятие, което изисква (както той вижда) много усилия, а успехът е съмнителен и е непонятно как да се стигне до него. На това ниво човек усеща влиянието на квадрата и половина преимуществено като грубост на епизодично възникващи външни влияния, с които той не е в състояние удовлетворително да се справи, но те обикновено бързо минават сами по себе си, макар че оставят неприятен спомен. В крайна сметка карате не се учи заради малки банда хулигани, които веднъж в годината изискват, наистина по груб начин, част от съдържанието на торбичката (квадрат и половина между Марс - Сатурн; обаче ако е ранен, са възможни тежки фобии).

На трето ниво на проработка на квадрата и половина човек обръща максимално внимание на грубостта и несъвършенството на взаимодействието на планетните принципи във вътрешния свят, усещайки, как вътрешната дисхармония поражда външната. В хода на вътрешната работа човек постоянно намира конкретни нисши програми на подсъзнанието, препятстващи хармоничното взаимодействие на планетни-те принципи и, отначало неутрализира тяхното действие, а след това трансформира тези програми в по-приемливи. В хода на тази работа човек дълбоко вниква във влиянието на двете планети в своя живот - и външен, и вътрешен, и тънките методи, които той е изработил в борба със самия себе си се оказват ефективни и за другите. Основният момент, отличаващ третото ниво на проработка от второто се изразява в това, че човек усеща като съвършено неприемливи за себе си даже редките и кратковременни активирания на този аспект, съпровождащ се със силно понижение на еволюционното ниво както на собственото поведение, така и на външни ситуации и вижда техните далеч отиващи кармични последствия, което се явява стимул за дълбоко изучава- не и решение на проблемите за взаимодействие на планетните принципи, които на трето ниво на проработка на квадрата и половина престават да се струват факултативни. Например, квадрат и половина на Сатурн на второ ниво на проработка дава на човека потребност да бъде внимателен в сферите на Планетата, а на трето човек вижда, че това е недостатъчно, открива корените на фобиите и се старае да ги преодолее, по пътя на намиране на мъдрост и виждане на кармата в сферите на Планетата.

На четвърто ниво на проработка на квадрата и половина човек усвоява основните тънкости на взаимодействието на планетите, неговите инструменти се оказват далеч по-съвършени, отколкото е изглеждало по-рано и, трудът с тяхна помощ става творчески в най-добрия смисъл на думата: тук вече се усеща конструктивното влияние на Уран като намиращ се в екзалтация при аспекта. На това ниво на майсторство и с инструментите обезателно стават вълшебни изменения, макар и не винаги забележими за неизкушения човек. Цигулката в ръцете на виртуоз - това е друг инструмент, отколкото в ръцете на ученика, на когото засега не са достъпни високите вибрации. Въобще момента на одушевяване и одухотворяване на

инструмента на четвърто ниво на проработка на квадрата и половина е обезателно, иначе майсторът не може да работи с него. На това ниво човек е способен да създава материални форми, които да въплътят в себе си неговия дух и да вдъхновят учениците и почитателите. Той може почти материално да помогне на другите хора в проработката на съществуващите планети, особено ако те стоят в напрегнат аспект. Това ниво на проботка на квадрата и половина дава външно по-видими и осезаеми резултати, отколкото проработката на полуквадрата, която е повече свързана с увеличението на вътрешния потенциал.

[Satin]

КВАДРАТИ И ПОЛОВИНА НА ПЛАНЕТИТЕ

Интерпретирайки квадрат и половина, е важно да се обръща внимание на мажорните аспекти към съответните планети и общия рисунък на аспектите. Проблемите на хармонично стоящия квадрат и половина са смекчени и най-често изтласкани в подсъзнанието, така че той рядко бива проработен. Раненият квадрат и половина, обратно, по-бързо от всичко друго е обърнал вниманието на човека към себе си и се явява (възможно, частично проработено) болно място.

Триъгълникът, съставен от два квадрата и половина и квадрат дава колосални проблеми във фокуса (тоест Планетата с двата квадрата и половина) и тук човекът често е принуден да премине, в краен случай, на нейната висока октава, а сривовете ще бъдат за него опасни и болезнени, тъй като веднага се включва дисхармоничното влияние на квадрата. Тук е по-добре постепенно да се проработва квадрата, с особено внимание и щателно преминавайки през ситуацията, когато е включена планетата във фокус на триъгълника. На високо ниво се получава съвременен радиоуправляем робот-всъдеход-булдозер.

Триъгълникът, съставен от опозиция, полуквадрат и квадрат и половина, дава в началото голяма неустойчивост на опозицията, доколкото тя през цялото време се тревожи с груби и неумели въздействия на третата планета: ето защо, може да се опитваме да проработваме триъгълника, повишавайки нивото на третата планета и едновременно щателно балансирайки взаимодействието на планетата в опозиция. На високо ниво човек получава много надежден, послушен и устойчив инструмент, способен да издържа голямо налягане на външната среда, макар и не толкова голямо, колкото предишния триъгълник. На ниско ниво и единият, и другият дават голям душевен дискомфорт и неувереност в себе си, при допълнително раняване достигащо до фобии.

КВАДРАТ И ПОЛОВИНА НА СЛЪНЦЕТО На човекът е малко до изпълни волята Божия; още му е необходимо да мисли, че тя е негова.

Този аспект прави волята на човека в сферите на Планетата недостатъчно съвършено, понякога твърде грубо оръдие. Неговите инициативи често се оказват твърде праволинейни (ако Слънцето се намира в Риби или Рак, то човека съответно твърде откровено и често непохватно ще бяга от отговорност и ще се крие в своята черупка) и, при склонности към самонаблюдение може понякога да му се стори, че към неговата воля понякога се смесва чужда, преднамерено груба и объркваща фината настройка. Аналогичен ефект се наблюдава и в императивни външни обстоятелства, които се оказват не пряко враждебни или откровено препятстващи (квадратът и половина не е квадрат), но неблагоприятно твърди и нерядко факти-ески разрушават най-интересните, перспективни или привлекателни за човека моменти в сферата на Планетата. Ако във външната ситуация всичко е благоприятно, неочаквано се активира твърдо-огрубяващ вътрешен демон, с който не може да се справи човек с нисша воля. Тук проработката върви по линия на формиране на идеали и включване на висшата воля и висша устременост, а също щателен анализ на програмите на подсъзнанието, управляващи взаимодействието на принципите на волята и Планетата: някъде тук (намека трябва да се търси в ситуациите на едновременна активност на домовете, в които стоят Слънцето и Планетата) дълбоко се е окопало егото, закопало в земята еволюционните опашки, тоест програми на подсъзнанието, намиращи се на значително по-ниско еволюционно ниво, отколкото самия човек. Проработката изисква осъзнаване и трансформация на тези програми, в резултат на което човекът получава възможност за ясно и тънко волево управление в сферите на Планетата. На ниско ниво, това е аспект на диктаторите, използващи твърд апарат за външно подтискане и неговите жертви.

КВАДРАТ И ПОЛОВИНА НА ЛУНАТА При безсърдечните хора сърцата имат желязна обвивка, при душевните -
пластмасова.

Този аспект дава в сферите на Планетата обща вътрешна непохватност и грубост на възприятието, а също рефлекторни навици. Например, при квадрат и половина между Марс - Луна човек на ниско ниво най-добре разбира езика на удара в зъбите с юмрук и на него е склонен да изясни себе си, при което това се отнася и към вътрешния му живот, тоест сам със себе си този човек ще бъде много груб, може да преследва себе си, да се гони в ъгъла, приковава без анестезия и т.н.

В сферите на Планетата на ниско ниво този човек може да предизвиква в другите някакво раздразнение от своята (както им се струва) безчувственост и склонност праволинейно да игнорира всичко, което не му харесва, обръщайки внимание само на своите (обикновено груби) потребности, но затова пък удовлетворявайки ги с желязна устременост. Самият човек, като правило, нищо от това не забелязва за себе си, но от време на време (далеч не винаги!), забелязвайки негативното отношение на обкръжаващите, се затваря в собствения си егоизъм, считайки техните претенции за несправедливи, необосновани и въобще неразбираеми. Действително, тук проработката е трудна и изисква голямо желание да надраства себе си и да преодолява вътрешната грубост. Много е трудно да бъде изкарана в съзнанието, защото цензурата на подсъзнанието тук е груба (както и самите програми) и често просто изтрива големите парчета, оставяйки откровени бели петна в паметта и възприятията (човекът казва: "Аз не помня това, ако искаш убий ме..., а това аз защо не съм забелязал, даже е странно" и, тъкмо от тези места трябва да се търсят скриващите се програми на егото от ниско ниво). Тук проработката дава умение на ясно и тънко дистанционно управление на съответните на Планетата фрагменти на подсъзнанието.

КВАДРАТ И ПОЛОВИНА НА МЕРКУРИЙ На човек не е дадено постигането на истини, изразявани с думи.

Този аспект дава в сферите на Планетата неловкост на движенията и грубост на мисленето. Независимо от това, човекът често няма да забелязва това и ще настоява на своите мисли. Например, квадрат и половина Меркурий - Луна може да даде лоша памет и скованост на мислите, но затова усвоеното с труд знание и съображения ще бъдат експлоатирани постоянно от човека и ще служат на вярата, истината и неистината там, където е възможно, а също и където не може, при което ще бъде много трудно да бъде преубеден рационално.

Квадрат и половина на Меркурий се поддава на проработка с голям труд, защото човек, като правило, усеща скованост на своя ум в сферите на Планетата, или поставя на себе си в това отношение кръст, или, обратно, грижливо изтласква тези недостатъци в подсъзнанието и убеждава себе си в несъмнената значимост и сила на своите мисли, обаче и в двата случая е склонен да изпада в краен догматизъм и невъзприемане на чуждия образ на мислене. На ниско ниво на проработка на аспекта, но облечен във власт, този човек може да стане официален идеолог в сферите на Планетата, чиито логически схеми ще почиват на двата крайъгълни кита на Съответствие и Несъответствие на свещената Истина, окончателно намерена и безвъзвратно формулирана в работите на класиците в съответната област. На високо ниво на проработка човек получава тънкост и яснота на мисленето, способност точно да насочи усилията и акуратно да построи ментален модел в сферите на Планетата, когато и доколкото това е принципно възможно.

КВАДРАТ И ПОЛОВИНА НА ВЕНЕРА Знаейки как трябва да се държиш и как не трябва да се държиш, е добре още да се
разбере, какво да се прави в останалите случаи.

За този човек в сферите на Планетата на ниско ниво ще бъде характерен социален и естетически догматизъм и твърдост на възприятията, основани на слабо подвижни основи. Такива хора превръщат откритията в изкуството в художествен метод, което нерядко е равносилно на убийство. В социалните програми такава твърдост често дава сила, способна да подчини тълпата, но творческите хора ще странят от нея и, у човека може да възникне комплекс на Салиери. Например, квадрат и половина Венера - Уран на ниско ниво може да даде догматично естетическо въплъщение на блестящи идеи, които от това най-често загиват изцяло, макар самия човек това нерядко да не вижда. Проработката дава изумително майсторство в изкуството, свързано със сферите на Планетата, или тънко и съвършено владеене на социалните проблеми, тоест фактически работа в големи егрегори с помощта на инструменти, които отначало са изглеждали на човека неудобни и поради това не приспособени за тази работа: четки, бои, изрезки от вестници и списания. Обаче за това е необходимо да се проследи и признае своето лошо владеене на инструментите на изкуството и управлението от страна на обществото и, главното, да се осъзнаят несъвършенствата и ограничеността на своето виждане, което може да бъде психологически много тежко. Значително по-леко е се проектира своето виждане върху обкръжаващите, доказвайки и с примери, че тези тънкости, които те виждат, са илюзорни и несъществуващи.

КВАДРАТ И ПОЛОВИНА НА МАРС Като цяло отношенията са се образували, ако това което се е получило, може да се
нарече отношения, а това, което е станало - образуване.

На този човек в сферите на Планетата му е трудно да отправи своята енергия в гъвкаво съответствие с обстоятелствата и тънко да реагира на външната сила. Чуждата агресия предизвиква у него обратна, често неадекватна нито по сила, нито по същността на нещата. При това към слаби по сила въздействия той може да не реагира, а след това към малък дразнител, капка, препълваща съвършено странична чаша, да даде буквално взрив от негодувание: може би, субективно оправдан, но обективно несправедлив. Този човек ще страда от грубостта, енергията и агресията на външния свят, насочени към него, ще му бъде трудно да се справи с тях достатъчно културно, но в същото време неговите агресивни инстинкти в сферите на Планетата ще бъдат особено груби и зле управляеми, а неговата активност ще започне често, незабележимо за него самия, да приема твърди форми. Например, непроработен квадрат и половина Марс - Сатурн дава наред с уязвимостта пред агресията още и твърдост на изискването към другите хора, която може да доведе до непримиримост. За този човек е важно да разбере, че високите изисквания към другите хора обикновено са подсъзнателно мотивирани от неудовлетворителност от себе си и, да осъзнае, в какво се състоят неговите собствени провали инедоработки. Тук проработката дава съвършени инструменти и работа с енергетика с високи вибрации.

КВАДРАТ И ПОЛОВИНА НА ЮПИТЕР Да разбереш материята само по себе си е дълбоко идеалистично.

Този аспект дава формално разширение в сферите на Планетата. Тук човек може да се интересува от научни достижения, философски обобщения, просто от други направления на развитие, но ще бъде склонен да разбира това достатъчно праволинейно, на ниско ниво изключително от егоцентрични и прагматични позиции. Тук при лоша проработка е възможна своеобразна твърда гордост, когато човек не приема комплиментите зад рамките на установения от него самия образ, но неговото потвърждение изисква незабавно. Такъв начин на поведение се явява реакция на подсъзнателното усещане за отсъствие на истинско величие, непринудена и естест-вена широта на възможностите, например свойствени на тригон на Юпитер: така полковникът гледа генерал-полковника. Този човек е склонен да встъпва в ролята на добротворец, благодетел или меценат в сферите на Планетата, но неговите възможности често не съответстват на потребностите на средата и му е нужно да се научи да отчита това. Тук грешките са видни значително по-ярко, отколкото при полуквадрат на Юпитер и, ударите по самолюбието са по-болезнени. Проработката дава възможност за ефективна, грамотна и своевременна помощ към другите хора, истинско разширение на възможностите в сферите, управлявани от Планетата, но за това е нужно да се научи да вижда в своите инструменти не само преливане на украсата им, но и качеството на заточването.

КВАДРАТ И ПОЛОВИНА НА САТУРН Ако колелото на фортуна е затънало в канавката, то кръста на съдбата може да се носи на гърба.

Този аспект дава в сферите на Планетата препятствия, приличащи на окови: може да се ходи, но трудно. Човекът обаче, не ще ги усеща постоянно (както при квадрат на Сатурн), а от време на време и, освен това, може да изработи специфично непохватен маниер на придвижване, не много естетичен, но като цяло приемлив. Ако той стане навик, то ще бъде много стабилен и, човекът е склонен да се отнася скептично към другите хора, снабдени с ненужна и даже вредна за тях свобода: парният чук има само една степен на свобода (нагоре-надолу), но затова работи така добре, че с лекота прави невъзможни неща. Обаче подсъзнателно човек усеща най-силен натиск в сферите на планетата, който не му дава възможност да излезе от много тесните коловози във взаимодействието с външния свят и, може да има силни комплекси за непълноценност, но се старае да ги изтласка в подсъзнанието. Във вътрешния живот той търси и дълго не намира пътя към дълбоко усвояване на сферите на Планетата, защото наличната при него първоначално много твърде схема пуска човека по напълно определен груб път, буквално блокирайки тънкостта. Тук проработката превръща строгия нашийник на кучето в гъвкав ум на мъдрец, даващ прозрение на течението и разклоненията на кармата в изглеждащи най-безизходни ситуации, но затова е нужно да се преодолеят вътрешните ограничения в сферите на Планетата и да разбере, че във външния свят данъкът е значително по-ефективен от ангарията.

КВАДРАТ И ПОЛОВИНА НА ХИРОН Ако лежиш настрани, то висшето и низше начала ще станат, съответно, дясно и ляво.

Този аспект дава склонност към използване на идеи и методи, истинският смисъл на които е недостъпен, а страничните ефекти са неясни и непредсказуеми. Това е опасен аспект, особено за хора със силен Сатурн, способни на продължител-ни съсредоточени занимания, с дълбоко, но тясно проникване в слабо изучена област. Квадратът и половина на Хирон дава съблазън за грубо използване на фини инструменти, силата на които може да се прояви съвсем неочаквано и да направи човека вместо субект обект на кармичен експеримент. Типичен пример за действие на непроработен квадрат и половина на Хирон представляват опитите за материалистично-"научно" изучаване и използване на езотерични техники, предполагащи вижда-не на астралния и каузален планове и традиционно предавани от учител към подгот-вен ученик. Тук дилетантството бързо води до подчиняване на човека от твърд магически егрегор и загуба на свободна воля и мислене (в изразени случаи до десоциализация и психически болести). Проработката дава възможност за пробив в практически недостъпни по-рано сфери на финия свят и, адекватна работа в тях със странни, но напълно реални методи и инструменти, които човек възприема като физически, макар тяхното действие да се разпространява и върху фините сфери.

КВАДРАТ И ПОЛОВИНА НА УРАН Бог не иска, Неговото съществуване да бъде установявано с научни методи, защото те Му изглеждат недостатъчно убедителни.

Този аспект дава в сферите на Планетата отчасти отношение като на брадва към урановите откровения, тоест човек ги проработва грубо и без нужното уважение, в резултат на което те, като правило, загиват, също както и урановите знаци. Например, квадрат и половина Луна - Уран дава възможност за фина диагностика на своите (и чужди) физически заболявания, а на по-високо ниво човек може да се научи да използва своето тяло като най-фин диагностичен прибор и за физически полета, да прогнозира земетресения и т.н., но всичко това изисква голям труд, в частност, внимателно изучаване на своите биологични реакции, търсенето в тях на характерни енергетични плясъци и тяхната интерпретация като отражение на външната физическа реалност, а също понякога и на своята карма. На ниско ниво квадрат и половина на Уран дава в сферите на Планетата неочаквани капризи и упорство, следване на често недодялани идеи, зле подходящи за решаване на съответстващите проблеми - в непроработен вид това е аспект на безумните изобретатели с незавършено образование. На високо ниво изобретенията се отдават и човек може да създаде удивителни прибори, инструменти и методи, силно изпреварващи своето време, но истинският смисъл на неговите открития най-често ще остане неразбираем за него.

КВАДРАТ И ПОЛОВИНА НА НЕПТУН Идолопоклонника във всяка религия е идолопоклонник.

На ниско ниво на проработка този човек в сферите на Планетата ще лъже неумело или ще попада в лъжливи положения, при което това ще му изглежда неизбежно, а понякога и конструктивно. Например, непроработен квадрат и половина Юпитер - Нептун, вероятно, ще направи човека лаком за ласкателства и това може да стане негово главно оръжие, което често ще го подвежда, но човекът трудно ще осъзнае това.

Този аспект на ниско ниво дава в сферите на Планетата много твърди граници на разбирането и прекалено оформени пътища за медитации, най-често достатъчно ниски, които човек, обаче, ще смята за образцови и водещи точно там, където трябва. Например, квадрат и половина Луна - Нептун може да даде веднаж и завинаги определен ритуал за почивка с пиене на спиртни напитки, пиянски скандали и махмурлук на следващия ден, и всякакви други идеи за отдих на човека ще бъдат немислими. На високо ниво човек постига тънки пътища на развитието в сферите на Планетата и оживява пътищата на медитациите. Например, утъпканите пътечки на молитвите обрастват с цветята на фини, подвижни и никога не повтарящи се религиозни усещания и преживявания: това е път на светците, които са преодоляли догмите на официалната църква.

КВАДРАТ И ПОЛОВИНА НА ПЛУТОН Мъката, която се разсипва под воденичните камъни на историята, обикновено е влажна - от кръв.

На ниско ниво този аспект дава твърде схематично виждане на недостатъците и пороците в сферата на Планетата, твърде праволинейни методи и твърди инструменти за тяхното унищожение, което при силна енергетика може да направи човека безжалостен тиран, с неотклонен ход водещ отчаяно упорития народ към светло бъдеще. Обаче, тези твърди инструменти на съдбата той ще усети и върху себе си, и тук на човека ще се наложи да се сблъска с един от най-неприятните варианти на съдбата - машинообразната, когато истинските причини за безвъзвратните загуби остават далеч зад рамките на виденията на човека, а той не е в състояние да противопостави нищо на съдбата. Кармичните задачи на този аспект - да осъзнае несъвършенството на своите инструменти за чистене в сферата на Планетата и грубостта на своите виждания за недостатъци на тези сфери, а главното – изсветляване на своите еволюционни опашки в сферата на Планетата и тяхното унищожение или трансформация. Само след това човек получава фини инструменти и видения в сферите на Планетата, позволяваща му да отдели зърното от плевелите, без да задави своята веячка с нито една от кравите на колхозното стадо.

[Satin]

П О Л У С Е К С Т И Л

Число 12, управители Хирон, Нептун; в заточение Меркурий, Плутон; в екзалтация Луна, Венера, Хирон; в падение Уран.

Числото 12 (= 3 х 4) символизира космическата хармония на проявения свят. С други думи, дузината носи идеята за еволюцията във вида, в който са представени актуално съществуващи форми, не само материални, но и тънки, в частност живи и одушевени.

Аспектът полусекстил означава участие в космическа еволюционна програма. Това е минорен хармоничен аспект, но неговата хармония носи известен абстрактен, отвлечен (човек понякога може да каже неземен) характер. Ако децилът символизира кармата на земното човечество, то полусекстила представлява кармата на Вселена-та, която включва земната като своя част, но в живота на човека тези две карми малко се различават, макар че нерядко противоречат една на друга. Активният полусекстил може да даде астрофизик, музикант, художник, който рисува абстрактни картини, философ, който изучава общите закони на битието, особено в онтологичен аспект, или просто човек с доминиращ естетичен подход към живота, при което неговата естетика ще бъде абстрактна и, като правило, несвързана със социалните представи, за разлика от човека със силна Венера, в живота на когото естетиката също играе важна роля, но тя винаги е силно социално ориентирана. В същото време полусекстилът дава не социална, а космическа естетика, например, естетика на звездното небе.

Подчертан полусекстил може да даде контакти с извънземни цивилизации или професия на космонавт. Ако не се случи нито едното, нито другото, то човекът може за това да мисли и с ентусиазъм да чете (или пише) фантастични романи за пътешествия на други планети. Полусекстилът е фин аспект, човек често не забелязва този лек поврат на съзнанието, който става при неговото активиране, но този поврат (от планетарно съзнание към космическо) променя твърде много във фините планове и, човекът получава голяма, макар и непосредствено често не усещана поддръжка: космическата карма дава възможности за изход зад пределите на земната и, тези препятствия, които според земните представи трябва да бъдат преодолявани, неочаквано се оказват лежащи настрана. Например, по земните закони за свършеното зло е нужно да се разплащаме с тежки страдания, в хода на които човек бавно и постепенно го осъзнава като невъзможно за себе си. От космическа гледна точка, това не е задължително, достатъчно е дълбоко осъзнаване и добро-волно вътрешно унищожение или трансформация на съответните нисши програми на подсъзнанието. Обаче това не винаги е възможно, а само ако човек притежава канал за връзка с достатъчно висок надчовешки егрегор (В това е смисъла на християнският догмат за изкупление с вяра. Вярата в религията е символ на информационно-енергетичен канал в съответния егрегор). Полусекстилът символизира такъв канал и принципно означава големи заслуги в предишни въплъщения пред космическата еволюция (децилът символизира заслуги пред кармата на човечеството, а квинтилът - кармата на цялата жива материя).

ХИРОН КАТО УПРАВИТЕЛ И НАМИРАЩ СЕ В ЕКЗАЛТАЦИЯ ПРИ ПОЛУСЕКСТИЛА символизира финият и двойнствен характер на съответстващата му кармична програма: човекът като че ли служи на двама господари, едновременно на космическата и земната ево-люция, които по принцип са съгласувани, но локално могат да се разминават доста-тъчно силно и, задачата на човека е да направи фините вибрации на Космоса осезаеми на земята, което дава възможност за изход от безизходиците на земното развитие, а също позволява да не се провали в особено опасни и дълбоки ями. Един от най-острите в днешното време моменти на разминаване на човешката и космическа карма - това са глобалните екологични проблеми, тоест съдбата на планетите, която от космическа гледна точка е значително по-важна от съдбата на човечество-то и, докато то не разбере това и не постави здравето на Земята на първи план, а своите собствени интереси на втори, всички активни източници за космическа помощ ще му бъдат затворени.

На ниско ниво Хирон дава в областите, управлявани от полусекстила, съвършено неразрешими безизходици и хаос в представите, а понякога и в живота, предвид невъзможността да се съгласуват космическата и човешка етика: първата често изглежда отчетливо антихуманна (в средните векове това се е наричало проблем за теодицеята - оправдаване на Бога, който затваря очите си за злото на Земята). На високо ниво, когато човек вижда земната и частично световна карма, Хирон му дава възможност напълно материално, макар и на границата на чудото (от гледна точка на обществото), да въздейства на първата, като изхожда от своето разбиране на законите и обстоятелствата на втората. Конкретните направления на неговата дейност ще покаже положението на полусекстила в хороскопа. Екзалтацията на Хирон обещава при проработка конструктивен отговор на достатъчно сложни въпроси, в частност, как трябва да се служи на Бога в рамките на своята човешка съдба и как трябва да постъпва при различните конкретни ситуации, неразрешими от гледна точка на земната карма.

НЕПТУН КАТО УПРАВИТЕЛ НА ПОЛУСЕКСТИЛА символизира, при активиране на аспекта, изопачаването не само на етиката, а също, така да се каже, на индивидуалното магическо пространство, което обкръжава човека. Силното активиране на полусекстила дава големи мистични преживявания, свързани с изхода на фините тела на човека зад пределите на земната аура и виждането на фрагменти от извънземни кармични програми и своята роля в тях, което дава на човека голяма поддръжка, но го и прави отчасти "не от този свят", защото там, където действат космическите закони, земните страсти не се чуват. В същото време човека, след като е въплътен на Земята, в качество на основната кармична програма естествено приема определено участие в земната карма, поради което космическия начин на виждане за него е винаги някак илюзорен и, опитите да го направи основен водят до десоциализация и често психически заболявания. Обаче и чисто земния възглед в сферите на полусекстила е невъзможен и, в резултат човека получава постоянна двойнственост на виждането и усещане за двуплановост на своя живот: основния, външен земен план и скрития, по-скоро тънко осезаем, отколкото видим, но все пак много важен втори план, заради когото (говори вътрешното мистично чувство, често енергично изтласквано от човека с цел защита на психиката) става всичко на практика. Обаче истинския смисъл на този втори план човека дълго не разбира.

МЕРКУРИЙ КАТО НАМИРАЩ СЕ В ЗАТОЧЕНИЕ ПРИ ПОЛУСЕКСТИЛА символизира (заедно с управлението на Нептун) ограничената и косвена роля, която играе рационалния ум на човека при участието му в космическите кармични програми. Те, в края на краищата, стигат до много високо ниво, представят се интуитивно и фрагментарно и, ориентирането тук с пълно разбиране на ставащото е силно затруднено. Разсъдъка е предимно разчетен за земните дела и програми и, всички опити за разбиране на космическите проблеми (философия, религия, космически концепции) изискват активиране на други планети: Юпитер, Нептун, Уран, които стесняват рационалния ум на Меркурий някъде встрани, но така или иначе не го изгонват съвсем. На ниско ниво опитите на човека да осмисли своето участие в космическите програми, а по-точно ефектите, които възникват във връзка с това участие, го водят до смущение и той се старае да изтласка съответните мисли, защото те го отклоняват от земния смисъл, а до космически той още не може да достигне (и въобще не вярва, защото в наши дни - аз имам предвид началото на 1989 година след рождество Христово - общественото подсъзнание е убедено в уникалността на земния разум в космоса и централната роля на човечеството в духовната еволюция на света като цяло). На високо ниво човек вижда своята земна и космическа карма и може да ги съгласува и, тук неговия ум му помага съществено при избора на правилни решения, но за това човек е длъжен да се научи ясно да вижда границите на своето рационално разбиране и сферите на неговата компетентност, които в космическите програми рядко са големи.

ПЛУТОН КАТО НАМИРАЩ СЕ В ЗАТОЧЕНИЕ ПРИ ПОЛУСЕКСТИЛА дава косвено влияние на земната съдба върху космическите програми на човека. Плутон гледа на тях някак си с крайчеца на очите: въобще казано, човек в сферите на активността на полусекстила е достатъчно чист за участие във високи програми вследствие на свои заслуги в предишни въплъщения, но неголеми петна възникват даже на Слънцето, а човека отдавна е слаб към земните съблазни и, за да се опази от тях, се включва Плутон, който организира незначителни, но на практика съществени очистителни (от хорското сквернословие и мръсотия) мероприятия - когато и колкото човека се нуждае от тях. Полусекстила е хармоничен аспект и по принцип човек охотно участ-ва в неговите космически програми, като счита това за голяма чест за себе си или даже висше щастие и смисъл на своя живот, и спокойно се отнася към изчистващите плутонови процедури, но те на ниско ниво могат да го приведат в отчаяние, доколкото той въобще няма да разбере техния смисъл: възниква обикновена ситуация, когато външната съдба, нека да не е жестоко, но съвършено твърдо не позволява на човека да осъществи своите намерения, докато той още не е готов. Затова, за да може активно да се активира полусекстила, например, за да стане космонавт, трябва да премине през много филтри, всеки от които има косвено отношение към същността на тази професия, но всичките те заедно образуват практически непреодолимо препятствие за случайни хора. Този пример дава известна представа за косвената, но всестранна инспекция на Плутон, която трябва да премине всеки човек преди да се задейства активно полусекстила и той да приеме осезаемо за него участие в космическите кармични програми.

ЛУНА КАТО НАМИРАЩА СЕ В ЕКЗАЛТАЦИЯ ПРИ ПОЛУСЕКСТИЛА символизира тъждеството на човека като микрокосмос и целия Космос. С други думи, работата по извънземни кармични програми човек в значителна степен води, като усъвършенства своето подсъзнание и вътрешния свят, физическото тяло и его. Последното означава не само повишаване на еволюционното ниво на нисшите програми, но и използване органите на чувствата и биологичните инстинкти на качествено по-високи нива. Физическото тяло, заедно с механизмите на така наречените нисши емоции и влечения, представлява сам по себе си много съвършен прибор, с помощта на който човек може да възприема и предава в Космоса информацията и енергията, като става в буквален смисъл духовен проводник. За това, въпреки общата духовна устременост е необходима определена чистота не само на тънките тела, но също и на физическото, която се постига не толкова с вегетарианска храна и хатха-йога (които на определено ниво стават необходими, а до неговото постигане не носи някакви съществени резултати), колкото с настройка на съответстващата на положението на полусекстила в хороскопа област на Космоса, вибрациите на които човек на високо ниво на проработка усеща физически.

ВЕНЕРА КАТО НАМИРАЩА СЕ В ЕКЗАЛТАЦИЯ ПРИ ПОЛУСЕКСТИЛА символизира непосредственото влияние на космическата карма в рамките на земната като висши прояви (социална и чувствена) на любовта и хармонията. Екзалтацията в полусекстила на две планети със земно възприятие (Луна и Венера) означава, че космическата хармония е дадена на човека във висши форми и проявления на неговите обичайни чувства, към които, обаче, трябва правилно да се отнася. По такъв начин, космическата любов и космическата хармония се възприемат като земни, но необикновено чисти и високи, когато в любимия човек се усеща Божественото начало, а в пейзажа или архитектурната форма - хармонията на небесните сфери. На ниско ниво на човека му е трудно да възприеме космическите влияния на полусекстила именно поради това, че той изисква включването на висшите принципи на Луната и Венера, а техните нисши октави натоварват човек в сферата на егоизма и ниско-чувственото възприятие, което блокира достъпа на съзнанието за високите вибрации на Космоса. Обаче и чувствата и възприятията на проститутката могат в сферите на полусекстила за някакъв миг да получат космически оттенък и това преживяване, макар и ненапълно понятно, тя дълго ще си спомня, като всеки път при това се отвлича от своята работа под нисшите октави на Луната и Венера.

УРАН КАТО НАМИРАЩ СЕ В ПАДЕНИЕ ПРИ ПОЛУСЕКСТИЛА символизира дисхармоничността за земната карма на силни ментални пробиви от високите вибрации на Космоса, тяхната разрушителна сила и, като цяло, нетипичност на нормалното взаимодействие на космическата и земна карма. Влиянието на Космоса е хомеопатично и става главно под формата на различни малки уранови знаци и знакчета, които човекът е свободен да забележи или игнорира, при което в първия случай ще се наложи още много работа по тяхната разшифровка и адаптация на съответните идеи към конкретната земна ситуация, а във втората отначало въобще нищо няма да се случи, и само когато човек се окаже в дълбока яма (или локва), той може да си спомни намека, подхвърлен му от съдбата преди много години, и горчиво да съжали, че не го е забелязал и оценил по достойнство.

Падението на Уран в полусекстила означава, че човек не следва да чака крупни озарения и големи скокове и пробиви в космическите програми. Работата там върви бавно и надеждно, с голяма (в краен случай, от земна гледна точка) презастраховка за случаите на различни неочакваности. Пътешествието от хиляда ли започва с една стъпка (Лао-дзъ) и продължава, защото това засяга програмите на полусекстила, точно в същото темпо, ако човек се учи да чете малките уранови знаци, обаче силно се забавя, ако той не прави това.

На първо ниво на проработка на полусекстила човек практически не използва предоставените му възможности за участие в космическата еволюция, но пасивно-потребителски използва защитата на полусекстила, възприемайки я като задължителна, а в голямата и част просто не я забелязва. Тази защита се изразява в това, че човека от време на време бива заобикалян от възвратните удари на земната карма, или той получава възможност да заобиколи препятствие, което за всеки друг човек ще бъде непреодолимо. На това ниво човек не усеща своята отговорност пред Космоса, както впрочем и пред земната карма, но усеща (в сферите на полусекстила) определено смущение на своите виждания, когато земните проблеми се оказват неважни или несъществени, в краен случай, сами по себе си, тоест извън връзката с космическите. Обаче, най-често това не води до изработването на космическо съзнание, а към пренебрежение към земните дела (освен лично своите, които естествено получават космическо значение - оттук, при раняване на полусекстила и картата като цяло са възможни психически нарушения, в частност, бълнуване за космически войни и т.н.). В хармоничен вариант е възможна любов към научна фантастика с пришълци, абстрактна музика и живопис, но все пак това е много повърхностно и някак си рефлекторно, тоест човек съвършено не си дава отчет за това, защо го теглят такива теми и предмети.

На второ ниво на проработка на полусекстила човек както преди не забелязва защитното действие на полусекстила и не предприема съзнателно участие в космическата карма, но забелязва своя вътрешен интерес (в сферите на полусекстила) към обектите, явленията и стила, към които се отнася епитета "космически". Ако полусекстила е акцентиран (тоест неговите планети стоят силно или е множествен, тоест планета стои в полусекстил към стелиум), то човека може да се опита да материализира своите интереси с съответните сфери и да стане музикант, астроном или конструктор на космически ракети (с някакви космически изопачения на възприятията, които той ще се старае да изтласка) и кармата ще му помага в това - докато неговите цели и интереси не станат твърде земни, което на това ниво е твърде вероятно след достигане на определени успехи и социално признание. На това ниво човек още не разбира, че заплащането по сметките на космическите егрегори не става в обичайната земна валута, но най-често се изразява в разширяване на виждането и задълбочаване на разбирането на протичащото във вътрешния и външен свят (обусловено от по-обективен космически възглед на нещата), а също и в нарастването на реализационната власт във високите земни егрегори, които човек на това ниво най-често се стреми да профанира до власт в по-ниски, но затова пък и по-осезаеми, в резултат на което я губи напълно, защото ниските земни егрегори обикновено нямат пряк изход в Космоса.

На трето ниво на проработка на полусекстила човек започва да разглежда своето космическо виждане в сферите на полусекстила като притежаващо определена ценност, при което именно в онези места, където то в най-голяма степен се отличава от общоприетото. На това ниво човек в сферите на полусекстила усеща двойнствения характер на всичко, което той прави и което става с него: един план има непосредствено, земно значение, втория, по-тънък и едва осезаем – космическо. Обаче човек в крайна сметка чувства, че космическия план (в сферите на полусекстила), е по-важен, още повече - на това ниво в неговото съзнание си пробива път и чувство за космическа отговорност за своите действия, които едновременно са по-тънки, и значително по-строги от земните. От друга страна, космическите кармични програми все едно изискват от човека участие в земния живот и неговите проблеми, макар и с една едва-едва изместена етика, малко по-отчуждена от земните страсти и нисши емоции. На това ниво на проработка в човека може да възникне усещане, че той, тайно от всички и в значителна степен от него самия, води някаква неземна програма, от която се интересуват мнозина и която видимо иска нещо, но какво именно, човека не е в състояние да разбере. Той усеща нейната сила и не някаква враждебност, но някаква чуждородност или, в краен случай, страничност по отношение на земните дела и това го смущава, особено при раняване на полусекстила, или обратно, привежда го във възторг, което е вероятно при хармонично положение на аспекта. На това ниво човек има възможност за обективно виждане на земните проблеми (и своето подсъзнание) в сферите на полусекстила и някои възможности за работа във високи земни егрегори, като им помага да нагла-сят контактите с извънземните, но независимо дали всичко това е полусъзнателно или безсъзнателно, като страничен резултат на определени земни работи, във време на които човек мистично ще усеща внимание от много високи сфери.

На четвърто ниво на проработка на полусекстила човек вижда в неговите сфери достатъчно добре земната карма и има известна представа за космическата карма, в рамките на които тя се намира. На това ниво в човека има два типа ясно диференцируеми видения: земно и космическо, и той умее с волево усилие да сменя едното с другото и знае, какви подробности най-добре се виждат от тези начини на виждане. На това ниво човек ясно усеща моментите на активиране на полусекстила и, съответно, своята космическа карма и разбира нейното взаимоотношение със земната. Чувството за чуждородност на космическата карма си отива и човек усеща нейното влияние по-скоро като сътрудничество и духовна помощ, а своята роля вижда, на първо място в изсветляването на нисшите страни на земния живот в сферите на полусекстила и балансиране на антропоцентризма, тоест разширение на видовете изолираност, егоизъм и земната ограниченост на човечеството. Това е ниво на високи учители, които могат да работят за свързване на земния егрегор с по-високи, в частност, да достигнат и транслират на земята космическите закони, като ги интерпретират съобразно с местните условия на живот и формират глобални цели и ограничения на земното развитие: велики светци, пророци, учени и писатели.


 

 

 

[Satin]

ПОЛУСЕКСТИЛИ НА ПЛАНЕТИТЕ

Хармоничният полусекстил дава хармонично, но лениво следване на космически-те програми, със силни изкушения за тяхната профанация, с незадължително егоистично разбрани цели, но даже просто чисто земната им интрепретация. Раненият полусекстил може да даде вътрешен конфликт, когато космическата програма може да се стори на човека противоестествена, може би даже античовешка или безумна, но въпреки това, неговия космически начин на виждане трудно ще бъде окончателно изтласкан в подсъзнанието (това е значително по-лесно при хармоничен полусекстил). Въобще това е знак за сериозни задачи, възложени от Космоса на човека, който по идея е длъжен да решава трудни земни проблеми с ранени от мажорни аспекти планети на полусекстила с помощта на космически начини за виждане и източници на сила, със самите тях да демонстрира на човечеството космическите влияния и като помага да се нагласят контактите с Космоса. Силното раняване на полусекстила може да даде космически черен учител на човечеството, тоест човек, практически чужд на земния морал, който се опитва да осъществи в сферите на полусекстила твърда инволюционна програма.

Триъгълникът, съставен от два полусекстила и секстил, дава в своя фокус (тоест планетата с двата полусекстила) устойчив изход зад пределите на земната аура - при условие, че е достигнато необходимото състояние на съзнанието и вътрешната чистота. Този триъгълник дава големи творчески способности, особено в абстрактно-космическите сфери - добро усещане на космическата хармония и, често в сферите на планетата във фокус стремеж да излезе от земния живот, в краен случай от неговите ниски вибрации. На ниско ниво дава силни ескапистки тенденции, презрение към земните обстоятелства, при раняване са вероятни психически откло-нения или странности.

ПОЛУСЕКСТИЛ НА СЛЪНЦЕТО Отсъствието на висши цели измърсява нисшите.

В този човек в сферите на Планетата ще има възможности да приложи своята инициатива и да предприеме участие в космическите програми. Обаче, като се отчита минорността на полусекстила, практически крайно рядко означава непосредствени контакти с летящи чинии. Значително по-често световната карма дава за себе си знание по едва доловими премествания на реалността, когато на човека му се струва (и той много дълго не е уверен в това докрай), че неговите волеви актове и инициативи в сферата на Планетата имат не само пряк смисъл, но и някакво много тънко, но важно допълнително значение, по някакъв начин свързано с твърде отдалечени сфери, но какви именно, човекът не може да каже. Полусекстилът на Слънце към планета от четвърто ниво, особено ако е ранен, може да даде мания за космическо величие или преследване, от време на време на човека ще му се струва, че неговата воля управлява чужда на Земята зла сила, която иска да унищожи земния живот, да пороби земните жители и т.н. - обикновено социално рационализиране на космическите влияния, които в действителност имат съвършено друг смисъл: основният закон на Космоса - това е сътрудничество, но хората мислят в разбираеми от тях термини на агресия, война и егоцентрична изолация. Проработката на аспекта върви по линия на осъзнаването от човека на своя не само земен, но и космически произход, изработването на космическа етика и адаптация на себе си към нея, което практически първоначално означава изчистване от специфичната мръсотия в сферите на Планетата. Трябва да се учи да се вижда космически смисъл и в императивните външни обстоятелства в сферите на Планетата (те ще бъдат не твърде чести), защото тук световната карма се проявява непосредствено, независимо от земната, и трябва да се действа в такива случаи в съответствие със своята космическа етика. Високото ниво на развитието на аспекта дава космическа защита и отговорно участие във важни земни кармични програми в сферата на Планетата и техните връзки със съответните космически.

ПОЛУСЕКСТИЛ НА ЛУНАТА Лунното затъмнение на Луната се възприема като слънчево.

Този аспект дава в сферите на Планетата силно интуитивно усещане на космическите влияния. Човека ги чувства с цялата своя кожа, но рядко може членоразделно да каже, какво именно усеща и какъв е смисъла в това. Раняването на полусекстила може да даде инстинктивен страх пред всеки космически феномен и в същото време таен стремеж към него. В хармоничен вариант човека може добре да чувства абстрактните картини, да изпитва слабост към сюрреализма във всичките му видове и т.н. Той ще харесва ситуации, които излизат извън рамките на земното разбиране, но според неговите усещания имат някакъв друг, скрит висш смисъл (не задължително духовен в земното разбиране, но имащ отношение към Вселената). На високо ниво в сферите на Планетата човека ще усеща тънките космически вибрации и остро ще чувства замърсяването на физическото тяло, което пречи на това. При проработване на аспекта и еволюционен растеж като цяло у него могат да възникнат странни болести и болезнени състояния, които не могат да се излекуват с обичайни земни методи, а се явяват резултат от прехода на физическото тяло към приемане на по-високи космически вибрации и, това изисква от човека специални мерки за неговото изчистване: когато мерките за неговото изчистване се възприемат, те ще си отидат по само себе си. При това трябва да се има предвид, че космическите изисквания са съвършено индивидуални и в избора на хранене, физически упражнения и т.н. човека трябва да се ориентира главно според своята интуиция и фактически-те резултати (самочувствие, тонус и т.н.). На високо ниво човек прави своето тяло съвършен прибор, който го свързва с високите космически вибрации и това дава удивителни творчески способности в управляваните от полусекстила сфери: ръце, крака и гласови връзки на този човек в моментите на активност на аспекта въвежда ако не Бог, то висок космически егрегор.

ПОЛУСЕКСТИЛ НА МЕРКУРИЙ Когато пришълците от космоса поискат да встъпят в контакт с хората, те ще съобщат за това чрез пресата.

Този аспект на ниско ниво дава в сферите на Планетата лек ментален интерес към абстрактни космически сюжети и обрати на темата и отделните мисли, които не се вписват в стандартния социален ред и на тях човек най-често не обръща особено внимание. Силно активизиране на аспекта дава в сферите на Планетата рязко изопачаване на менталната картина на света и човек може да не го приеме и даже да се изплаши от своите мисли. Това е свързано с факта, че именно върху областта на рационалното мислене общественото подсъзнание е наложило особено силна цензура. За него космическата етика в много отношения е съвършено неприемлива, основно, поради антропоцентрични съображения: та нали "човека е стопанин на всичко, той решава изцяло" и се явява окончателна духовна цел на еволюцията, каквото и да означават тези слабо вразумителни думи. На по-високо ниво на развитие човек започва да усеща свой особен образ на мислите и менталното управление в сферите на Планетата като свеж, творчески и потенциално твърде многообещаващ. При това да се намери общ език с други хора или просто да обясни на самия себе си скрития смисъл на това, което той мисли и говори, човека не е в състояние, макар да чувства, че тук не всичко е наред. Дълбоката проработка на аспекта дава рационално разбиране на земната и частично космическа карма в съответните области и тогава земното и космическо рационално виждане се съгласува в значителна степен (на ниско ниво това е невъзможно, а при раняване на полусекстила понякога се получават умствени разстройства).

ПОЛУСЕКСТИЛ НА ВЕНЕРА Контактите на хората с инопланетяни ще започнат тогава, когато за тях ще отговаря министерството на културата.

Този аспект дава (особено в сферите на Планетата) космически акцент в усещането на хармонията. При развитието на аспекта това може да бъде художник, поет или музикант, чиято естетика ще бъде подчинена на неведоми преди на Земята закони. На ниско ниво, особено при раняване на Венера, е възможно отрицание на обикновените норми на красота, които ще изглеждат на човека приземени и сладникави и, ще бъде привлечен от шарките на звездното небе и преливанията на северното сияние.

В социалното възприятие и социалната етика в сферите на Планетата при този човек ще има сложности във връзка с неговата космически-земна двуплановост в тези въпроси: обикновеното земно възприятие и етика могат неочаквано да се сме-нят с някакви непонятни други, когато очевидната трагедия се вижда като фарс, а несъществените неща получават неестествено важно значение. Например, за проработка на полусекстила Слънце - Венера е необходимо да се разбере и усвои космическа вежливост в своите инициативи и волеизявления при общуването с другите хора, даже с тези, които на пръв поглед не заслужават и обикновена земна и докато човек не направи това, от време на време ще бъде измъчван от чувство за вина пред тях и още пред някого или нещо, защото (от негова гледна точка заслужено) твърдото общуване с тях нарушава хармонията в Космоса - и, разбира се, в душата на самия човек.

ПОЛУСЕКСТИЛ НА МАРС Каква планета символизира агресията в марсианската астрология?

Този аспект изисква за своята реализация частичен преход на космически вибрации на личната енергетика на човека, което на първо място означава тънкост на активните действия, което се намира във видимо противоречие с грубата земна реалност и доставя на човека на ниско ниво на проработка маса неприятности не само от метафизичен порядък: твърдото съпротивление на злото е неетично според космическите закони, а неговото отсъствие - по земните. Обаче в сферите на Планетата на човека реално му се налага да се сблъсква не само със външното зло, колкото с вътрешното, при което социално наложено, защото човек тук изходно е настроен на космическа енергетика, непонятна и често неприемлива за общественото подсъзнание. Проработката става по пътя на усвояване, осъзнаване и вътрешно приемане на достъпните на човека космически вибрации и космическа етика на активни действия, което постепенно се оказва по-действена защита от агресията на външния свят, отколкото е могло да изглежда отначало. Обаче тук, особено при раняване на Марс, е по-трудно да се избавим от вътрешната агресия на света и себе си, както явна, така и изтласкана, защото полусекстилът изисква в това отношение стерилна чистота. Първоначално тя присъства, но постепенно изчезва, като създава на човека не напълно разбираемо за него усещане за вътрешна дисхармония и твърдост, което е свързано с това, че в дадения случай го съди не човечеството, а Космоса.

ПОЛУСЕКСТИЛ НА ЮПИТЕР Априорните категории са дадени на човека като напомняне за космическия му
произход.

На високо ниво на проработка този аспект дава далечни изходи в извънземните кармични програми, което означава, след преодоляване на геоцентричната вътрешна позиция пробиви в разбирането на природата на нещата и творене и вплитане в земната карма на нишки от космическа хармония. В зависимост от природата на Планетите, които образуват полусекстил към Юпитер и неговото положение в хороскопа, това могат да бъдат философи или писатели (Меркурий), художници (Венера), мистици (Нептун), учени (Уран) и т.н., но във всеки случай този човек ще даде на хората нещо дотогава невиждано и нечувано, към което ще бъде необходимо, като затаяваме дъх и не вярваме на очите си, внимателно и грижливо да се привиква, за да не се разруши неправдоподобната красота, да я постига, като вмества вътре в себе си и се старае да чуе в дълбините най-тънък отзвук на съпричастност на световната хармония. На ниско ниво този аспект може да даде презрение към всичко земно, но космическите планове ще се усещат от човека първоначално много слабо, поради което аспекта ще се прояви главно като широк повърхностен интерес към космическите аспекти в сферата на Планетата и опитите за малка философия, макар и възможно, с големи претенции за значимост. В хармоничния вариант са възможни източници на космическа благодат, но на такова ниво, че ограниченият човек едва ли ще я забележи.

ПОЛУСЕКСТИЛ НА САТУРН На вътрешното небе на Слънцето има свои петна.

Този аспект означава голяма отговорност пред космическата карма в сферите на Планетата, възможност за нейното дълбоко постигане и, при проработка обещава неземна мъдрост и съвършенство. На ниско ниво човек се ограничава с претенции и ниско качество на произтичащото във външния свят в сферите на Планетата, без да разбира, първо, това, че неговите изисквания са често зле разбираеми за обкръжаващите, които обикновено изцяло стоят на земни позиции, а второ, това, че кармата в дадения случай подразбира преимуществено вътрешна работа по все по-дълбокото постигане на сферите на Планетата, докато, накрая, не открие нейния смисъл в космическата (а не само земна) еволюция, а докато човек не достигне това ниво на разбиране, сферите на Планетата ще го привличат, и той ще ги раз-бира, може би по-дълбоко от обкръжаващите, но все пак неговото ниво, по непонятни на него самия причини, няма да го устройва. При раняване на Сатурн във връзка с това са възможни комплекси и фобии, с искрено недоумение по повод обкръжаваща-та среда, вътрешния свят или Бога: "Е какво още искате от мен?!" Действително, изискванията, или по-добре казано, очакванията (все пак полусекстила е хармоничен аспект) на световната карма в дадения случай са големи и, с повърхностни или кратковременни усилия тук няма да се мине. В хармоничен вариант този аспект дава сравнително дълбоко проникване и оригинално виждане в сферите на Планетата на естествения ход на живота, не веднага, но и без особени усилия, и макар това да е недостатъчно, хармоничните аспекти могат да замаскират тънката неудовлетвореност на космическия егрегор и, съответно, лекия дискомфорт във вътрешния свят, които при раняване на полусекстила се проявяват значително по-отчетливо.


ПОЛУСЕКСТИЛ НА ХИРОН Космонавтите не гледат на Земята отвисоко.

Това е твърде многообещаващ аспект. В сферите на Планетата човек има нестандартен канал, който го свързва с Космоса, при което проработката дава съвършено осезаеми резултати, тоест неочаквани, но практични идеи и възможности. Обаче, за това е необходимо да се отдръпне не само от стандартния социален, но даже земен начин за виждане и възприемане, и в някаква степен да се усвои космическата етика. Хирон като символичен управител на 2 дом е свързан с етиката на поведение във всяка среда, а в дадения случай за проработване на полусекстила на човека се налага да усвои и космическата и земната етика, а особено поведението в техните гранични области. Само след това ще му се отдаде да преведе тънкия космически план в земни форми без грубо изопачаване и профанация, но ако това се отдаде, резултатите ще бъдат удивителни. Например, полусекстил Хирон - Луна може да даде тънки способности към лечителство и диагностика на физически заболявания, но само при условие, че човека се е научил съзнателно и подсъзнателно да разглежда себе си като проводник на висок лечителски (съответно, диагностичен) канал, а всеки от своите пациенти ще възприема като микрокосмос, който по време на лечението, като се съединява с Абсолюта, получава своя ценност, или се въз-ползва от други, но достатъчно абстрактно-космически представи, но главното ще съблюдава в земните взаимодействия с пациентите космическата етика на съответния егрегор.

ПОЛУСЕКСТИЛ НА УРАН Страшният Съд не е съвсем точно определение. Космически.
 
Това е труден за проработка аспект (тук Уран е в падение), но най-често той се проявява в незначителни, кратковременни избухвания-озарения от космически произход, на които човек не обръща никакво внимание. Силното включване на Уран може да активизира този полусекстил, и тогава човекът се оказва под силното въздействие на космическия егрегор, като се оказва, като правило, съвършено неподготвен за това. Ако полусекстилът съединява Уран с Планета от четвърто ниво, то това означава рязко активиране на космическа карма, и човекът попада в течение, над което няма абсолютно никаква власт и, като правило, съвършено не разбира ставащото - тук помагат само смирение и висша духовна устременост. Ако е активен полусекстил на Уран с нисша Планета, то може да се опита да застане на ниво за космическо възприемане на ставащото в нейните сфери, и тогава знаците на съдбата могат да го заговорят по един ако не напълно човешки, то разбираем за човека език и урановият кризис ще може да се преодолее и даже понякога да се разшифроват и реализират практически свръхенергетичните, блестящи, но много трудно разбираеми уранови космически откровения. За щастие, формата на преки удари на съдбата те приемат рядко, но при силно раняване на Уран е възможен кратковременен, но пълен изход зад пределите на земното възприятие, което външно изглежда като умопобъркване.

ПОЛУСЕКСТИЛ НА НЕПТУН От въртенето на Земята ми се вие свят.

Това е аспект на високи мистици и велики духовни учители, които направляват еволюцията на човечеството в съответствие с космическата карма. Понякога такива учители водят тези програми, като се намират в уединени манастири или ашрами в относително чисти места на земята, например, високо в планините, а понякога се въплъщават в "цивилизовани" страни и даже големи градове. Тогава тяхното рационално съзнание и възприятия са изкуствено стеснени, и те изпълняват високи космически програми, като съвършено не осъзнават това, просто по хода на своя живот, който се определя преимуществено от мажорните аспекти в хороскопа. Обаче, от време на време, рационалното съзнание се изключва, в човека вървят видения на космическите планове и потоци, които той почти не разбира, но подобни високи медитации играят в неговия вътрешен живот голяма, макар и неясна роля.

На ниско ниво този аспект дава периодични изопачавания на земните видения, които не носят на човека особени неприятности, докато той не започне да настоява на тях и да се опитва да ги разбере рационално или използва за користни цели, например, за удоволствия от нисш порядък. За профанирането на високите и хармонични космически потоци на полусекстила човек отговаря пред съответния извън-земен егрегор, чиято етика може силно да се разминава със земната и, най-разпространените злоупотреби тук са наркомания или хоспитализация в психиатрична болница с диагноза "шизофрения", която често означава тъкмо активност на непроработен куинконс или полусекстил (незадължително на Нептун). Космическите потоци, даже най-хармоничните се явяват за човека много твърди, но от тях, както и от космическото излъчване във физическия смисъл на думата, човека е защитен от земната аура и атмосфера. А в сферите на полусекстила протича пробив, като правило незначителен, но често с далеч отиващи последствия.

ПОЛУСЕКСТИЛ НА ПЛУТОН От космическа гледна точка, Земята е заплашена не от дяволите, а от помията.

Този аспект дава в сферите на Планетата чистка, провеждана от гледна точка на космическата етика. Тази чистка ще се осъществява както вътре в самия човек, така и в неговото обкръжение и, по идея трябва да става хармонично, но по космическата представа за земна красота, която може да се разминава с мнението на самия човек. Обикновено този аспект носи незначителни неприятности, които идват вместо крупните и, ако човек вижда това, той ще отчете аспекта като твърде благотворен, особено ако намери сили в себе си да се смири с неизбежните загуби, най-често незначителни, но от земна гледна точка може да бъдат немотивирани и непонятни. По принцип този аспект има голям научен интерес, тъй като човек тук се сблъсква с космически вариант на съдбата, при това в най-хармоничната разновидност, така че, като се намира в относителна безопасност, може да се постигне в сферите на Планетата космическа етика, в краен случай да се разбере, какво Космоса счита за неприемливо и подлежащо на унищожение.

Раняването на полусекстила може да даде рязко негативно отношение към сферите на Планетата, което не следва да се приема (макар че такова изкушение е възможно) за космическа истина: тук се смесват земната дисхармоничност с космическите критични възгледи, и конструктивната проработка и критика на сферите на Планетата може да даде много високи резултати и силно еволюционно придвижване на човека, а също реално раздвижване в съответстващите области на външния свят.

[Satin]

К У И Н К О Н С

Числа 12, 5 управители Меркурий, Плутон; в заточение Хирон, Нептун; в екзалтация Уран; в падение Луна, Венера, Хирон.

Дъгата на куинконса 12 пъти се нанася в петкратна пълна дъга - 5 х 360 = 1800 . Оттук произтича неговото скрито отношение към космическата хармония на проявените форми (дузина), която при проработката на аспекта се открива в тяхно-то оживяване (петица). Като обръщение на полусекстила, куинконса дава участие в космически програми, но в малко по-различно качество: в дадения случай човека се явява средство, с помощта на когото космическата карма се транслира на Земята, за разлика от полусекстила, когато човек в значителна степен служи като предмет (тоест цел) на тази транслация. Поради това куинконса (както и опозиция-та) по същество може да се счита за хармоничен аспект, като се започне от второ-трето ниво на проработка, когато човек престава да се съпротивлява активно на косми-ческите влияния и вътрешно приема онези, като правило, незначителни отклонения от земната норма, които са му необходими за транслиране на Земята на космически вибрации. Някои особености на енергетиката, характера, живота и т.н., към които човек е длъжен да се адаптира, могат да му донесат отделни неприятности, но при проработка този аспект му дава значително по-голямо самостоятелно творческо и живо участие в космическите програми, отколкото полусекстила, но обещава по-доброто им рационално разбиране и по-голяма роля на човешката инициатива, но затова пък изисква по-високо ниво на вътрешна чистота, която първоначално може и да не присъства (куинконс означава, че в предишни въплъщения човек е проявил себе си като способен ученик на световната карма и сега му се дава възможност да премине през дипломна практика, но под постоянен контрол на опитен преподава-тел).

В сферите на куинконса човек открива несъответствие между земната и космическа хармония и е длъжен да ги съгласува - отначало вътре в себе си, а след това и във външния свят, но начина, по който ще направи това зависи в голяма степен от него самия. Като минорен аспект, куинконса символизира (във всеки случай първоначално) незначителни и неантагонистични противоречия, най-често това са не големи различия между космическите и земните кармични програми, при което и едните, и другите, ако куинконса не е силно ранен, ще бъдат сами по себе си хармонични, но тези различия трябва да бъдат видяни, да се осъзнаят като проблем и решат. Резултата ще бъде живо и творческо участие в земните дела, в които ще се усеща привкуса на неземен живот и космическа хармония.

МЕРКУРИЙ КАТО УПРАВИТЕЛ НА КУНКОНСА се проявява по различен начин в зависимост от нивото на проработка на аспекта.

На ниско ниво човека чувства в неговите сфери множество малки неудобства и грешки, така да се каже бабуни на жизнения път, от които той се мръщи, като изпитва усещанията на колоездача върху калдъръм. Обаче тези бабуни, никога не израстват до размери на съществено препятствие и човек най-често не им обръща сериозно внимание, защото, както му се струва, всяко отделно препятствие може да се заобиколи, но не си струва от агнешка кожа да режеш ленти, на всяко кихане не можеш да кажеш наздраве и, въобще, само глупак може да зададе толкова въпроси, на които и десет умника да не отговорят. При силна енергетика човек може да проектира действието на куинконса навън, като прехвърли неразбираемите несъответствия и малките дисхармоничности към външния свят и обкръжаващите хора, на които ще им стане неуютно, но ще им бъде трудно да разберат за какво става дума.

На по-високи нива на проработка човек намира малките препятствия и несъответствия като интересен и удобен предмет за изучаване и преодоляване, отначало преимуществено ментално. Тук е важно рационалното осъзнаване на факта на препятствието като такова. Неговата природа и смисъл се изясняват значително по-късно, но гъвкавостта и подвижността на ума позволяват на човека поне да регистрира и проследи несъответствията и незначителните дисхармоничности, пораждани от куинконса, с цел да започне интуитивно, а след това рационално да търси техните външни и вътрешни причини и начини за хармонизация.

ПЛУТОН КАТО УПРАВИТЕЛ НА КУНКОНСА символизира от една страна високото ниво на чистота, необходимо на човека, за да може да вземе участие в космическите програми, а от друга, придобивките на света в резултат на дейността на човек с проработен аспект. Когато се отстрани (тънката) разлика и различие между космическата и земна карма, земната реалност придобива сиянието на съвършенство и неземна хармония, което на първо място се обезпечава с грижлива инспекция, чистка и отстраняване на най-незначителните дефекти. Куинконса ги прави много ясно видими, което отначало не доставя на човека голямо удоволствие, особено когато това засяга вътрешния му свят: недостатъчно съвест, несъвършенство на етиката и т.н. Обаче програмите на куинконса имат предвид голяма свобода на творчеството на човек, а за това той е длъжен да служи на достатъчно висок егрегор, което е възможно само при пълен контрол на човека над своите нисши програми на подсъзнанието. Затова, при включването на куинконса (за което е необходима активизация и на двете образуващи го планети) съответните нисши програми на подсъзнанието се активизират в най-груба форма, точно както и външните обстоятелства, именно поради това, че да може човек да ги проследи и трансформира в по-високи или да се научи да ги държи в подходящите рамки. Когато това му се отдаде, той грижливо ликвидира несъответствията между космическата и земната хармония в душата у себе си, а след това и в обкръжаващия свят. (Като интерпретирате куинконс в конкретна карта, следва да се има предвид, че при неговото раняване тези думи ще прозвучат на човека като издевателство, защото той реално не усеща в съответстващите сфери никаква хармония и, съответно, проблемите на куинконса ще му прозвучат с малка тежест. Такава обаче е участта на всички минорни аспекти, които обикновено са съществени само при условие, че са силно подчертани или се разглеждат при развитите хора с отчетливи творчески или тънки проблеми).

ХИРОН КАТО НАМИРАЩ СЕ В ЗАТОЧЕНИЕ И ПАДЕНИЕ ПРИ КУНКОНСА символизира под-водните камъни и скритите безизходици, които стоят на пътя на непосредственото разбиране и преодоляване на несъответствията на куинконса. На пръв поглед те носят напълно обичаен и посредствен характер, но опитите за решение на проблема като цяло се натъкват на неясни, но отчетливо осезаеми препятствия, които могат да напомнят задачата за търсене на универсална грипна ваксина: за всеки отделен вирус може би не е сложно да се създаде, но количеството на неговите разновидности е такова, че това не решава задачата. Тук чудодейно, но материално средство не може да се намери. По-точно не може да се търси непосредствено за целите на проработката на аспекта и праволинейното решаване на възникващия проблем: тук се изискват косвени пътища, на пръв поглед обиколни, и само в най-отдалечената точка на обходната маневра може да се намери нестандартен, но реален подход към решението. Тук е необходимо отдръпване от земните и човешки акценти на усещането на хармонията (за което свидетелстват паденията на Луна, Венера и Хирон в куинконса), защото иначе е невъзможно да се възприеме различията на космическата хармония. Само след съпоставяне на едната и другата може да се разберат конкретните задачи за съгласуване на космическата карма със земната, а докато човек напълно или основно стои на земни позиции, проблемите на куинконса са непонятни за него и неразрешими. На високо ниво човек умее да намира косвени пътища за разрешаване на безизходните проблеми на куинконс у другите хора и обкръжаващия свят като цяло.

НЕПТУН КАТО НАМИРАЩ СЕ В ЗАТОЧЕНИЕ ПРИ КУНКОНСА на ниско ниво на проработка на аспекта прикрива неговите ефекти, тоест не това да скрие от човека съответни-те обстоятелства (несъгласуваност, малки препятствия и т.н.), но незабелязано подправя рационалното мислене така, че те да се сторят на човека незначителни случайности. Когато човек започне да подозира, че това не е така, неговите преки медитации в посока решаване на проблема неизменно го отвеждат настрани, тъй като интуитивното усещане за хармония е нещо изключително важно и на човека му е трудно да отдели в себе си две различни естетически програми на подсъзнанието (земна и космическа), така че практически връх взима една от тях, а втората встъпва в ролята на шум, тоест непонятен пречещ фактор. Тук успешни могат да бъдат само много високи медитации върху космическите вибрации, когато човек ще съумее да види в сферите на куинконса едновременно и земната, и космическата карма. Само тогава ще намери хармонични пътища на тяхното взаимодействие, но за това е необходимо напълно да се отрече от нисшите земни възгледи и пристрастия, а дотогава в главата на човека ще има твърде груба и лъжливо-ясна ментална картина на съответните ситуации, които са гъсто пропити с геоцентризъм.

УРАН КАТО НАМИРАЩ СЕ В ЕКЗАЛТАЦИЯ ПРИ КУНКОНСА на ниско ниво на проработка прави неговите прояви внезапни и често съвършено ирационални. В тях е скрита силата на високите вибрации на Космоса, която рядко е очевидна на човека, който в началото на проработката просто не обръща внимание на неговите прояви, макар че урановите знаци в този случай могат да му кажат много, ако той се научи да чете техния език. С това може да започне проработката на аспекта (наред със собственото вътрешно изчистване в сферите на куинконса) и, след известно време съотношението на земна и космическа карма и пътищата за привеждането им в съответствие ща започнат да се появяват в главата на човека във вид на неголеми мигновени озарения или малки, но вътрешно значими външни събития, които ще покажат на внимателния наблюдател възможните пътища за решаване на непростите проблеми на куинконса. Екзалтацията на Уран символизира качеството на космическите откровения, голямата изобретателност и творческото начало, които може да прояви човек, като съгласува световната и земна карма на високо ниво на проработка на куинконса. Обаче за това се изискват много нестандартни усилия, в това число осъзнаване и доброволно ограничение на ролята на рационалното съзнание в решаването на съответните проблеми: в някакъв момент, откровенията на Уран излизат на преден план, а рационалния ум на Меркурий само ги организира в система и ги съотнася със земната реалност.

ЛУНА КАТО НАМИРАЩА СЕ В ПАДЕНИЕ ПРИ КУНКОНСА на ниско ниво на проработка дава силно съпротивление на подсъзнанието на адекватната проработка на неговите ситуации. Лунното подсъзнание (биологични и общосоциални програми), естествено, стои на егоцентрични и земни позиции, и не му е до работа с космическа карма и хармония, поради което то се старае по възможност да ги игнорира или профанира до своето ниво на възприятие. Общественото подсъзнание, особено неговите най-широки слоеве - етнически, човешките като цяло - стои на здрави геоцентрични позиции, и космическата карма и естетика за него най-често са абсурдни като понятия, а реалното въздействие на космическата карма върху земната практически винаги се възприема като пряка агресия, тъй като хората основно (подсъзнателно или съзнателно) считат Земята са свое наследство и безсловесна робиня. На високо ниво, когато Земята се възприема от човека като част от одухотворения Космос, който живее по определени закони, неговото подсъзнание се преустройва и започва в някакъв момент да помага в съгласуването на земните и космически програми, тоест човек започва да ги чувства интуитивно, но винаги с цената на определен аскетизъм и физическо самоотричане, а също и загуба на нисшите (особено емоционални) връзки с егрегора на човечеството.

ВЕНЕРА КАТО НАМИРАЩА СЕ В ПАДЕНИЕ ПРИ КУНКОНСА символизира необходимостта на отказа от социални норми, възгледи и особено естетически представи за адекватна проработка на ситуациите на този аспект. За да може успешно да се съгласува космическата карма със земната е нужно на първо място да се разбере нея и нейната етика (винаги тясно свързана с естетиката) и тук различията със земните и, още повече, социалните, могат да бъдат много съществени, но не защото космическата етика и естетика противоречат на социалните, а вследствие на това, че те изискват друга или, във всеки случай, значително по-тънка и диференцирана система от представи и понятия. Например, свободата на човека, от космическа гледна точка - това е на първо място способността да вижда ограниченията на кармата и умение да управлява своите нисши програми на подсъзнанието, без да им става послушна марионетка, а от социално гледна точка свободата - това е, на първо място, свобода на социални премествания и потребление, тоест свобода на волеизявлението на нисшето "аз" във външния свят, а властта над такъв човек от страна на невидим твърд егрегор въобще не се взема под внимание. Обаче, за да може да се разбере езика на Космоса, на човек му е необходимо да се отдръпне от ограничените от социалните рамки представи за света и кармата, което често означава вътрешен разрив със социума, който обаче е необходим (разбира се, в сферите на куинконса, а не глобален) за проработване на аспекта. На високо ниво това дава възможност за обективен космически поглед върху земните кармични проблеми и хармоничното им съгласуване с извънземната карма - хармонично, по-скоро от космическа, отколкото социална гледна точка.

На първо ниво на проработка на куинконса човек възприема малките несъответствия, недоразумения и препятствия на куинконса като случайни досадни пречки и или нецеленасочено се дразни, или просто ги игнорира, в зависимост от мажор-ните аспекти на планетите от куинконса и картата като цяло. Смисъла на проявите на този аспект се състои в това, че кармата обръща внимание на човека върху несъответствието между космическата и земната хармония, тоест на тези обстоятелства, които по земните представи стават напълно правилно, естествено и даже красиво, но от космическа гледна точка, акцентите в тях се разпределят отчасти невярно и на човека му се предлага да види и поправи това, на първо място, в своя вътрешен свят. Обаче на това ниво, вътрешният свят напълно устройва човека, тоест той не забелязва своята вътрешна дисхармоничност, като цялостно я проекти-ра навън и ликвидира несъответствията на куинконса, когато те се хвърлят в очите му, едно по едно, никак не се връзват една с друга, а още повече със своите вътрешни проблеми. Най-често това става с прилагане на незначителни вътрешни усилия - ако човек си постави това за своя цел. Обаче с голяма вероятност той изтласква малкото препятствие и своя незначителен дискомфорт в подсъзнанието, в резултат на което възниква малка дупчица с неравни краища. След известно време в сферите на куинконса се образува нещо като желязна тривка, към която ще се трият и кръвотекат близколежащите слоеве на психиката и програмите на подсъзнанието. В крайни случаи това води до истерии, неврози, депресии или соматични заболявания.

На второ ниво на проработка на куинконса човек интуитивно съотнася едно с друго несъответствията на този аспект, като чувства тяхната определена общност, но не умее да я изрази с думи. На човека ще му се струва, че той се вози по скиорски склон, който изобилства с бабуни и се старае акуратно да обработи всяка от тях: в началото на която трябва да приклекнеш, а на края да изправиш тялото си така, че центъра на тежестта на тялото да се движи по възможност плавно. За това ниво е характерно виждането на препятствията на куинконса, уважение към тях и отсъствие на страх пред него, тъй като всяко от тях е незначително, но в същото време е известно общото напрежение на вниманието, необходимо за успешното каране. Обаче всяко преодоляване на препятствията доставя на човека голямо удоволствие и, на това ниво той се отнася към проявите на куинконса положително - ако успее да забележи неговото активиране. В противен случай го заплашва незначително падане: така чувства себе си начинаещия скиор на полегат, леко бабунест склон. При това човека по предишния начин практически не забелязва вътрешните проявления на куинконса или ги смята за несъществени и не вижда връзката между тях и външния живот. Обаче, вътрешното триене и леките несъг-ласуваности между програмите на подсъзнанието, които възникват в сферите на куинконса, са много важни: тук се откриват разминаванията между земната и космическа етика на човека, които могат да му причинят много неприятности, а могат да му покажат пътя към бързо усъвършенстване и участието във важни земни и космически програми.

На трето ниво на проработка на куинконса човек възприема външните несъот-ветствия и несъгласуваността, които са предизвикани от този аспект, като проек-ции на своите вътрешни проблеми, но за последните причините са му докрай неясни. Той усеща двузначността на своята вътрешна позиция в ситуациите на активност на куинконса, но да разбере, каква посока трябва да приеме, на човека всеки път му е сложно. На това ниво човек от време на време може да застане на космическа гледна точка, но бързо слиза на земната и, първата му се струва по-обективна и нечовешка, а втората - субективна, емоционална и антропоцентрична и да се напра-ви избор между космическата и земната етика му е сложно. Обаче силен конфликт, като правило не възниква, защото човек отчетливо вижда в сферите на куинконса своето несъвършенство и лошо съгласуване на подсъзнателните програми (в частност, известно несъгласуване на принципите, които образуват аспект). Усилията, отправени за тяхното съгласуване, водят до успех или към чисто етични и духовни проблеми, разрешаването на които може само при условие на достатъчно добро виждане на земната и космическа карма и тяхното взаимодействие, което се постига само на следващото ниво на проработка. Обаче даже частичното вътрешно съгласуване на принципите на планетите от куинконса или, по по-широк начин, сферите на тяхното влияние, водят до зашеметяващи външни резултати: човек се учи да вижда бабунестия склон като цяло и се спуска по него с техниката на майстор на спорта, така че на обкръжаващите им се струва, че бабуните сами, като живи, в страх се разбягват от под неговите свободно и непринудено движещи се ски.

На четвърто ниво на проработка на куинконса човек не само ясно вижда в неговите сфери различията между космическата и земната карма и етика, но и в много от случаите умее да намира тънки и доколкото е възможно хармонични пътища за тяхното съгласуване. На това ниво човек вижда земната етика като нисша, обусловена от невежество и геоцентризъм, като форма на космическата, и проблема за избор между тях като такъв не е актуален. Проработения куинконс - това е аспект на кармичен микрохирург, който съшива раздраните краища на земната карма с най-фини нишки от високи космически енергии в случаите, когато това е възможно, като кърпи земната етика в тези места, където в нея се откриват откровено зеещи дупки и разкрива най-опасните кармични гнойници. Като правило този човек работи много тънко и в достатъчно висок егрегор. Препятствията и несъответствията на куинконса той възприема като указателни знаци на кармата и извънредно е внимателен към тях както във външния, така и във вътрешния живот. На това ниво границите на усъвършенстване на техниката се преместват много далеч и човека вижда, че е невъзможно да ги достигне, макар че за обкръжаващите неговото изкуство изглежда съвършено, а външния живот - постоянно живо творчество.